№ 29712
гр. С., 23.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20221110159004 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от „Б.И.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.
С., бул. „Б.“ № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Б.Г.М., срещу Министерство на
правосъдието, с адрес: гр. С., ул. „С.“ №1, за осъждане на на ответника да заплати на ищеца
сумата от 385,00 лв., представляваща обезщетение претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение във връзка с
обжалване на Определение № 1925/22.12.2020 г., постановено от съдия по вписванията при
СРС, с което е постановен отказ за вписване на договор за цесия, отменен като
незаконосъобразен с Определение № 264812/11.03.2023 г. по в.ч. гр. д. № 249/2021 г. по
описа на СГС, ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на исковата молба –
17.02.2022 г., до окончателното плащане на дължимото.
Претендират се разноски.
С исковата молба са представени следните документи: пълномощно.
Направено е искане по чл. 192 ГПК и за изискване на гр. д. № 16595/2021 г. по описа
на СРС, 45 състав.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, с който представя
пълномощно и Определение на СГС от 30.01.2019 г. по ч. гр. д. № 15455/2018 г. Прави
искане за привличане на трето лице помагач – Р. С. В., като предявява и обратен иск на
основание чл. 219, ал. 3 ГПК.
С Определение № 12161/16.10.2023 г., по в. ч. гр. д. № 7664/2023 г. по описа на СГС,
Р. С. В. е конституиран като трето лице помагач на страната на ответника, а с Определение
№ 5826/06.02.2024 г. по гр. д. № 59004/2024 г. по описа на СРС е приет за съвместно
разглеждане обратният иск на ответника.
С предявения от Министерство на правосъдието обратен иск срещу третото лице –
помагач, при условията на евентуалност, се иска осъждане на Р. С. В., да заплати на
Министерство на правосъдието, сумата от 385,00 лв., представляваща претърпени
имуществени вреди, в резултат на постановен незаконосъобразен отказ за вписване на
договор за цесия, обективиран в Определение № 1925/22.12.2020 г., ведно със законната
лихва от дата на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане.
Ответникът по обратния иск Р. С. В. е депозирал писмен отговор в законоустановения
срок, с който е представил пълномощно.
1
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал. 1 от ГПК на
редовността на исковата молба и на предявените искове, както и другите искания и
възражения на страните, намира че следва да се произнесе с определение по всички
предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
По доказателствените искания на страните, съдът намира следното: Следва да бъдат
приети като писмени доказателства представените с исковата молба, отговора на исковата
молба и отговора на обратния иск документи, като относими към предмета на спора. С цел
изясняване на делото от фактическа страна, следва да бъде уважено искането на ищеца по
чл. 190 ГПК, както и да бъде изискно гр. д. № 16595/2021 г. по описа на СРС, 45 състав.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, Софийски районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.10.2024г. от
14.10 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО:
Предявен е иск от „Б.И.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.
С., бул. „Б.“ № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Б.Г.М., срещу Министерство на
правосъдието, с адрес: гр. С., ул. „С.“ №1, за осъждане на на ответника да заплати на ищеца
сумата от 385,00 лв., представляваща обезщетение претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение във връзка с
обжалване на Определение № 1925/22.12.2020 г., постановено от съдия по вписванията при
СРС, с което е постановен отказ за вписване на договор за цесия, отменен като
незаконосъобразен с Определение № 264812/11.03.2023 г. по в.ч. гр. д. № 249/2021 г. по
описа на СГС, ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на исковата молба –
17.02.2022 г., до окончателното плащане на дължимото.
Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че подал до Служба по вписванията – гр. С. заявление вх. №
78902/22.12.2020 г., с което поискал вписване на Договор за цесия от 18.12.2020 г., по силата
на който е придобил вземания на „П.И.Б.“ АД спрямо „Т.М.“ ЕООД, обезпечени с договорна
ипотека върху подробно описани в исковата молба недвижими имоти. С Определение №
1925/22.12.2020 г. съдия по вписванията Р. С. В. постановил отказ за вписване, в нарушение
на закона и съдебната практика, с мотиви, че подписът на заявителя не бил нотариално
заверен, подлежащият на вписване акт не съдържал точна сигнатура на вписването на
договорната ипотека, по която се иска отбелязване на договора за цесия, доколкото по
последния имало две различни договорни ипотеки, както и че следвало да се подадат две
отделни искания за вписване на договора за цесия, тъй като били налице две договорни
ипотеки. Така постановения от съдията по вписване акт бил отменен с Определение от
11.03.2021 г. по в. ч. гр. д. № 249/2021 г. по описа на СГС, като за обжалването ищецът
заплатил разноски в общ размер от 385 лв. Според ищцовото дружество ответникът
Министерство на правосъдието е възложител на работа на съдиите по вписванията, поради
което отговаряло за причинените от тях вреди и следвало да заплати посочената сума,
представляваща имуществена вреда, настъпила в причинна връзка с незаконосъобразния
отказ за вписване.
В срока по чл. 131 ГПК, ответника е депозирал отговор на исковата молба, в който
Р.И. доводи за недопустимост на иска с твърдения, че ищецът е следвало да предяви
претенцията си за съдебни разноски по реда на чл. 78 ГПК, в производството по оспорване
на отказа на съдията по вписванията. Поддържа още, че се касаело за едностранно
охранително производство, поради което разноските по същото следвало да останат в
2
тежест на молителя на основание чл. 541 ГПК и било недопустимо да се претендират с иск
по чл. 49 ЗЗД. По съществото на спора ответникът признава, че е възложител на работа на
съдиите по вписванията, но оспорва да е налице виновно и противоправно поведение на
съдия по вписванията, в причинна връзка с което да са настъпили посочените в исковата
молба вреди. Поддържа се, че процесният отказа е постановен в съответствие със законна и
по вътрешно убеждение, като съдебната практика не била задължителна, а отделно от това
била налице противоречИ. такава по идентични казуси. Р.И.т се съображения, че
констатираната от СГС незаконосъобразност не следвало да обвързва съда, пред който се
претендира обезщетение. Оспорва се и настъпването на вреда за ищцовото дружество с
аргументи, че не е доказано да е заплащало претендираните суми. В евентуалност поддържа,
че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на
отказа е прекомерно. Моли се за отхвърляне на предявения иск и се претендират разноски.
В срока за отговор, ответникът Министерство на правосъдието прави искане за
привличане на трето лице помагач – Р. С. В., като предявява и обратен иск на основание чл.
219, ал. 3 ГПК.
С Определение № 12161/16.10.2023 г., по в. ч. гр. д. № 7664/2023 г. по описа на СГС,
Р. С. В. е конституиран като трето лице помагач на страната на ответника, а с Определение
№ 5826/06.02.2024 г. по гр. д. № 59004/2024 г. по описа на СРС е приет за съвместно
разглеждане обратният иск на ответника.
С предявения от Министерство на правосъдието обратен иск срещу третото лице –
помагач, при условията на евентуалност, се иска осъждане на Р. С. В., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ул. „Е.Б.“ №20, да заплати на Министерство на правосъдието, сумата от 385,00
лв., представляваща претърпени имуществени вреди, в резултат на постановен
незаконосъобразен отказ за вписване на договор за цесия, обективиран в Определение №
1925/22.12.2020 г., ведно със законната лихва от дата на предявяване на исковата молба до
окончателно изплащане.
Ищеца по обратния иск твърди, че е възложител на работа на Р. С. В. – съдия по
вписванията, като в случай че ответника бъде осъден да заплати обезщетение на „Б.И.“
ЕООД по първоначалния иск, то ще придобие регресни права за възстановяване на платената
сума от служителя си. В тази връзка поддържа, че Р. В. умишлено е постановил
незаконосъобразен отказ за вписване, макар да е знаел за съдебната практика в
противополжния смисъл. С тези аргументи се моли за уважаване на обратния иск.
Ответникът по обратния иск Р. С. В. е депозирал писмен отговор в законоустановения
срок, като оспорва допустимостта на първоначалния иск с доводи, че ищецът е следвало да
претендира сторените разноски по реда на чл. 78 ГПК в производството пред СГС, която
възможност към настоящия момент е преклудирана. Поддържа, че преценката на съда за
незаконосъобразност на отказа на съдията по вписванията не била обвързваща за съда,
разглеждащ деликтния иск, който следвало да извърши самостоятелна преценка. Счита, че
ползването на правна помощ в производството по обжалване не било задължително, поради
което с ангажирането на адвокатска защита и заплащането на хонорар било налице
съпричиняване на вредите. Оспорва да са налице елементите от фактическия състав на чл.
49 ЗЗД и да е доказано да са настъпили претендираните с първоначалния иск вреди. Оспорва
и обратния иск с доводи, че при постановяване на отказа за вписване е действал в
съответствие със закона, вътрешното си убеждение и съдебната практика, като последната
била противоречИ., което изключвало умисъл и противоправност в действията му. Р.И.
доводи, че е действал добросъвестно и в съответствие с професионалните си знания и
вътрешното си убеждение е оценил относимите факти и е приложил закона, поради което
липсвал умисъл в действията му. От това ответникът прави извод, че е изключена пълната
му имуществена отговорност по отношение на работодателят му Министерство на
правосъдието, съответно, последният няма регресно вземане за обезщетение. Поддържа, че
3
производството по обжалване на отказ на съдията по вписванията е част от производството
по вписване, което е охранително по своя характер, поради което сторените от молителя
разноски следвало да останат за негова сметка на основание чл. 541 ГПК. Моли за
отхвърляне на предявените искове и претендира разноски.
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
ищецът претендира права от причинени му от служител на ответника имуществени вреди, а
ответникът предявява срещу служителя си регресно вземане.
2. ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и
чл. 54 ЗЗД, вр. с чл. 203 и сл. КТ;
3. Права и обстоятелства, които се признават: ответникът е възложител на
работата на съдия по вписванията при СРС, постановил отказ за вписване по заявление с вх.
№ 78902/22.12.2020г.;
4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: горните обстоятелства;
5. РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
както следва: ищецът следва да докаже противоправно поведение на служител на ответника,
настъпили за него вреди по вид и размер, както и причинната връзка между поведението на
служителя на ответника и причинените вреди. Ответника следва да обори
законоустановената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция за вина. По обратния иск: ищецът следва
да докаже наличието на валиден трудов договор, сключен с ответника, по силата на който
ответникът заема длъжността „съдия по вписванията“, настъпила вреда, за която ищецът
отговаря и която е причинена от ответника по обратния иск в резултат от виновно и
противоправно действие, както и че Министерство на правосъдието е заплатило, респ.
осъдено да заплати обезщетение за вреди, причинени от противоправно поведение на
ответника.
6. Факти, за които страните не сочат доказателства – ответника не сочи
доказатеслтва за наличието на валиден трудов договор, сключен с ответника по обратния
иск, по силата на който последния е заемал длъжността „съдия по вписванията“.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че
съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на
които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
ПРИЕМА приложените към исковата молба, отговора на исковата молба и отговора
на обратния иск документи, а именно: пълномощни и Определение на СГС от 30.01.2019 г.
по ч. гр. д. № 15455/2018 г.
ЗАДЪЛЖАВА Агенция по вписванията, с адрес: гр. С., ул. „Е.Б.“ 20, на основание
чл. 192 ГПК, в едноседмичен срок от съобщението, да представи по делото цялата преписка,
образувана по заявление вх. № 78902/22.12.2020 г., по което е постановен отказ за вписване с
Определение № 1925/22.12.2020 г. на съдия по вписванията Р. С. В.. УКАЗВА, че в случай,
че не представи исканите документи в посочения срок, съдът на основание чл. 192, ал. 3
ГПК, може да наложи глоба.
ДА СЕ ИЗИСКА гр. д. № 16595/2021 г. по описа на СРС, 45 състав.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото съдебно заседание могат да
изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад по
делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в горепосочения
срок, същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи
на особени непредвидени обстоятелства.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОГОДБА и към МЕДИАЦИЯ.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, като на ищеца се
4
връчи и препис от отговора на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5