РЕШЕНИЕ
№ 97
гр. Шумен, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря Илиана Й. Давидкова
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20233630200022 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №21-0869-001836 от 30.06.2021 год. на
Началник сектор към ОД на МВР – гр.Шумен, сектор Пътна полиция Шумен, с което на Г.
Ц. Г., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** са наложени административни
наказания “глоба” в размер на 3000 /три хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца на основание чл.175А, ал.1, предл. трето от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление, като незаконосъобразно, като излага доводите си за това в жалбата. В
съдебно заседание се явява лично и с упълномощен представител, като поддържат жалбата и
молят наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като излагат конкретни
мотиви в тази насока.
Процесуалният представител на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ
орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено изцяло.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
1
съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 06.06.2021 год. около 20.05 часа жалбоподателят Г. Ц. Г. управлявал лек
автомобил марка “Мерцедес Ц200” с рег. №Н0887ВТ, собственост на Ц.Г.И., с
ЕГН**********, като се намирал на паркинга, намиращ се в близост до магазин „БИЛЛА“,
до автомивка „J&Я“. Свидетелят П. С. П. по същото време на денонощието се намирал
първоначално на бул.“Симеон Велики“, непосредствено до магазин „БИЛЛА“. Чувайки звук
от „приплъзване“ на автомобилни гуми се насочил в посока на звука и по-конкретно към
паркинга на магазин „БИЛЛА“. Приближавайки се възприел намиращите се на паркинга два
сиви автомобила марка „Мерцедес“, които първоначално били паркирани. Непосредствено
преди да достигне до паркинга, намиращ се отстрани на магазин „JYSK“ видял, че единият
от автомобилите потеглил и извършил движение, изразяващо се в „приплъзване“ на гуми,
представляващо тъй наречения “дрифт“, след което отново паркирал до другия автомобил. В
този момент свидетелят П. възприел и номера на автомобила и сигнализирал колегите си от
сектор Пътна полиция към ОД на МВР – Шумен. На место пристигнал екип от служителите
Г. Ю. И. и И. П. С.. На водача бил съставен акт за установяване на административно
нарушение серия GA №435277 от 06.06.2021 год. Тъй като жалбоподателят отказал да
подпише акта отказът му бил удостоверен с подписа на лицето А.Д.Н.. Впоследствие не се е
възползвал от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирал
допълнителни писмени възражения. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно
постановление №21-0869-001836 от 30.06.2021 год. на Началник сектор към ОД на МВР –
гр.Шумен, сектор Пътна полиция Шумен, с което на Г. Ц. Г., с ЕГН**********, с постоянен
адрес: ************** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 3000
/три хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 /дванадесет/
месеца на основание чл.175А, ал.1, предл. трето от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните в хода на
съдебното производство писмени и гласни доказателства, и по-специално от разпита в
съдебно заседание на актосъставителя Г. Ю. И., на свидетелите П. С. П., И. П. Д. и отчасти
на свидетелите Ц.Л.У. и Р.Д.Ц., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК
писмени доказателства.
Съдът намира, че следва напълно да бъдат кредитирани показанията на свидетеля П.
С. П., доколкото същият, въпреки, че не е бил на работа, се е намирал в непосредствена
близост до мястото на нарушението, като лично е възприел извършената от жалбоподателя
маневра, регистрационния номер на автомобила и цялостната обстановка около
автомобилите. В същата насока са и показанията на свидетелите Г. Ю. И. И. П. Д., които
въпреки, че не са очевидци на нарушението, са възприели лично обстановката в която е било
извършено нарушението и която им е била пресъздадена от свидетеля П.. Показанията на
2
посочените свидетели са еднопосочни, кореспондират, както помежду си така също и с
установената по-горе фактическа обстановка, поради което настоящият състав намира, че
същите следва да бъдат кредитирани изцяло.
По отношение на показанията на свидетелите Ц.Л.У. и Р.Д.Ц. съдът намира, че
същите следва да бъдат кредитирани единствено в частта, в която същите заявяват, че на
посочената дата и час, заедно с жалбоподателя наистина са се намирали на посоченото в
наказателното постановление место, както и че жалбоподателят е бил с лек автомобил марка
“Мерцедес Ц200”. В същото време в частта, в която двамата свидетелстват, че всъщност не
жалбоподателя, а трети лек автомобил също марка „Мерцедес“ – сив на цвят е извършил
посочената маневра „дрифт“, след което си е тръгнал, показанията им не следва да бъдат
кредитирани. Тази част от същите противоречи на останалия доказателствен материал и на
установената от съда фактическа обстановка. В същото време доколкото и двамата
свидетели са в близки приятелски отношения с жалбоподателя, настоящият състав намира,
че показанията им са до голяма степен заинтересовани, предубедени и имат за цел
единствено оневиняване на жалбоподателя за деянието, в което е обвинен.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП на водача на моторно превозно
средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
В настоящия случай от материалите по делото и по-конкретно от събраните в хода на
производството гласни доказателства чрез разпита на свидетеля П. С. П. се установява по
безспорен начин, че жалбоподателят Г. Ц. Г. на 06.06.2021 год., управлявайки лек автомобил
марка Мерцедес Ц200” с рег. №Н0887ВТ на паркинга в непосредствена близост до магазин
„БИЛЛА“, пред автомивка „J&Я“, отстрани на магазин „JYSK“ приплъзнал гумите на
автомобила и по този начин, чрез „дрифт“ се завъртял на паркинга, след което паркирал. От
изложеното се налага извода, че водачът не е използвал пътя, отворен за обществено
ползване, в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, а за
описаните по-горе цели.
