№ 147
гр. Русе, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на шести октомври през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Р.ова
Членове:Велизар Т. Бойчев
МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от Росица Р.ова Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20224500600441 по описа за 2022 година
Производството е по глава двадесет и първа от НПК.
Р. Л. С., чрез повереника си адв. З. П., е обжалвал присъдата по НЧХД
№ 1488/2021 г. на РРС, образувано по негова тъжба, с която подсъдимата М.
Д. В. е призната за невинна и оправдана по обвинението за това, че на
07.07.2021 г. в с. Н., обл. Русе причинила лека телесна повреда на
жалбоподателя, изразяваща се в причинени болки и страдание без
разстройство на здравето му – престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.
Конкретизирани са оплаквания за неправилност на присъдата, като
постановена в противоречие както с материалния, така и с процесуалния
закон, по подробно изложени съображения, касателно деянието и авторството
на подсъдимата, а също и вината й, които счита за доказани. Обясненията на
подсъдимата противоречали на показанията на св. Е.П. в които се отричали
почти напълно нейните твърдения, а останалите разпитани по делото
свидетели препредавали разказани им от В. истории. Неправилно съдът е
преценил, че случаят е малозначителен, т. е., че е деяние по чл. 9, ал. 2 от НК
и има незначителна обществена опасност. Доказателствата били достатъчни
за категоричен извод, че подсъдимата е имала умисъл и желание да извърши
деянието. Иска се отмяна и по същество постановяване на нова, осъдителна
1
присъда.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от повереника и тъжителя.
Подсъдимата и защитникът й вземат становище по жалбата, като считат
същата за неоснователна, молят да се потвърди първоинстанционната
присъда и претендират заплащане на разноските.
След като прецени и обсъди материалите по делото и доводите на
страните и независимо от последните служебно провери изцяло правилността
на първоинстанционния съдебен акт, въззивната инстанция прие следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от легитимна и
надлежна страна в процеса, при спазване на законоустановените в НПК срок,
ред и форма.
По съществото си жалбата е неоснователна.
Първостепенният съд е събрал доказателствения материал, който е
необходим за обективно, всестранно и пълно изясняване на действителната
фактическа обстановка по делото, съответно ангажиран и от страните.
Съобразил е всички относими доказателства и след достатъчно
обстоятелствен и ясен анализ на установените по несъмнен начин фактически
положения, обосновано е достигнал до своите изводи относно недоказаността
на повдигнатото с тъжбата обвинение. При правилно установената
фактология, доказателствените източници не водят до несъмнената
доказаност на обвинението, каквото е изискването на чл. 303, ал. 2 от НПК.
От фактическа страна, обосновано първоинстанционният съд е приел,
че жалбоподателят и подсъдимата работели заедно в един цех в „Д. и няколко
години преди процесната дата поддържали нормални колегиални отношения,
докато около две години преди инцидента жалбоподателят започнал да
изпитва емоционално влечение към подсъдимата. Отношенията между тях се
влошили след като подсъдимата разбрала за действията на тъжителя, а
именно: отправяни намеци за интимност, включително предложение за
почерпка с безалкохолно срещу целувки, обикаляне на подсъдимия около
дома на В. в с. Н., качване на близките дървета, за да вижда в двора и дома й,
при което е правил нейни снимки по хавлия, след баня. По повод такива
снимки, за които тя узнала от св. Е.П. когато сутринта на 07.07.2021 г. отишла
на работа, подсъдимата се афектирала, отишла до работното място на
2
тъжителя и му нанесла няколко удара с шамар по главата и шията, като
същевременно викала „Защо ми причиняваш това? Какво съм ти направила?
Ще престанеш ли?“. Намиращият се наблизо св. Д. Д. се намесил като
застанал между тях и ги разделил, след което отишли при началник цеха – св.
И.В., пред когото дали устни обяснения за конфликта. За пореден път
подсъдимата се оплакала, че тъжителят в извънработно време й досаждал
като обикаля около дома й и се качва по дърветата, за да я наблюдава. При
един от случаите, когато бил покачен на дърво, жалбоподателят бил видян и
от св. В.Т., с когото подсъдимата живеела на семейни начала, но към този
момент свидетелят не го познавал и по тази причина не обърнал внимание на
присъствието му. Заради тези действия на тъжителя В. се срещнала с
полицейския инспектор на селото – св. М. Х., на когото разказала за
притесненията си и поискала съвет, но отказала да подаде писмена жалба. Св.
Х. провел разговор с Р. С. и му обяснил, че няма право тайно да шпионира В.
като я наблюдава, покачен на дърво, нито да я снима без нейно съгласие. В
този разговор тъжителят заявил, че не вижда проблем за техните отношения,
тъй като и френският президент М. имал връзка с по-възрастна жена.
От заключението на съдебномедицинската експертиза било установено,
че при освидетелстването на тъжителя С. на 12.07.2021 г. не са установени
видими следи от травматични увреждания в областите, в които той твърдял,
че са му нанесени удари от подсъдимата. А по назначената видеотехническа
експертиза на видеозапис от камера за наблюдение в цех 210 на „Д., вещото
лице в заключението си е извело фотокадри на относимите към предмета на
делото събития от процесната дата като е дало описание на заснетите
обстоятелства.
Тези констатации почиват на изчерпателен и прецизен анализ на
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и съответстват
на формираната преценка, поради което въззивната инстанция ги възприема
изцяло, като намира, че присъдата е обоснована, а оплакванията в жалбата се
явяват неоснователни. Така съдът приема, че на 07.07.2021 г. около 10.24 ч.
подсъдимата безспорно е нанесла удари с ръка в областта на главата и шията
на жалбоподателя С. на работното му място в цех 210 на „Д. в с. Н., обл. Русе.
Съдът намира още, че обясненията на подсъдимата, както и показанията на
свидетелите очевидци и заключението на видеотехническата експертиза
напълно се подкрепят от другите събрани по делото доказателства, преценени
3
както поотделно, така и съвкупно. Правилно първоинстанционният съд не е
кредитирал в цялост показанията на св. Присадашки, на които се основава
въззивната жалба на тъжителя. Съдът открива противоречия и неточности
между неговите показания, дадени в с. з. от 24.02.2022 г., обясненията на
подсъдимата и показанията на останалите свидетели, в това число и тези на
полицейския служител св. Х., пред когото Р. С. не отрича извършените от
него действия – следене, качване по дървета и снимане на подсъдимата,
обикаляне около дома й, което според него било оправдано, защото и
френският президент имал връзка с по-голяма жена. Освен това св.
Присадашки не е бил очевидец на инцидента от 07.07.2021 г., а и самият той
признава, че след прекаран тежък ковид през м. октомври 2021 г. вече не е
добре с паметта, поради което не е изключено да не си спомня видял ли е
снимки на подсъдимата в телефона на тъжителя или не. В показанията си
обаче заявява, че щом подсъдимата го твърди може да се приеме, че така е
било.
На това основание съдът приема обясненията на В. за достатъчно
обективни и достоверни. Житейски логично е след узнаване, че е снимана без
нейно съгласие, подсъдимата да е била афектирана и в това състояние да е
решила да потърси сметка от тъжителя, като същевременно и му нанесе
установените по делото удари, с очевидно изключително нисък интензитет,
което несъмнено е в защита на собствената й чест и достойнство и като
реакция е предизвикана от недопустимото поведение на самия тъжител. По
делото няма никакви данни, от които да се изведе извод, че тя с поведението
си е провокирала по някакъв начин С. или му е дала повод да счита, че
проявява личен интерес към него. Ползва се с добри характеристични данни и
отлична трудова характеристика, има чисто съдебно минало и няма данни за
други противообществени прояви.
Заключението на съдебномедицинската експертиза установява, че при
освидетелстването на тъжителя на 12.07.2021 г. не са установени видими
следи от травматични увреждания по кожата на лицето и главата му. Вещото
лице приема, че щом тъжителят е удрян по главата, лицето и шията, то на
същия са причинени болки и страдания, които обаче са от такова естество, че
продължават в рамките на минути и в редки случаи на часове.
Въз основа на така събраните по делото доказателства се налага извода,
4
до който правилно е достигнал и първоинстанционният съд, че
осъщественото от подсъдимата деяние не е престъпно по смисъла на чл. 9, ал.
2 от НК, тъй като макар формално да осъществява признаците на
предвиденото в закона престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, неговата
обществена опасност е явно незначителна.
При разглеждане на делото и обсъждане на доказателствата преди
произнасянето по същество, видно от мотивите към присъдата, не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, вкл. и такива относно
събирането и анализа на доказателствата и формирането на решаващите
фактически и правни изводи. Доводите в жалбата, че първоинстанционният
съд е бил заблуден от подсъдимата чрез твърдените индиции, сочещи на
провокация от страна на тъжителя, което не отговаряло на истината и не било
доказано по несъмнен начин, не намират опора в материалите по делото.
Напротив, както беше посочено доказателствата по делото са
непротиворечиви, касателно визираните факти и обстоятелства, което е
наложило подробния и правилен анализ на РРС относно достоверността и
информационната им стойност.
С оглед изложеното и при правилна фактическа установеност, а от
правна страна – неустановяване на съставомерни последици от деянието,
поради явната му незначителност, с оглед твърдяната в тъжбата конкретика,
законосъобразно е постановена процесната оправдателна присъда, която
следва да се потвърди изцяло, като върху жалбоподателя се възложат
разноските на подсъдимата.
Мотивиран така и на основание чл. 338 от НПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 42/22.03.2022 г., постановена по НЧХД №
1488/2021 г. по описа на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА Р. Л. С. с ЕГН ********** да заплати на М. Д. В. с ЕГН
********** сумата 820 лв., представляваща направените от нея разноски за
адвокатско възнаграждение.
5
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационен контрол.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6