РЕШЕНИЕ
№ 334
гр. Велико Търново , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и
първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Ивелина Солакова
Владимир Страхилов
като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20204100500686 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
Жалбоподателят Д. Р. В., ЕГН **********, ДЛЪЖНИК по изп. дело №
57/2013 год. по описа на ЧСИ Мария Глушкова, рег. № 730 на КЧСИ, обжалва
постановление относно разноските, обективирано в съобщение с изх. №
9428/30.07.2020 по изп. дело № 57/2013г., получено на 10.08.2020 год. в
частта му за претендираната и начислена от ЧСИ сума пари в размер на
1434.59 лева с ДДС – пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ на внесени
директно суми по сметка на взискателя за периода от 2015-2020 година.
Обжалва и отказът на ЧСИ да отмени и постановлението с което е отказано да
бъде прекратено изпълнителното дело, получено чрез съобщение на
електронен адрес с дата 20.08.2020 година. Претендира осъждане на ЧСИ за
разноските по настоящото дело. Излагат се доводи, че ЧСИ
незаконосъобразно е определил за заплащане посочената сума като такса
върху събрана сума, тъй като последната е плащана директно на взискателя.
Сочи освен това, че не е съставена сметка за разноските, за да може да бъде
разбрана от какво произтитча посочена сума и по този начин било нарушено
1
правото на защита.
Жалбата е подадена чрез адв. Т. и в нея са изложени съображения защо
счита, че длъжникът не дължи начислената му такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ –
изплащането на издръжката, за принудителното събиране на която е било
образувани изп. дело № 57/2013 година при ЧСИ Мария Глушкова, за
периода от 2015 година до 2020 година било извършвано доброволно
директно по сметка на взискателя и без ЧСИ да е извършвал каквито и да
било изпълнителни действия по събирането на сумата. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени постановлението на с което е
разпоредено длъжникът да плати такса по т. 26 в размер на 1434,59 лв. върху
събраната сума, както и отказа да бъде прекратено изпълнителното делото.
Взискателят Радмил В. и неговата майка Марияна В.а са получили
препис от жалбата, но не представят писмено възражение
Съдебният изпълнител е изложил писмени мотиви по обжалваните
действия, в които излага подробна хронология на извършените действия по
изпълнението и събраните парични суми. Обосновава, че сумата от 1434,59
лв. представлява пропорционална такса дължима на ЧСИ на основание т. 26
от ТТРЗЧСИ, а не разноски по делото, която се събирала върху събраната по
изпълнителното дело парична сума. Сочи, че сметката се съставя едва след
заплащане на таксата. Отказано е прекратяване на изпълнителното дело, тъй
като това ще бъде сторено след внасяне на дължимите такси. Поради това
моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Великотърновският окръжен съд, след като разгледа жалба, обсъди
наведените доводи и след преценка на относимите по спора доказателства,
намира следното:
Изпълнителното производство е образувано като изп. дело № 57/2013
година по описа на ЧСИ Мария Глушкова, рег. № 730 на КЧСИ, въз основа на
представен изпълнителен лист № 2527 от 07.07.2010 година, издаден по гр.д.
№ 3524/2009 г. по описа на РС-Велико Търново за присъдената в полза на
малолетния тогава Р.Д. В. месечна издръжка, който е действал чрез своя
законен представител и майка Марияна Людмилова В.а. Връчена е покана за
доброволно на 31.01.2013 година. По делото са извършени изпълнителни
2
действия – изготвена е справка за имуществено и гражданско състояние на
длъжника, налаган запори върху дружествени дялове, наложен запор върху
банкови сметки, връчвани са призовки за насрочени принудителни
изпълнения. Всички тези действия обаче са извършвани до м. декември 2014
година, когато последно е била и начислена такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. След
тази дата не са извършвани никакви изпълнителни действия. На 02.09.2019
год. длъжникът В. заплаща на ЦСИ такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на
898,36 лв. След тази дата няма изявление нито на взискателя, нито на
длъжника относно прекратяване на изпълнителното производство.
На 01.06.2020 година взискателят е подал заявление до ЧСИ, в което е
посочил, че всички дължими суми пари за издръжката за периода от края на
2014 година до 2020 година – навършване на пълнолетие на взискателя, са
изплатени от длъжника., директно по сметка на взискателя. На 19.06.2020
година е постъпило заявление от взискателя за вдигане на наложените запори.
След представяне на справка относно изплатената издръжка за периода 2015-
2020 година до навършване на пълнолетие на взискателя, ЧСИ е начислил
таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 1434,59 лв.
При така описаната фактическа обстановка, която не се спори от
страните по делото, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата доколкото се атакува разпореждане на съдебния изпълнител по
отношение на разноските в изпълнителното производство е процесуално
допустима, освен това е подадена от длъжника в предвидения от закона срок.
Предмет на обжалване е постановление на ЧСИ относно дължимата такса по
т. 26 от ТТРЗЧСИ, която е начислена за изплатена издръжка директно по
сметка на взискателя издръжка за периода след 2014 година до 2020 година,
когато взискателя е навършил пълнолетие. С жалбата се атакува и отказ на
ЧСИ да прекрати изпълнителното производство, мотивиран с това, че същото
ще се прекрати след заплащане на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Разгледана по същество обаче се явява основателна и следва да бъде без
уважена по следните съображения.
Длъжникът оспорва да дължи сумата от 1434,59лв., начислена като
пропорционална такса върху платени суми за издръжка за периода 2015-2020
3
година, директно по сметка на взискателя. За този период по изпълнителното
дело от не са били извършвани никакви изпълнителни действия. Взискателят
също не е бил активен и не е подавал никакви искания и молби до съдебния
изпълнител. Единствено на 02.09.2019 година длъжникът е изплатил в полза
на ЧСИ дължимите към края на 2014 година такси и разноски по
изпълнителното дело, след която дата липсват волеизявления както и
длъжника, така и от взискателя за прекратяване на изпълнителните действия
или пък изявления от взискателя, че дългът не се изпълнява.
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ЗЧСИ такси по изпълнението се събират за
извършването на изпълнителни действия и извършването на други действия.
Таксите са прости и пропорционални, като същите се дължат авансово от
взискателя, с изключение на таксата по т. 26 от Тарифат. Пропорционалната
такса по т. 26 от Тарифата се следва при приключване на изпълнението и се
дължи само върху събраната сума /т. 1 от забележките към т. 26 от Тарифата/.
По естеството си тази такса представлява възнаграждение за положения труд
от ЧСИ /ТР 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Общ принцип на правото е, че се
дължи възнаграждение само при наличие на насрещна престация, като това
възнаграждение е еквивалентно на извършената работа/услуга. В конкретния
случай присъдената сума е погасена доброволно от длъжника като вземането
е удовлетворено изцяло. Вярно, че това е сторено след поканата за
доброволно изпълнение и след налагането на запори върху дружествените
дялове и банкови сметки на длъжника. Факт е обаче, че плащането на дълга
не е извършено чрез осребряване на дружествените дялове или чрез
изпълнение на запора на вземането на длъжника от банката. При този начин
на изпълнение съдебният изпълнител не е извършил изпълнителни действия
по смисъла на чл. 78, ал.1, т. 1 от ЗЧСИ за принудително събиране на
вземането посредством някой от изпълнителните способи, а всичко друго,
реално извършено от него, е таксувано със съответната проста такса.
Твърденията на ЧСИ за оказано съдействие за събиране на сумите за периода
от 2015-2020 година са необосновани, тъй като в изпълнителното дело не
съществуват данни и доказателства, от които да се направи извод в тази
насока. Напротив налице е пълна пасивност както от страните по
изпълнителното дело, така и от съдебния изпълнител. Налице е било едно
доброволно изпълнение на дълга директно в полза на взискателя. За този
4
период от време. Обстоятелството, че при този начин на плащане не се следва
пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата, се извежда и от термина на
закона – „събрана сума“, което предполага събрана посредством способите на
принудително изпълнение, а не платена доброволно. Да се приеме, че таксата
по т. 26 се дължи и в случаите на погасяване на задължението при
доброволно изпълнение, би означавало да се наруши основен принцип,
прокламиран от Конституцията на Република България в чл. 5, ал. 2 и чл. 6,
ал. 2 и чл. 19, ал. 2, като бъдат третирани по различен начин от една страна
ЧСИ и ДСИ, който съгласно чл. 53, ал. 2 от Тарифата за държавните такси,
събирани от съдилищата по ГПК, не събира такава пропорционална такса,
така и самите длъжници - страни в изпълнителните производства пред ЧСИ и
ДСИ. По изложените съображения съдът счита, че таксата по т. 26 и ДДС от
Тарифата в размер на 1434,59 лв. е начислена от ЧСИ неправилно и не се
дължи. Ето защо съдът смята, че жалбата е основателна.
Предмет на жалбата е и отказът на съдебния изпълнител да прекрати
/приключи/ изпълнителното производство, поради това, че следва да бъде
платена таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ. С оглед обстоятелството, че съдът
приема за неправилно и незаконосъобразно начислена такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ, то и отказът за прекратяване на производството по делото се явява
незаконосъобразен. Изпълнителното производство би следвало да бъде
приключено на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК, тъй като е безспорно, че
задължението по повод на което е било образувано е изпълнено, а разноски и
такси по него не се дължат, а дължимите са били платени.
По искането за разноски в настоящото производство съдът счита, че
такива не се дължат, предвид липсата на изрична правна норма, предоставяща
право на жалбоподателя да търси разноски в процедура по обжалване
действия на съдебен изпълнител.
Водим от горните съображения, съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ постановление на ЧСИ Мария Глушкова, рег. № 730 в КЧСИ
относно разноските, обективирано в съобщение с изх. № 9428/30.07.2020 по
изп. дело № 57/2013г., получено на 10.08.2020 год. в частта му за
претендираната и начислена от ЧСИ сума пари в размер на 1434,59 лева
/хиляда четиристотин тридесет и четири лева, петдесет и девет стотинки/ с
ДДС – пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ на внесени директно суми
по сметка на взискателя за периода от 2015-2020 година, както и ОТКАЗЪТ
на ЧСИ Мария Глушкова да прекрати /приключи/ изпълнителното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6