Присъда по дело №140/2021 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 9
Дата: 27 септември 2021 г. (в сила от 9 февруари 2022 г.)
Съдия: Галина Христова Нейчева
Дело: 20212200600140
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 април 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 9
гр. Сливен, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и седми
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Галина Хр. Нейчева

Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Соня В. Петкова
и прокурора Виолета Данчева Калайджиева (ОП-Сливен)
като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20212200600140 по описа за 2021 година
Въз основа на доказателствата по делото и на основание чл. 336, ал. 1,
т. 3 във вр. чл. 334, т. 2 , от НПК, съдът
ПРИСЪДИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Присъда № 260019 / 08.02.2021г., постановена по
НОХД № 1244 / 2020г. на Районен съд – Сливен, като вместо това
постановява НОВА, с която:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. М. С., роден на ******** в гр. Сливен,
живущ в същия град, български гражданин, с основно образование, неженен,
не работи, неосъждан, ЕГН: ********** за НЕВИНОВЕН в това, че на
03.05.2020г. в гр. Сливен, нарушил мерки, издадени против
разпространяването или появяването на заразна болест по хората със Заповед
№ РД-01-183/06.04.2020г. на Министъра на здравеопазването, издадена на
основание чл. 61, ал. 2 и чл. 63, ал. 1, 3, 5, 6 и 7 от Закона за здравето, чл. 73
от Административнопроцесуалния кодекс, чл.29 от Наредба № 21 от 2005 г.
за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка
1
с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на
COVID -19 на територията на страната - като лице по т. 7, раздел II от
заповедта, поставено под карантина като контактно лице на потвърден
случай на COVID - 19 с Предписание за поставяне на карантина, изх. № ЗП –
02 - 842/ 27.04.2002г. /COV – 22- 30448/ на РЗИ – гр. Сливен за срок от 14 дни
не е изпълнил задължението си по т. 8 раздел II от Заповедта да не напуска
дома си, където е посочил, че ще пребивава за посочения в предписанието
срок на адрес гр. Сливен, ул. ********, като деянието е извършено по време
на пандемия и извънредно положение, свързано със смъртни случаи, обявено
с Решение от 13 март 2020г. на 44 –то Народното събрание на Република
България, обн. ДВ бр. 22 / 13.03.2020г. и Решение от 03.04.2020г. за
удължаване на срока на обявеното извънредно положение, прието от 44 – то
Народно събрание на Република България, обн. ДВ бр. 33 / 07.04.2020г. и го
ОПРАВДАВА по предявеното му обвинение за престъпление по чл. 355, ал.
2, вр. ал. 1 от НК.
Присъдата може да бъде обжалвана или протестира пред Върховния
касационен съд на Република България в 15-дневен срок от днес.





Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ

към присъда № 9/27.09.2021г. по ВНОХД № 140/2021г. на СлОС

С присъда № 260019/ 08.02.2021г. по НОХД № 1244 / 2020г. на Районен
съд – С. подс. А. М. С. е признат за виновен в извършването на престъпление
по чл. 355, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за това, че на 03.05.2020г. в гр. С., нарушил
мерки, издадени против разпространяването или появяването на заразна
болест по хората със Заповед № РД-01- 183/06.04.2020г. на Министъра на
здравеопазването, издадена на основание чл. 61, ал. 2 и чл. 63, ал. 1, 3, 5, 6 и 7
от Закона за здравето, чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс, чл. 29
от Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на
заразните болести и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка,
свързана с разпространението на COVID -19 на територията на страната - като
лице по т. 7, раздел II от заповедта, поставено под карантина като контактно
лице на потвърден случай на COVID - 19 с Предписание за поставяне на
карантина, изх. № ЗП – 02 - 842/ 27.04.2002г. /COV – 22- 30448/ на РЗИ – гр.
