Р Е
Ш Е Н
И Е №425
гр.Пловдив,02.04.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, І гр. с., в
публично заседание на единадесети март през две хиляди и двадесета година, в
състав:
Окръжен съдия:Атанаска
Букорещлиева
при участието на секретаря Тодорка Мавродиева, като разгледа докладваното
гр. дело №2392 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба, подадена от А.А.А. /К./, ЕГН **********,***,
с която е предявен иск с правно основание чл.227, ал.1, б.”а” от ЗЗД против В.А.К.,
ЕГН **********,***.
Изложени са в исковата молба обстоятелства, че с
договор за дарение, сключен на *****г. с нотариален акт № ***, том **, н. д. №****, ищецът дарил на внука
си- В.А.К. собствения си недвижим имот, а именно- 1/ 2 идеална част от жилище- апартамент,
представляващ втори етаж от двуетажна жилищна сграда, построена върху държавно
място, съставляващо УПИ-ХІ, кв.109- стар в кв. “****“
по тогава действащия регулационен план на гр. ****,
с административен адрес- гр. ****, ул.“****“№*, който апартамент представлява СОС с идентификатор 56784.555.312.1.2
по КККР на
гр. *****, одобрени със Заповед №***/***г. на ИД на АГКК. Дълги години А.А. живял и работил в ****,
но след пенсионирането си се завърнал в страната и се установил да живее в
жилището на брат си- Б. К., намиращо се на втория етаж на двуетажната жилищна
сграда на ул.“****“№*. Твърди се, че ответникът започнал да се държи агресивно
с дядо си и при най-малките забележки от негова страна го обиждал. Напрежението
помежду им ескалирало и достигнало своя връх през месец ****г., когато В.К. се
заканил да убие ищеца, като по този повод последният подал сигнал в VІ-то РУ
при ОД на МВР-****. Описаните действия на ответника, както и заканите за убийство,
отправени от неговия баща, породили основателен страх у ищеца. Само поради
обстоятелството, че през зимата на ****г. А. се установил да живее в **** при
дъщеря си, не се стигнало до някаква крайна постъпка от тяхна страна. През
пролетта на ****г. ищецът отново се завърнал в **** и заживял в жилището на
ул.“****“, но продължавал да се страхува за живота си, тъй като агресивното поведение
на ответника и заплахите за убийство не са престанали.
Предвид изложените факти и обстоятелства, се иска
от съда да постанови решение за отмяна на направеното в полза на ответника
дарение на гореописания недвижим имот, обективирано в нотариален акт №***/****г.
Допълнителни съображения по спора са развити в
писмена защита, депозирана от пълномощника на ищеца. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е подаден отговор на
исковата молба от ответника В.А.К., в който е изразено становище за неоснователност
на предявения иск. Поддържа се, че за ищеца не е налице процесуална легитимация
за иницииране на настоящото производство, а освен това е изтекла погасителната
давност за завеждане на иска. Оспорват се наведените в исковата молба твърдения
за грубо и агресивно поведение от страна на ответника към ищеца. Направено е
искане за присъж-дане на разноски.
Съдът, след като прецени представените
по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира следното:
Видно е от представения договор за дарение,
сключен на ****г. с нота-риален акт №***, том **, н.д.№***/****г., че ищецът А.К. /А./, чрез пълномощника
си А. К. /негов
син/, и В. Д. К. са
дарили на малолетния си внук В.А.К., представляван от
неговата майка и законен представител –Р. Т. К.,
следния свой собствен недвижим имот- 1/2 идеална част от
жилищен апарта-мент, представляващ втори етаж от двуетажна жилищна сграда в
град ****, построена
върху държавно дворно място, включващо се в границите
на северната поло-вина на урегулиран парцел ХІ, І-компл. и обществено застрояване в квартал 109-стар в кв. „*****” по регулационния план на гр. *****, с площ от **** кв. м, при описаните граници, който етаж се състои от
четири стаи, хол, готварна, баня-клозет, тераса, балкон
и е застроен върху *** кв.м, със самостоятелен вход откъм северната страна на сградата,
заедно с 1 /4 идеална част от общите части на сградата, съгласно чл.38 от ЗС, и
цялото избено помещение, с размери *** м на *** м и граничещо с избено помещение, ползвано от Ю. К., като дарителите са
запазили правото на ползване и обитаване на дарения имот в полза на В. К. и в полза на родителите
на надарения- Р.
и А. К., докато са живи всеки един от тях. Р. К., като майка и законен
представител на надарения, е приела дарението за малолетния си син с благодарност и
признателност.
При сключването на договора дарителите са се легитимирали
като собственици на имота с нотариален акт №***/****г., който не е представен
по делото.
От приложеното към исковата
молба удостоверение за идентичност на лице с различни имена е видно, че А.А.А.
и А.А.К. са имена на едно и също лице.
Установява се от
удостоверение за наследници №***/******г., издадено от Община *****, че В. Д.
К. е починала на *****г., като разведена, и е оставила за свой законен наследник
сина си- А. А.К..
Съобразно схема на СОС №****/*****г.,
описаният по-горе недвижим имот- жилище- апартамент на втори етаж от сградата
на ул. „*****”№* е с идентификатор 56784.555.312.1.2 по КККР на гр. ****,
одобрени със Заповед №****/**** г. на Изпълнителния директор на АГКК.
Представен
е по делото договор за доброволна делба, с нотариална заверка на подписите от ****г.,
съгласно който братята А., И., Й. и Б. А. К., всички жители на град *****, са
прекратили възникналата помежду им съсобственост върху изградената, с общи
усилия и средства, двуетажна жилищна постройка в държавно място, включено в
границите на северната половина на урегулирания парцел ХІ в кв.*** по рег. план
на гр. *****, с площ от *** кв.м. Съсобствениците са се споразумели И. и Й. К. да
получат в свой дял първия етаж -апартамент от новопостроената жилищна сграда,
застроен върху *** кв.м, заедно с 1/2 идеална част от тавана и общите части на
къщата съгласно чл.38 от ЗС, с право на общо ползване на тавана, както и двете
южни избени помеще-ния. Съделителите А.К. и Б. К. са получили в общ дял втория
етаж от новопостроената жилищна сграда, състоящ се от четири стаи, хол, готварна,
баня-клозет, тераса и балкон, застроен върху *** кв.м, със самостоятелен вход
откъм северната страна на къщата, заедно с 1 /2 идеална част от тавана, с общо
ползване на същата, 1/ 2 идеална част от
общите части на къщата, съгласно чл.38 от ЗС, и две избени помещения. Разпределено
е между братята ползването на втория етаж, като на А.К. е предоставено ползването
южната стая на апартамента, хола, северозападната стая, приспособена за кухня, с
балкона и общо ползване на банята-клозет, както и едно избено помещение с
размери *** м на **** м, а на Б. К.- останалите помещения.
От
приетата преписка №***/****г. на VІ-то РУ на МВР –**** е видно, че същата е
образувана по жалба на А.А.А. с вх.№***/****г. против В.К., съдържаща
оплаквания, че ответникът отправя закани за саморазправа към ищеца, постоянно
създава проблеми, не се съобразява с хората, живущи на адреса, и със съседите. По
заведената преписка са снети обяснения от тъжителя и неговия внук, съставен е
протокол за предупреждение спрямо ответника да не отправя закани за
саморазправа с лицето А.А. и на ***/****г. е изготвена докладна записка, в
която е посочено, че не са установени достатъчно данни за извършено
престъпление от общ характер.
По
делото е прието заверено копие на преписка №***/*****г. на VІ-то РУ на МВР –*****,
образувана по повод подадено на *****г. заявление от А. А.К.. В последното е
изложено, че на посочената дата Б. К. и А.К. са заплашили ответника, че ще го
застрелят и изгонят от дома му, скочили са да бият тъжителя и при самоотбрана
той им нанесъл удари. По преписката е приложено медицинско удостоверение №****/*****г.,
съдържащо данни за нанесени телесни повреди на ищеца, изразяващи се в оток по
главата, охлузвания и кръвонасядания по лявата ръка, налично е и медицинско
удостоверение №***/****г., от което е видно, че при извършения на *****г. преглед
на Б. К. е констатирано кръвонасядане по лицето и шията му, охлузване и кръво-насядане
по дясната подмишница, охлузване на лявото коляно. Съставени са на А.А., В.К.,
А. К. и Б. К. протоколи за предупреждение да не отправят закани и заплахи помежду
си, като са снети обясненията им по случая. Изготвена е докладна записка за
изпращане на преписката на РП- . с мнение за отказ да се образува досъдебно
производство против А.А. и Б. К. поради липса на достатъчно данни за извършено
престъпление от общ характер.
Събрани
са по делото и гласни доказателства посредством разпита на две групи свидетели –
Б. А.К. и И.А.К. -свидетели на ищеца и С. Г. Д. и Р. Т. К., разпитани по искане
на ответника.
Свидетелят
Б. К. заявява, че живее на втория етаж от жилищната сграда на ул.“****“№* в гр.
****, където живее и ответникът. Сочи, че отношенията между ищеца и неговия
внук са конфликтни, В. се отнася неуважително към дядо си, никога не му помага,
заплашва, че ще го убие, бащата на ответника също се държи грубо и агресивно с
ищеца. Свидетелят споделя за инцидент, станал през ***г., при който А. бил
подгонен от внука си и се заключил в гаража, тогава В. казал, че ще ”разкъса”
дядо си. В съдебно заседание на 11.03.2020г. същият депозира показания за
конфликтна ситуация от ****г., при която с ищецът били бити от бащата на В..
Ответникът също присъствал на инцидента, заснел случилото се с телефона си,
след това с баща му отишли в полицията, за да се оплачат.
Свидетелят И.К. твърди, че през ***г. с
братята му си поделили имота на ул. „****”№* в гр. ****, на първия етаж от
къщата имало две самостоя-телни жилища, на втория етаж също били обособени две
жилища, като понастоящем източната половина се ползва от Б. К., а западната -от
В.. От ****г. ищецът заживял при дъщеря си в ***, но се връщал всяка година в
страната. При идването си през последната година отседнал при брат им –Б., а
преди това пребивавал при сина си. Свидетелят заявява, че не е в близки
отношения със страните, не е виждал дядо и внук да се карат и да имат разправии
помежду си.
Свидетелят
С. Д. сочи, че познава страните, не е присъствал на нито една ситуация, в която
помежду им да е имало конфликт, впечатленията му са, че отношенията между дядо
и внук са добри.
Аналогични
показания депозира и свидетелката Р. Т. К. Същата заявява, че взаимоотношенията
между страните са били добри, а и понастоящем са такива, не е присъствала на
случаи, при които синът й да се държи агресивно с ищеца. Знае, че В. е викан в
VІ-то РПУ, затова че не е спазвал обществения ред, но не е чувала за конфликт между
него и дядо му, нито че се е заканвал да го убие.
При
изслушването на ответника К. в съдебно заседание на 18.06. 2019г., по реда на
чл.176 от ГПК, същият е заявил, че никога не е заплашвал дядо си с убийство.
При така установените обстоятелства и събрани
доказателства, от правна страна съдът намира следното:
Предмет на настоящото производство е иск по
чл.227, ал.1, б „а” ЗЗД, на което основание съдът е квалифицирал заявената от
ищеца претенция с доклада си по делото, приет без възражения от страните.
В посочената разпоредба е предвидена възможност за
отмяна на дарението, ако дареният умишлено убие
или се опита да убие дарителя, неговия
съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако
деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта.
Според ал.3 на
чл.227 ЗЗД, искът може да бъде предявен в едногодишен срок откакто на дарителя
са станали известни основанията за отмяна на дарението. Срокът е давностен и се
прилага при възражение на ответника, каквото в случая изрично е формулирано в
отговора на исковата молба.
Съдът намира за неоснователно повдигнатото
възражение за изтичане на едногодишния срок по чл.227, ал.3 от ЗЗД. В депозираната
на 10.07.2018г. искова молба са изложени твърдения за отправени през ****г. от
ответника закани за убийство към ищеца, а са наведени доводи и за продължаващи
такива, които будят основателен страх у последния. Освен това по делото се
установява, че инцидент между страните е имало и през ****г. Ето защо, следва да
се приеме, че искът е предявен в рамките на преклузивния законов срок и е
допустим, при което следва да се разгледа по същество.
За да бъде уважена заявената претенция за
отмяна на дарението, е необходимо да се докаже наличието на валидно сключен
между страните договор за дарение и че надареният умишлено се е опитал да убие дарителя или е съучастник в такова престъп-ление,
като съобразно въведеното с чл.154, ал.1 от ГПК правило за разпределение на доказателствената
тежест в процеса, върху ищеца лежи тежестта да установи, при условията на
главно и пълно доказване, релевантните по делото факти.
В конкретния случай не се
спори, че ответникът В.К. е внук на ищеца, както и относно извършеното в полза
на същия дарение на идеална част от описания недвижим имот.
Няма спор между страните и по
отношение индивидуализацията на дарения
имот.
От ангажираните от ищеца
доказателства обаче не се установява наличието на соченото основание за отмяна
на дарението- извършен опит за убийство на дарителя. Същият не твърди и не
представя доказателства ответникът да е осъден с влязла в сила присъда за престъпление-
опит за убийство. В тази връзка следва да се отбележи, че извършването на
престъпление не може да бъде установено в хода на настоящото гражданско
производство, като преюдициален за спора факт, а трябва бъде доказано по
надлежния ред т.е. с влязла в сила осъдителна присъда по наказателно
производство. Извън редовния способ за доказване, че едно лице е извършило
престъпление, устано-вяване на престъпно обстоятелство от гражданския съд е
допустимо само при предявен иск по чл.124, ал.5 ГПК, при
наличието на посочените в тази норма предпоставки за неговата допустимост. Според
разпоредбата на чл.124, ал.5 ГПК, иск за установяване на престъпно
обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на
влязло в сила решение се допуска в случаите, когато наказателно прес-ледване не
може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл.24, ал.1, т.2-5 или е спряно на
някое от основанията по чл.25, т.2
или чл.26 от НПК, както и когато
извършителят на деянието е останал неоткрит, като по делото няма данни такъв
иск да е бил предявен.
Доколкото не се установи
ответникът да е осъждан за престъпление по чл. 115
вр. чл.
18, ал.1 от НК, нито е налице решение на граждански съд, постановено по
реда на чл.
124, ал. 5 от ГПК, за установяване на престъпно обстоятелство в тази насока,
то следва да се приеме, че не е доказан елемент от фактическия състав на разпоредбата
на чл.227, ал.1, б.” а” ЗЗД, поради което и предявеният иск се явява
неоснователен.
С оглед на това, безпредметно
е да се обсъждат приетите по делото преписки на VІ-то РУ на МВР- ****, а и
видно от същите е, че те са приключили без да са установени достатъчно данни за
извършено престъпление от общ характер.
Ирелевантни към
претендираната отмяна на дарението са и събраните гласни доказателства във
връзка с установяване взаимоотношенията между страните. Дори да се кредитират
показанията на свидетеля Б. К., в които единствено се съдържат данни за конфликтни
отношения между ищеца и ответника, съпроводени с множество скандали и отправени
от последния закани за убийство на дарителя, то установените въз основа на тях
обстоятелства не доказват наличието на хипотезата на чл.227, ал.1, б.”а” от ЗЗД.
Проявите на агресивно и неуважително отношение на надареното лице към дарителя
съставляват форми на неблагодарност, но не са сред основанията за отмяна на
дарението, които са изчерпателно регламентирани в чл.227 ЗЗД и не могат да
се тълкуват разширително. Фактът, че поради влошените отношения между
страните ищецът не може да ползва процесния имот, е също неотносим към спорния
предмет, а и се установява от съдържанието на договора, че дарителят не е
запазил правото на ползване на имота.
Доколкото съдът вече направи извод
за неоснователност на предявения иск, то без особено значение за изхода на
спора е обстоятелството дали имотът, предмет на дого-вора за дарение, е бил
изключителна собственост на ищеца или е принадлежал общо на двамата съпрузи в
режим на съпружеска имуществена общност. Видно от представения нотариален акт
за дарение, дарителите по процесния договор са А.А. и бившата му съпруга В. К.
/легитимирали се пред нотариуса като собственици на имота с нотариален акт
№***/****г., който не е наличен по делото/, като в него не е посочено, че се
прехвърля идеална част от имота, собственост на съпруга. Следователно, ищецът
може да иска отмяна на дарението само до размер на 1 /2 идеална част от предмета на договора,
а за останалата 1/2 идеална част- искът е допустим, но е неоснователен, тъй
като ищецът не разполага с активна материално- правна легитимация да претендира
отмяна на цялото дарение.
Предвид гореизложеното, съдът
намира предявеният иск за неоснователен и недоказан, поради което същият подлежи
на отхвърляне.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, разноски следва да се присъдят в полза на
ответника. Направено е от страната съответно искане, представени са списък за
разноски по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива в размер на 1469 лв.- за
заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно договори за правна помощ от
01.10.2018г. /л. 25 от делото на ПРС/ и 17.06.2019г./л.53 от делото на ПОС/. Видно
от представените договори, в същите е вписано, че претендираната парична сума е
изплатена в брой на процесуалния представител на ответника, което е достатъчно
за удосто-веряване на направените разноски.
Неоснователно е възражението
на ищеца по чл.78, ал.5 от ГПК- за прекомерност на заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение. В случая, с оглед защитавания материален интерес
/31 300,70лв./ и съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, нормативно установеният
минимум на дължимото за една инстанция адвокатско възнаграждение се изчислява
на сума в размер на 1469 лв. т.е. толкова, колкото е заплатеният на
упълномощения адвокат хонорар и затова, не са налице предпоставки за намаляване
на последния.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователен, предявения от А.А.А.
/К./, ЕГН **********,***, със съдебен адрес-***, против В.А.К., ЕГН **********,***,
иск с правно основание чл.227, ал.1, б.”а” от ЗЗД- за отмяна на договора за дарение, сключен на ****г. с
нотариален акт № ***, том **, н. д. №****, по отношение на следния недвижим
имот- 1/ 2 идеална част от жилищен апартамент, представляващ втори етаж от
двуетажна жилищна сграда в гр.****, построена върху държавно място, включващо
се в границите на северната половина на урегулиран парцел ХІ, І- комплексно и
обществено застрояване в квартал ***-стар в кв. „****” по регулационния план на
гр. *****, с площ от **** кв. м, при граници за парцела-улица „****“, улица „****“
и А. и А. К., който етаж се състои от четири стаи, хол, готварна, баня-клозет, тераса,
балкон и е застроен върху … кв.м, със самостоятелен вход откъм северната страна
на сградата, заедно с 1 /4 идеална част
от общите части на сградата, съгласно чл.38 от ЗС, и цялото избено помещение, с
размери**** м на *** м и граничещо с избено помещение, ползвано от Ю. К., и
който апартамент съставлява СОС с идентификатор 56784.555.312.1.2 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. *****, одобрени със Заповед № ***/*****г.
на ИД на АГКК, находящ се в сграда №*, разположена в поземлен имот с
идентификатор 56784.555.312, с административен адрес- гр. ****, ул.“****“№*,
ет.*, с предназначение на самостоятелния обект- жилище, апартамент, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-няма, под
обекта-56784.555.312.1.1, над обекта-няма.
ОСЪЖДА А.А.А. /К./,
ЕГН **********,***, със съдебен адрес-***, да заплати на В.А.К., ЕГН **********,***,
сумата от 1469 /хиляда четиристотин шестдесет и девет/ лв.-направени по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: