№ 313
гр. Горна Оряховица , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, III СЪСТАВ в публично
заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Цветелина Св. Цонева
като разгледа докладваното от Цветелина Св. Цонева Гражданско дело №
20214120100448 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.74, ал.1, във връзка с ал.3 КТ.
Депозирана е искова молба от П.Й..,изпълняваща длъжността директор на ТП на
НОИ против Е.Д.“ ЕООД – с.П. и П.Н. К..Излагат се твърдения, че е извършена проверка
на разходите на ДОО на ответника „ Е.Д. „ЕООД – с.П..Установени са пороци в трудовото
правоотношение между „Е.Д. „ЕООД – с.П. и П.Н. К. на основание чл. 74 КТ
противоречие със закона и заобикаляне на закона.-недействителен договор., което към
момента не е прекратено.Изготвен е констативен протокол № КП *********/23.11.2020г.на
старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – В.Т..
За времето 01.10.2020г.-06.01.2015г. П.Н. К. е едновременно едноличен собственик
на капитала при ответното дружество, негов управител и работник по трудов договор.В
настоящия случай едно лице, в различни свои качества, съвместява три правни фигури – на
собственик на капитала на ЕООД, на негов управител и на работник на същото.
Изложени са подробни съображения, че е налице хипотезата на чл. 38,ал.1,пр.1 ЗЗД
представителят не може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си,
нито с друго лице, което той също представлява , освен ако представлявания е дал съгласие
за това. Това преодоляване на законовата забрана, според ищеца, е невъзможно доколкото
източник на волята на юридическите лица е физическо лице, с което се учредява
облигационна връзка.
Отправя се искане да бъде постановено съдебно решение, с което да се признае за
недействителен трудов договор № ******., сключен между ответниците,както и
допълнително споразумение № *********. и № ******* към същия поради противоречие
със закона и заобикаляне на закона и да се обяви недействителността на същите със
законните последици за това.
В законноустановения срок не са депозирани писмени отговори.
В съдебно заседание се явява П. Н. К., в лично качество и като управител на
„Е.Д.“ЕООД чрез адв. Д..Посочва се, че трудовият договор не е недействителен,доколкото е
1
сключен между два различни субекта.Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства и становищата на страните, намира
за установено следното:
По делото липсва спор по фактите, а и те се установяват от представените с исковата
молба писмени доказателства. Първият ответник е регистриран в ТР на като еднолично
дружество с ограничена отговорност /ЕООД/.Негов едноличен собственик на капитала е
втория ответник, а управител лицето-Д.П. К.. На 30.09.2020г. между ответниците е сключен
трудов договор № 2, с който първият ответник, действащ чрез своя управител /втория
ответник/, в качеството си на работодател е възложил на втория ответник като физическо
лице да изпълнява при него длъжността „специалист технически контрол". Трудовия
договор е сключен за неопределен срок, при 2 часов работен ден и размер на основното
месечно трудово възнаграждение от 103 лв.Подписани са допълнително споразумение
№*********. и допълнително споразумение № ******** между същите страни,
впоследствие подписани още седем допълнителни споразумения между търговското
дружество,представлявано от новия си управител и втория ответник.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 74 ал. 3 вр. ал. 1 пред. 1 КТ е процесуално
допустим, тъй като ищецът има качеството на компетентен орган по чл. 74 ал. 3 КТ и по
силата на закона е активно легитимиран за заяви претенция за обявяване
недействителността на трудов договор. Ответниците по делото като страни по материалното
правоотношение основано на атакувания трудов договор са пасивно легитимирани да
отговарят по предявения иск.
Налице е нормативно ограничение, според настоящият състав, което се съдържа в
разпоредбата на чл. 38, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, която следва да се прилага към договорите,
сключени между управителя и дружеството, което представлява, каквото становище се
застъпва в трайната съдебна практика на Върховния касационен съд (вж. Определение №
351 от 22.05.2020 г. на ВКС, II т.о; Решение № 91 от 16.04.2018 г. на ВКС, IV г.о.; Решение
№ 217 от 10.03.2016 г. на ВКС, I т о.; Решение № 14 от 27.01.2017 г. на ВКС, II т. о. и
други .Управителят на ЕООД не може да се намира в трудово правоотношение сам със себе
си, тъй като не е възможно едно и също лице да възлага и изпълнява работата,да извършва
оценка на труда и изпълнението,да налага дисциплинарни наказания, да си разрешава
ползване на отпуска, да прекратява трудовия договор и т.н. Именно обстоятелството, че
другият субект в правоотношението е управителят, действащ в качеството си на физическо
лице и в свой личен интерес обуславя хипотезата на недействителност на трудовия договор
по чл. 38, ал. 1, предл. 1 ЗЗД . В тази връзка следва да се има предвид и обстоятелството, че
действително волята, изразена от управителя в качеството му на физическо лице се счита за
воля на юридическото лице
Недействителността по чл. 38, ал.1 ЗЗД, обаче, е висяща и тя се санира с
потвърждаване на действието от представлявания (арг. чл. 42, ал.2 ЗЗД). В случая въпреки
възприетата теза за извършено действие в нарушение на чл. 38,ал.1 ЗЗД- сключване на
трудов договор без съгласие на представлявания, то този договор е потвърден с
подписаните между страните допълнителни седем на брой споразумения към трудов
договор № 2 от 30.09.2010г., сключени между дружеството, представлявано от неговия друг
управител към онзи момент и ответникът.
В заключение, настоящият съдебен състав счита, че атакуваният в настоящото
2
производство договор и допълнително споразумение №*********.,допълнително
споразумение № ******** са действителни/ санирани от допълнително подписаните
споразумения към трудов договор № 2 от 30.09.2010г., с новия управител/, поради което
предявеният иск за обявяване на недействителност на основание чл. 74, ал. 3 КТ във вр. с
чл. 74,ал. 1 КТ във вр. с чл. 38, ал.1 ЗЗД, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответното дружество сумата от 1000 лева– възнаграждение за един
адвокат. Ищецът, на основание чл. 84, ал.1 от ГПК, е освободен от заплащане на държавна
такса по делото.Разноски на ищеца не се следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ТП на НОИ – В.Т., с адрес гр. В.Т., пл. „ ********,
представляван от директор П. ИВ. Й., против „ Е.Д.„ЕООД, ЕИК *********, с адрес с.П.,
ул.********, с управител Д. К. и П. Н. К. ЕГН **********, с адрес с.П., ********, иск за
обявяване на недействителност на трудов договор № 2 от 30.09.2010г., допълнително
споразумение №*********. и допълнително споразумение № ******** сключени между
„Е.Д. „ЕООД , ЕИК *********, с адрес с.П., ул.******** и П. Н. К. ЕГН **********, с адрес
с.П., ул.********, на основание чл. 74 ал. 3 вр. ал. 1 пред. 1 КТ вр. чл. 38 ал. 1 пред. 1 ЗЗД,
като неоснователен.
ОСЪЖДА от ТП на НОИ – В.Т., с адрес гр. В.Т., пл. „ ********, представляван от
директор П. ИВ. Й. да заплати общо на„ Е.Д. „ЕООД , ЕИК *********, с адрес с.П.,
ул.********, с управител Д. К. и П. Н. К. ЕГН **********, с адрес с.П., ул.********, сумата
от 1000 лева– разноски за процесуално представителство в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Великотърновски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
3