Разпореждане по дело №386/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Предявени от З. А. Ч. и Р. Ю. Ч. чрез представител по пълномощие – адв. Т. К. от АК-П. срещу М. „Д. А. Д. -гр. К. и Ч. Т. М. от гр. К. са обективно и субективно съединени искове за неимуществени и имуществени вреди по чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД в резултат на причинено непозволено увреждане на малолетния им син, както следва: неимуществени вреди за двамата ищци в общ размер на 280 000 лв. и имуществени такива – в размер на 2 210 лева. Предявените искове се основават на следните обстоятелства, изложени в исковата молба: на 15.04.2010 година малолетният им син бил приет в М. „Д. А. Д. -гр. К. с урологично заболяване. Вследствие неправилното лечение, проведено от втория ответник – Ч. Т. М. – началник на отделението, в което детето било прието, му било причинено изгаряне на половия член от електрически ток. Това наложило транспортиране на детето в УМБАЛСМ „Н.И.П. ЕАД, гр. С. – в секция по изгаряния и пластична хирургия. Въпреки проведеното лечение се стигнало до отпадане на некротизираните тъкани на половия член на детето. Тройна съдебно-медицинска експертиза дала следното заключение за причинените увреждания на детето: пълна липса на полов член в резултат нÓ електрическо изгаряне при планова операция по повод налична фимоза; няма никаква възможност за излекуване, т.е. възстановяване на половия член. Ищците твърдят, че детето е на четири години и е изцяло под грижите на родителите си и в дома си, като не можело да посещава детско заведение, тъй като повечето от времето било с катетър поради незадържане на урината, а в останалото време било принудено да уринира клекнал, поради липса на полов член. В резултат на причиненото увреждане на малолетния им син, ищците като негови родители претърпели имуществени вреди в размер на 2210 лв. вследствие направените транспортни разходи и такива за лечението на детето, както и претърпели неимуществени вреди, чието възмездяване претендират от ответниците солидарно. Неимуществените вреди описват и претендират като: силен стрес, преживян след операцията, причинила изгарянето на половия член на сина им, на 15.04.2010г. и до момента; дълбока психологическа травма, причинена от невъзможността детето им да води нормален живот, невъзможността детето им за в бъдеще да има семейство, да има поколение-поради причинената му детеродната неспособност, невъзможността да води полов живот и невъзможността двамата да имат внуци, вследствие липсата на полов член; преживените от тях мъка и страдания, причинени от естетическия дискомфорт, който изпитвал детето им и те, поради обезобразяването, невъзможността същият да уринира нормално и да посещава детски заведения, да води социален живот; липса на самочувствие, вследствие на претърпяното нещастие и невъзможността да бъде излекувано детето; невъзможността двамата да водят нормален живот и да имат нормални социални контакти вследствие на непрекъснатите грижи за детето. Общият размер на претърпените имуществени и неимуществени вреди, ищците претендират, ведно със законната лихва, считано от увреждането на сина им - 15.04.2010 година до окончателното изплащане на претендираните суми. Молят за постановяване на решение в този смисъл.

С влязла в сила на 27.04.2011г. присъда №47/07.04.2011г. на Р. с.-Г. по Н.о.х.д. №268/2011г., доктор Ч. Т. М. е признат за виновен в това, че на 15.04.2010г. в М. „Ат.Д..-гр.К., като лекар-началник на урологично отделение е причинил тежка телесна повреда, изразяваща се в детеродна неспособност, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като е нарушил правилата на добрата медицинска практика съгласно Медицинските стандарти по хирургия утвърдени със Заповед на МЗ №РД-0-199 от' 18.03.2002г. и указание т.4.3.5-„а" и „б" и т. 4.3.6. „Раздел „Операции" – при хирургична намеса „Циркумцисия" по Приложение №9,т.3,1 от МСХ, показал липса на практическо владеене на оперативните техника, увредил е пациента, не му е осигурил безопасност, а именно: преди операцията не е направил проба на апаратурата в здравата тъкан и не е положил усилия за прецизно боравене с апарата за електрокоагулация, като е докоснал накрайника на работещия електрокоагулатор до металния защипващ хирургически инструмент, в резултат на което се е получило електрическо изгаряне и необратима некроза на кожата и целия полов член, и го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, като на основание чл.66 от НК изпълнението на същото е отложено за срок от 3 години.

С определение № 519/24.06.2011 година, постановено по делото по реда на чл. 83, ал.2 ГПК, съдът е признал по отношение на ищците З. А. Ч., ЕГН * и Р. Ю. Ч. с ЕГН * и двамата от с.П., общ. К., че нямат достатъчно средства да заплатят такси и разноски по гр.дело № 207/2011 година по описа на Окръжен съд-Кърджали и ги е освободил оттакси и разноски по гр.дело № 207/2011 година по описа на О. с.-К..

С определение по чл. 548/08.07.2011 година препис от исковата молба заедно с приложенията е изпратена на ответниците по реда на чл. 131 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците по исковете, с които същите се оспорват като недопустими, за което излагат съображения с искане производството по делото да бъде прекратено. АÙтернативно, ако съдът не възприеме този довод, сочат, че предявените искове са неоснователни и недоказани по размер и молят да бъдат отхвърлени.

При тези данни по делото, съдът намира предявените искове по чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД срещу ответниците М. „Д. А. Д. -гр. К. и Ч. Т. М. от гр. К., с които ищците искат да бъдат осъдени солидарно да им заплатят обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди от непозволено увреждане на сина им, за недопустими. Това е така по следните съображения: ищците в случая нямат качеството на пострадал или наследници по смисъла на чл. 74 НПК, респ. на граждански ищци в наказателния процес по смисъла на чл. 84 НПК. Пострадал от престъплението по чл. 134, ал.1, т.1 вр. с чл. 128, ал.2 НК, в извършването на което е признат за виновен и осъден подс. Ч. Т. М. от гр. Кърджали с влязла в сила присъда № 47/07.04.2011 година, постановена по н.о.х.д. № 268/2011 година по описа на Кърджалийския районен съд, е техният малолетен син М. З. Ч., на който е причинено телесно увреждане, тежко такова по смисъла на чл. 128 НК. Съставът на това престъпление не включва причинените на ищците лично, в качеството им на родители, вреди от имуществен и неимуществен характер, т.е. по отношение на същите няма настъпили съставомерни вредни последици, признати за такива с влязла в сила присъда. Наказателният съд е постановил влязла в сила присъда по отношение на пострадало лице, различно от ищците в настоящото производство. Наред с това, съгласно чл. 45 ЗЗД, който виновно е причинил другиму вреди, е длъжен да ги поправи. Длъжник по това правоотношение е причинителят на вредите, а кредитор - този, на когото са причинени вредите. Поставя се въпросът, може ли при телесно увреждане – в случая детеродна неспособност на пострадалия, когато той е жив, да се претендират обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от други лица - в настоящия случай – от неговите родители. В тази връзка, с Решение № 1049/19.04.1961г. по гр.д. № 3028/61г., ІV г.о., е прието следното: „…. При непозволено увреждане, при което е причинено телесно увреждане и заедно с това имуществени и неимуществени вреди, щом като увреденият е жив не може друг да се легитимира да търси други имуществени и неимуществени вреди извън онези, за които сам пострадалият има право. Това следва от разпоредбата на чл. 45 ЗЗД. Пострадалият увреден може да предяви иск за пълна обезвреда или частична такава, или най-сетне да се откаже от иска. Изобщо на увредения се дължи обезщетение без оглед на това, какви защитени от правото блага са засегнати. Като ищец по облигационен иск, какъвто е този по чл. 45 ЗЗД, ищецът може да се разпореди с иска, без това да създава права на други ищци, за които не са налице изискванията на този текст от закона. Затова, когато съдът ще преценява размера на тази вреди и ще определя размера на обезщетението за тях, той следва да има предвид пълното репариране на вредите на пострадалия. Трябва да бъдат обезщетени всички вреди, които са пряка последица от увреждането, както разпорежда чл. 51 ЗЗД. Щом като пострадалият може да иска пълна обезвреда, то обезщетяването му изключва други лица да търсят вреди въз основа на непозволеното увреждане на техния близък и пр. Пострадалият, претърпял увреждане, дори и да не търси обезвреда, с това не се създава възможност за трети лица да предявяват иск по чл. 45 ЗЗД /каквито се явяват неговите родител – бел. на съда/, защото на тях не е причинена пряка непосредствена вреда. Обаче ако родителите или други лица са разходвали средства за лечение и пр. на своето дете, пострадало при непозволено увреждане, то те могат да търсят възстановяване на разходеното и по реда на чл.59 ЗЗД. В такъв случай основание на иска им не е това, че близкият им е понесъл непозволено увреждане, а това, че те са разходили средства за възстановяване или поправяне на вредата, за което е бил длъжен да направи разходи причинителят на вредата”. В този смисъл е и Решение № 1788/13.07.1965г. по гр.д. № 1059/65г., І г.о. Обстоятелства, от които да се извлече правното основание на иск по чл. 59 ЗЗД, ищците не излагат в исковата си молба по отношение на претърпени имуществени вреди. Съображенията за недопустимост се отнасят и до предявения иск по чл. 49 ЗЗД срещу болницата – юридическо лице, работодател на ответника, изпълнил оперативното лечение.

Предвид изложеното, поради това, че за ищците не съществува право на иск, предявените искове по чл. 49 и чл. 45 ЗЗД срещу двамата ответници са недопустими, поради което следва да се оставят без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено.

Мотивиран от горното, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от З. А. Ч. и Р. Ю. Ч. чрез представител по пълномощие – адв. Т. К. от АК-П. срещу М. „Д. А. Д. -гр. К. и Ч. Т. М. от гр. К., солидарно, обективно и субективно съединени искове по чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди от непозволено увреждане на малолетния им син М. З. Ч., род. на 03.06.2007 година, вследствие оперативно лечение, проведено на 15.04.2010 година в М. „Д. А. Д. -гр. К. от Д. Ч. Т. М. от гр. К., с цена на исковете 282 210 лв., от които неимуществени вреди в размер на 280 000 лв. и имуществени вреди в размер на 2 210 лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 15.04.2010 година до окончателното им изплащане, и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 207/2011 година по описа на Окръжен съд-Кърджали.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Пловдивския апелативен съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: