№ 290
гр. София, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело
№ 20221001000217 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството се развива по въззивна жалба на синдиците на „Кооперативна
търговска банка“АД /в несъстоятелност/ - /“КТБ“АД - /н// - А.К. чрез насочена против
Решение № 261441/28.10.2021 г., постановено по т.д. № 1499/2017 г. по описа на СГС, ТО, с
което предявените от тях обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр.3
ЗЗД вр. с чл. 59, ал.2 ЗБН, както и по чл.59, ал.5 ЗБН, са отхвърлени.
Във въззивната жалба се поддържа неправилност на първоинстанционното решение,
като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила –
едностранна и п евро и превратна преценка на приобщените по делото доказателства, което
довело и до неправилно приложение на материалния закон, както и необоснованост.
По подробно изложени доводи в подкрепа на тези оплаквания се иска от настоящата
инстанция да отмени изцяло обжалваното решение, като уважи предявеният като главен иск
с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН, а в случай на отхвърлянето му – предявеният в
условието на евентуалност иск с правно основание чл.26, ал.3 ЗЗД, във вр . с чл.59, ал.2 ЗБН.
Насрещната страна не е взела становище по въззивната жалба.
След запознаване с данните по първоинстанционното дело настоящият състав съобрази
следното:
Производството пред СГС е образувано по предявени при условието на обективно
съединяване искове с правно основание 59, ал.5 ЗБН и с правно основание чл.26, ал.2, пр.3
ЗЗД, във вр. с чл.59, ал.2 ЗБН от синдиците на „КТБ“АД /н/ А. Д. и К. М. против
„Промишлено строителство холдинг“АД /н/.
Твърдяло се е в обстоятелствената част на исковата молба, че на 20.06.2014 г. било
прието Решение № 73 на УС на БНБ, съгласно извлечение от протокол № 11 от заседанието,
проведено на 20.06.2014 г., като с решението „КТБ“ АД била поставена под специален
1
надзор. Към този момент било спряно изпълнението на всички задължения на банката, а
дейността й била ограничена и било забранено извършването на всички дейности съгласно
банковия лиценз, вкл. били отстранени от длъжност членовете на УС и на Надзорния съвет,
лишени били от право на глас акционерите на банката, притежаващи повече от 10 % от
акциите й.
Решението на УС на БНБ било обявено по партидата на „КТБ“АД /н/ в ТР на
23.06.2014 г., а на 16.09.2014 г. било прието Решение № 114 на УС на БНБ, съгласно
извлечение от протокол № 23 от заседанието, проведено на 16.09.2014 г., като с решението
срокът, за който банката е поставена под специален надзор, бил удължен до 20.11.2014 г.
Това решение било обявено по партидата на „КТБ“АД /н/ в ТР на 18.09.2014 г..
На 06.11.2014 г. било прието ново Решение № 138 на УС на БНБ, съгласно извлечение
от протокол № 27 от заседанието, проведено на 06.11.2014 г., с което на „КТБ“ АД /н/ бил
отнет лиценза за извършване на банкова дейност поради отрицателния собствен капитал и
било взето решение да бъде подадено искане до съда за откриване на производство по
несъстоятелност
Това решението било вписано по партидата на банката в ТР на 07.11.2014 година.
В изпълнение на същото БНБ подала молба за откриване производство по
несъстоятелност срещу „КТБ“ АД, въз основа на която било образувано т. д. № 7549/2014 г.
по описа на VI-4 с-в на СГС. С постановеното по него Решение № 664/22.04.2015 г., считано
от 22.04.2015 г. било открито производство по несъстоятелност, банката била обявена в
несъстоятелност и било постановено осребряване на имуществото. Решението било вписано
по партидата на банката в ТР на 22.04.2015 г. Впоследствие с Решение № 1443/03.07.2015 г.,
постановено по по т.д. № 2216/2015 г. по описа на САС, решението на СГС
било отменено в частта по отношение на определената начална дата на
неплатежоспособност и била определена за начална дата на неплатежоспособност на
банката датата 20.06.2014 г. Това решение било вписано по партидата на банката в ТР на
08.07.2015 г.
Твърдяло се е, че на 08.12.2011 г. между „КТБ“ АД /н/, като кредитор, и „Промишлено
строителство холдинг“АД /н/, като кредитополучател, се сключил Договор за банков кредит,
при посочените в него права и задължения за страните.