С. за срок от 14 дни не е изпълнил задължението си по т. 8 раздел II от
Заповедта да не напуска дома си, където е посочил, че ще пребивава за
посочения в предписанието срок на адрес гр. С., ул. „П.**, като деянието е
извършено по време на пандемия и извънредно положение, свързано със
смъртни случаи, обявено с Решение от 13 март 2020г. на 44 –то Народното
събрание на Република България, обн. ДВ бр. 22 / 13.03.2020г. и Решение от
03.04.2020г. за удължаване на срока на обявеното извънредно положение,
прието от 44 – то Народно събрание на Република България, обн. ДВ бр. 33 /
07.04.2020г., за което на основание чл. 355, ал.2, вр.ал.1, вр. чл. 54, ал. 1 от
НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца,
изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за
изпитателен срок от три години и наказание глоба в размер на 10 000лв.
Срещу така постановения съдебен акт е подадена въззивна жалба от
подс. С., подписана лично и от упълномощения от него защитник, в която се
сочат доводи за неговата неправилност, незаконосъобразност,
необоснованост, противоречие със събраните по делото доказателства и явна
несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че постановената
присъда била в нарушение на общия принцип “justitie fundamentum regnorum”
(в превод „Правосъдието е основа на държавността“), поради което и с
оглед общите и принципни интереси на правосъдието и на наказателното
съдопроизводство, следвало да бъде изцяло отменена. Тя не обслужвала
обществения и законов интерес, а почивала изцяло на инцидентното
законодателство, продиктувано от Коронавирусната инфекция, обявено в
условията на извънредно положение, прието с Решение на народното
събрание и издадена Заповед на РД-01-183/06.04.2020г. на Министъра на
здравеопазването. Като допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила жалбоподателят сочи, че:
1
1. Районният съд възприел изцяло като правилна и адекватна
възпроизведената в Обвинителният акт фактическа обстановка.
2. Съдът не проверил авторството на издаденото Предписание за
поставяне под карантина и компетентността на лицето, подписало този
индивидуален административен акт. Предписанието изхождало от Н.Ц.Г., на
длъжност И. в РЗИ – С., но не било ясно дали тя била упълномощена да
подписва конкретно този административен акт. В предписанието за карантина
били посочени задълженията на карантинираното лице, но там нямало
изрично задължение за ненапускане на адреса за карантиниране. Посочено
било, че подсъдимият бил контактен на заразено лице, но не било посочено
кое е това лице и не се знаело от подсъдимият дали въобще има такова лице и
това обстоятелство не било изяснено нито на досъдебното производство, нито
от съда. Още повече, че не всички лица от семейството на подсъдимия били
поставени под карантина, а само тези, които се завърнали от Великобритания.
3. В Предписанието било посочено, че издалият го бил Държавен
здравен И., но не ставало ясно подписаното лице Н.Г. какво качество
притежава в йерархията на РЗИ С..
4. Направените изводи, на които първоинстанционния съд основал
„вътрешното си убеждение” и постановената от него присъда почивали на
негодни, компроментирани и непроверени писмени доказателства. Съдът
допуснал процесуално бездействие и освен това провел съдебното следствие
и постановил присъдата си в грубо нарушение и на чл. 6 от Конвенцията за
защита правата на човека и основните свободи, предвиждащ право на
справедливо и публично гледане на наказателното дело. Нямало приложени
адекватни и изчерпателни доказателства за причината за поставянето под
карантина за втори път на подсъдимия и не било ясно в какво качество
действал здравният И. при подписването на Предписанието за карантина.
Твърди се, че проведеният от първоинстанционния съд наказателен процес не
можел да се квалифицира като справедлив, независим, обективен и
законосъобразен и това не само дискредитирало изцяло правилността на
постановената осъдителна присъда, но съставлявало абсолютно основание за
нейната цялостна отмяна.
5. При провеждане на съдебното следствие първоинстанционният съд
допуснал и други нарушения на принципите и правилата, императивно
установени с процесуалните норми на чл. 13, чл. 14 и чл. 15 от НПК, а така
също на чл. 107, ал. 3 и чл. 303 от НПК. Въпреки процесуално установената
равнопоставеност на страните в съдебното производство, съдът поставил в
привилегировано положение държавното обвинение.
6. Съдът отказал да събере гласни доказателства чрез разпита на лицето
Х. А.ов М. - син на подсъдимия, който присъствал, когато били събрани
Международните паспорти на лицата от семейството, и само на тях били
издадени предписания за карантина, като не им било обяснено защо
продължава срока на първата карантина след като са изтекли 14 дни и никой
от семейството не е дал положителни резултати след направените тестове.
Съпругата на Х. М. била внучка на починалото лице, на погребението на
2
което следвало да присъства подсъдимия. Никой от семействата и на
починалия и на подсъдимия не били носители на коронавирусната инфекция.
При постановяване на обжалваната присъда, първоинстанционният съд
основал същата единствено и само на тотално дискредитираното
Предписание за поставяне под карантина, за което не било ясно от кое
длъжностно лице е подписано и какво е неговото служебно положение и
представителна власт. PC - С. не основал вътрешното си убеждение на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото
и не се е ръководил от закона. Нямало извършен разбор на доказателства,
което било предпоставка за огромна доза необективност както в
Обвинителният акт, така и от първоинстанционния съд.
Във възззивната жалба са изложени твърдения и относно допуснати
нарушения на АПК и Закона за здравето:
1. Жалбоподателят твърди, че с оглед обвинението, основният и главен
въпрос бил концентриран върху това, че напуснал дома си, но не били
изследвани причината за това и поведението на подсъдимия, въпреки че в
наказателното производство били важни мотивите на дееца. Само бегло били
коментирани мотивите за извършеното деяние - „трябвало да отиде до
гробищата“.
2. Жалбоподателят счита, че съдът не е следвало да кредитира в пълнота
субективните показания на разпитаните двама полицаи „констатирали
нарушението“, а трябвало да направи цялостен анализ на поведението на
подсъдимия, довело до констатираните факти от органите на МВР.
3. Неправилно първоинстанционният съд кредитирал в цялост
показанията на свидетелите К.Д. и В.Д., а не кредитирал в пълнота
показанията на свидетелите И.И. и П.Д., които обяснили за истинските
причини, довели до поведението на подсъдимия за нарушаване на
предписанието за карантина.
4. Съдът неглижирал множество установени факти и обстоятелства,
включително посочените от свид. И., но отказал да допусне до разпит други
свидетели, тъй като не се интересувал защо подсъдимият напуснал дома си, а
само, че го напуснал и така покрил визираната хипотеза на чл. 355 отНК.
5. Налице бил още един важен факт, който въпреки заявени конкретни
доводи от защитата в хода на проведените съдебни прения, останал без
коментар от страна на първоинстанционния съд - спазването на личните
предпазни средства от подсъдимия, което означавало, че същият действал
адекватно и е спазвал общото задължение на всички български граждани на
територията на РБ да носи предпазна маска на лицето.
В жалбата са изложени и доводи относно явната несправедливост на
наложеното наказание:
1. Определеното наказание на подсъдимия очевидно не съответствало
на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс, постижими само при безспорно
установено и доказано престъпление, какъвто не бил настоящия случай.
Наложеният размер на глобата от 10 000 лв. се явявал явно несправедлив като
наказание, тъй като практически бил невъзможно да се заплати.
3
2. При внимателен прочит на събраните доказателства по делото
можело да се направи извод, че само формално били осъществени признаците
на престъплението по чл.355, ал.2 от НК. Деянието се характеризирало с
малозначителност, с оглед на поведението на А. М. С., в сравнение с други
противоправни прояви от подобен вид, свързани с прилагането на
противоепидимиологичните мерки в Република България. Нямало
доказателства да е посещавал публично място без маска; да се е отклонил от
дома си в друг квартал или населено място; поискал съвет и съгласието на
ръководителя на структурата на МВР по местоживеене; самият той или член
на семейството да са били виросоносители. Касаело се за повторна карантина
под която бил поставен не като болен или контактен на болен, а като завърнал
се от Англия, която била рискова зона. Той бил поставен под карантина и я
изтърпял без нарушение. След три дни бил поставен отново без аргументи за
това, но я нарушил за да отиде на погребение на 03.05.2020г., за което отново
е поискал разрешение. Липсвали доказателства за други нарушения по време
на карантината и направеното предписание. Подс. С. не бил осъждан и имал
добри характеристични данни. Липсвали данни за настъпили обществено
опасни последици. Наложена била глоба без проучването на имотното
състояние на подсъдимия и възможността за плащане. Не била преценена
обществената опасност, липсата на подбуди, обективната причина за излизане
от дома и смекчаващите вината обстоятелства с чистото съдебно минало.
Съдът трябвало да се аргументира подлежи ли на наказание лицето след като
нямало легална забрана - валидно предписание.
В жалбата се сочат и съображения относно нарушеният принцип при
издаване на предписанието за карантина:
1.В приетия и действащ Устройствен правилник на регионалните
здравни инспекции в Република България, в сила от 18.01.2011г., издаден от
Министерството на здравеопазването в Приложение № 20 към чл. 26 за
Област С. била определена численост на персонала в Регионална здравна
инспекция - С.: 61 щатни бройки. В чл. 5 от Правилника било посочено, че
РЗИ се ръководи и представлява от директор, а в чл. 10 – че той при
осъществяване на своите правомощия издава индивидуални административни
актове. Това означавало, че Предписанието за карантина имало характер на
индивидуален административен акт, поради което следвало да бъде издадено
от компетентно лице, а в случая дори не било посочено в коя Дирекция или
отдел работи лицето и дали е служител на РЗИ – С.. За отделните длъжности в
РЗИ били изготвени длъжностни характеристики, но за това лице такава
нямало приложена по делото. Нямало доказателства и за това, дали това лице
е назначено и е действало като представител на РЗИ и с ясни правомощия.
След като при внасяне на обвинителния акт и по съдебното наказателно
производство нямало доказателства за представителната власт на Н.Ц.Г.,
посочила за своя длъжност - И. в РЗИ С., а под подписа за Държавен здравен
И. нямало доказателства за подписалото го лице, следвало да се приеме, че
липсвал издаден Акт – Предписание за поставяне под карантина с Изх. № ЗП-
02-845 / 27.04.2020г., имащ характер на индивидуален административен акт.
Искането в жалбата е въззивният съд въз основа на изложените
4
фактически и правни аргументи и на основание чл. 334, т. 1, във вр. с чл. 335,
ал. 2 от НПК да отмени изцяло постановената присъда от Районен съд С.,
като върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг
съдебен състав и изрично да укаже процесуални действия, които следва да
бъдат извършени от съда. Алтернативно моли, съгласно чл. 334, т. 2, във вр. с
чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК въззивният съд да отмени изцяло обжалваната
присъда и да постанови нова Присъда, с която да признае подс.А. М. С. за
невиновен по обвинението за извършено от него деяние по чл. 355, ал. 2, вр. с
ал. 1 от НК, като го оправдае изцяло.
В депозираното допълнение към въззивната жалба, изготвено след
запознавана с мотивите към присъдата не се сочат нови оплаквания.
Направено е допълнително искане въззивният съд да отмени присъдата и да
прекрати наказателното производство в случаите на чл. 24, ал. 1, т. 8 от НПК
или на друго основание, тъй като „деянието не съставлява престъпление, и
деецът следва да се освободи от наказателна отговорност с прилагане на
възпитателни мерки“.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция подс. С. моли за
справедлива присъда. Защитникът му поддържа жалбата изцяло и моли
първоинстанционната присъда да бъде отменена като неправилна и
незаконосъобразна. Твърди, че в хода на съдебното следствие пред СлОС
били събрани достатъчно и многобройни доказателства, че
административният орган, издал Предписанието за поставяне под карантина
бил без необходимата компетентност. С оглед събраните доказателства счита,
че престъпление не било извършено, поради което подсъдимият следвало да
бъде оправдан.
Представителят на ОП – С. изразява становище, че жалбата е
неоснователна. Пледира присъдата на СлРС като правилна, обоснована и
законосъобразна да бъде потвърдена. В мотивите районният съд формирал
обоснован извод относно обективната съставомерност на процесното деяние
като престъпление по чл. 355, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и изложил съображения за
неприложимост на института на чл. 9, ал. 2 от НК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка
на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК,
намери за установено СЛЕДНОТО:
За да постанови присъдата си, районният съд е приел за установено от
фактическа страна, че на 27.04.2020г. в гр. С. подс. С. е бил поставен под
карантина за срок от 14 дни (от 27.04.2020г. до 10.05.2020г.) с предписание за
поставяне под карантина изх. № ЗП-02-842 /27.04.2020г., COV 22-30448 на
РЗИ- С. като лице по т.7 от раздел II от Заповед №РД- 01- 183/06.04.2020г. на
Министъра на здравеопазването на Република България като контактен на
заразено лице с COVID- 19. Предписанието било връчено и подписано по
надлежния ред от подс. С. на 27.04.2020г., с което била завършена
процедурата и по уведомяването му и тази за наказателната отговорност по
чл.355 от НК при неизпълнение на задължението да не напуска адреса
5
до 10.05.2020г., на който бил поставен под карантина.
Според предписанието, подс. С. е следвало да изпълнява карантината и
да не напуска дома си на адрес гр. С.
ул. „П.**. На 03.05.2020r. свидетелите К.Д. и В.Д. - служители на РУ на МВР
– С. изпълнявали задача на КПП на входа на кв. „Н.“ в гр. С.. При
извършване на проверка на документите на лицата излизащи от квартала,
около 09:50 часа проверяващите спрели лек автомобил марка
„Ф.Ф.” с peг. №***. Установили, че водач на автомобила е свид. И. В. И., а
негов спътник - подс. С., който заявил на полицаите, че трябвало да отиде до
гробищата.
При извършена справка в ОДЧ на МВР- С., служителите на РУ на
МВР- С. установили, че подс. С. е поставен под карантина до 10.05.2020г. и
не следва да напуска дома си. На подс. С. било разпоредено да се върне в
дома си.
Гореописаната фактическа обстановка районният съд приел за
установена от показанията на свидетелите К.Д., В.Д., И.И. и П.Д., събрани в
хода на съдебното следствие, взети в тяхната съвкупност и поотделно като
последователни, безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Кредитирал обясненията на подс. С. в непълен обем дотолкова, доколкото от
тях ставало ясно, че действително той е бил на КПП- то, че е бил в
автомобила на свид. И. и свидетелите В.Д. и К.Д. са го проверили и са му
казали да се прибира в къщи. Районният съд не е кредитирал обясненията му
в частта, с която твърди, че свид. П.Д. му е разрешил да ходи на въпросното
погребение, тъй като в тази им част обясненията му противоречали на
кредитираните в пълен обем показания на свид. П.Д.. От районният съд са
кредитирани и всички останали писмени доказателства, събрани в хода на
наказателното производство и присъединени към доказателствения материал
по реда на чл.283 от НПК.
В хода на съдебното следствие пред настоящата инстанция бяха
изискани и приобщени към доказателствената съвкупност неоспорени от
страните писмени доказателства, които Окръжният съд кредитира изцяло като
безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, а именно: - писмо изх.№ 05-76-
3/08.07.2021г. от РЗИ – С., от което се установява, че РЗИ - С. не разполага с
лични данни на конкретно заразено лице, което е било в контакт с подс. С..
Епидемиологичното проучване било проведено на място от епидемиолог и
било преценено лицето да бъде поставено под карантина, като контактно
съгласно действащите дефиниции за случаи на Ковид–19;
-писмо изх.№ 05-76-2 от 08.07.2021г. от РЗИ – С., от което се
установява, че лицето Н.Ц.Г. е била назначена на длъжността „И. в д-я „НЗБ“,
считано от 05.11.2018г. Служебното й правоотношение е прекратено на
10.08.2020г. Няма заповед за упълномощаване за издаване на предписания,
тъй като те се издавали от И.ите, съгласно заповед РД – 01-183 / 06.04.2020г.
на Министъра на здравеопазването;
-Заповед за назначаване № РД – 09 - 07 / 02.11.2018г., от която е видно,
че Н.Ц.Г. е назначена на длъжността „И. в дирекция „Надзор на заразните
6
болести“ към РЗИ С., считано от 05.11.2018г.;
- Заповед за прекратяване на служебно правоотношение № РД 21-2 /
07.08.2020г., от която е видно, че е прекратено служебното правоотношение
на Н.Ц.Г., считано от 10.08.2020г.;
-Длъжностна характеристика за длъжността И. Дирекция „НЗБ“,
връчена на Н.Ц.Г. на 18.05.2020г.;
- писмо изх. № 1100-3094 от 17.09.2021г. от Община С., от
съдържанието на което е видно, че в регистъра на населението „Национална
база данни“ на адрес гр. С., ул. „П.** по постоянен адрес са регистрирани
лицата М.Д. С. и А. М. С., а по настоящ адрес – лицето М.Д. С..
- писмо изх. № 05-87-1/17.09.2021г.от РЗИ, от което е видно, че в
периода м. април – м. май 2020г. на адрес гр. С., ул. „П.** под карантина са
били поставени лицата: М.Д. С., А. М. С., з.х.а., С.Г.Т., М. А.ов М., З.Х.Д. и
Х. А.ов М..
Окръжният съд даде вяра и на представения от подсъдимия протокол
от изследване № 411 / 23.04.2020г. от УМБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович“
АД – гр. Стара Загора за проведено изследване на подс. С. по метод RT –
PCR, при което не е доказано наличие на РНК на COVID 19.
Настоящият съд в изпълнение на задълженията си да извърши
собствен анализ на доказателствените източници, включително събраните в
хода на съдебното следствие пред настоящата инстанция, извърши своя
собствена преценка на доказателствените материали и като цяло стигна до
същите констатации, каквито е направил първоинстанционния съд по
отношение на фактите с различия само досежно това, че според районния съд
с връченото му предписание подсъдимият се задължавал да изпълнява
карантината и да не напуска дома си на посочения в Предписанието адрес,
тъй като видно от съдържанието на приложеното на л. 9 от досъдебното
производство Предписание, в т. 1 и т. 2 от същото не е разяснено изрично
подобно задължение. В т. 1 е посочено е че лицето се поставя под карантина
на адрес: гр. С., ул. „П.** за времето от 27.04.2020г. до 10.05.2020г., а в т. 2 са
предписани хигиенни и санитарни мерки, които лицето следвало да спазва по
отношение на членовете на неговото семейство, с които съжителства. Макар
понятието „карантина“ да е популярно в обществото, легална дефиниция на
същото е въведена в § 1, т. 47 от ДР на Закона за здравето, обн. в ДВ, бр. 44
от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г., т. е. след дата на инкриминираното деяние
(т.47. "Карантина" е действие по отделяне на контактни лица на лица,
болни от заразна болест по чл. 61, ал. 1 или 3, и на лица, които са влезли на
територията на страната от други държави, с цел предотвратяване
разпространението на съответната заразна болест). Задължението на
лицата, поставени под карантина да не напускат домовете си или мястото за
настаняване, в което са посочили, че ще пребивават за посочения в
Предписанието срок е регламентирано не в Предписанието, а в т. II. 8. от
Заповед № РД – 01-183 / 06.04.2020г. на Министъра на здравеопазването.
Окръжният съд следва да допълни установената в обжалваната присъда
фактическа обстановка с безспорно установения факт, че на подс. С. е
7
издадено предписание за поставяне под карантина като контактен на заразено
с COVID – 19 лице, без в РЗИ - С. да разполагат с епидемиологично
проучване на конкретно болно лице, на което доказано да е бил контактен
подс. С.. Процесното предписание за поставяне под карантина е издадено на
подсъдимия на 27.04.2020г. - само няколко дни след изтичането на 14 –
дневния срок на предходна карантина, под която е бил поставен на
07.04.2020г. след завръщането си от Кралство Великобритания. Нито преди,
нито към инкриминираната дата, нито след това подсъдимият не е проявил
симптоми на Ковид-19.
Подс. А. М. С. е на 47г., български гражданин, с основно образование.
Не е женен, живее на съпружески начала със з.х.а., с която имат двама
пълнолетни синове. От 2015г. живее и работи като музикант заедно със
семейството си в Кралство Великобритания през по – голямата част от
годината. В Република България не работи по трудови правоотношения.
Неосъждан. В приятелската му среда няма криминално проявени лица.
Настоящата инстанция прецени, че правилно районният съд е счел, че
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК и свидетелските показания, взети в тяхната съвкупност и поотделно са
безпротиворечиви и относими към предмета на делото. За установяване на
фактите по делото окръжният съд се съобрази и с всички останали писмени
доказателства, посочени по - горе, които не бяха оспорени от страните.
Както правилно е приел първоинстанционният съд, показанията на
разпитаните по делото свидетели К.Д., В.Д., И.И. и П.Д. са последователни и
безпротиворечиви. Те пресъздават личните възприятия на лицата и се
подкрепят от останалите събрани по делото писмени доказателства.
Действително, от показанията на полицейските служители - свидетелите К.Д.
и В.Д. се установява, че на инкриминираната дата са спрели за проверка на
КПП – то на входа на кв. „Н.“ в гр. С. управляваният от свид. И. лек
автомобил, в който пътувал подсъдимият, за да отиде на погребение и след
като установили, че той е поставен под карантина му казали да се прибира в
дома си. Техните показания кореспондират с показанията на свид. И..
Районният съд с основание е кредитирал обясненията на подс. Съчънов,
освен в частта им, в която твърди, че свид. П.Д. му е разрешил да отиде на
погребението на инкриминираната дата, тъй като в тази им част не
кореспондират с останалия доказателствен материал и с изцяло
кредитираните показания на свид. П.Д., от които се установява, че той нито е
давал разрешение на подсъдимия да отиде на погребението, нито е разполагал
с такива правомощия, а само е посъветвал подс. С. да поиска такова
разрешение от РЗИ.
Макар като цяло да се солидаризира с фактическите констатации на
първостепенния съд, настоящият съдебен състав счете, че изводите му
относно съставомерността на деянието по чл. 355, ал. 2, вр. ал. 1 от НК са
незаконосъобразни.
Доколкото няма спор, с оглед на доказателствата по делото и
приетото за установено от фактическа страна, че на посочената дата –
8
03.05.2020г., подсъдимият е напуснал дома си т.е. не е изпълнил
задължението по т. II. 8. от Заповед № РД – 01-183 / 06.04.2020г. на
Министъра на здравеопазването да не напуска дома си или мястото за
настаняване, на което е посочил, че ще пребивава за посочения в
предписанието срок на адрес в гр. С., ул. „П.** и деянието е извършено по
време на пандемия и извънредно положение, свързано със смъртни случаи,
обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. във връзка е
разрастващата се пандемия на COVID-19, несъмнено е, че подс. С. с
извършеното от него формално е осъществил признаците на състава на
престъплението по чл. 355, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Настоящата съдебна
инстанция обаче не споделя изводите на първоинстанционния съд относно
неприложението на хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК. Тази разпоредба визира
две хипотези, при които деянието не е престъпно, макар и привидно да
съдържа признаците на определен състав на престъпление - когато то не е
обществено опасно въобще и в действителност не оказва никакво
отрицателно въздействие върху защитените обществени отношения, или
когато обществената опасност на деянието е явно незначителна, без да е
напълно изключена.
