Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 296/28.04.2023
г.
гр. Монтана
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Монтана,
касационен състав, в публично заседание на тридесет и първи март през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: СОНЯ КАМАРАШКА
Членове: МАРИЯ НИЦОВА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря Антоанета Лазарова и с участието на прокурор Галя
Александрова при Окръжна прокуратура – Монтана, като разгледа докладваното от
съдия Рени Цветанова КАНД № 226 по описа на съда за 2023 г., за да се
произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Касационното производство е
образувано по депозирана в законния срок жалба от ЕТ „С* – С* И* – С* Г*“ ЕИК
*********, седалище ***, представлявано от управителя инж. Стоянка Иванова
Гоцина, чрез процесуален представител адв. Л.А. ***, адрес на кантора гр.
Монтана, бул. „Трети март“ № 78, партер, офис 11, против Решение № 7 от 13.01.2023
година на Районен съд - Лом, постановено по АНД № 457 по описа за 2022 година,
с което съдът е изменил Наказателно постановление № М-11-ДНСК-189 от 05.10.2022
г. на началника на ДНСК – гр. София, с което на юридическото лице на основание
чл. 237, ал. 1, т. 6, предл. първо от ЗУТ е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 10000 лв., като намалява размера на
административното наказание на 5000 лв.
Касационният жалбоподател счита
въззивното решение за незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно при нарушение на
материалния закон. Излагат се мотиви, че неправилно районният съд е приел, че
по отношение на разрешенията за строеж /РС/, които са част от комплексен проект
за инвестиционна инициатива /КПИИ/ е допустима проверка за тяхната
законосъобразност по реда на чл. 156 от ЗУТ, без да се проверяват останалите
части на КПИИ, с което е допуснал неправилно приложение на материалния закон,
което е довело до постановяването на един незаконосъобразен и по съществото си
неправилен съдебен акт, както и неправилно е приел, че е налице извършено от
жалбоподателя административно нарушение по отношение изискванията на чл. 142,
ал. 5, т. 2 от ЗУТ. Счита, че с КПИИ дружеството, според наказващия орган, е
предложило на Главния архитект на Община Вълчедръм да издаде Разрешение за
строеж № 8/22.07.2022 г. при липса на изискуемо съгласие по чл. 96, ал. 4 от ЗУТ на министъра на регионалното развитие, с което било нарушило чл. 142, ал.
5, т. 2, във връзка с чл. 96, ал. 4 от ЗУТ. В законоустановения срок, с вх. № РС-Вл-257-00-793/30.08.2022
г., е депозирано възражение срещу АУАН № М-11/23.08.2022 г. на РДНСК-Монтана, в
което е изразено становище, че същият е незаконосъобразен, неправилен, съставен
при липса на изясняване на фактическата обстановка по случая и опорочена
процедура, както и при неправилно прилагане на материалния закон, като са
налице становища от контролните институции, в това число и от „Геозащита“ ЕООД
– клон Плевен. Наказващият орган е приел възражението за неоснователно и е
издал оспореното НП. Възражението срещу АУАН изобщо не е ценено от въззивния
съд, който се е ограничил единствено до това лаконично да посочи, че такова е
налице, но е прието за неоснователно от АНО, без да изложи мотиви. Развиват се
съображения, че актосъставителят е превишил правомощията си като е съставил
АУАН за нарушение, установено по отношение на строеж, за който органите на ДНСК
нямат правомощия да осъществяват контрол, което е част от КПИИ. Видно от
Протокол от 05.08.2022 г., служители на РДНСК-Монтана са извършили проверка на
PC №8/22.07.2022 г. на Главния архитект на Община Вълчедръм, което е издадено
по реда на чл. 150, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ като част от КПИИ. Този факт не се
отрича, нито от актосъставителя, нито от свидетеля по АУАН, разпитани в
качеството на свидетели в хода на съдебното производство, въпреки което и в
нарушение на закона, същите са съставили и връчили АУАН на управителя на административнонаказаното
дружество. В тази връзка пред съда, свидетелят Бойчев /актосъставител/,
заявява, че „За комплексните проекти за инвестиционна инициатива не се
произнасяме по отношение на законосъобразността, тъй като по отделни казуси е
имало съдебни производства, по същият казус, в смисъл, че комплексен проект за
инвестиционна инициатива, не е в правомощията на РДНСК да се произнася относно
законосъобразността на издадени разрешения за строеж като съставна част от
комплексен проект по реда на чл. 150“. В показанията си пред съда, свидетелят
Димов /свидетел по АУАН/ заявява, че „Разрешенията за строеж, които са част от
комплексен проект за инвестиционна инициатива не подлежат на контрол от ДНСК,
съгласно ЗУТ. Съгласно чл. 156, ал. 1 от ЗУТ „В 14-дневен срок от уведомяването
им по реда на чл. 149, ал. 5, органите на Дирекцията за национален строителен
контрол извършват служебна проверка за законосъобразност на издадените
разрешения за строеж и заповедите за допълването им по чл. 154, ал. 5 заедно с
одобрените инвестиционни проекти, както и разрешенията за строеж в случаите по
чл. 147, ал. 1“. Липсва изискване на закона, респ. задължение за главните
архитекти на общини, частите на КПИИ да се съобщават на органите на ДНСК по чл.
