№ 1520
гр. Варна, 21.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мая М. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно
гражданско дело № 20213100501339 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:51 часа се явиха:
и при спазване разпоредбата на чл.142, ал. 1 ГПК се явиха:
ВЪЗЗИВНИКЪТ "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, редовно призовано, не се
представлява.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА Ф. Х. ЕРН. Р., редовно призована чрез назначения й особен
представител, не се явява, представлява се от особения представител адвокат С.Д..
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, не намира процесуални пречки по
хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Съобразно постановеното в разпоредително заседание Определение № 2385 от 07.07.2021
година.
АДВ. Д.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам отговора на въззивната жалба. Запознат
съм с доклада и нямам възражения по същия. Нямам доказателствени искания. Моля да бъде
даден ход на делото по същество.
СЪДЪТ констатира, че въпреки повторно указаното му с разпореждане № 3481 от
17.09.2021 г. задължение, въззивното дружество - ищец в първоинстанционното
производство не е внесъл посочената от въззивния съд сума в размер на 200 лева,
1
необходима за покриване на разноските за възнаграждение на особения представител на
ответника. С оглед на това, сумата следва да бъде изплатена от бюджета на съда, като на
основание чл. 77 ГПК въззивникът бъде осъден да възстанови тази сума по сметка на
Варненски окръжен съд.
По изложените съображения, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат С.С. Д. - особен представител на въззивника Ф. Х. ЕРН. Р.,
възнаграждение в размер на 200,00 лева, платими от бюджета на съда, за което да се издаде
разходен касов ордер.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, „Бизнес Парк София“,
сграда 6, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по съответната банкова
сметка на Окръжен съд – гр. Варна, сумата от 200,00 (двеста) лева, разноски по делото, за
които страната е останала задължена.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд Варна,
в едноседмичен срок, считано от съобщаването.
СЪДЪТ предвид липсата на доказателствени искания счете делото за изяснено от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Д.: Моля да потвърдите първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно. В исковата молба и уточняващата искова молба, въззивното дружество е
предявило седем на брой обективно кумулативно съединени искове, като първият е
установителен, а другите шест са осъдителни. Първите три иска касаят претенция за
плащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги от 08
септември 2016 г. до 12 април 2017 г. и 06 февруари 2018 г. Тези искове останаха
недоказани, както по основание, така и по размер. Правилен е изводът на
първоинстанционния съд, че въззивното дружество не е упражнило валидно правото си да
развали тези договори, поради което същите не са прекратени и съответно за мобилния
оператор не е възникнало право да претендира неустойка. По делото не беше установено от
кой момент въззивното дружество е преустановило предоставянето на мобилни услуги на
потребителя, съответно от кой момент е възникнало право на мобилния оператор да
претендира неустойка, за какъв период. Също така, недоказан остана размерът на тези три
иска, тъй като по делото не бяха събрани доказателства как са изчислени тези суми и на
какво основание. Наред с гореизложеното в тези договори е предвидена клауза за заплащане
2
на неустойка от страна на потребителя за неустойка, в размер на месечните абонаментни
такси до края на срока на договора, в хипотезата, когато всички са прекратени по вина или
по инициатива на потребителя. Считам тази клауза за нищожна, на основание чл. 26, ал. 1,
предл. 3-то от ЗЗД, тъй като същата противоречи на добрите нрави и на принципите за
добросъвестност. Също така тя излиза извън установените рамки за обезпечителна и
санкционна функция на неустоечните клаузи. В този ред на мисли, вредата от
неизпълнението на договора от страна на длъжника е несъизмерима с облагата, която би
получил кредиторът при евентуално изпълнение на това задължение от страна на длъжника,
поради което и претендирането на неустойка в такъв размер е нищожно и прекомерна. В
този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд, която е цитирана в
първоинстанционния съдебен акт. Що се касае до предявените искове за неустойка за
предсрочно прекратяване на договори за лизинг и за месечни лизингови вноски,
неизплатени по същите договори, по делото остана недоказано наличието на възникнали
облигационни отношения по такива договори, доколкото в първото по делото заседание,
първоинстанционният съд не прие като доказателство по делото тези договори и съответно
ги изключи от доказателствения материал.
С оглед на гореизложеното, моля да потвърдите първоинстанционния съдебен акт като
правилен и законосъобразен.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и обяви, че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13.57 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
3