Решение по дело №229/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид:

С присъда № 152/12.07.2012 г., постановена по НОХД №168/2012 г., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимият Р. С. С. с ЕГН * за виновен в това, че на 23.02.1999г. в гр.К. отнел чужди движими вещи- пари в размер на 16000.00неденоминирани лева от владението на Ш.К. от Република Турция, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд открадната вещ е заместена, поради което и на основание чл.197, т.1, във вр. с чл.194, ал.1 от НК му е наложил наказание "лишаване от свобода" за срок от 3 месеца, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил за срок от 3 години, като подсъдимият е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.198, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК за извършен грабеж чрез използване на сила в съучастие с подсъдимия С. Ф. М.. На основание чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 от НК съдът е постановил по отношение на подсъдимия Р. С. С. по процесната присъда по НОХД № 168/ 2012г. на КРС, по НОХД № 16/2000г. на КРС, по НОХД № 67/2000г. на КРС и по НОХД № 369/1998г. на КРС, едно об¨о наказание- „лишаване от свобода" за срок от 1 година, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от 4 години, като на основание чл.23, ал.3 от НК е присъединено изцяло наказанието „глоба" в размер на 300лв. постановено по НОХД № 67/2000г. на КРС. С присъдата подсъдимият С. Ф. М. с ЕГН * е признат за невинен в това, че на 23.02.1999г. в гр.К. в съучастие като извършител с Р. С. С., отнел чужди движими вещи- пари в размер на 16000.00неденоминирани лева от владението на Ш.К. от Република Турция, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила- престъпление по чл.198, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК като на основание чл.304 от НПК е оправдан по така повдигнатото му обвинение. Подсъдимият Р. С. С. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 80.00лв. по сметка на Районен съд гр.К.. Съдът е постановил също след влизане в сила на присъдата сумата от 16000 неденоминирани лева предадена на съхранение в „Банка ДСК" клон К. да се върне на пострадалия Ш.К.- турски гражданин роден на 01.03.1953г. в Република Турция.

Против така постановената присъда е постъпил въззивен П., в който се твърди, че при установената фактическа обстановка по делото правилното приложение на закона налагало извода, че извършеното от подс.Р. С. деяние съдържало всички елементи от обективната и субективна страна на състава на престъплението по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, както и извършеното от подс.С. М. деяние съдържало всички елементи от обективната и субективна страна на състава на престъплението по чл.198, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. С оглед изложеното, присъдата на РС - К. била неправилна, тъй като съдът, в нарушение, първо на процесуалния, а оттам - и на материалния наказателен закон, приел, че деянията на всеки от двамата подсъдими не съставляват престъпленията, в които са обвинени, и ги признал за невинни и ги оправдал по възведените им обвинения. Постановената присъда била неправилна и били налице достатъчно юридически основания за нейната отмяна по реда на въззивното производство пред Окръжен съд - К., тъй като се налагало да се осъдят оправданите подсъдими по повдигнатите им обвинения от РП - К., за което имало съответни обвинения в първата инстанция. Моли Окръжен съд - К. да отмени първоинстанционната Присъда от 12.07.2012 г. на Районен съд - К., постановена по НОХД №168/2012 г., с която подс.Р. С. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.197, т.1, вр. чл.194, ал.1 НК и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК, а подс.С. М. е признат за невинен в извършването на престъпление по чл. 198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК и оправдан по повдигнатото му обвинение, и да се постанови нова присъда, с която двамата подсъдими да бъдат признати за виновни по повдигнатите им от РП -К. обвинения в първата инстанция.

Прокурорът от О. П. - К. поддържа протеста и моли същия да бъде уважен.

В съдебно заседание подсъдимият Р. С. лично и чрез служебно назначения му защитник - А. К. оспорва протеста, като го счита за неоснователен. Моли да се потвърди присъдата на РС-К. като правилна и обоснована. Счита, че аргументите изложени в мотивите за оправдаването по престъплението по чл.198, ал.1 от НК са убедителни и няма никакви други доказателства, които да установяват, че подс.С. е осъществил престъплението грабеж, а не кражба.

Подсъдимият С. М., лично и чрез служебно назначения му защитник - А.Р. К. също оспорва протеста, като го счита за неоснователен. Счита, че по делото нямало никакви доказателства – нито преки, нито косвени, които да установяват участие на подс.М. в престъплението, за което му е било повдигнато обвинение. Моли да бъде потвърдена присъдата на РС-К., с която подсъдимият е бил оправдан по предявеното му обвинение по чл.198, ал.1 от НК.

Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на протестираната присъда на основание чл.313 и чл.314 от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени в протеста, констатира:

Протеста е неоснователен.

Производството пред първоинстанционния съд се е провело по реда на глава двадесет и седма от НПК, с предварително изслушване на страните по чл.371, т.1 от НПК, при което подсъдимите са дали съгласие, коÕто съдът е одобрил, а именно да не се провежда разпит на свидетелите, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи от досъдебното производство. На проведеното въззивно следствие не са искани и събирани нови доказателства. След преценка на всички събрани на досъдебното производство и първоинстанционното съдебно следствие доказателства, въззивната инстанция прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Р. С. С. е роден на 06.03.1961 г. в гр.К., живущ в С., български гражданин с основно образование, работи като пастир, съжителства на семейни начала, осъждан, с ЕГН *.

Подсъдимият С. Ф. М. е роден на 21.04.1968г. в гр.К., живущ в С., български гражданин, с основно образование, работи като общ работник в частна фирма, разведен, неосъждан, с ЕГН *.

На 23.02.1999г. свидетелят Ш.К. се намирал в гр.К. в района на автогарата. В намиращо се наблизо заведение употребил алкохол. След 18.00 ч., когато навън се свечерявало той се приближил до намиращия се в близост жилищен блок. В този момент при него дошли двама непознати мъже, единият от които бил подсъдимия Р. С., който му поискал паспорта. От страх пострадалият К. му дал задграничния си паспорт, заедно с намиращите се в него 16000 неденоминирани лева. След това подсъдимият Р. С. заедно с придружаващия го мъж и пострадалия К. се отправили към автобусната спирка на Автогарата в гр.К., където всички се качили в автобус за гр.М., като подсъдимия заплатил автобусния билет на св.К.. Подс.С. и придружаващия го неустановен по делото мъж слезли от автобуса в района на бившия завод „А.", като у подсъдимият останали паспорта, заедно с намиращите се в него пари на св.К., а последният слязъл в гр.М., след което се придвижил пеш до с.Седлари, като разказал на близките си за случилото се. На следващият ден – 24.02.1999 г. св.К. подал жалба в полицията за откраднатия му паспорт и пари. Междувременно, също на 24.02.99 г. подсъдимият Р. С. отишъл в кръчмата в С., където показал на своите съселяни сред които и подс.С. М. откраднатият от него турски задграничен паспорт на лицето Ш.К.. Там разбрал, че последният бил близък на свидетеля Р.С., поради което му предал въпросния документ, за да го върне на пострадалото лице, а откраднатите пари изхарчил за лични нужди.

На 09.07.1999 г. подс.С. възстановил с разписка и сумата от 16000 неденоминирани лева, като я предал на следователя по започналото вече досъдебно производство. С писмо рег.№1640/12.07.99 г. парите били предадени в банка ДСК на съхранение.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка следва да се направи извод, че подсъдимият Р. С. е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.197, т.1 във вр. с чл.194,ал.1 от НК, както правилно е приел и първоинстанционния съд, а не грабеж извършен в съучастие с подс.С. М. по смисъла на чл.198, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, по каквото обвинение е бил предаден на съд. Това е така, поради следното: Грабежът представлява сложно присвоително престъпление, чиито съставни части са: упражняване на сила или заплашване /принуда/ с оглед отнемането на вещ от чуждо владение с намерение за присвояване /кражба/. Изпълнителното деяние на това престъпление започва с началото на принудата, физическа или психическа, упражнена с цел отнемане на вещта и завършва с факта на това отнемане. Липсата на функционална обвързаност на двата акта на съставното престъпление грабеж обуславя несъставомерност на престъпната дейност по чл.198 от НК и в такава хипотеза отделните престъпни прояви придобиват самостоятелно наказателноправно значение. В разглеждания случай по делото не се установява спрямо св.Ш.К. да е упражнена физическа или психическа принуда с цел отнемане на инкриминираните вещи. Самия пострадал казва, че спрямо него не е било проявено насилие от двете лица, които са му поискали паспорта, като самия той ги е възприел като лица, които искат да проверят „нещо”. Предавайки паспорта на подс.С., той го предава заедно с намиращите в него пари в размер на 16000 лева, след което подсъдимият задържа паспорта и парите, като последните изхарчва за лични нужди, а паспорта предава на познат на пострадалия. Или, по делото се установява единствено противозаконното отнемане на чужди движими вещи без съгласието на собственика им с намерение за своене, установяване на трайна фактическа власт върху същите, като липсват данни при отнемане на вещите да е било упражнено насилие или заплаха спрямо потърпевшия. Основание за такъв извод дават обясненията на подсъдимия С. дадени на досъдебното производство пред съдия, приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.279, ал.1, т.3 от НПК и показанията на пострадалия - свидетеля Шакин Кърлъл, които кореспондират по между си, поради което и съдът ги кредитира. В тази насока са и показанията на свидетелите Яшар С., Хюсеин Хюсеин и Р.С., които не са преки очевидци на деянието, а пресъздават последващото търсене, установяване и предаване на паспорта на пострадалия, както и разказаното им от самия пострадал. Във връзка с анализа на събраните доказателства, настоящата инстанция, както това е сторил и райнния съд, не кредитира обясненията на подсъдимия Р. С. дадени на първоинстанционното съдебно следствие, в които отрича да е откраднал парите на свидетеля К., а твърди, че последния му ги дал докато пътували в автобуса, защото имало роми и се страхувал да не му ги откраднат. Тези обяснения противоречат на всички събрани по делото гласни доказателства, както и на разказаното от същия пред съдия на досъдебното производство, като в същото време самият подсъдим С. заявява, че прочетеният на основание чл.279, ал.1, т.3 от НПК протокол на съдебното следствие, в който са закрепени тези негови показания, са верни.

С оглед изложеното, по делото е безспорно установено, че подс.Р. С. е извършил кражба на 16000 неден.лева от владението на Ш.К., които в последствие в хода на досъдебното производство е възстановил, като не се установява при отнемането на вещите да е била употребена сила или заплашване. Т.е. извършеното от подс.С. деяние е съставомерно по чл.197, т.1, във вр. с чл.194, ал.1 от НК до какъвто правилен извод е достигнал както бе посочено и първоинстанционния съд, поради което и правилно е оправдан по първоначално предявеното му обвинение по чл.198, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК – извършване на грабеж чрез използване на сила в съучастие с подс.С. М..

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието и общественоопасните последици на извършеното и е искал, пряко целял тяхното настъпване, като умисъла е обективиран в поведението на дееца.

При определяне вида и размера на наказанието първоинстанционният съд е обсъдил както обществената опасност на деянието, така и обществената опасност на извършителят. Съобразени и преценени са както отегчаващите, така и смекчаващите отговорността на подс.С. обстоятелства, които се споделят изцяло и от настоящия състав, като извършения в тази връзка анализ, не се и оспорва от страните. Правилен и обоснован е направения от решаващия съд извод, че е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което е определил наказание в размер на законовия минимум, а именно три месеца „лишаване от свобода”. Така определеното наказание съдът е приел, че на основание чл.66, ал.1 от НК може и следва да се отложи с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Този извод също е правилен и законосъобразен и се споделя и от настоящия въззивен състав. Определеното по вид и размер наказание е справедливо и съответно на извършеното от подсъдимия деяние и законовите критерии за правилна индивидуализация. С него ще бъдат постигнати целите на наказанието по чл.36 от НК – същото ще окаже възпитателно и възпиращо въздействие както спрямо личността на дееца, така и по отношение на останалите членове на обществото.

Решаващият съд като е съобразил обстоятелството, че към датата на извършване на процесното деяние подсъдимият е извършил и други престъпления, но преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях на основание чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 от НК е постановил по отношение на подсъдимия Р. С. по настоящата присъда по НОХД № 168/2012г., по присъда по НОХД № 16/2000г., по присъда НОХД № 67/2000г. и по присъда по НОХД №369/1998г., всички по описа на КРС, едно общо наказание, а именно най- тежкото от тях- „лишаване от свобода" за срок от 1 година, което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил за изпълненÞе за срок от 4 години и на основание чл.23, ал.З от НК е присъедил изцяло наказанието „глоба" в размер на 300лв. постановено по НОХД №67/2000г. на КРС.

Обосновани и правилни са изводите на първоинстанционния съд и в частта им, в която е приел, че подс.С. М. не е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.198, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, за което е бил предаден на съд, поради което е признат за невиновен и оправдан по така предявеното му обвинение. По делото не са събрани доказателства, които да сочат, че подсъдимият С. М. има някаква съпричастност към инкриминираното деяние. Самия пострадал – св.К. заявява, че не може да разпознае лицата, които на процесната дата са взели паспорта и парите му. В тази връзка соченият от св.К. белег върху лицето на единия от крадците, по никакъв начин не го свързва с подсъдимия С. М., тъй като както бе посочено той не е разпознат от пострадалия, нито му е направено освидетелстване, от което да се установи, че към инкриминираната дата деецът в действителност е имал такъв белег. Подс.С. от самото начало на разследването твърди, че при извършване на кражбата е бил сам и подс.М. не е бил с него. Съпричастност на подс.М. към процесния случай не се установява и от косвените доказателства събрани по делото. Така показанията на свидетеля Хюсеин Хюсеин в частта им в която твърди, че пострадалият разпознал подсъдимия С. М. като лицето, което го е държало при извършване на кражбата не се подкрепят от показанията на самия потърпевш, който заявява, че не може да разпознае крадците, а и още повече самият пострадал твърди, че при случилото се спрямо него не е имало упражняване на сила за каквато говори св.Хюсеин. По същия начин и показанията на св.Р.С., в които твърди, че св.К. му е посочил двамата подсъдими като лицата, които са го нападнали, се опровергават от самия пострадал, който не сочи подс.С. М. като участник в кражбата на задграничния му паспорт и паричната сума. С оглед изложеното следва отново да бъде направен извода, че по делото не са събрани доказателства, които да установяват участието на подс.С. М. като извършител на инкриминираното деяние, поради което правилно и законосъобразно същият е оправдан по предявеното му обвинение.

С оглед изхода на делото отново правилно подс.Р. С. е осъден да заплати по сметка на РС- К. направените по делото разноски.

В хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата от Кърджалийския районен съд, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават изменяването или отменяването на атакувания съдебен акт на това основание.

Имайки предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да бъде потвърдена протестираната присъда.

Ето защо и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 152/12.07.2012 г., постановена по НОХД № 168 по описа за 2012 г. на Кърджалийския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

Председател: Членове:1.

2.