149, ал. 5 ЗУТ. Разпоредбата на чл. 149, ал. 5 ЗУТ изисква уведомяване на
органите на ДНСК само за издадените PC и заповеди за допълването им по чл. 154,
ал. 5, т.е. само за PC, които не са съставни части на КПИИ. Правната уредба
сочи, че частите на КПИИ подлежат на контрол за законосъобразност от местно
компетентния административен съд при подадена жалба от лицата по чл. 131 ЗУТ,
но не и на служебен контрол за законосъобразност от органите на ДНСК, по реда
на чл. 156, ал. 1 и ал. 3 ЗУТ. Служебният контрол на органите на ДНСК е само по
отношение на издадени PC и заповеди за допълването им, ведно с одобрените
инвестиционни проекти, за чието издаване са уведомени по чл. 149, ал. 5 ЗУТ, а
това са PC и проекти, които не са съставни части на КПИИ. Този извод следва от
съдържанието на цитираните разпоредби, в които изброяването на актовете е
изчерпателно, но сред тях липсват PC и проектите, като съставни части на КПИИ.
И това е така, защото органите на ДНСК не разполагат с правомощието да
проверяват законосъобразността на актове за одобряване на ПУП или техните
изменения, а ПУП е основна част на КПИИ. Такова правомощие органите на ДНСК
нямали и при действието на чл. 216 ЗУТ /отм./, не само по отношение на
подробните устройствени планове, но и по отношение на PC и проектите, когато са
съставна част на КПИИ /в този смисъл Решение № 15350/10.12.2020 г. по адм.д. №
10058/2020 г. на ВАС, II отд./. Предвид изложеното касаторът счита, че началникът
на РДНСК - Монтана не е разполагал с компетентност да извърши служебна проверка
за законосъобразност на издаденото PC № 8/22.07.2022 г. на Главния архитект на
Община Вълчедръм и отделните негови части /както и на всички книжа, въз основа
на които са издадени, респ. одобрени съставните части на КПИИ/, като съставни
части на КПИИ, по реда на чл. 156, ал. 1 сл. ЗУТ. Тази липса на компетентност е
била съзнавана от актосъставителя и свидетеля по АУАН, както при съставянето и
връчването на същия, така и при извършването на проверка на място в Общинска
администрация Вълчедръм, за резултатите от която е съставен Констативен
протокол /КП/ от 05.08.2022 г. В този констативен протокол изрично е посочено,
че проверката по документи се извършва във връзка с постъпило в РДНСК – Монтана
писмо изх. № РД-02-06-768/28.07.2022 г. на Кмета на Община Вълчедръм на
основание чл. 149, ал. 5 от ЗУТ относно издадено PC № 8/22.07.2022 г. на
Главния архитект на Община Вълчедръм, ведно с приложенията към него, постъпили
в РДНСК – Монтана с вх. № Рс-Вл-257-00-671/29.07.2022 г. Като заключение от
проверката в КП от 05.08.2022 г. е посочено: „Предвид гореизложеното,
Разрешение за строеж № 8/22.07.2022 г. за посочения строеж е издадено в
нарушение на разпоредбата на чл. 96, ал. 4 от ЗУТ – при липса на предварително
съгласие на министъра на регионалното развитие и благоустройството“. Излагат се
мотиви, че тази констатация противоречи на изложеното от свидетеля Бойчев, че
не е извършван служебен контрол за законосъобразност на PC № 8/22.07.2022 г. на
Главния архитект на Община Вълчедръм, което е част от КПИИ. Твърди, че нито
едно от гореизложените възражения, които са направили ведно с жалбата срещу НО,
както и по същество на спора с писмената си защита, представена в указания от
съда срок, не е обсъдено от въззивния съд. Освен, че не обсъжда горните
възражение, решаващият състав на въззивния съд, непрвилно приема, че
„...Разпоредбата на чл. 156 от ЗУТ не съдържа забрана за органите на ДНСК,
каквито несъмнено са и служителите на РДНСК – Монтана, съгласно чл. 18 от
Устройствения правилник на ДНСК, да проверяват издадените разрешения за строеж,
които са част от КПИИ или приложените към тях документи, вкл. комплексния доклад
с който е извършена съответната оценка за съответствие. Изпълнявайки служебните
си задължения, органите на ДНСК по всяко време имат достъп до съответния строеж
и документацията за него, част от която несъмнено е оценката на инвестиционните
проекти, поради което разполагат с обективна и нормативна възможност да
констатират, че е извършено процесното административно нарушение“. Касаторът приема
този извод на въззивния съд изцяло в противоречи с трайната съдебна практика на
Върховния административен съд в тази насока /в този смисъл Решение № 15350/10.12.2020 г. по адм. д. № 10058/2020 г.
на ВАС, II отд./. В санкционния си акт, наказващият орган веднъж приема, че
„комплексният доклад е изготвен в нарушение на чл. 142, ал. 5, т. 2 от ЗУТ, във
връзка с чл. 96, ал. 4 от ЗУТ, а веднага след това приема, че горепосоченият
пропуск е съществен с оглед задължението, вменено с чл. 142, ал. 5, т. 2 от ЗУТ
на консултанта по чл. 166, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 96, ал. 4 от ЗУТ да
оцени съответствието на проекта с предвижданията на ПУП“. С оглед изложеното,
неясно според касатора остава, както за наказаното лице, така и за съда, в
какво нарушение е обвинен, соченият за нарушител, респ. коя норма е нарушил -
дали, че е нарушил правилата и нормативите за устройство на територията, между
които не е нарушението на чл. 96, ал. 4 от ЗУТ или че не се е съобразил с
предвижданията на ПУП, което възражение също изобщо не е коментирано от
въззивния съд. Счита, че в мотивната част на НП са изложени противоречиви
твърдения относно извършеното нарушение като не става ясно в какво се изразява
същото. Постановявайки решението си, въззивният съд не е отчел и този факт.
Потвърждавайки спорното НП, макар и да го е изменил в частта на размера на
имуществената санкция, като е определил минималния, предвиден в закона размер,
въззивният съд е постановил незаконосъобразен и по съществото си неправилен
съдебен акт, който моли да бъде отменен. Възразява също и по отношение размера
на присъдените разноски, като счита, че неправилно за процесуално
представителство е присъден пълният претендиран размер от 80 лева, след като
изменя наказателното постановление и намаля размера на имуществената санкция от
10 000 лева на 5000 лева. Тъй като размерът на имуществената санкция е намален
на половина, касаторът счита, че следва да бъде редуцирано и присъденото
възнаграждение за процесуално представителство в съответствие с уважената част
от претенцията, а именно: разноските за процесуално представителство, присъдени
в полза на АНО да бъдат намалени на 40 лева. Предвид гореизложеното, моли касационната
инстанция да постанови съдебен акт, с който да отмените Решение № 7/13.01.2023 г.,
постановено по АНД № 457/2022 г. по описа на Районен съд – Лом, ведно с
Наказателно постановление № М-П-ДНСК-189/05.10.2022 г. на Началник ДНСК, като
незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на
административнонаказателните производствени правила, неправилно приложение на
материалния закон и издадено в противоречие с целта на закона, с всички,
произтичащи от това последствия. Претендира присъждане на направените разноски
пред касационната и въззивната инстанция. В съдебно заседание, редовно
призовани по реда на чл. 137 и сл. от АПК и в срока по чл. 56, ал. 3 ГПК, за
касатора се явява адв. А. с пълномощно по делото. Поддържа касационната жалба,
като добавя още, че неправилният извод за незаконосъобразност на НП произтича
от факта, че същия е възприел, че разрешенията за строеж подлежат на проверка
от страна на органите на ДНСК, който факт не кореспондира с чл. 156 ЗУТ, където
лимитативно са изброени актовете, които подлежат на проверка. Представя списък
на разноски като претендирам присъждане.
От ответника Началника на ДНСК – гр.
София, чрез процесуален представител юрк. Бетина Иванова - Максимова, съдебен адрес ***, е постъпил
отговор по касационната жалба. В същата е изложено становище, че съдът правилно
е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на
АУАН и издаването на процесното НП. Атакуваното НП е издадено от компетентен
АНО в рамките на предоставените му законови правомощия, въз основа на надлежно
съставен и подписан АУАН № М-11/23.08.2022 г., в съответствие с изискванията на
чл. 42 от ЗАНН. НП изцяло съответства на чл. 57 от ЗАНН и описаното в него
нарушение кореспондира с констатациите, вписани в АУАН. Правната квалификация
на нарушението отговаря на текстовото му описание и на приложимата санкционна
норма, което е гарантирало възможността на представляващата търговеца да
реализира правото си на защита в производството. На следващо място се излагат
мотиви, че неоснователни и необосновани от материалния закон се явяват
изложените в жалбата доводи относно липса на компетентност и превишаване на
правомощията от страна на служителите на РДНСК – Монтана и Началника на ДНСК.
Въпреки липсата на задължение за уведомяване на органите на ДНСК за частите на
КПИИ по реда на чл. 149, ал. 5 от ЗУТ, в практиката на много общини това е
често срещано. Такъв е и конкретния случай. АУАН е съставен и е издадено НП за
административно нарушение, констатирано при проверка по документи, постъпили в
РДНСК – Монтана с уведомително писмо, изх. № РД-02-06-768/ 28.07.2022 г. на кмета
на Община Вълчедръм, за издадено PC № 8/22.07.2022 г. от главния архитект на
Община Вълчедръм. Видно от Констативния протокол от 05.08.2022 г., той не е
съставен по реда на чл. 156, ал. 4 от ЗУТ, тъй като служителите на РДНСК –
Монтана не са извършили служебна проверка за законосъобразност на КПИИ по реда
на чл. 156 от ЗУТ. Разпоредбата на чл. 156 от ЗУТ не съдържа забрана за
органите на ДНСК, каквито несъмнено са служителите на РДНСК – Монтана, съгласно
чл. 18 от Устройственият правилник на ДНСК, да проверяват издадените разрешения
за строеж, които са част от КПИИ или приложените към тях документи. Счита, че превишаване
на правомощията е щяло да има ако началникът на РДНСК – Монтана е отменил PC №
8/ 22.07.2022 г., ведно с одобрените инвестиционни проекти, по реда на чл. 156,
ал. 5 от ЗУТ, въз основа на констативен протокол, съставен от служители на РДНСК
– Монтана по чл. 156, ал. 4 от ЗУТ, което не се е случило и PC е влязло в сила,
въпреки, че предварително съгласие не е имало и няма да има съгласно писмо №
АУ17-23/09.08.2022 г. на министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Освен служебен контрол за законосъобразност, проверките на
строителните книжа, както и на актовете и протоколите, съставени по време на
строителството, извършвани от органите на ДНСК, имат и превантивна функция за
недопускане на закононарушения. Съгласно чл. 4 ал. 2 от Устройствения правилник
на ДНСК /ПМС № 127 от 22.05.2019 г.,
обн. ДВ бр. 42 от 28.05.2019г./
„Дирекцията за национален строителен контрол упражнява контрол по
законосъобразността на изпълнението и ползването на строежите от първа, втора и
трета категория, осъществява контрол по законосъобразността на издадените
строителни книжа, както и на действията на общинските администрации и на
участниците в инвестиционния процес за спазването на разпоредбите по устройство
на територията за всички категории строежи на територията на Република България“.
Видно от цитираната разпоредба ДНСК осъществява контрол „на действията на
общинските администрации и на участниците в инвестиционния процес за спазването
на разпоредбите по устройство на територията за всички категории строежи на
територията на Република България, т.е. тези правомощия на ДНСК по
упражняването на контрол върху общинските администрации за спазването на
разпоредбите по устройство на територията се отнасят за всички категории
строежи, които правомощия са съответни и на правомощията предоставени на ДНСК
по чл. 222, ал. 2, т. 3 и т. 7 от ЗУТ, които също се отнасят до всички
категории строежи. Независимо от факта, че е разрешен по реда на чл. 150 от ЗУТ, следва да се има предвид, че процесният строеж е от първа категория и като
такъв подлежи на редица проверки от органите на ДНСК след започване на
строителството, които обхващат изпълнението на строежа в съответствие с
одобрените инвестиционни проекти, дейността на лицето, упражняващо строителен
надзор на строежа и т.н. Изпълнявайки служебните си задължения, органите на
ДНСК по всяко време имат достъп до самия строеж и документацията за него, част
от която несъмнено е оценката на инвестиционните проекти, поради което
разполагат с обективна и нормативна възможност да констатират извършването на
процесното административно нарушение. Освен това, след завършването му,
строежът подлежи на въвеждане в експлоатация от органите на ДНСК, съгласно чл.
177, ал. 2 от ЗУТ, по реда на Наредба № 2 от 31.07.2003 г. на МРРБ за въвеждане
в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни
срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни
обекти /обн. ДВ. бр.12 от 15 август 2003 г./, като строителната
документация задължително се предоставя на държавната приемателна комисия,
назначена със заповед на началника на ДНСК или упълномощено от него лице. В
тази връзка констатирането и санкционирането на нарушения от вида на процесното
са изцяло в правомощията на служителите на РДНСК – Монтана и Началника на ДНСК.
Още повече, че разпоредбата на чл. 237, ал. 1, т. 6 от ЗУТ сочи, че единствено началникът
на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице може да налага имуществена
санкция на ЮЛ или ЕТ, извършил оценка за съответствие на инвестиционен проект в
нарушение на изискванията на чл. 142, ал. 5 от ЗУТ. За да е налице нарушение на
разпоредбата на чл. 237, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, е необходимо и достатъчно да се
установи, че консултантът е извършил оценка за съответствие на инвестиционни
проекти, без да е поставено условие същите да са или да не са част от КПИИ, в
нарушение изискванията на чл. 142, ал. 5 от ЗУТ. Именно такова неправомерно
деяние е констатирано при извършена проверка по документи на 05.08.2022 г.,
видно от съставения констативен протокол от служителите на РДНСК – Монтана.
Липсата на предварително съгласуване от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, предвид свлачищния район, не може да се санира със становище
или друг административен акт на който и да било орган или институция. В тази
връзка, компетентният АНО е разгледал преписката, като е отчел разпоредбите на
чл. 52 и чл. 53 от ЗАНН и е издал процесното НП, след като в АНП е установено
по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина. Ответникът счита, че не са допуснати съществени процесуални
нарушения при съставянето на акта и наказателното постановление, които да водят
до отмяна на последното. Моли касационната инстанция да отхвърли жалбата на ЕТ
„С.- С.И.- С.И.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление;***,
представлявано от инж. Стоянка Иванова Гоцина – управител против Решение № 7/13.01.2023
г.
