Р Е
Ш Е Н
И Е №260000
гр.
Шумен, 09.01.2025 г.
Шуменският
окръжен съд, в закрито заседание на девети януари, през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
Председател: Азадухи Карагьозян
Членове: 1.Теодора Димитрова
2. Теодора Йорданова -Момова
като
разгледа докладваното от съдия Азадухи Карагьозян, в.гр.д. № 385 по описа за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл.247 ГПК.
С решене № 257/26.11.2019 г. по в.гр.д.№ 385/2019 г., Шуменският окръжен съд
е отменил решение №709/16.07.2019г. по
гр.д.№1056/2019г. по описа на ШРС в
частта му с която съдът е признал за установено, че В.К.В., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, не
дължи на К.В.К., ЕГН ********** и В.В.К., ЕГН **********, и двамата с постоянен
адрес: ***, сумите по изпълнително дело №20198760400097 по описа на ЧСИ Д.З.,
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден 27.01.2003 г. по Решение
№1217/28.11.2001 г., постановено по гр.д.№1879/2001 г. по описа на ШРС,
касателно ответника К.В.К., ЕГН ********** за
разликата над 349.03лв. до 1848лв. за сумата от 1498.97лв. и касателно ответника В.В.К., ЕГН ********** за
разликата над 261.77лв. до 2245лв. за сумата от
1983.23лв. поради погасяване на
вземанията по давност и в частта с
която е осъдил е К.В.К.
да заплати на В.К.В. разноски за разликата над 70.62лв. до 373.92лв. и е
осъдил В.В.К. да заплати на В.К.В. разноски за разликата над 45.45лв. до 389,
80 лева., като вместо това постановил друго решение,
с което е отхвърлил предявените от В.К.В., срещу К.В.К. и В.В.К., искове с
правно основание чл.439 ГПК, че не им дължи сумите по изпълнително дело
№20198760400097 по описа на ЧСИ Д.З., образувано въз основа на изпълнителен
лист, издаден 27.01.2003 г. по Решение №1217/28.11.2001 г., постановено по
гр.д.№1879/2001 г. по описа на ШРС, касателно ответника К.В.К. за сумата от 1498.97лв. и касателно
ответника В.В.К. за сумата от 1983.23лв., поради погасяване на вземанията по давност.
Потвърдил е решение №709/16.07.2019г. по
гр.д.№1056/2019г. по описа на ШРС в останалата
му обжалвана част.
Със същия съдебен акт съдът се е произнесъл и по
разноските, като е осъдил В.К.В. да заплати на К.В.К. разноски по делото за
първата инстанция в размер на 292лв. и за въззивната инстанция в размер на
29.98лв. Осъдил е В.К.В. да заплати на В.В.К. разноски по делото за първата
инстанция в размер на 344.52лв. и за въззивната инстанция в размер на 39.66лв.
Осъдил е К.В.К. да заплати на В.К.В. сумата от 18.89лв. разноски за въззивната
инстанция. Осъдил е В.К.В. ЕГН ********** да заплати на В.К.В. ЕГН **********
сумата от 11.66лв. разноски за въззивната инстанция.
Съдът
констатира, че в последния диспозитив на решението вместо името на въззиваемия В.В.К.,
ЕГН **********, да заплати на жалбоподателя В.К.В. ЕГН ********** сумата от
11.66лв. разноски за въззивната инстанция, както е прието в мотивите на
въззивното решене, погрешно е посочил, че В.К.В. ЕГН ********** следва да
заплати на В.К.В. ЕГН ********** сумата от 11.66лв. разноски за въззивната
инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл.247, ал.1 ГПК съдът по своя
инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението
очевидни фактически грешки. По смисъла на чл.247 ГПК очевидната фактическа
грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното
външно изразяване в писмения текст на решението. Такива грешки могат да бъдат
напр. погрешно посочване имената на страните, граници на имот, погрешни
пресмятания на суми, пропускания да се отрази в решението формираната налична
воля на съда, личаща от мотивите на решението и др. Както се посочи по-горе в
случая е налице фактическа грешка в последния диспозитив на решението, а именно
при изписване името на жалбоподателя В., който следва да заплати разноски за
адвокатски хонорар дължими на въззиваемата страна В. в размер на 11,66лв. за
въззивното производство, така както е прието в мотивите на съдебния акт. Посочената грешка следва да бъде отстранена по реда на
чл.247 ГПК. В случая не е налице грешка при формиране волята на съда.
Предвид гореизложеното и на основание
чл.247 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА да бъде поправена очевидна фактическа грешка в решение № 257/26.11.2019
г. по в.гр.д. № 385/2019 г. по описа Шуменският окръжен съд, като последният диспозитив на решението вместо
текста: „ОСЪЖДА В.К.В. ЕГН ********** да заплати на В.К.В. ЕГН **********
сумата от 11.66лв. разноски за въззивната инстанция“, да се чете:
„ОСЪЖДА В.В.К., ЕГН **********,
да заплати на В.К.В. ЕГН ********** сумата от 11.66лв. разноски за въззивната
инстанция“.
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 във вр. с чл.247, ал.4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.