Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    № 32

Сливен, 08.06.2021 год.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Сливенският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на тридесет и първи май  през две хиляди деветнадесет и първа година в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНА  БАКАЛОВА

при участието на секретаря ………П. Спасова…. и в присъствието на прокурора…………….……………като разгледа докладваното от ………..Снежана Бакалова……гр.дело № 656  по описа за 2020 год., за да се произнесе съобрази:

          Предявеният иск намира правното си основание в чл. 432 ал.1 от КЗ.

Ищцата П.Д.Ж. твърди в исковата си молба, че е баба на Ж.  С.. Последният починал в резултат на ПТП, което се осъществило на 24.12.2017 г. на път ІІІ-662, километър 12+900, в землището на с. Б., общ. Н.З.. Твърди, че единият от автомобилите с марка „Р.”, модел „Л.”, бил  управляван от Я. Ю., а другият автомобил участвал в ПТП бил марка „А.”, модел „А 3” бил управляван от А. Т. И.. За настъпилата катастрофа било образувано наказателно производство пор. № 306/2017 г. по описа на ОП - Сливен и внесен обвинителен акт, по който било образувано НОХД № 646/2019 г. с подсъдим Я. Ю.. По същото дело била  постановена  Присъда № 6 от 25.02.2020 г., с която подсъдимият Я. Ю. бил  признат за виновен, че по непредпазливост причинил смъртта на внука на ищцата и средни телесни повреди на повече от едно лице и за това престъпление му било наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от две години. Присъдата била обжалвана пред  АС - Бургас и по ВНОХД № 128/2020 г. по описа на БАС, с което била изменена като подсъдимият бил оправдан за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП и потвърдена в останалата й част. Твърди, че присъдата обект и на касационна проверка. Твърди, че гражданската отговорност на водача причинил ПТП-то била застрахована по застрахователна полица гражданска отговорност валидна до 21.03.2018 г. Счита, че последното следва да ангажира отговорността на ответника за обезщетяване на причинените неимуществени вреди на ищцата. Твърди, че ищцата претърпяла такива произтичащи от изключително силната емоционална връзка и привързаност между нея и починалия й внук, тъй като двамата живеели в едно домакинство в продължение на дълги години. Ищцата отглеждала внука си от 6-месечно бебе до момента на смъртта му, тъй като майка му и баща ми били разведени няколко години след неговото раждане. Ищцата нямала други внуци и по тази причина била много привързана към починалия си внук. Двамата полагали взаимни грижи един за друг, които били видими и всеизвестни на близки, роднини и съседи. Ищцата била вдовица, поради което внукът й се грижил за нея. След смъртта му постоянно почти ежедневно посещавала гроба му и не можела да намери утеха като продължавала неутешимо да страда от загубата на внука си. Твърди, че на 10.06.2019 г. оправила претенция до ответника за изплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди, но такова й било отказано с писмо от 27.06.2019 г., тъй като ответникът посочил, че не са доказани установените особени близки отношения с починалия и действително търпените от нея вреди.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди причинени от смъртта на нейния внук Ж.  С., починал в резултат на ПТП, станало на 24.12.2017 г., ведно със законната лихва за забава считано от 27.06.20219 г. до окончателното изплащане на възнаграждението.

Претендира  направените  разноски.

Ответникът е депозирал в срок писмен отговор, с който оспорва изцяло основателността на предявения иск, като твърди, че липсва деликт, че липсва особено близка връзка в отношенията между ищцата и нейния починал внук. Твърди, че претендирания размер на вредите е прекалено завишен и несъответстващ на трайната съдебна практика, както и че не са доказани твърдините от ищцата неимуществени вреди в исковата молба. Не оспорва обстоятелството, че към момента на ПТП гражданската отговорност на водача на Я. Ю. е била застрахована при ответника по валидна застрахователна полица. Твърди, че е налице съпричиняване вредоносния резултат от страна на починалия, който към момента на настъпването на ПТП-то е бил без поставен обезопасителен волан, поради  което счита, че ако се присъди обезщетение за неимуществени вреди, същото следва да бъде намалено, тъй като пострадалият с поведението си е допринесъл за настъпването на вредата.

Моли съда да отхвърли предявения иск като му присъди направените разноски.

В с.з. ищцата, чрез процесуалния си представител поддържа иска си и моли да бъде уважен. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на уговоР.то и платено адвокатско възнаграждение на ответника.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, моли съда да отхвърли иска изцяло, като неоснователен и недоказан или да го уважи в намален размер. Претендира разноски.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Ищцата П.Д.Ж. е баба на Ж.  С. – майка на неговия баща. Ж. С. е роден на ***г.  и починал на 24.12.2017г.

На 24.12.2017г. на път III- 662, в землището на с. Б. Община Н.З., при управление на МПС – лек автомобил „Р. Л.“ с рег. № СТ 53 52 ВХ, Я. Ю. нарушил правилата за движение по пътищата, а именно -  чл. 16 ал.1 т.1 от ЗДвП, чл. 20 ал.2 от ЗДВП и чл. 21 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Ж.  С.. За посоченото същия е осъден с влязла в сила присъда № 6/25.02.2020г. по НОХД № 646/19 по описа на СлОС, изменена с Решение № 122/18.09.2020г. по ВНОХД № 128/20 по описа на БАС, в частта относно нарушението на чл. 20 ал.2 от ЗДвП и потвърдена с Решение № 7/01.02.2021г. по к.д.№ 872/20 по описа на ВКС, на наказание лишаване от свобода за срок от две години и лишаване от право да управлява МПС за срок от три години. Присъдата е влязла в сила на 01.02.2021г.

Гражданската отговорност на водача Я. Ю.,  управлявал лек автомобил „Р. Л.“ с рег. № СТ 53 52 ВХ, собственост на Лалка Симеонова, е била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответника ЗД „Бул Инс“ АД със застрахователна полица БГ/02/117000859589, със срок на валидност до 21.03.2018 г. 

С молба от 10.06.2019г., било поискано от ищцата, чрез пълномощник да й бъде изплатено обезщетение за неимуществените вреди, причинени от смъртта на нейния внук в размер на 50 000лв. Била заведена щета № ********** при ответника. Ответникът е отговорил на 27.06.2019г., че на са налице основания за заплащане на обезщетение, тъй като не са установени особено близки отношения между ищцата и внука й.

Видно от заключението на назначената по делото комплексна съдебно-автотехническа и медицинска експертиза, към момента на ПТП, пострадалият Ж.  С. не е бил с поставен обезопасителен колан.

Според направените в заключението изводи описаните в приложената в материалите по делото Съдебно-медицинска експертиза на труп  телесни увреждания, получени от пострадалия Ж.  С. в резултат на настъпилото ПТП имат травматична генеза, дължат се на механичното действие (удар, притискане, сътресение, протриване) на твърди тъпи и тъпоръбести предмети, както и на предмети с остри ръбове и добре отговарят да са получени по време и в резултат на процесното пътно-транспортно произшествие. В механогенезата на уврежданията при този вид автомобилни травми, през различните фази на произшествието върху тялото на пострадалия са действали различни по своята характеристика травмиращи сили. Локализацията и характеристиките на уврежданията свидетелстват за това, че посоката на основната травмираща сила, която ги е причинила е била отпред - назад и отстрани отдясно на пострадалия С.. Всички увреждания, които са довели непосредствено до настъпването на смъртта на пострадалия се дължат предимно на удар и притискане на гръдния кош и коремната област. Останалите увреждания се дължат на удари и притискане с или върху твърди тъпи или тъпоръбести предмети. Уврежданията в областта на долните крайници се дължат преди всичко на притискане с или между твърди тъпи предмети. В предно-дясната половина на този автомобил са налице тежки деформации на автомобилното купе със значително проникване навътре в автомобилния салон и достигане до предна дясна седалка и седящия на нея пътник.

Имайки предвид това експертизата прави заключението, че уврежданията, получени от пострадалия Ж.  С., довели до неговата смърт биха настъпили независимо от това бил ли е пострадалия с поставен предпазен колан или не.

От събраните гласни доказателства се установява че отношенията между починалия Данаил Желев и баба му били особено близки. От самото си раждане до момента на смъртта си той е живеел с баба си в нейния дом. Около осем години след раждането на Ж.  С., неговите родители се разделели, като майка му напуснала семейното жилище и отишла да работи в Г. първоначално, а в последствие изцяло се разделила с баща му. От момента на раздялата им за  Ж. се грижила неговата баба и баща му. Те продължили да живеят в едно домакинство, в къщата на ищцата. Дядото на Ж. бил починал. Ищцата нямала други внуци. Тя полагал всички непосредствени грижи- хранене, обличане, възпитание, учене,  за Ж., когато той бил малко дете, а в последствие и когато бил ученик. Той бил изключително привързан към нея, като към своя майка, видно от свидетелските показания. Двамата имали близки, топли отношения на разбирателство и грижа, като грижите на ищцата замествали майчината грижа. След като завършил училище и започнал работа, като шофьор, Ж. се прибирал между курсовете при нея, като й помагал за пазаруване, осигуряване на отопление и работа в къщата и градината.

Ищцата преживяла изключително тежко смъртта му. Тя престанала да излиза от къщи, затворила се, не искала да общува. Непрекъснато плачела и посещавала непрекъснато гроба му. Не говорела за друго, освен за загубата му, никой не можел да й откорони вниманието от това. Здравословното й състояние се влошило и се наложило да приема допълнително лекарства.

Горните фактически констатации съдът прие за доказани , като кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, в чиято безпристрастност няма основание да се съмнява. Съдът кредитира изцяло заключението на назначената комплексна експертиза. На основание чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна за съда, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск намира правното си основание в чл. 432 ал.1 от КЗ във вр. чл. 45 от ЗЗД. Същият е основателен и доказан, но е предявен в  завишен размер.

Ищцата е баба на пострадалия. С ТР № 1/21.06.2018г по тълкувателно дело №1/2016г на ОСНГТК на ВКС,  бе разширен кръга от лицата, които са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, посочен в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, а именно родители, деца, съпруг и лице във фактическо съжителство.

         С ТР№ 1/21.06.2016г  бе  прието, че по изключение всяко друго лице, освен горепосочените в ПП №4/61г и ПП №5/69г, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, е справедливо да бъдат обезщетени.

        Основателността на претенцията се преценява с оглед релевантните обстоятелства, а именно: наличие на трайна и дълбока  емоционална връзка, както и естеството и продължителността на търпените болки и страдания.

        Според коментираното ТР, обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на същото ТР е прието, че наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото.  Според ВКС, обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни, като интензитет и продължителност морални болки и страдания. Такава връзка предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие.

          От събраните по делото гласни доказателства се установи такава връзка между ищцата и нейния загинал внук. Той е бил нейния единствен внук, когото тя е отгледала заедно с баща му от ранна детска възраст. Поради липсата на своята майка, той е бил много привързан към ищцата и тя е замествала липсващия родител. Ж. С. е живял винаги с баба си в едно домакинство, в нейния дом и не се е разделял с нея, освен когато е пътувал по работа. Когато е пораснат, той от своя страна също е полагал грижи за баба си, като отношенията между двата са били много по-близки от обикновената връзка баба- внук. Тези отношения между тях са причинили на ищцата сериозни, като интензитет и продължителност морални болки и страдания. Тя е страдала и страда и в момента от неговата загуба и изживява липсата му много болезнено.

С противоправното си деяние, което е извършено виновно,  застрахованият е причинил на ищцата неимуществени вреди – изразяващи се в претърпени от нея психически болки и страдания от причинената смърт на нейния внук. Налице е причинна връзка между  противоправното деяние и вредата. Търпените болки и страдания са пряка и непосредствена последица от причинената смърт.

Налице е валидно застрахователно правоотношение по застраховка “гражданска отговорност на автомобилистите” между ответника и лицето притежавало лекия автомобил, с който са причинени уврежданията, което обстоятелство е основание за ангажиране на пряката отговорност на застрахователя спрямо увредения.

С оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В конкретния случай при определяне размера на причинените неимуществени вреди, съдът взе предвид близките отношения между ищцата и загиналия, както и степента на тяхното родство.

При така изложените конкретни обстоятелства, следва да бъде определено обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди в размер на 40 000лв.

Недоказано от събраните доказателства остана възражението на ответната страна, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който се е возил без поставен обезопасителен колан. Въпреки, че това твърдение за липса на поставен колан се доказа от събраните доказателства, то не се доказа, че при неговото наличие вредите биха били ограничени по размер. От  заключението на експертизата се установява, че е и в двата случая вредоносните последици – смъртта на Ж.  С., биха настъпили неминуемо.

Претенцията за присъждане на обезщетението, ведно със законната лихва за забава от 27.06.2019г. (дата на която е отказано заплащането на обезщетение от застрахователя) е основателна. На ищцата се дължат лихви, считано от изтичане на срок от три месеца от предявяване  на застрахователната претенция т.е. от 10.09.2019г.

На ищцата се дължат разноски, съразмерно на уважената част от иска в размер на 1 600 лв. за държавна такса и 2 000лв. за адвокатско възнаграждение.

На ответната страна се дължат разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 80 лв.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД  ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. София,  бул. „ Джеимс Баучер” № 87, с адрес за призоваване и съобщения гр. *****“ № 15, ет.3, офис 16, чрез адв. Г.Д.  да заплати на П.Д.Ж. ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, офис 8, чрез адв. Г.М. сумата 40 000 (четиридесет хиляди) лева,  представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от непозволено увреждане –причинена смърт на Ж.  С. починал на 24.12.2017г., в резултат на претърпяно пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва за забава, считано от 10.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 3 600 лв. разноски.

 

ОТХВЪРЛЯ предявените искове за главница и мораторна лихва до пълните им размери, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

 

ОСЪЖДА П.Д.Ж. ЕГН **********,*** да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД  ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. София,  бул. „ Джеимс Баучер” № 87, направените разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 80 лв.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд - Бургас.

 

ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ :