Р Е Ш
Е Н И Е
град Ловеч, 13.07.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми
наказателен състав в открито заседание на двадесет и трети юни, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА
при
секретаря ВАЛЯ ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД №219 по описа
за 2020 година и за да се произнесе, съобрази :
С наказателно постановление №20-0906-000138
от 25.02.2020 г. на Николай Васков Недялков, Началник на сектор ПП към ОД на
МВР-Ловеч, упълномощен с МЗ №8121з-515 от 14.05.2018 г., е наложена на М.С.Ш.,
ЕГН ********** ***, на основание чл.53 от ЗАНН във вр. с чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 200,00 лева, за това, че на 03.02.2020 г., в 10.00 часа
в Община Ловеч на път Трети клас №301, като водач на т.а. – с рег. №……….., при
обстоятелства: На 03.02.2020 г. в 9.00 часа на път
Недоволен от наказателното
постановление останал жалбоподателят М.С.Ш., който го обжалва в срок като
незаконосъобразно и неправилно, като излага, че не е извършил посоченото в АУАН
и НП нарушение. Излага, че акта е съставен от актосъставител, който не е
очевидец, и че е подписан от свидетел, който също не е очевидец на нарушение.
Сочи, че самия АУАН не съдържа задължителни реквизити. Излага, че причината за
ПТП не е негово виновно поведение, а внезапно излязло на пътя диво животно.
Сочи, и че не му ставало ясно, какво точно нарушение е извършил. Сочи, че в
акта и НП били посочени два различни часа на извършване на нарушението, което
още веднъж го възпрепятствало да разбере, обстоятелствата около нарушението,
което се твърди, че е извършил.
В с.з. жалбоподателят, редовно
призован, не се явява.
Ответникът – ОД на МВР-Ловеч, Сектор
ПП, редовно призован не изпраща представител.
От събраните по делото писмени
доказателства, от показанията на разпитаните свидетели: И.А.С. и С.В.В., съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
На 03.02.2020 год. бил съставен Акт
серия GA с бл. № 179557 за установяване на административно нарушение от св. И.А.С.,
в присъствието на св. С.В.В. срещу М.С.Ш., ЕГН ********** ***, за това, че на
03.02.2020 г., в 10.00 часа в Община Ловеч на път /Гара Бяла – Плевен/ - Козар
– Белене- Левски – Летница – Умаревци – Ловеч/, при обстоятелства: На 03.02.2020 г. в 9.00 часа на път
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление е съставено при особено съществено нарушение на установените
в ЗАНН процесуални правила за съставяне на акт за нарушение и съответно този
акт не може да се ползва с установената в чл.189, ал.2 от ЗДвП доказателствена
сила.
От
показанията на св. С. се установява, че е актосъставител и поддържа написаното
в акта. Установява се, че на посочената в акта дата получили сигнал за ПТП от
ОДЧ при ОД на МВР Ловеч, което с колегата му В. посетили. Установява се, че на
място установили водача на товарен автомобил, който бил самокатастрофирал, като
му съставил акт за това, че не е съобразил скоростта си на движение и е
предизвикал ПТП, като повредил мантинела, собственост на ОПУ. Установява се, че
жалбоподателят му казал, че на пътя излязло животно. Установява се, че на място установили щетата
на автомобила, която описали в протокол за ПТП. В тази насока са и показанията
на св. В..
Настоящата
инстанция намира, че ответника не ангажира доказателства в подкрепа на
установената в АУАН и НП фактическа обстановка. Съгласно разпоредбата на
чл. 16, ал.2 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН, в съдебното производство
констатациите в АУАН нямат доказателствена сила. Това е и позицията
категорично застъпена от Пленума на ВС в Постановление № 10/1973 год. В случая
съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите
от закона доказателства дали е извършено административно нарушение, като
нарушителят не е длъжен да доказва невиновността си, а административно -
наказващият орган е този, който следва да събере доказателства за извършването
на нарушението от нарушителя и вината , т.е. тежестта на доказване на
нарушението лежи върху него. Преди да издаде процесното НП
обаче, АНО не е сторил това. От събраните по делото доказателства не може
да се достигне до категоричният извод, че жалбоподателят е извършил вмененото
му нарушение.
Съдът
намира, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка на извършеното
ПТП. От свидетелските показания на актосъставителят С. се установява, че АУАН е
съставен от неочевидец, а вписания като свидетел по акта св. В., също не е
очевидец, а е само такъв по съставяне на акта. Съгласно разпоредбата на
чл. 40, ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение следва
да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или
констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци,
актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като
това обстоятелство съгласно нормата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН се отразява изрично
в самия акт. Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо
единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа на
официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/. Законът изисква още в акта да са
посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне
един от свидетелите да подпише акта. При съставянето на АУАН е нарушена
разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Тъй като в случая, и актосъставителят и
свидетелят по акта не са очевидци на нарушението, актосъставителят е следвало
да осигури присъствието на двама свидетели, което обстоятелство изрично е
следвало да се отбележи в акта. Това не е сторено. При така установената
фактическа обстановка, липсата на втори свидетел, се явява допуснато съществено
нарушение на административно наказателната процедура и е основание за отмяна на
НП, като незаконосъобразно. По никакъв начин показанията на разпитаните по
делото свидетели С. и В., които не са очевидци на нарушението, не опровергаха
възраженията на жалбоподателят.
На
следващо място, анализирайки и преценявайки събраните в хода на съдебното
следствие доказателства, съдът прие, че по делото няма безспорни и убедителни
доказателства, които да налагат извод, че към момента на ПТП жалбоподателят е
управлявал автомобила със скорост, несъобразена с атмосферните условия, релефа,
условията на видимост,интензивност на движението и други обстоятелства. От
легалния прочит на разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП е видно, че на
водачите на пътни превозни средства се вменява със силата на императива
задължение, при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство,с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Или с други думи, величината на избраната
скорост, трябва да е в зависимост от отрицателното влияние на тези фактори,
като в същото време да е такава, че да позволя превозното средства да бъде
спряно пред всяко препятствие, стига то да е предвидимо, т.е. при такива пътни
условия и ситуации, когато движението дори и с минимална скорост ще създаде
опасност от настъпване на пътно-транспортно произшествие. Съдът не споделя и
отхвърля изцяло като несъстоятелен правния извод на наказващия орган, че така
възникналото ПТП е в причинна връзка именно със скоростта на движение на
управлявания от жалбоподателя автомобил. Не може да бъде споделено и становището
на актосъставителя, според който жалбоподателят е бил длъжен при избиране
скоростта си на движение да се съобрази с дясната крива на пътя и внезапно
излязлото и пресичащо на пътното платно диво животно. Само по себе си това
животно действително съставлява препятствие на пътното платно и представлява
опасност за движението. От друга страна обаче, законът е вменил в задължение на
водачите да управляват МПС с такава скорост, че да могат да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Безспорно излизането на диви животни на платното,
тяхната скорост и посока на движение се явяват непредвидими обстоятелства и не
могат да бъдат съобразени изначално от водачите на ППС. Такава възможност,
респективно и задължение би възникнало за всеки водач, ако опасността от диви
животни е била сигнализирана с предупредителен пътен знак А22 /"Възможна е
поява на диви животни"/. По делото не са ангажирани доказателства за
наличието на такъв поставен пътен знак на мястото, където е станало
произшествието. В разглежданата хипотеза, за жалбоподателя като водач на МПС са
липсвали обективни предпоставки, които да формират у него знание или поне
предположение, че на пътното платно ще излезе диво животно и ще пресече
внезапно пътното платно. Т.е. като участник в движението, жалбоподателя не е бил
длъжен и не е могъл да очаква появата на животното, за да възникне за
заложеното в нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП задължение, да съобрази скоростта
си на движение с такова препятствие. От изложеното следва, че жалбоподателят не
само, че не е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, но и не бил
длъжен и не могъл да предвиди общественоопасните му последици. Т.е. не е налице
виновно поведение от страна на жалбоподателя, в нито една от двете му форми –
"умисъл" или "непредпазливост", което определя нарушението
като несъставомерно, поради липсата на субективен елемент от състава. Съгласно
разпоредбата на чл.11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК,
доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Едно от обстоятелствата,
изключващи отговорността законодателят е посочил в разпоредбата на чл.15
от НК, отнасяща се за тъй нар. "случайно деяние". Според този текст
от НК не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е
могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Съдът приема,
че настоящият случай е именно такъв и попада в хипотезата на посочената норма
на чл.15 от НК, изключваща отговорността на дееца, поради липсата на вина
/изцяло в тази насока е и константната практика на ВКС, отразена в Решение №
234/07.07.2015 г. по н.д. № 665/15 г. на ІІ-ро н.о.; Решение № 388/ 08.02.2016
г. на ВКС ІІІ-то н.о. и др./ .
На
следващо място, и в АУАН, и в НП е посочено, че е нарушен чл.20 ал.2 от ЗДвП,
който има няколко предложения, но и в двата акта не е посочено, предложението,
което е относимо в случая.
От
обективна страна административното нарушение се характеризира с часа,
респективно период на осъществяването си, който следва да бъде посочена в АУАН
и НП, така както изисква чл. 42, т.3 и чл. 57, ал.1, г.5 от ЗАНН, като е
абсолютно необходимо часовете отразени в АУАН и НП да са идентични. Посочването
на този факт относно обективната страна на административното нарушение е от
значение както за защитата на административно-наказания субект, който има право
да научи всички установени елементи на вмененото му нарушение, за да организира
защитата си, така също и за съдебната проверка с оглед законосъобразността на
акта, с който е наложено наказанието и наличието на доказване на всеки един от
елементите ( от обективна и от субективна страна) на твърдяното нарушение.
Часът на нарушението е част от главния факт в административно-наказателното
производство и се включва в предмета на доказване по делото, тъй като е
меродавният момент, който законът свързва с възникване на отговорността на
дееца. Посочването на различни часове на извършване на нарушението от
наказаното лице в съдържанието на АУАН ( 10.00 ч и 9.00), което е пренесено и в
обжалваното НП е съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно основание
за отмяна на последното. Посочената нередовност обуславя нередовност от
формална страна на атакуваното НП, явява се абсолютно и достатъчно основание за
неговата отмяна, доколкото е от категорията на съществените такива, предвид
нарушаване правото на защита, и невъзможността тази по вида си нередовност да
бъде санирана в хода на проведеното съдебно следствие.
Съдът
намира, че в случая АУАН е съставен от св. С. за когото не се спори, че е служител в сектор ПП при ОД на МВР Ловеч. НП
също е издадено от компетентно лице, в случая от Николай Васков Недялков -
Началник на сектор ПП при ОД на МВР - Ловеч, упълномощен с МЗ №8121з-515 от 14.05.2018 г.
С
оглед на гореизложеното, съдът счита, че обжалваното Наказателно постановление
следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
В
случая въпроса за разноските не следва да се обсъжда, тъй като такива не са
претендирани.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №20-0906-000138 от 25.02.2020 г. на
Николай Васков Недялков, Началник на сектор ПП към ОД на МВР-Ловеч, упълномощен
с МЗ №8121з-515 от 14.05.2018 г., с което е наложена на М.С.Ш., ЕГН ********** ***,
на основание чл.53 от ЗАНН във вр. с чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП глоба в размер
на 200,00 лева, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Ловешки административен съд по реда на АПК, в 14 дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: