№ 22830
гр. София, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20231110169376 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК от Е. Д. М.,ЕГН
**********,с адрес гр.С,против „С“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на
управление гр.С,представлявано от В Т,с искане да бъде постановено
решение,с което да бъде признато за установено,че ищецът не дължи сумата
от 1081,29 лева главница за вода и ВиК услуги,начислена за периода
25.03.2015 г. до 17.11.2023 г.,от които 526,64 лева е недължима поради давност
и сума от 554,65 лева е недължима поради липса на договорно
правоотношение.
Ищецът М. твърди,че за него съществува правен интерес от предявяване
на иска,защото между страните не съществува договорно правоотношение,но
с писмо от 28.11.2023 г. ответникът е отправил искане до ищеца за заплащане
на претендираната парична сума. Ищецът М. твърди,че не е нито
собственик,нито ползвател на имота,поради което между страните не
съществува договорно правоотношение. Позовава се на тригодишна давност.
Моли съда да уважи исковата претенция.
Ответникът „С“АД в депозирания писмен отговор оспорва исковата
претенция като отрича твърдението на ищеца М.,че не е потребител на вода.
Ответното дружество не отрича,че парични суми са погасени по давност,но
това не обуславя необходимост от завеждане на дело,поради което счита,че
отговорността за разноски следва да бъде разпределена при условията на
чл.78,ал.2 от ГПК.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Установява се,че в отговор на писмо,подадено от Е. М.,“С“АД
уведомява за размера на формираните задължения за вода и ВиК услуги за
1
периода 23.05.2015 г. до 17.11.2023 г. като към писмото е приложена справка в
табличен вид.
От представена молба от 27.06.2016 г.,подадена от Д Кирилов М. се
установява,че желае като абонат на „С“АД да получи информация относно
размера на задълженията му.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
По допустимостта на иска :
С оглед това,че ищецът М. оспорва дължимост на парична сума,която не
е заплатена,за ищеца е налице правен интерес от предявяване на
установителната искова претенция.
По основателността на иска :
Когато е предявен отрицателен установителен иск,в тежест на ответника
е възложено да проведе доказване,че вземането съществува,т.е. когато ищецът
отрича вземането,ответникът носи доказателствената тежест,че вземането
съществува – по основание и по размер. В настоящия случай с исковата молба
ищецът М. отрича дължимост на парична сума – поради липса на договорно
правоотношение и поради изтекла погасителна давност. Софийският районен
съд счита,че в частта,в която е предявен отрицателен установителен иск за
признаване недължимост на парична сума от 554,65 лева поради липса на
договорно правоотношение искът подлежи на отхвърляне. За да възникне
договорно правоотношение относно доставка и продажба на вода и
предоставени ВиК услуги,необходимо е лицето да е собственик или носител
на вещно право на ползване върху имота,в който е доставена вода.
Софийският районен съд приема за неоснователен доводът на ищеца М.,че
между страните не съществува договорно правоотношение. Легалната
дефиниция на понятието потребител на ВиК услуги е уредена съгласно § 1,т.2
от Допълнителните разпоредби към Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационите услуги и според легалната дефиниция
като потребител се възприема собственикът или носителят на вещно право на
ползване върху имота. Съдът счита,че представените по делото доказателства
позволяват да бъде възприето,че ищецът М. е потребител на ВиК услуги като
собственик на водоснабдения имот,защото ищецът М. в подадена декларация
до съда признава,че притежава право на собственост върху имота,до който е
доставяна вода,а и от представените към писмения отговор доказателства се
установява,че Д М.,който е наследодател на ищеца Е. М. в подадена до
ответника молба признава,че е абонат и претендира да бъде уведомен за
размера на дължимите задължения,а и съдът намира,че подаването от ищеца
М. на молба относно уведомяване за размера на задълженията като в молбата
е посочен конкретен клиентски номер също представлява признание,че
договорно правоотношение относно конкретен имот съществува. Така
мотивиран,съдът приема,че отрицателният установителен иск не може да
бъде уважен на основание липса на договорно правоотношение,тъй като съдът
счита,че ангажираните по делото доказателства установяват наличието на
облигационна връзка между страните. По изложените съображения съдът
счита,че исковата претенция за сумата от 554,65 лева поради липса на
договорно правоотношение подлежи на отхвърляне.
2
Съдът приема,че в частта,в която се отрича дължимост на парична сума
в размер от 526,64 лева поради настъпила погасителна давност искът подлежи
на уважаване. Погасителната давност е регламентирана в полза на
длъжника,който може да се позове на давност,ако в определен период от
време,считано от настъпване изискуемост на вземането кредиторът е
бездействал. Приложимата погасителна давност за вземания за вода и ВиК
услуги е тригодишната давност съгласно приетото Тълкувателно решение на
ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г. При липсата на предприети действия
в тригодишен срок,считано от изтичане срока за плащане,предвиден в общите
условия на дружеството доставчик,клиентът на топлинна енергия може да се
позове на давност. В настоящия случай при съобразяване периода,за който
ищецът М. претендира,че са погасени паричните суми,както и с оглед това,че
ответното дружество не доказва да е предприемало действия,с които по
смисъла на чл.116 от ЗЗД да бъде прекъсната давността,а и при наличието на
изразено становище в писмения отговор,че вземанията са погасени по
давност,съдът приема,че искът за сумата от 526,64 лева подлежи на
уважаване.
При този изход на делото и като съобрази,че и двете страни в
производството претендират присъждането на разноски,както и като отчете
уважената и отхвърлена част от исковете,съдът приема,че в полза на адв.Н.
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за предоставена по реда
на чл.38 от ЗА правна помощ в размер от 194,82 лева,а в полза на ответника
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 52
лева. С оглед обстоятелството,че ищецът М. е освободен от задължението за
заплащане на държавна такса,както и предвид разпоредбата на чл.78,ал.6 от
ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 24,35 лева
държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски
районен съд.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124,ал.1 от ГПК по
отношение на „С“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от В Т,че Е. Д. М.,ЕГН **********,с адрес гр.С не дължи
сумата от 526,64 лева ( петстотин двадесет и шест лева шестдесет и четири
стотинки ) за вода и ВиК услуги за клиентски номер ********** за периода
25.03.2015 г. до 18.11.2020 г. поради настъпила погасителна давност като
отхвърля иска,предявен от Е. Д. М. срещу „С“АД за признаване за
установено,че не дължи сумата от 554,65 лева ( петстотин петдесет и четири
лева шестдесет и пет стотинки ) поради липса на договорно правоотношение.
ОСЪЖДА „С“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от В Т да заплати на адвокат И. А. Н.,с адрес Б,сумата от
194,82 лева ( сто деветдесет и четири лева осемдесет и две стотинки )
адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ по реда на чл.38 от
ЗА.
ОСЪЖДА „С“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
3
гр.С,представлявано от В Т да заплати по сметка на Софийски районен съд в
полза на бюджета на съдебната власт сумата от 24,35 лева ( двадесет и четири
лева тридесет и пет стотинки ) държавна такса.
ОСЪЖДА Е. Д. М.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на „С“АД,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от В Т сумата от 52 (
петдесет и два ) лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4