В тази връзка съдът намира, че деянието се установява по безспорен начин именно от
разпита на свидетеля П., който по време на извършване на нарушението се е намирал в
непосредствена близост до паркинга, като поради възприетия от него шум от „приплъзване“
на гуми съзнателно се е насочил в посоката на звука, за да установи дали действително се
извършва нарушение и кой е автомобила, посредством който се извършва същото. Както
става ясно от разпита на свидетеля същият ясно е възприел движението на автомобила и
регистрационния му номер, непосредствено преди да паркира до втория, намиращ се на
същия паркинг автомобил. От страна на нарушителя не са били посочени никакви
възражения, нито при съставяне на акта, нито в последствие в срока по чл.44 от ЗАНН.
В тази връзка съдът не кредитира твърдението на жалбоподателя, изложено в
3
жалбата, че не е извършил посоченото в наказателното постановление деяние, а че деянието
е било извършено от водач на трети автомобил също марка „Мерцедес“, който по същото
време се е намирал на същото место, като е дошъл от рампата на магазин „БИЛЛА“ в посока
автомивка „J&Я“, като е направил кръг, „приплъзвайки“ гумите на автомобила, след което е
заминал. Съдът намира, че от показанията на свидетеля П. се установява по безспорен
начин, че именно автомобилът на жалбоподателя е извършвал посочената маневра, като
свидетелят ясно е възприел, както движението на автомобила, така също и регистрационния
номер на същия. В същото време в съдебно заседание свидетелят П. твърди, че всъщност
маневра „дрифт“ е била извършвана многократно, като първоначално е чувал звука от
същата, докато слиза от автобус на бул.“Симеон Велики“, а впоследствие и при
приближаването си към посоченото в наказателното постановление место. Изложеното
опровергава твърдението на жалбоподателя, че всъщност е била извършена единствена
маневра и то от автомобил, управляван от неустановено по делото лице. Съдът възприема
същото, като негова защитна версия, неподкрепена от категорични доказателства по делото.
В същото време звучи нелогично твърдението на жалбоподателя, подкрепено
единствено от свидетелите Ц.Л.У. и Р.Д.Ц., че по едно и също време, на едно и също место
са се намирали три еднакви автомобили, от една и съща марка и в един и същ цвят.
Поради изложените съображения съдът намира, че жалбоподателят като е използвал
пътя, отворен за обществено ползване, за други цели, а не в съответствие с неговото
предназначение за превоз на хора и товари, е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Административно-наказващият орган правилно е ангажирал отговорността на
жалбоподателя, като правилно е издирил и приложил и действащата за това нарушение
административно-наказателна разпоредба на чл.175А, ал.1 предл. трето от ЗДвП,
предвиждаща наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за
срок 12 месеца и „глоба“ в размер на 3000 лева за водач, който oрганизира или участва в
нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва
за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В
тази връзка съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е
индивидуализирал и двете кумулативно предвидени наказания, налагайки ги в техния
абсолютен размер.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че наказателното постановление
се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Съдът намира, че деянието не може да бъда квалифицирано като маловажен случай
по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Въпреки, че в самото наказателно постановление не са
изложени мотиви в този смисъл, съдът напълно споделя изложения в тази насока извод на
административно-наказващият орган. Правилно е било преценено, че с оглед характера на
нарушенията в настоящия случай нормата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена.
Всяко едно от описаните в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление нарушение крие сериозен риск за останалите участници в
4
движението по пътищата, като само по себе си представлява нарушение с висока степен на
обществена опасност, поради което и в настоящия случай разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не
може да бъде приложена, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като
“маловажен случай” по смисъла на посочената законова норма.
Поради всичко изложено по-горе съдът намира за правилно и законосъобразно
наказателното постановление, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административно-
наказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право
на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на
подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт
/какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената
разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с
фактическа и правна сложност, намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №21-0869-001836 от 30.06.2021 год. на
Началник сектор към ОД на МВР – гр.Шумен, сектор Пътна полиция Шумен, с което на Г.
Ц. Г., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** са наложени административни
наказания “глоба” в размер на 3000 /три хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца на основание чл.175А, ал.1, предл. трето от ЗДвП.
ОСЪЖДА Г. Ц. Г., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** да заплати
на ОД на МВР - Шумен сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5