постановено по АНД № 457/2022 г. по описа на Районен съд - гр. Лом, като
неоснователна и недоказана и да постанови съдебно решение, с което да
потвърдите изцяло законосъобразността на НП. Поддържа своевременно направените
възражение на прекомерност и претенцията за присъждане на разноските за
осъщественото процесуално представителство по делото. В съдебно заседание
касационният ответник се представлява от юрк. Бетина Ивова Иванова – Максимова
с пълномощно по делото, която поддържа отговора на жалбата и представя писмена
защита, в която са изложени аналогични доводи.
Прокурорът от ОП –
Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното
решение на РС – Лом правилно и законосъобразно. Счита, че в хода на проведеното
административнонаказателно производство не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които нарушават правото на защита. Правилно
е ангажирана административнонаказателната отговорност. Извършеното нарушение е
доказано по несъмнен и категоричен начин. Решението на районния съд е
обосновано и мотивирано, поради което предлага да бъде потвърдено.
Административен съд – Монтана, в качеството си на касационна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази
разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211,
ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от надлежна страна имаща правен интерес от
обжалване, срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен
акт, при което същата е процесуално допустима.
С обжалваното решение Районен съд – Лом изменя Наказателно постановление № М-11-ДНСК-189 от 05.10.2022 г. на
Началника на ДНСК гр. София, с което на ЕТ „С.– С.И.– С.И.“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя инж. Стоянка Иванова
Гоцина, на осн. чл. 237, ал. 1, т. 6, пр. 1 от ЗУТ е наложено административно
наказание „имуществена санкция“, в размер на 10 000 лева, като намалява размера на
административното наказание на 5000 лева. Осъжда на осн. чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН
юридическото лице да плати на ДНСК гр. София разноските за процесуално
представителство в размер на 80 лв. Осъжда на осн. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН ДНСК
гр. София да плати на ЕТ „С.– С.И.– С. И.“
разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева.
Въззивният съд е възприел от фактическа
страна, че на 22.07.2022 г. главният архитект на община Вълчедръм одобрил
инвестиционен проект и издал Разрешение за строеж № 8 за „Изграждане на „Глава“ на „ТК - община Вълчедръм – Златия“ и
реконструкция на водопроводи с участъци от ОТ 80 до ОТ 73 - 46,31 м, от ОТ 73
до ОТ 76- 109,8м, ОТ 76 до ОТ 102-78,65м, от ОТ 102до ОТ 103-86,66м, от ОТ 103
до ОТЮ4-87,91м, от ОТ 104 до ОТ 61-65,51м, от ОТ 61 до ОТ 144-760, 56м, от ОТ
104 до имот 243, УПИ X, кв. 28 - 45м. Местонахождението на строежа е: уличната
мрежа на с. Златия - гл. клон I, ПИ 31053.934.545; ПИ 31053.934.544; ПИ
31053.934.5., на територията на регистрирано от „Геозащита Плевен“ ЕООД древно
потенциално свлачище с № MON 11.31053.01. В качеството си на лице, упражняващо
строителен надзор съгласно договор за строителен надзор с Община Вълчедръм, ЕТ
„С.- С.И.- С.И.“, с управител инж. Стоянка Гоцина, съставил комплексен доклад с
положителна оценка за съответствието на инвестиционния проект с основните
изисквания към въпросния строеж. Заключението от комплексния доклад е, че това
съответствие е налице и е предпоставка да бъде издадено разрешително за строеж.
На 05.08.2022 г. служители на РДНСК – Монтана извършили проверка по документи
във връзка с издаденото разрешение за строеж. Констатирали, че комплексният
доклад с оценка за съответствието на инвестиционния проект с основните изисквания
към строежа, е изготвен в нарушение на правилата и нормативите за устройство на
територията – в свлачищен район, при липсата на предварително съгласие на
министъра на регионалното развитие и благоустройството. Съставен бил
констативен протокол за извършената проверка. На 23.08.2022 г. инж. Боян Бойчев
- главен инспектор в РДНСК - Монтана, в присъствието на св. Александър Димов,
съставил АУАН № М-11 на ЕТ „С.- С.И.- С.И.“ за нарушение на чл. 142, ал. 5, т.
2 във вр. с чл. 96, ал. 4 ЗУТ. Актьт е съставен в присъствието на управителя на
дружеството Стоянка Гоцина, която го подписала без възражения. В
законоустановения срок е постъпило възражение по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, което е
оставено без уважение и въз основа на така съставения АУАН, АНО е издал
атакуваното НП № М-11-ДНСК-189 от 05.10.2022 г., с което на осн. чл. 237, ал.
1, т. 6, пр. 1 от ЗУТ е наложил съответното административно наказание
„имуществена санкция“. От правна страна въззивният съд е приел, че не са
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство. Както АУАН, така и издаденото НП са
издадени от компетентни органи, в законоустановените срокове и притежават
необходимите реквизити съгл. чл. 42, ал. 1, респ. чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Възприел е за неоснователни наведените във въззивната жалба аргументи за
некомпетентност за извършване на проверки и съставяне на АУАН от служителите на
РДНСК - Монтана. С решението е си, районният съд е приел, че вярно, главните
архитекти на общини имат задължението да уведомяват органите на ДНСК само за
издадените разрешителни за строеж и заповеди за допълването им, а не за всички
части на КПИИ. Това обаче съвсем не означава, че контролните органи не могат да
извършват проверка на комплексен доклад за оценка на съответствието на КПИИ с
изискванията към строежите (както е в случая). Противното разбиране би
означавало тази дейност (оценката на съответствие на инвестиционния проект) на
практика да не може да бъде контролирана от никой орган и съответно - за
нарушение на чл. 142, ал. 5 да не може да бъде наложена санкция. Компетентните
органи да установяват нарушения по ЗУТ (вкл. нарушения на чл. 142, ал. 5) са
именно служителите на ДНСК съгласно чл. 238, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Разпоредбата на
чл. 156 от ЗУТ не съдържа забрана за органите на ДНСК, каквито несъмнено са и
служителите на РДНСК - Монтана, съгласно чл. 18 от Устройствения правилник на
ДНСК, да проверяват издадените разрешения за строеж, които са част от КПИИ или
приложените към тях документи, вкл. комплексния доклад с който е извършена
съответната оценка за съответствие. Изпълнявайки служебните си задължения,
органите на ДНСК по всяко време имат достъп до съответния строеж и
документацията за него, част от която несъмнено е оценката на инвестиционните проекти,
поради което разполагат с обективна и нормативна възможност да констатират, че
е извършено процесното административно нарушение. По същество районният съд
намира, че жалбоподателят е извършил нарушението, за което му е издадено
наказателно постановление. Съгласно чл. 142, ал. 5, т. 2 от ЗУТ оценката на
инвестиционните проекти обхваща проверка за съответствие с „правилата и
нормативите за устройство на територията“. Чл. 96, ал. 4 от ЗУТ определя, че
„строителство на сгради и съоръжения в свлачищни райони, вписани в регистъра по
чл. 95, ал. 2, се разрешава по реда на този закон след издаване на
предварително съгласие от министъра на регионалното развитие и
благоустройството. В случая имотът, по отношение на който е дадена положителна
оценка за съответствието на инвестиционния проект с основните изисквания към
строежа и издадено разрешение за строеж, се намира на територията на
регистрирано от „Геозащита Плевен“ ЕООД свлачище по см. на чл. 95, ал. 2 ЗУТ.
Ето защо преди да се издаде разрешението за строеж, е следвало да се получи
предварително съгласие от министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Такова обаче не е дадено и няма и да бъде дадено, видно от
представеното писмо изх. № АУ17-23/09.08.2022 г., който факт всъщност не се и
оспорва от административнонаказаното лице. Въпреки липсата на съгласие и
съответно неспазване на императивната разпоредба на чл. 96, ал. 4 ЗУТ,
упражняващият строителния надзор - административно наказаният ЕТ, е извършил
положителна оценка за съответствието на инвестиционния проект с основните
изисквания към строежа. Затова и правилно е ангажирана
административнонаказателна му отговорност. Чл. 237, ал. 1, т. 6 от ЗУТ
предвижда административно наказание имуществена санкция от 5000 до 50 000 лв.
за юридическо лице или ЕТ, извършило
оценка за съответствие на инвестиционен проект в нарушение на изискванията на
чл. 142, ал. 5. Жалбоподателят е ЕТ, извършил оценка за съответствие на
инвестиционен проект в нарушение на изискванията на чл. 142, ал. 5, т. 2 ЗУТ, тъй като проектът не отговаря на правилата и
нормативите за устройство на територията - липсва съгласие от министъра на
регионалното развитие и благоустройството съгласно чл. 96, ал. 4 от ЗУТ.
Безспорно е осъществен съставът на административно нарушение по чл. 237, ал. 1,
т. 6 ЗУТ и от АНО правилно е наложена имуществена санкция. При определяне на
това наказание обаче (което в тази разпоредба не е абсолютно, а относително
определено - „от – до“) АНО е допуснал нарушение на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН - да
отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и
други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, както и обществената опасност на
този вид административно нарушение. Административнонаказващият орган е
определил имуществената санкция в размер на 10000 лв., а както е посочено в чл.
237, ал. 1, т. 6 от ЗУТ законодателят е предвидил тя да е от 5000 лв. до 50 000
лв. Това според въззивния съд означава, всяко наказание да бъде конкретно
определено и съобразено с отделния нарушител, с различните смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, довели до извършване на нарушението. При така
определеното наказание, по мнение на районния съд, наказващият орган не е
отчел, че ЕТ „С.- С.И.- С.И.“ не е санкциониран за други подобни нарушения (поне
доказателства в тази насока не са представени). АНО е определил имуществената
санкция да бъде 10 000 лв., без да изложи аргументи кое налага това
административно наказание да е в размер над минималния предвиден. Възприето е
становище, че действително, с оглед значимостта на обществения интерес от
законно разрешено строителство по принцип и конкретиката по случая - важността
и обществената значимост на конкретния строеж, се изключва възможността спрямо
конкретното нарушение да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН, уреждащ хипотезите на
„маловажен случай“. В същото време обаче, предвид изложените аргументи, не е
оправдано административното наказание „имуществена санкция“ да бъде налагано в
размер от 10 000 лв. - двойно по-висок от минималния такъв (който също не може
да се приеме за нисък). Районният съд е приел, че затова размерът на
конкретната санкция следва да се намали до минималния, предвиден в чл. 237, ал.
1, т. 6 ЗУТ от 5000 лв., в каквато и насока е изменил издаденото наказателно
постановление. Тъй като и двете страни претендират разноски, то по отношение на
жалбоподателя, разноски са присъдени в искания размер от 650 лв., тъй като
същият не надхвърля минимума съгласно чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т.
2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а по отношение на АНО са присъдени разноски съобразно
чл. 27е от НЗПП в размер на 80 лв.
Предмет на касационен
контрол е постановеното съдебно решение и съответствието му с материалния
закон, евентуално допуснати съществени процесуални нарушения на съда, каквито
не се установяват от този състав на съда.
В касационното производство не са представени писмени доказателства, които да променят
установената от въззивния съд фактическа обстановка.
Настоящият състав на касационната
инстанция споделя установената от районния съд фактическа обстановка, която
съответства и на описаната такава в АУАН и НП. Споделя и изведените от този съд
правни изводи за материална законосъобразност на наказателното постановление.
Съдът е изяснил относимите факти, обсъдил е всички събрани по делото
доказателства, които е анализирал в своята цялост и е извършил цялостен и
задълбочен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно
постановление, като е извел правилни и обосновани правни изводи. Същите са в
отговор на заявените в касационната жалба възражения, поради което не е
необходимо да бъдат преповтаряни, затова този касационнен състав на съда
препраща към мотивите на постановеното въззивно решение, в който смисъл е
възможността на чл. 221, ал. 2 от АПК.
Въпреки това този състав счита,
че следва да изложи съображения по наведените в касационната жалба възражения.
Основното възражение на
касатора, е, че съставянето на АУАН и издаване на Наказателно постановление не
е от компетентността на органите на ДНСК, тъй като за строежа, по реда на чл.
150, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, като част от КПИИ, е издадено Разрешение за строеж №
8/22 07 2022 г. от Главен архитект на Община Вълчедръм, което Разрешение за
строеж не подлежи на контрол от органите на ДНСК.
На първо място органите на
ДНСК, съгласно чл. 222, ал. 2, т. 3 и т. 7 от ЗУТ имат правомощия да констатират
нарушения при издаването на строителни книжа за всички категории строежи, както
и да установяват всякакви нарушения по ЗУТ и на подзаконовите нормативни актове
по неговото прилагане също за всички категории строежи. Разпоредбите на чл.
150, чл. 154 и чл. 156 от ЗУТ не дерогират тези правомощия. Несъсъстоятелно и
необосновано спрямо разпоредбите и целите на ЗУТ се твърди, че органите на ДНСК
нямат правомощия по отношение на определни разрешения за строеж, респ. по
отношение на определени строежи, т.е. тези в обхвата на чл. 150 от ЗУТ - КПИИ. Следва
да се има предвид, че изрично в чл. 150, ал. 6, изр. последно на ЗУТ е записано
и че Разрешението за строеж по КПИИ се съобщава само по реда на чл. 149, ал. 5.
Отделно от това чл. 149, ал. 5 от ЗУТ не предвижда изключения, определени
Разрешения за строеж да не бъдат съобщавани на контролния орган. Посочването за
съобщаване и на Заповедите за допълване по чл. 154, ал. 5 от с.з. е отделно и
самостоятелно изискване, различно и изискването за съобщаване на издадените
Разрешения за строеж, последните без значение по кой ред и в каква процедура са
постановени.
Доколко въззивният съд не е
обсъдил показанията на разпитаните свидетели, които твърдят, че Разрешения за
строеж по КПИИ не подлежат на служебен контрол от служители на ДНСК, то следва
да се има предвид, че законово установени обстоятелства не се установяват със
свидетелски показания, поради което същите са ирелевантни.
Не се споделят възраженията, че
за административнонаказаното лице не е ясно какво нарушение е извършило. Същото
ясно е описано в обстоятелствената част на издаденото Наказателно
постановление, както и ясно са посочени нарушените правни норми, а именно: чл.
142, ал. 5, т. 2 от ЗУТ, във връзка с чл. 96, ал. 4 от ЗУТ. Посочването на допълнително
обстоятелство в една част от издаденото НП, а именно: „да оцени съответствието
на проекта с предвижданията на ПУП“ не променя установената и надлежно описана
фактическа обстановка, а от там не се отразява върху постановеният правен
резултат. Нормата на чл. 96, ал. 4 от ЗУТ е императивна - В свлачищни райони,
вписани в регистъра по чл. 95, ал. 2, геозащитни мерки и дейности се разрешават
по реда на този закон след издаване на предварително съгласие от министъра на
регионалното развитие и благоустройството.
С оглед на изложеното
възраженията, касаещи правото на органите на ДНСК да осъществяват контрол върху
определени Разрешения за строеж, освен, че не се споделя от този касационен
състав, са и ирелевантни за спора, тъй като констатираното нарушение не е
свързано и не касае издаването на Разрешение за строеж № 8/22 07 2022 г. от
Главен архитект на Община Вълчедръм, респ. не е свързано с контрол на това Разрешение.
Установеното нарушение е за
това, че инвестиционните проекти, които са основание за издаване на разрешението
за строеж не са оценени за съответствието им с основните изисквания към
строежите, т.е. няма издадено предварително съгласие от министъра на
регионалното развитие и благоустройството за строителство на сгради и съоръжения
в свлачищни райони, съгласно чл. 96, ал. 4 от ЗУТ. В тази връзка нормата на чл.
237, ал. 1, т. 6 от ЗУТ е ясна и недвусмислена, че Началникът на Дирекцията за
национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице е в
правомощията си да налага имуществена санкция на лице, извършило оценка за
съответствие на инвестиционен проект в нарушение на изискванията на чл. 142,
ал. 5, а последният текст гласи, че всички части на инвестиционните проекти,
които са основание за издаване на разрешение за строеж, се оценяват за
съответствието им с основните изисквания към строежите.
В случая въпросът не касае лицето
издало Разрешението за строеж и правилността на самото Разрешение за строеж,
а лицето извършило оценка за
съответствие на инвестиционния проект, което са две отделни хипотези.
Фактът на извършеното нарушение
и неговото авторство са безспорно установени и доказани. Правилно е приложен
материалния закон, тъй като чл. 237, ал. 1,
т. 6 ЗУТ регламентира точно случаите свързани с изготвянето на
комплексен доклад и оценка на съответствието, които следва да се съобразяват с
изискванията на чл. 142, ал. 5 ЗУТ. По делото пред районния съд са събрани относимите
доказателства, включително и такива, установяващи попадането на УПИ X, кв. 28 –
45м. в с. Златия, участък от склона, предмет на проект „Изграждане на „Глава“
на „ТК – Община Вълчедръм – Златия“ и реконструкция на водопроводи в с. Златия“
по КК в свлачище от Регистъра на свлачищните райони. Тези доказателства не са
били оспорени пред въззивния съд, който е съд по доказателствата. Разпоредбата
на чл. 96, ал. 4 от ЗУТ е императивна и изисква даването на предварително съгласие от
министъра за всички строителни и монтажни работи, за които се изисква разрешение
за строеж. За предвиденият строеж се изисква разрешение за строеж, а след като
това строителство ще се извършва в регистриран свлачищен район, е необходимо и
предварителното съгласие на министъра, в този см. е решение по адм. дело №
6828/2020 г. на ВАС.
Не е налице допуснато
съществено процесуално нарушение при съставянето на акта и наказателното
постановление, което да води до отмяна на последното, още по-малко да е
ограничено правото на защита на административно наказаното търговско дружество,
чиято отговорност е безвиновна. За да е налице нарушение на разпоредбата на чл.
237, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, е необходимо и достатъчно да се установи, че
юридическото лице извършило оценка за съответствие на инвестиционния проект в
нарушение изискванията на чл. 142, ал. 5 от ЗУТ, което в случая е констатирано
при извършена проверка с протокол от 05.08.2022 г.
С оглед значимостта на
обществения интерес от законно разрешено строителство и конкретиката по случая,
обосновават и изводът за приложението целта на ЗУТ, като изключват маловажност
за вмененото административно нарушение.
С оспореното съдебно решение е намален
размерът на наложената с спорното НП „имуществена санкция“ от 10 000 лв. на
5000 лв., което е законовият минимум, предвиден по чл. 237, ал. 1,
т. 6 от ЗУТ. Касационната инстанция приема, че правилно с оглед
липсата на утежняващи доказателства, въззивната инстанция е изменила размера на
административното наказание.
По изложените съображения,
касационната жалба е неоснователна, а решението на районния съд като
постановено при отсъствие на отменителни основания по чл. 348 от НПК,
ще следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото и направеното
в срок искане от ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 63д, ал. 4
от ЗАНН във връзка с чл. 37 от Закона
за правната помощ и чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, следва жалбоподателят да
заплати на ответника разноски за процесуално представителство в размер на 100 лева.
По изложените съображения на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН, настоящият касационен
състав на Административен съд - Монтана,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7 от
13.01.2023 година на Районен съд - Лом, постановено по АНД № 457 по описа за
2022 година, с което съдът е изменил Наказателно постановление № М-11-ДНСК-189
от 05.10.2022 г. на началника на ДНСК – гр. София.
ОСЪЖДА ЕТ „С* – С* И* – С* Г*“ ЕИК
*********, седалище ***, представлявано от управителя инж. С* И* Г* да заплати на Дирекция
за Национален строителен контрол – гр. София, сумата от 100 /сто/ лв.,
представляваща разноски за процесуално представителство от юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: