Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 149
гр. Габрово, 19.07.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с
участието на прокурор НАДЕЖДА ЖЕЛЕВА като
разгледа докладваното от съдия Д. Гишина КАНД № 136 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от Н.Н.Д. ***, чрез надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, против Решение № 58 от 18.04.2022 година на Районен съд – Габрово, постановено по АНД № 789 по описа за 2021 година. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил Наказателно постановление /НП/ № 01-6500/3866 от 20.08.2021 година на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което на Н.Н.Д. за нарушение на чл. 72а, ал. 3 и чл. 55б, ал. 1 от Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделските продукти на Европейския съюз /ЗПООПЗПЕС/ на основание чл. 72а, ал. 3 във връзка с чл. 74, ал. 4 от с.з. е наложена глоба в размер на 500 /петстотин/ лева. Със същото решение въззивният съд е осъдил Н.Д. да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото.
В касационната жалба се твърди, че постановеното от въззивния съд решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. В жалбата се развиват доводи против извода на въззивния съд за липса на нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН; неправилно определяне на нарушителя в лицето на Н.Д. като физическо лице, вместо земеделския производител Н.Д. с идентификация по Булстат, което обуславя и налагане на имуществена санкция, а не на глоба; описване в процесните АУАН и НП на повече от 1 нарушение, като не е ясно в какво се изразява всяко едно от тях; наличие на обстоятелства, квалифициращи случая като маловажен и обуславящи прилагането на чл. 28 от ЗАНН; неясна воля на съда, който е посочил в мотивите, че процесното НП следва да се отмени, а в диспозитива на оспореното съдебно решение го е потвърдил. Прави се искане за отмяна на оспореното решение, както и на потвърденото с него НП. Претендира се присъждане на направените по делото разноски, вкл. заплатен адвокатски хонорар за съответните съдебни инстанции.
В открито съдебно заседание касационният жалбоподател Н.Н.Д. не се явява и не се представлява; в депозирана от надлежно упълномощен процесуален представител /адвокат/ писмена молба се развиват доводи по същество, поддържа се искането по същество; заявява се претенция за присъждане на разноските за двете съдебни инстанции, като е приложен договор за правна защита и съдействие и пълномощно /л. 18-23/.
Ответната по жалбата страна Държавен фонд „Земеделие“ не се представлява в открито съдебно заседание. В депозиран по делото отговор на касационната жалба /л. 8-9/ от надлежно упълномощен процесуален представител /юрисконсулт/, се развиват доводи за неоснователност на касационната жалба и се прави искане за оставяне в сила на решението на въззивния съд; заявява се претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на
касационната жалба и оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията
на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и
съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна.
Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на
решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло
от настоящият състав на съда. Последният споделя изцяло и правните изводи,
довели до потвърждаване на НП.
На административнонаказаното лице е вменено извършването на
административно нарушение по чл. 55б, ал. 1 от ЗПООПЗПЕС, описано в АУАН и НП, че за периода 01.04.2020 -
30.06.2020 година Д. няма сключен договор с регистриран първи изкупвач, като
през същия период Д. е доставял сурово мляко на „******“ ООД в обект в с.
Стойчевци с Договор № 23 от 01.04.2019 година, валиден до 31.03.2020 година.
За да потвърди процесното НП, въззивният съд е приел, че описаното в НП
нарушение е доказано от обективна и субективна страна, като в мотивите си е обсъдил
и всички възражения на наказаното лице, които възражения се преповтарят и в
касационната жалба. Доколкото настоящият съдебен състав споделя изцяло и правните изводи,
довели до потвърждаване на НП, не е необходимо същите да бъдат преповтаряни
подробно. Налице е ясно и безпротиворечиво описание на вмененото на Д. деяние,
посочване на обстоятелствата, при които е извършено, и опис на доказателствата,
които го потвърждават. Посочването в НП, че Д. е нарушил и изискванията на
Наредба № 1 от 28.01.2015 година за договорните отношения в сектора на млякото
и условията и реда за признаване на организации на производители, техни
асоциации и междубраншови организации в сектора на млякото и млечните продукти,
не представлява съществено нарушение, налагащо отмяна на процесното НП,
доколкото е пределно ясно, че на Д. не е вменено извършване на конкретно
нарушение на текст от посочената Наредба, респ. не му е налагано наказание,
различно от това за нарушението на чл. 55б, ал. 1 от ЗПООПЗПЕС.
Съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя по никакъв начин не е
нарушило неговото право на защита. Разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН не следва да
се разглежда изолирано, а като част от регламента относно образуването на
административнонаказателното производство /Глава трета, раздел ІІ от ЗАНН/ и в
частност съставянето на АУАН и предявяването му, респ. връчването му на
нарушителя чл. 40 – 43 от ЗАНН/. В съответствие с чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, АУАН е
бил предявен на Д. да се запознае със съдържанието му и да го подпише, като същият
е имал възможност да направи възражения по съдържанието му, каквито, според
данните по делото, не са направени. Видно от процесния АУАН е, че връчването на
същия, като способ за предявяване на акта, е удостоверено с нарочна разписка,
неразделна част от него, която е подписана от Д. и при тези обстоятелства не
може да се приеме, че правото на възражение по чл. 42, т. 8 и чл. 44 от ЗАНН е
ограничено. Разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН гарантира правото на
нарушителя да се запознае със съдържанието на АУАН. Неизпълнението на горната
законова разпоредба само по себе си или заедно с нарушение на друга норма,
регламентираща процедурата по съставянето на АУАН може да се разглежда като
съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото води до нарушаване
правото на защита на наказаното лице, тъй като ограничава правото му да се
защити срещу издадения против него АУАН. Както вече бе посочено, в процесния
случай АУАН, макар и съставен в отсъствие на нарушителя, е надлежно предявен на
същия, от което следва, че не е накърнено правото на защита. Макар чрез текста
на разписката за връчване на АУАН да е бил изрично уведомен за възможността за подаване
на писмено възражение съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, Д. не се е възползвал от
това свое право, като липсата на подадено възражение е посочена в процесното
НП.
Не е налице нарушение и при
определяне на субекта на административно-наказателната отговорност, тъй като
фактът, че Д. е регистриран като земеделски производител /арг. от легалната
дефиниция, дадена в § 1, т. 1 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските
производители/, не променя правния му статут на физическо лице, на което, за
извършеното от него нарушение, се следва налагането на глоба съгласно чл. 72а,
ал. 3 от ЗПООПЗПЕС,
а не на имуществена санкция.
Процесното нарушение не представлява маловажен случай, към който да
бъде приложен чл. 28 от ЗАНН, тъй като конкретното деяние не може да се
характеризира като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на административно нарушение от този вид. Наложеният с
процесното НП размер на глобата е в предвидения от закона минимум за нарушение
от този вид и се явява адекватна санкционна мярка, съобразена с обществената
опасност на деянието, смекчаващите и отегчаващите обстоятелства.
Вярно е, че в абзац последен от мотивната част на въззивното решение е
посочено, че обжалваното НП следва да се отмени, но настоящият съдебен състав
намира, че става въпрос за допусната от съда техническа грешка, като няма
противоречие между мотиви и диспозитив на атакуваното пред настоящата инстанция
съдебно решение, тъй като изложените от въззивният съд мотиви са в посока
неоснователност на жалбата и липса на основания за отмяна или изменение на НП,
адекватно на които диспозитивът е за потвърждаване на НП.
При извършената касационна проверка не се установяват основания за
отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд – Габрово е постановил
валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на
материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството
доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях.
Искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
е своевременно направено и основателно с оглед разпоредбата на чл. 63д, ал. 4
от ЗАНН и крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено,
като касационният жалбоподател следва да
бъде осъден да заплати в полза на ответната страна сумата от 80 /осемдесет/
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 27e от Наредбата за заплащането на правната помощ, тъй
като настоящото дело не се отличава с фактическа и правна сложност, предвид
продължителността на производството пред настоящата инстанция и факта, че е
изготвен само писмен отговор, без да е осъществено процесуално представителство
в открито съдебно заседание.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във
връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 58 от 18.04.2022 година на Районен
съд – Габрово, постановено по АНД № 789 по описа за 2021 година.
ОСЪЖДА Н.Н.Д. *** с ЕГН ********** да заплати на Държавен
фонд „Земеделие“ сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.