В настоящия случай, обсъждайки въпроса за приложението на чл.9
ал.2 от НК, Окръжният съд прецени в съвкупност всички елементи от състава
на престъплението вкл. естеството и обекта на посегателство, степента, в
която той може да бъде засегнат или застрашен, характеристиките на дееца,
които намират отражение върху обществената опасност на неговата личност,
обществено опасните последици от деянието и стигна до извода, че е налице
втората хипотеза на нормата на чл.9 ал.2 от НК – деянието на подс. С. е
обществено опасно, но неговата обществена опасност е явно незначителна
поради следните съображения:
Деянието е извършено от подсъдимия на 03.05.2020г. - много скоро
след обявяване на извънредното положение на територията на страната на
13.03.2020г. във връзка с пандемията от КОВИД-19 – ситуация, напълно нова
и несвойствена не само за българските граждани, които за първи път за
поставени пред подобни реалности. Самият подсъдим, който се е завърнал от
Кралство Великобритания на 07.04.2020г. и незабавно е бил поставен под
карантина, само няколко дни след изтичането на 14 – дневния срок на
карантината е бил поставен отново под такава на 27.04.2020г. този път като
контактен на заразено лице, без в РЗИ - С. да има информация кое е това
заразено лице и без на подсъдимия да бъде разяснено конкретно с кое
заразено лице е имал контакт. Нито преди, нито към инкриминираната дата,
нито след това подсъдимият не е проявил симптоми на Ковид-19, с което
съответно не е поставил в опасност живота и здравето на други лица. Следва
да се отчете и обстоятелството, че причината поради която е подсъдимият е
напуснал дома си по време на карантинирането му, е свързана с присъствието
му на погребение на дядото на снаха му, като той единствен от семейството е
щял да участва в траурното събитие. Самото нарушение на наложеното
ограничение да напуска дома си е еднократно и подсъдимият се е съобразявал
с това ограничение, независимо от обстоятелствата. Самият подсъдим е
9
неосъждан, по отношение на него няма данни да е извършвал други
противообществени прояви, в обкръжението му няма криминално проявени
лица, т.е. касае се за деяние, което се явява инцидентно в живота му.
Приложената по делото характеристика сочи много добри характеристични
данни. С оглед на така изложените съображения, окръжният съд стигна до
заключението, че осъщественото от подс. С. деяние, макар и формално да
осъществява признаците на престъплението по чл. 355 ал.2 вр.ал.1 от НК, е с
толкова ниска т.е. явно незначителна обществена опасност, че следва да се
прецени като малозначително по смисъла на чл.9 ал.2 от НК и прави
използването на наказателна репресия неоправдано.
С оглед изложеното, СлОС отмени изцяло първоинстанционния съдебен
акт и на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 334, т. 2 , от НПК постанови
нова присъда, с която призна подс. А. М. С. за невиновен и го оправда по
обвинението за престъпление по чл. 355, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 301, ал. 4 от НПК въззивният съд
обсъди и въпроса дали извършеното деяние съставлява административно
нарушение по чл. 212, ал. 1 от Закона за здравето и стигна до извода, че на
подс. С. не следва да се налага административно наказание предвид наличие и
на хипотезата на чл. 28 от ЗАНН.
По повод изложените във въззивната жалба твърдения за допуснати
нарушения при издаването на предписанието за поставяне под карантина,
въззивният съд следва да отбележи, че не е компетентен да ги коментира.
Законността на предписанието за карантиниране, в това число и дали е
издадено от компетентен орган, дали е спазена формата, дали в него са
посочени всички конкретни обстоятелства, на които то се позовава и т.н., не е
предмет на разглеждане в настоящото производство. За разлика от ГПК (чл.
17 ал. 2), който предвижда възможност съдът, разглеждащ граждански дела,
да се произнася инцидентно по валидността на административните актове,
независимо от това, дали те подлежат на съдебен контрол, то НПК изобщо не
предвижда възможност за инцидентен контрол на административни актове в
рамките на наказателното производство.
С оглед на постановената оправдателна присъда от настоящия съд,
безпредметно се явява обсъждането на останалите наведени във въззивната
жалба възражения.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.


ПРЕДЕСДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ:
10
Съобщи за изтекли лични данни