Твърди се е още, че на 18.11.2014 г., 19.11.2014 г. и 31.11.2014 г. в деловодството на
банката постъпили последователно три уведомления по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, съответно с вх. №
№ 12013, 12057 и 12149 от регистъра на „КТБ“ АД (н.), с които банката била уведомена
съответно, че: 1/ „Промишлено строителство холдинг“АД /н/ извършва прихващане с
вземане в размер на 557 210 лв., придобито от него, като цесионер, по договор за цесия,
сключен с „Медиа Сейлс“ООД, като цедент, със задължението на ответното дружество към
банката за дължима главница по договора за кредит от 08.12.2011 г.; 2/ „Промишлено
строителство холдинг“АД /н/ извършва прихващане с вземане в размер на 837 лв.,
придобито от него, като цесионер, по договор за цесия, сключен с Д. В. Б., като цедент, със
задължението на ответното дружество към банката за дължима главница по договора за
кредит от 08.12.2011 г.; 3/ „Промишлено строителство холдинг“АД /н/ извършва
прихващане с вземане в размер на 36 000 лв., придобито от него, като цесионер, по договор
за цесия, сключен със С. Д. А., като цедент, със задължението на ответното дружество към
банката за дължима главница по договора за кредит от 08.12.2011 г.
Твърдяло се е, че процесните изявления за прихващане били извършени след
определената начална датата на неплатежоспособност на банката и след поставянето й под
специален надзор, поради което и били недействителни спрямо кредиторите на
несъстоятелността на „КТБ“АД /н/ по смисъла на чл.59, ал.5 ЗБН, в редакцията му след изм.
- ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., която била приложима към казуса.
Отделно от това поради конститутивния характер на предявения иск следвало да се
отчете, че правото на иск възниква за кредиторите на несъстоятелността и синдика едва в
момента на обявяване на “КТБ” АД в несъстоятелност, която в случая е 22.04.2015 г.,
поради което и редакцията на приложимия закон към посочената дата била приложима за
случая. Наред с това че процесните изявления за прихващане били извършени след
20.06.2014 г. - началната дата на неплатежоспособност на банката и съответно след
2
поставянето й под специален надзор, което от своя страна също сочело на приложимост на
нормата на чл.59, ал.5 ЗБН в посочената й по-горе редакция.
По предявените исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, пр.3 ЗЗД, във вр. с чл. 59,
ал.2 от ЗБН се твърди, че направените от ответното дружество изявления не били в
изискуемата се от чл.59, ал.2 ЗБН форма – с нот.заверка на подписите, поради което и били
нищожни.
Ответното дружество не е депозирало отговор по исковата молба чрез законните си
представители.
Постоянният му синдик е депозирал становище, в съдържанието на който е признал
предявените искове.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по
чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на
атакуваното решение и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съобразявайки основанията за неправилност срещу атакуваната част от решението, посочени
във въззивната жалба, приема следното:
Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими –
предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от активно
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът, ищец в
първоинстанционното производство, е останал недоволен от атакуваното решение в
неговата цялост.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на правораздавателната му власт, по редовно предявени искове, в
съответната писмена форма и е подписано.
При преценка оплакванията за неговата неправилност, настоящата инстанция, съобрази
от фактическа и правна страна следното:
Страните не са спорили по релевантните за предмета на производството факти,
установени и от анализа на приобщените писмени доказателства, че са били надлежно
обвързани от договор за Банков кредит от 08.12.2011 г.
Според клаузите на същия банката-въззивник, като кредитор е предоставила на
въззиваемия търговец, като кретидополучател, кредит в размер на 14 000 000 евро, чийто
средства били предназначени за осъществяване на инвестиции - закупуване на машини,
съоръжения и оборудване, както и извършване на строително-монтажни и ремонтни работи
на собствени материални бази и недвижими имоти. Уговореният краен срок за погасяване на
всички дължими от кредитополучателя по договора суми е бил определен от чл.17 от
договора на конкретна дата - 10.12.2018 г.
Няма спор, а и ангажираните писмени доказателства /счетоводните книги на банката,
касаещи сметките на кредитополучателя/, че последният е изпълнявал задълженията си за
заплащане на дължимите се по договора за кредит вноски.
Няма спор и се установява от приобщените изявления за прихващане вх. №№
12013/18.11.2014 г.,12057/19.11.2014 г. и 2149/21.11.2014 г. по регистъра на “КТБ” АД /н/, че
същите са отправени от въззиваемото дружество до квесторите на “КТБ” АД и съдържат
изявления за прихващане на придобити по силата на договори за цесия вземания от трети
лица срещу вземането на банката по договор за банков кредит от 08.12.2011 г.
Представени са и съответните уведомления на цедентите по същите договори за
цесия до квесторите на “КТБ” АД, вкл. и съществуващите между тях и банката договори.
Не се спори и по обстоятелствата относно възникването и съществуването на
насрещните вземания на страните по процесните прихващания, всяка от които е била страна
по отделен договор с банката, съответно за откриване на разплащателна сметка, за издаване
и обслужване на банкова карта и за платежни услеги.
Ангажираните пред първоинстанционния съд писмени доказателства, вкл. извършената
служебна справка в ТР при АВп по партидата на въззивника “КТБ” АД /н/ установяват, че с
решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ, обявено в ТР на 23.06.2014 г., “КТБ” АД е
поставена под специален надзор съгласно чл. 116 от ЗКИ и е постановено спиране на
3
плащанията за определен срок, вкл. са назначени квестори. С последващо решение № 114
по протокол № 23 от 16.09.2014 г. на УС на БНБ, обявено в ТР на 18.09.2014 г., до
20.11.2014 г. е продължен срокът, за който банката е поставена под специален надзор, с
продължаване на действието на всички произтичащи от това мерки. Според последното
решение банката продължава да изпитва остър недостиг на .ликвидност за възстановяване
на банковата си дейност и за изпълнение на задълженията си към депозантите и другите
кредитори, т.е. че банката не разполага с достатъчно активи.
С друго Решение - № 138 по протокол № 27 от 06.11.2014 г. на УС на БНБ, обявено в
ТР на 07.11.2014 г., е отнет лицензът за извършване на банкова дейност на “КТБ.” АД по
смисъла на чл. 23 от ЗГВБ от 1998 г. /отм./.
С Решение № 664/22.04.2015 г., постановено по т.д. № 7549/2014 г. по описа на СГС,
VІ-4 състав, е обявена неплатежоспособността на “КТБ” АД с начална дата 06.11.2014 г.,
открито е производство по несъстоятелност за банката и същата е обявена в
несъстоятелност, а дейността й е прекратена. Посоченото решение е отменено с Решение №
1443 от 03.07.2015 г., постановено по т.д. № 2216/2015 г. по описа на Софийски апелативен
съд, Търговско отделение, 3 състав само в обжалваната част, с която за начална дата на
неплатежоспособността на “КТБ” АД е определена датата 06.11.2014 г., и вместо него е
постановено, че се определя начална дата на неплатежоспособността на “КТБ” АД датата
20.06.2014 година.
Гореустановеното от фактическа страна според решаващият състав предпоставя от
правна категоричен извод за правилност на обжалваното решение, като изложените в
подкрепа на същия извод на първата инстанция изцяло се споделят от въззивния съд, който
препраща към тях по реда на чл.272 ГПК.
Във връзка с наведените оплаквания във въззивната жалба излага и следното:
По иска с правно основание чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД, във вр . с чл.59, ал.2 ЗБН.
Не могат да се споделят доводите на въззивника, че нормата на чл.59, ал.2 ЗБН
следвало да се тълкува разширително, като се попълни и празнота в него, т.к. смисълът на
нормата бил прихващания с вземания към банката в неплатежоспособност или
несъстоятелност да се извършват в специална форма.
В случая процентите такива не отговарят на установената от материалния закон такава
– писмена, с нот.заверка на подписите.
На същите следва да се отговори, че приложимия материален закон в нормата на чл.59,
ал.2 ЗБН не се нуждае от разширително тълкуване, доколкото нормата е достатъчно ясна и
конкретна и не дава основание да се приеме, че езиковият й смисъл е по-тесен от
действителния такъв, който законодателят е искал да вложи в нея.
Така посоченото в него касателно изявлението за прихващане, което се отправя до
синдика категорично сочи, че изискванията за формата на това действие, установени от
текста на закона, се отнасят темпорално за период, в който банката вече е с открито
производство по несъстоятелност и е назначен синдик. На такъв извод сочи и
систематичното тълкуване на разпоредбата, намираща се Глава IV от специалния закон
- “Запазване, управление и попълване на масата на несъстоятелността. Охранителни мерки”,
съответно - раздел III “Попълване на масата на несъстоятелността”, както уместно е посочил
и първоинстанционния съд.
Доколкото в процесния случай безсъмнено се установи от фактическа страна, че и
трите изявления за прихващане са с дати, вкл. вх.№ в банката, предхождащи откриването на
производството по несъстоятелност на “КТБ” АД /н/ и същите не са адресирани до
синдиците, а до квесторите, действащи към този момент, единствено обоснованият извод е,
че по отношение на същите не може да се поставя изискването за специалната форма по
чл.59, ал.2 ЗБН.
Като е приел горното първоинстанционният съд е приложил точно относимия към
спора материален закон и решението му се явява правилно.
По предявения иск с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН.
4
По правния въпрос относно приложимата редакция на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от
ЗБН към прихващанията, извършени преди изменението със Закона за изменение и
допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. - ДВ бр. 98 от
24.11.2014 г. , вр. § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и
допълнение на Закона за банковата несъстоятелност - ДВ бр. 22 от 13.03.2018 г., обявен за
противоконституционен с решение № 8 от 27.05.2021 г. по конст. д. № 9/2020 г. на
Конституционния съд на РБ, е налице трайна и последователна практика на касационната
инстанция, която този състав на САС изцяло споделя и към която се присъединява, като
същата е изцяло относима и към процесния казус.
Според същата приложимата редакция на относимия към разрешаването и на
настоящия казус материален закон е първоначалната редакция на разпоредбата /ДВ бр.
92/2002 г. /, действала до изменението / Решение № 60156 от 15.12.2021 г. на ВКС по т. д. №
2317/2020 г., I т. о., ТК, Решение № 60187 от 5.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 1715/2020 г., I т.
о., ТК, Решение № 1 от 1.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 1594/2020 г., I т. о., ТК, Решение № 30
от 9.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 86/2021 г., II т. о., ТК и др./.
Съгласно тази редакция, за недействителни могат да бъдат обявени само
прихващанията, осъществени от длъжника/банката. С влизане в сила на изменението на
разпоредбата, могат да бъдат обявени за недействителни изявления за прихващане,
извършени от кредитор или от банката. Меродавен за преценката за приложимата норма е
моментът, в който изявлението за прихващане е достигнало до насрещната страна.
В казуса синдиците на „КТБ“АД /н/ основават предявения от тях иск по чл.59, ал.5 ЗБН
на редакцията му, в сила от 28.11.2014 г.
Процесните прихващания обаче са извършени /изявленията са достигнали до знанието
на банката/, съответно на 18.11.2014 г., 19.11.2014 г. и 21.11.2014 г. - т. е. при действието на
редакцията на чл. 59, ал. 5 ЗБН /ДВ бр.92/2002 г./, според която недействително по
отношение на кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която всеки от тях би
получил при разпределение на осребреното имущество, е прихващането, извършено от
длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога са
възникнали двете насрещни задължения.
В казуса при пълното споделяне на изложените мотиви от първоинстанционния съд в
подкрепа на извода му, че отправеното уведомление по същество представлява именно
изявление за прихващане, предвид установеното от фактическа досежно изразената воля в
насока и последващото осъществяване в резултат на същото погасяване на задълженията на
кредитополучателя „Промишлено строителство холдинг“АД /н/, в следствие на встъпването,
по предявеният иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН се явява неоснователен.
Това е така, защото в случая процесните прихващания не са извършени от
длъжника/банката, а от кредитор.
Несъстоятелни са доводите на синдиците на „КТБ“АД /н/, че доколкото към 22.04.2015
г. – датата на постановяване на решението за откриване на производството по
несъстоятелност на банката, действащата редакция на нормата на чл.59, ал.5 ЗБН е тази след
измененията от 28.11.2014 г., то именно тя е приложимата в настоящия случай.
На неоснователността на същите е даден отговор във вече цитираните решения на
касационната инстанция и той е в насока, че нормата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, която
предвижда възможност, при точно определени предпоставки да се иска обявяване за
относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на
прихващанията, извършени след началната дата на неплатежоспособността на банката, има
материалноправен характер.
Последното, предвид че компенсацията /прихващането/ е институт на материалното
право /чл.103 ЗЗД/, регламентиран като способ за погасяване на задълженията, поради което
предпоставките за надлежното му упражняване – т.е. за обявяването на неговата
недействителност, се регламентират от материални норми.
Именно материалноправният характер на нормата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН предпоставя
прилагането й занапред - спрямо юридически факти и породените от тях правоотношения,
които възникват и се осъществяват след влизането й в сила, като при изменение на
5
материалноправна норма – с ДВ бр. 98/2014 г. в сила от 28.11.2014 г., новата регулация
следва да бъде зачетена и приложена за юридически факти и произтичащи от тях правни
последици, възникнали след влизане в сила на изменението.
Изключение от това правило може да възникне само ако законодателят е придал
изрично обратно действие на изменението на материалноправната норма, каквото, след
обявяването за противоконституционна на разпоредбата на § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН /обн.
ДВ, бр. 22/2018 г., доп. ДВ, бр. 33/2019 г. /, с решение № 8/27.05.2021 г. по конст. д. №
9/2020 г. на Конституционния съд на РБ, нормата на чл.59, ал.5 ЗБН вече няма.
Затова и в новата си редакция нормата действа занапред и е приложима само за
правоотношения, възникнали след влизането й в сила на 28.11.2014 г.
По отношение на предпоставките, обуславящи относителната недействителност на
прихващанията, извършени преди 28.11.2014 г., при съобразяване на липсата на изрично
предвидено обратно действие на изменението на закона, приложими са действащите норми
в редакцията им към момента на компенсационното изявление и достигането му до
насрещната страна.
Възможността исковете за обявяване недействителността на прихващанията по
отношение на кредиторите на несъстоятелността да бъдат предявени след откриване на
производството по несъстоятелност на банката - в случая след 22.04.2015 г., не обуславя
извод за приложимост на действаща към момента на упражняване на това право редакция на
чл. 59, ал. 5 от ЗБН. Моментът на възникване на правото на активно легитимираната страна
да подаде иска, не може да се отъждествява с материалните предпоставки за действителност
или недействителност на осъществяване на прихващането по чл. 59 от ЗБН и не превръща
нормата в процесуалноправна, поради което самият факт, че правото на иск възниква в по-
късен момент, не може да придаде обратно действие на изменената материалноправна
норма.
Несъстоятелни са и доводите, че и в приложимата й към процесния казус редакция –
тази от ДВ бр.95/2002 г. на нормата на чл.59, ал.5 ЗБН, предявеният иск се явявал
основателен поради това, че под използваният термин „длъжника“ законодателят имал
предвид не несъстоятелната банка, а нейния длъжник, който след сключването на една или
повече правни сделки е придобил едновременно и качеството на „кредитор“.
На същите е даден отговор в цитираното вече Решение № 60156 от 15.12.2021 г. на
ВКС по т. д. № 2317/2020 г., I т. о., ТК и той е в насока, че приложимата редакция на
материалния закон тестът на чл.59, ал.5 ЗБН под терминът „длъжник“ има предвид
единствено несъстоятелния длъжник – т.е. банката. В същата с термините "кредиторите" и
"длъжника" са очертани двете страни на правоотношението и е немислимо да се приеме, че в
една и съща правна норма за използвани различни изрази по отношение на един и същ
субект.
Като изцяло се присъединява към така дадените разрешения и напълно ги споделя,
решаващият състав намира, че първоинстанционното решение, като правилно, постановено
в пълно съответствие с гореизложеното, следва да се потвърди изцяло.
Съобразно изходът от спора „КТБ“АД /н/ следва да бъде осъдена да заплати по сметка
на АС София сумата от 12 585,14 лв. дължима държавна такса по производството пред
въззивната инстанция.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети
състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 261441/28.10.2021 г., постановено по т.д. №
1499/2017 г. по описа на СГС, ТО
ОСЪЖДА „КООПЕРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“АД /в несъстоятелност/ - ЕИК
6
********* да заплати по сметка на АС София сумата от 12 858,14 лв. дължима държавна
такса по въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБългария, при наличие на предпоставките по
чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7