Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.Козлодуй,
2 април 2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Козлодуйският районен съд, Втори състав в публично заседание на 04.02.2020
година, в състав:
Районен съдия: Адриана
Добрева
при секретаря Капка Качева
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 753 по
описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано по
искова молба на С.А.М., ЕГН ********** ***, с която е предявил против Община Хайредин, представлявана от кмета на общината Тодор
Алексиев Тодоров, положителен установителен иск по
чл.124, ал.1 ГПК за установяване правото на собственост на наследници на С.
Кръстев Гетовски /Василев/ починал на 9.01.1986г.
върху: нива от 1,9 декара в местността Лозята, кадастрален номер 9700, нива от
4,140 декара местността Дълго поле, кадастрален номер 10748; нива от 9,520
декара, местност Дълго поле, кадастрален номер 10890 и нива от 5,450 декара,
местност Дълго поле, кадастрален номер 11727, всички по плана на с.Манастирище,
община Хайредин.
В съдебни заседания ищецът участва чрез
пълномощник адвокат Р.Маноев от АК-Враца и поддържа
иска.
Ответника не изпраща представител. В срока
по чл.131 ГПК е получен редовен писмен отговор на исковата молба, с който
ответника оспорва иска по съображения, че общината не е получила като остатъчен фонд по чл.19 ЗСПЗЗ процесните
земеделски имоти в землище с.Манастирище съгласно Протокол №1/ от 21.12.2009г.
по чл.19 ал.2 от ЗСПЗЗ.
В хода на
съдебното дирене са събрани писмени доказателства и е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза, от които съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Ищеца твърди и по делото е безспорно
установено, че е наследник /внук/ на б.ж. на с.Манастирище С. Кръстев Гетовски /Василев/, починал на 09.01.1986г. видно от
приложеното в делото на л.7 удостоверение за наследници изх.№ 96 от
10.06.2019г. на кметство с.Манастирище и приложеното на л.44 удостоверение за
идентичност на лице с различни имена. Наследник /правнук/ е и на Кръстъо Василев Гетов б.ж. на
с.Манастирище починал на 03.05.1958г. видно от приложеното в делото на л.45 и
сл. удостоверение за наследници изх. № 104 от 09.08.2019г. на кметство
с.Манастирище.
Безспорно се установява от приложеното
копие на удостоверение от 7.06.2019г. издадено от кметство с.Манастирище, че в
Кадастралните книги на село Манастирище на името на наследодателя С. Кръстев Гетовски /Василев/ има записани четири ниви, както следва: нива
от 1,9 декара в местността „Лозята”, кадастрален номер 9700, нива от 4,140
декара местността „Дълго поле", кадастрален номер 10748; нива от 9,520
декара, местност „Дълго поле", кадастрален номер 10890 и нива от 5,450
декара, местност „Дълго поле", кадастрален номер 11727. Тези имоти са
земеделски и попадат в приложното поле на реституционния закон ЗСПЗЗ. Като
земеделски са били внесени в ТКЗС /ДЗС/ и подлежат на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ.
По делото безспорно се установява и, че
тези четири земеделски имота са били заявени за възстановяване по реда и в
срока на ЗСПЗЗ от един от наследниците на наследодателя /от Димитрина Кръстева
Илиева/ по преписка №147/ 06.02.1992г. на
ОСЗ Хайредин приложена в делото. По отношение на тези
заявени имоти е отказано да бъдат
възстановени по същата преписка с мотив, че са признати по преписка №442 на
Кръстьо Василев /Гетовски/. Решението за отказ няма
твърдения нито доказателства да е обжалвано.
Съда служебно е изискал и е предоставена и преписката
с №442/ 27.02.1992г. на ОСЗ Хайредин. Същата преписка
е образувана по заявление на Мария Кръстева Муцовска,
с което са заявени за възстановяване имоти собственост на наследодателя Кръстьо
Василев Гетовски. По тази преписка ОЗС е признала
правото на собственост на 48.05 дка. земи в месностите
Оградище, Влашко селище и Горно и Долно ливаде, всички в землището на с.Манастирище. От заявените от
Мария Кръстева Муцовска имоти, по тази преписка не са
признати 125.1 дка., с мотив че земята е продадена като са цитирани преписки с
номера 147, 405 и 167 на ОСЗ. В тези отказани 125.1 дка. попадат по площи
имотите, които са признати по преписката с №147/ 06.02.1992г. на името на Димитра
Кръстева Илиева, т.е. процесните
четири земеделски имота - нива от 1,9 дка.
в местността „Лозята”, кадастрален номер 9700, нива от 4,140 дка. в местността
„Дълго поле", кадастрален номер 10748; нива от 9,520 дка. в местност
„Дълго поле", кадастрален номер 10890 и нива от 5,450 дка. в местност
„Дълго поле", кадастрален номер 11727 в землището на с.Манастирище.
Ищецът твърди, че той е един от собствениците
по наследство на процесните земеделски имоти в
землището на с.Манастирище, общ.Хайредин и, че същите
имоти са били заявени за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и той е считал, че
правото на собственост е възстановено, но впоследствие при проверка е установил,
че правото на собственост по отношение тези земи макар и заявени не е
възстановено. Така предвид статута на имотите – земеделски, според ищеца тези
земи по силата на закона са останали в
т.нар. остатъчен фонд по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ на Община Хайредин.
Предвид на това е предявил против Община Хайредин
положителен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, за
защита правото си на собственост по отношение тези земеделски имоти описани и
индивидуализиран съгласно кадастралните книги /регистър към план на землището/
на с.Манастирище.
От приетото от съда и не оспорено от страните заключение на съдено – техническата експертиза изготвено от вещото лице инж.Л.А., което съда изцяло кредитира като обективно и обосновано се установява, че процесните земеделски имоти са нива от 1,9 декара в местността „Лозята”, кадастрален номер 9700, нива от 4,140 декара местността „Дълго поле", кадастрален номер 10748; нива от 9,520 декара, местност „Дълго поле", кадастрален номер 10890 и нива от 5,450 декара, местност „Дълго поле", кадастрален номер 11727, всички по плана на с.Манастирище, като са записани в кадастралните книги, които са регистър към плана на село Манастирище на името на наследодателя и дядо на ищеца С. Кръстев Василев /Гетовски/. Установява се, че тези четири имота са били в срок и пред Поземлена комисия Хайредин заявени за възстановяване по преписка № 147/92г., като не са признати. Не са признати и по други преписки и в частност № 442/92г., т.е. тези земеделски имоти е отказано да бъде възстановена собствеността на наследниците на собственика им дядо на ищеца С. Кръстев Василев /Гетовски/. Според вещото лице тези имоти не са възстановени. Земеделски са и попадат в приложното поле на ЗСПЗЗ. Според вещото лице ответната Община Хайредин освен земеделските имоти описани в протокола, на който общината се позовава с № 1 от 21.12.2009г. стопанисва и други земеделски имоти по реда на чл.19 ЗСПЗЗ и в местността Дълго поле, където три от процесните имоти има два големи имота с кратки номера 155.13 и 162.1.
Съда
приема от правна страна следното:
Предмет на спора е положителен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК против Община Хайредин за защита правото на собственост на ищеца като
един от наследниците по отношение на четири земеделски имота в землището на с.Манастирище,
който твърди, че са били заявени, но не е възстановено правото на собственост
по реда на ЗСПЗЗ и той е узнал късно за това обстоятелство.
Установителният иск за собственост съдържа искане за
съдебно-потвърдително установяване срещу ответника, че
ищецът действително притежава вещното право върху имотите, предмет на спора. Следователно ищецът трябва да докаже по
положителен начин, че е придобил твърдяното право. При
предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху
недвижим имот страната, която оспорва правата на предявилото иска лице,
позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на
пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание, носи по правилата на чл.154 от ГПК тежестта да докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е
придобила спорното право, респ. наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищците, т.е. ответника следва да докаже правоизключващите или правопогасяващите си
възражения.
Така ищецът твърди, че е придобил правото
на собственост върху процесните имоти по наследство.
Твърди, че имотите са земеделски и попадат в приложното поле на реституционния
закон ЗСПЗЗ. Тези фактически твърдения на
ищеца, от които черпи права са безспорно доказани от него по делото, тъй
като видно от писмените доказателства и от заключението на вещото лице процесните ниви са общо 21.010 дка. в землището на
с.Манастирище и се образуват от четири имота – имот с площ 4.140 дка., имот с
площ 5.450 дка., имот с площ 9.520 дка. всички в местността Дълго поле и имот с
плащ 1.900 дка. в местността Лозята. Тези имоти са записани в кадастралните
книги – регистър към плана на землището на с.Манастирище с отделни кадастрални
номера на името на наследодателя – дядо на ищеца С. Кръстев Гетовски
/Василев/. Така съда приема, че по
делото е безспорно установено, че ищеца е съсобственик по наследство на
спорните земеделски имоти в землището на с.Манастирище останали в наследство от
неговия дядо С. Кръстев Гетовски /Василев/. От
заключението на вещото лице безспорно се доказва и статута на имотите като
земеделски в землището на с.Манастирище, общ.Хайредин
попадащи в приложното поле на реституционния закон ЗСПЗЗ.
По делото безспорно се доказва и, че тези
четири имота са били надлежно и в срока по ЗСПЗЗ заявени от един от
наследниците пред поземления орган ОСЗ Хайредин по
преписка №147/ 06.02.1992г. и е
постановен отказ да бъде възстановено правото на собственост с мотив, че са
признати по преписка №442 на Кръстьо Василев /Гетовски/,
но и по преписката с №442/ 27.02.1992г. на ОСЗ Хайредин
е безспорно установено, че за тези четири имота не е възстановено правото на
собственост на наследниците. Така съда намира, че по делото безспорно се доказа
и обстоятелството, че за тези четири земеделски имота останали в собственост на
наследниците на техния собственик б.ж. на с.Манастирище С. Кръстев Василев /Гетовски/, не е възстановено правото на собственост по реда
на ЗСПЗЗ.
Според разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ (Изм. -
ДВ, бр. 98 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2002 г.,
предишен текст на чл. 19, изм. - ДВ, бр. 13 от 2007 г.) общината стопанисва и
управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на
собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта
на съществуващи и възстановими стари реални граници
земите стават общинска собственост. Така в приложното поле на чл.19 ЗСПЗЗ
подадат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок или е
отказано да бъдат възстановено и в този смисъл са останали след възстановяване
правото на собственост, т.е. земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДСЗ
или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени
в хипотезите,изброени в чл.10 ЗСПЗЗ – в този смисъл е решение №427/21.07.2009г.
на ВКС по гр.д.№3255/2008г., ІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК. Процесните четири земеделски имота в землището на
с.Манастирище безспорно са такива и попадат в приложното поле на чл.19, ал.1
ЗСПЗЗ доколкото са били предмет на заявяване пред органа по ЗСПЗЗ .
След като ответника Община Хайредин,
оспорва иска, като е навела довод, че процесните
имоти не представляват такива по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ защото не са предоставени на
общината съгласно протоколно решение № 1 от 21.12.2009г. одобрена със заповед
на Директора на ОД „Земеделие”, следва да докаже това обстоятелство.
По делото са представени цитираните от ответника
протоколно решение № 1 от 21.12.2009г. и Заповед на Директора на ОД
„Земеделие”, с която е одобрено същото решение. Видно е, че в тези документи, с
които на Община Хайредин са предадени имоти по чл.19,
ал.1 ЗСПЗЗ подробно описани, няма имоти идентични по площ и местности с процесните. Въпреки това съда дава вяра и кредитира
заключението на вещото лице, от което се установява, че освен тези описани
имоти Община Хайредин стопанисва и други. Освен това
имотите в землището на с.Манастирище не са възстановени в стари съществуващи
граници, поради което и не може да се приеме възражението на ответника, че
доколкото не са предадени имоти идентични с процесните
по площ и местности, то те не са такива по чл.19.
Така след като по делото е установено от писмените доказателства, че ищеца С.М. е собственик по наследство на процесните четири земеделски имота в землището на с.Манастирище от своя дядо С. Гетовски, починал на 9.01.1986г., като тези имоти са земеделски, били са своевременно заявени по реда на ЗСПЗЗ, но от поземлената комисия не са признати по никоя преписка и по силато на закона по реда на чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ Община Хайредин ги стопанисва, доколкото липсват данни спрямо тези имоти да са налице съществуващите във времето забрани за придобиване, а наред с това собствеността върху тях никога не се загубва /по силата на ЗСПЗЗ тя само се възстановява след като имота е бил одържавен/ и доколкото Конституцията на РБългария изрично защитава и гарантира частната собственост – /чл. 17. (1) правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона. (2) Собствеността е частна и публична. (3) Частната собственост е неприкосновена/, съда намира че следва изцяло да уважи иска и признае за установено по отношение на ответната община, че ищеца е собственик по наследство на процесните земеделски имоти. Допълнителен аргумент е заключението на вещото лице, според което Община Хайредин притежава в местността Дълго поле в землището на с.Манастирище има два големи имота с кратки номера 155.13 и 162.1 /три от процесните имоти на ищеца се намират в същата местност/.
С оглед изхода на спора ответника следва да заплати на
ищеца направените съдебни разноски, които платена държавна такса в размер на
50.00 лева, платен депозит за вещо лице в размер на 300.00 лева и платено
адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева.
По
изложените по-горе съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Хайредин, че С.А.М., ЕГН **********
***, е собственик по наследство от С. Кръстев Гетовски
/Василев/ починал на 9.01.1986г. на земеделски земи в землището на
с.Манастирище, общ.Хайредин - нива от 1,9 декара в
местността „Лозята”, кадастрален номер 9700, нива от 4,140 декара местността
„Дълго поле", кадастрален номер 10748; нива от 9,520 декара, местност
„Дълго поле", кадастрален номер 10890 и нива от 5,450 декара, местност
„Дълго поле", кадастрален номер 11727
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Община Хайредин да заплати
на С.А.М., ЕГН
********** *** направените съдебни разноски в размер на 850.00 лева
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Враца в двуседмичен срок от
връчването на страните на преписи със съобщения.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: