№ 116
гр. Плевен, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20214430106978 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3, във вр. с чл.225 ал.2 от КТ.
В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от АНТ. Г. Д. с
ЕГН **********, съдебен адрес *** против ***, в която се твърди, че на
16.09.2019г. ищеца сключил с ответното училище трудов договор *** по
силата на който бил назначен и работил на длъжността ***. Посоченият
трудов договор бил сключен като срочен - на осн.чл. 68,ал.1, т.2 от КТ - със
„срок на изпълнение" считано от 16.09.2019г. до 15.09.2021г.
Излага се, че трудовия договор бил прекратен на осн.чл. 325,ал.1, т.3 от
КТ със *** - поради изтичане на уговорения срок. Считано от следващия ден -
16.09.2021г., бил сключен нов трудов договор *** между ищеца и ответника
за длъжността ***, отново като срочен - на осн.чл. 68,ал.1, т.2 от КТ- „до
приключване на лекторските часове, но не по-късно от 30.06.2022г."
Навеждат се доводи, че уволнението на ищеца на осн.чл. 325, ал.1, т.3
от КТ било незаконосъобразно, т.к. трудов договор *** следвало да се счита
за сключен за неопределено време. Сочи се, че общата хипотеза, в която било
допустимо трудовият договор да бъде сключен за определен срок била
1
уредена в чл. 68, ал. 3 КТ и се отнасяла за работи с временен, сезонен или
краткотраен характер или при постъпване на служители в предприятия, чиято
дейност се прекратявала и с оглед извършване на действията по
прекратяването. Извън тази хипотеза, чл. 68, ал. 4 КТ допускал само по
изключение сключване на трудови договори за определен срок до 1 година,
като изключението било дефинирано в пар.1 т.8 ДР КТ: конкретни обективни
причини, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор,
описани в него и обуславящи срочността му. Според ищеца, в настоящият
случай клаузата на трудовия договор, с която бил регламентиран срок на
трудовото правоотношение била в нарушение на закона, тъй като нямало
основания за срочността му - нито законови такива, нито такива, посочени
съгласно изискванията на закона като „изключение". Излага се, че
училищното образование се организирало в учебни години с
продължителност от 12 месеца, които започвали на 15 септември и включвали
учебно време (организирано в учебни срокове, учебни седмици, учебни дни и
учебни часове) и неучебно време (официални празници и ваканции). Това
означавало последователност и непрекъснатост на работата в училищата,
която условно била организирана в учебни години, т.е. работата била
постоянна, а обособяването й в учебни години сочело единствено на
цикличност в непрекъснатия педагогичен процес, но не и на завършване на
определена работа /т.е. - посоченото основание в трудовият договор -
чл.68,ал.1, т.2 от КТ в случая било неприложимо/. Т.к. учителят бил
специалист, който работел с деца в съответното учебно заведение, работата
му била част от постоянния и основен предмет на дейност на работодателя -
част от преподавателската дейност. Тази работа не можела да се окачестви
като временна, тъй като нямала случаен, краткотраен или сезонен характер, а
била с постоянен такъв, т.е. част от основната дейност на работодателя.
Изпълняваната от ищеца длъжност съществувала преди сключване на
трудовия договор и продължила да съществува и след изтичане на срока му.
Липсата на посочените характеристики изключвали възможността за
изпълнението на възложените на ищеца трудови функции да бъде сключен
срочен трудов договор по чл. 68 ал.1 т.2 от КТ. Длъжността на ищеца била
„***" и тя безспорно нямала временен или сезонен характер в което и да е
българско училище, вкл. и в ответното.
Навеждат се също така доводи, че разпоредбата на чл. 68 КТ била
2
императивна, поради което ВКС приемал, че е задължително изискването на §
1, т. 8 от ДР на КТ когато са налице обуславящи срочността на трудовия
договор конкретни обстоятелства, те задължително да бъдат вписани в самият
трудов договор. Т.е. - когато е за работи, които нямат временен, сезонен или
краткотраен характер, в трудовият договор като императивно определено
съдържание трябва да бъдат посочени обективните причини за сключване на
договора като срочен по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на КТ.
Сочи се, че след като не били налице условията на чл. 68, ал.1, т.2 от
КТ, а в първият трудов договор на ищеца не били посочени и конкретни
причини, представляващи „изключение" и обуславящи срочността, съгласно
чл.68, ал.4 от КТ във връзка с §1, т.8 от ДР на КТ, то в този случай,
недействителната клауза се замествала с такава за неопределено време и
договорът следвало да се смята сключен за неопределено време на осн. чл. 68
ал. 5 от КТ и не можело да се прекрати на предвидените за срочния
основания. Това обуславя незаконосъобразността на приложеното от
работодателя основание за уволнение с издадената *** за прекратяване на
трудовото правоотношение, на основание чл.325 т.3 КТ поради изтичане на
уговорения срок.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което на осн.чл. 68.ал.5 от КТ да се признае за установено, че
трудов договор *** е сключен като договор за неопределено време; на осн.чл.
344.ал.1 от КТ да се признае за незаконно уволнението на ищеца, извършено
на основание чл. 325, ал.1, т.3 от КТ със заповед № 4/15.09.2021 год. на
директора на училището и да се отмени същата, като незаконосъобразна; на
осн.чл. 344,ал.1, т.2 от КТ да бъде възстановен ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност *** при ответника и на осн. чл. 344 ал.1 т.3.във вр.с
чл. 225 ал. 2 от КТ да бъде осъден ответника да заплати на ищеца разликата в
получаваното от него поради незаконосъобразното му уволнение по-ниско
трудово възнаграждение за периода от 16.09.2021 год. до 16.03.2022 год. -
общо в размер на 6000лв., ведно с лихвата за забава, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с
който ангажира становище за неоснователност на исковите претенции.
С влязло в сила определение е прекратено производството по делото по
3
отношение на предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК - за
признаване за установено, че трудов договор *** е сключен като договор за
неопределено време, поради недопустимост на иска.
В о.с.з. на 10.01.2022г. е допуснато изменение на цената на исковата
претенция по чл.344 ал.1 т.3.във вр.с чл. 225 ал. 2 от КТ, която се счита
предявена за сумата от 7 999,85лв. за целия процесен период от време.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните, събра
необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна
страна и прие за установено следното :
Не е налице спор между страните и се установява от приложения
препис на Трудов договор №1 от 16.09.2019г., че по силата на същия е
възникнало трудово правоотношение между страните, като ищеца е бил
назначен на длъжността *** в ответното ***
Установява се, че трудовия договор е бил сключен като срочен - с
посочено в него правно основание чл.68, ал.1, т.2 от КТ, във вр. с чл.70, ал.1
от КТ ( в полза на работодателя) и с посочен срок от 16.09.2019г. до
15.09.2021г.
От представения Договор за сътрудничество по *** от 04.09.2018г. и
Договор за посредническа дейност от същата дата, сключени между *** и
ответното *** е видно, че между страните по тях е било регламентирано
осигуряване на обучение, назначаване на работа и оказване на подкрепа в
професионалното развитие на учители, участващи в ***. Според отразеното в
Приложение №1 към договора от 03.09.2019г., по *** са били назначени
двама учители в соченото училище, единият от които ищеца А.Д. с предмет
на преподаване *** по процесния трудов договор от 16.09.2019г.
Видно е от приложените преписи на Договор за посредническа дейност
за наемане на работа в РБ и Договор за участие в ***, сключени на
02.05.2019г. между *** и ищеца А.Д., че на последния е било предложено да
му бъде осигурено насочване към обучение и започване на работа и
конкретно участие в провеждани обучения; подписване на трудов договор с
училище партньор по *** за срок от две години; лично присъствие и
преподаване по време на учебната година в училището партньор, с което е
подписал трудов договор.
От представения препис на Споразумение от 30.10.2019г., подписано
4
между *** и ищеца, е видно, че участието на последния в ***, в която се е
включил с договора от 02.05.2019г., е било прекратено по взаимно съгласие.
Горните обстоятелства са отразени и в представената Справка за
участие на ищеца в *** на *** с №601/24.11.2021г.
От приложения препис на удостоверение, издадено на 22.11.2019г. от
*** се установява, че ищеца е преминал курс към въвеждащо обучение за
придобиване на професионална квалификация *** по ***.
Представен е и препис на ***, установяващ завършено обучение по ***
на „З*** за периода май-август 2019г.
От представените преписи на уверения *** изд. от *** е видно, че през
учебната 2019/2020г. ищеца е бил записан в първи семестър на първи курс,
задочна форма на обучение за придобиване на образователно -
квалификационна степен *** по специалност *** – *** по програма ***.
Видно е от приложения препис на ***, изд. от ***, че ищеца е завършил
пълния курс на задочно обучение за придобиване на допълнителната
професионална квалификация ***. Ищецът е представил и удостоверение,
изд. от *** за участие в квалификационен курс за периода от 30.05.2021г. до
31.05.2021г.
От приложения препис на *** на директора на ответното училище се
установява, че трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено,
считано от 16.09.2021г., на основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ, поради изтичане
на уговорения срок.
Видно е от представения препис на Трудов договор ***, , че със същия
ищеца е бил назначен при ответника на длъжност ***, за определен срок – до
приключване на възложените лекторки часове, но не по-късно от 30.06.2022г.
От представените преписи на Длъжностно разписание на ответното
училище в сила от 15.09.2020г., 01.01.2021г. и 15.09.2021г. и Списък Образец
1 за учебна 2021/2022г. е видно, че не е имало внасяни промени в числеността
на персонала, в т.ч. педагогически и непедагогически.
Приложените преписи на Протокол за извършена проверка на *** с ***
и *** не установяват обстоятелства, които да са от значение за решаване на
спора между страните.
Представеното писмо от ***, с което се дават препоръки до
5
директорите на образователни институции относно сключването на срочен
трудов договор по чл.68, ал.1 от КТ също не установява релевантни за спора
обстоятелства.
Изслушано е в о.с.з. на 10.01.2022г. заключението по допусната
съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че обезщетението по
чл.225, ал.2 от КТ, изчислено като разлика между последното получено по
трудовия договор от 16.09.2019г. и полученото такова към датата на
проверката за лекторски часове, възлиза на 7 999,85лв. за шест месечен срок
от датата на прекратяване на трудовото правоотношение и на 4 728,27лв. до
10.01.2022г.
При установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Установи се от обсъдените доказателства, че трудовото
правоотношение между страните е възникнало по сключен между тях Трудов
договор ***, по силата на който ищеца е заел длъжността *** в *** – ***.
Установи се, че договора е бил сключен като срочен и за посочен
период от 16.09.2019г. до 15.09.2021г.
Стана ясно от обсъдените писмени доказателства, че ищеца е бил
назначен на работа с посредничеството на ***. Установи се също така, че в
сключения договор между ищеца и сочената *** е отразено, че участието в
*** е предвиждало подписване на трудов договор с училище партньор и
преподаване в училището за срок от две години.
Макар и да е отразено в процесния трудов договор като правно
основание на сключването му разпоредбата на чл.68, ал.1, т.2 от КТ, която
касае случаите, в които работника/служителя се назначава на длъжността до
завършване на конкретна работа, то очевидно избраното правно основание е
било по чл.68, ал.1, т.1 от КТ, с оглед изричното отбелязване, че се сключва
за конкретно посочен срок.
Хипотезите, в които е допустимо сключване на срочен трудов договор
за определено време са очертани с разпоредбите на чл.68, ал.3 и ал.4 от КТ.
Безспорно е, че процесния трудов договор между страните не попада в
групата от случаи по чл.68, ал.3 от КТ - за изпълнение на временна, сезонна
или краткотрайна работа и дейност. При това следва да се има предвид, че
временни са работите, които имат случаен и еднократен характер спрямо
6
постоянния основен предмет на дейност на работодателя, който те
подпомагат. Тяхната продължителност е от няколко дни до няколко месеца и
се изчерпват с изпълнението им. Сезонни са работите, които зависят от
годишното време, а краткотрайни са работите с епизодичен и кратък срок за
изпълнение. Не се касае и за работодател в несъстоятелност или в
ликвидация.
Наведените от ответника доводи в хода на производството по спора
пред съда са относими към изключението за сключване на срочен трудов
договор за определено време, допуснато с разпоредбата на чл.68, ал.4 от КТ -
за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен
характер, а се отнасят до основния предмет на дейност на работодателя. Това
обаче е възможно само по изключение. Какво представлява изключението е
посочено в параграф 1, т.8 от ДР на КТ. Според легалната дефиниция
„изключение“ по смисъла на чл. 68, ал. 4 от КТ е налице при конкретни
икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни
причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на
трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. Те трябва да
са конкретни за предприятието, да са налице към момента на сключването на
трудовия договор, да са ясно посочени в него - от съдържанието на трудовия
договор следва да може несъмнено да се установи, че е сключен за определен
срок поради конкретно условие. Именно конкретното условие трябва да
обуславя и срочността на договора, като в тежест на работодателя е да
установи съществуването му. Разпоредбата на чл. 68 от КТ е императивна,
поради което следва да се приеме за задължително обуславящите срочността
на трудовия договор конкретни обстоятелства да са вписани в трудовия
договор - в този смисъл е и съдебната практика, на която се позовава ищеца,
обективирана в Решение №61/16.06.2020 по дело №3437/2019 на ВКС, ГК, III
г.о.
В случая липсва изрично отбелязване в трудовия договор на причините
за сключването му като срочен по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на КТ. Съдът
счита, че това необходимо, императивно определено съдържание на трудовия
договор, не може да бъде заместено при съобразяване на предвиденото в
сключения договор между ищеца и ***, че ***, в която е участвал е
предлагала сключване на трудов договор от две години с училището
7
партньор. Не само, че липсва препращане към договорите, които са били
подписани от двете страни с ***та посредник, но съдът счита, че дори и да
имаше такова, то условията на *** относно гарантирания срок на трудовия
договор, който е можело да бъде сключен от участника, не може да покрие
хипотезата на изключението така, както е допуснато по смисъла на параграф
1, т.8 от ДР на КТ - да е обусловено от икономически, технологически,
финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, които в
същото време са свързани с предмета на дейност на работодателя. Последният
е учебно заведение и нито се твърди, нито се установява от събраните
доказателства такава обективна причина, свързана с предмета на дейност,
която да е налагала в случая сключване на срочен трудов договор с учителя
по математика.
След като не са налице условията на чл. 68 ал.3 от КТ, а в договора не
са посочени и не се установяват в производството по спора конкретни факти
за причини, представляващи "изключение" по смисъла на чл. 68 ал. 4 КТ,
договорът следва да се смята сключен за неопределено време на осн. чл. 68
ал. 5 от КТ и като такъв не може да се прекрати на предвидените за срочния
основания.
Това обуславя незаконосъобразността на приложеното от работодателя
основание за уволнение с издадената заповед № 4 / 15.09.2021 год. за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, т. 3 КТ
поради изтичане на уговорения срок. Уволнението е незаконно, поради което
следва да бъдат уважени основателните обективно съединените искове по чл.
344 ал. 1 и т. 2 от КТ, като бъде отменена процесната заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение между страните и ищеца се
възстанови на работа на длъжността, заемана от него преди уволнението.
Съдът обсъди и предявеният иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 във
вр. с чл.225 ал.2 от КТ. Тази претенция за обезщетение предпоставя
незаконно уволнение, а също така работникът или служителят да е работил на
по-нископлатена работа.
С оглед изхода на спора по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от
КТ, съдът намира, че първата предпоставка е налице.
От обсъдените доказателства се установи, че след прекратяване на
трудовото правоотношение с процесната заповед, ищеца е бил назначен
8
отново на работа при същия работодател с трудов договор ***, но на непълно
работно време и при възнаграждение в размер на 8,50лв. за всеки деклариран
лекторски час.
От изслушаното експертно заключение по допуснатата съдебно-
икономическа експертиза се установи, че че претендираното обезщетение по
чл.225, ал.2 от КТ, изчислено като разлика между последното получено по
трудовия договор от 16.09.2019г. възнаграждение и полученото такова към
датата на проверката за лекторски часове, възлиза на 7 999,85лв. за шест
месечен срок от датата на прекратяване на трудовото правоотношение и на 4
728,27лв. до 10.01.2022г. До датата на съдебно заседание, в което е
приключено съдебното дирене – 18.01.2022г., обезщетението се изчислява на
5 019,08лв.
С оглед горното, съдът счита, че разглежданата искова претенция по
чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225, ал.2 от КТ се явява основателна и доказана
до размера на сумата от 5 019,08лв. и за периода от 16.09.2021г. до
18.01.2022г., поради което следва да бъде уважена в този размер, като се
присъди сочената сума, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане. Искът в останалата част до
пълния претендиран размер от 7 999,85лв. и за периода от 19.01.2022г. до
16.03.2022г. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По въпроса за разноските:
Ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
1 000лв. Като се съобрази, че са предявени три обективно съединени искови
претенции и минимално дължимото адвокатско възнаграждение по исковете
по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ е в размер на не по-малко от размера на
минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване
на договора за правна помощ, в съответствие с разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1
от Наредба №1/2004г. или 650лв., а минимално дължимото адвокатско
възнаграждение по иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ е в размер на 630лв., в
съответствие с правилото по чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/2004г. (при
съобразяване цената на този иск, посочена в исковата молба), съдът намира,
че релевираното от ответника възражение за прекомерност на платеното от
ищеца адвокатско възнаграждение е неоснователно, т.к. то е в по-малък
размер от нормативно регламентирания.
9
При уговорено и платено по-малко по размер адвокатско
възнаграждение от минимално регламентираното и липсата на разграничение
относно платеното такова по отделните искове, съдът условно го разделя на
две, приемайки, че половината е за предявените искове по чл.344, ал.1, т.1 и
т.2 от КТ и половината по иска по чл.344, ал.1 т.3 от КТ. Това разграничение
се прави и по отношение на платеното от ответника адвокатско
възнаграждение в размер на 400лв. и се налага с оглед решаване на въпроса за
разноските, които страните си дължат.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника
дължи на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 815лв.,
съразмерно уважената част от исковете.
Съразмерно отхвърлената част от иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ ищеца
дължи на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 74лв.
С оглед горното, съдът счита, че ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 741лв.,
съразмерно уважената и отхвърлена част от исковете, по компенсаця.
С оглед изхода на процеса и на основание чл.78 ал.6 от ГПК ответника
следва да заплати по сметка на ПлРС държавна такса в размер на по 60лв. по
неоценяемите искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ и 200,76лв. по иска по
чл.344, ал.1, т.3 от КТ или общо в размер на 320,76лв., както и разноски за
вещо лице в размер на 195 лв.
При условията на чл.315, ал.2 от ГПК решението подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от датата, на която съдът е посочил, че ще обяви
решението си.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ на основание чл.344, ал.1,
т.1 от КТ, уволнението на АНТ. Г. Д. с ЕГН **********, извършено на
основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ със *** на *** – ***.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ, АНТ. Г. Д. с
ЕГН **********, на длъжността ***, заемана при *** – *** преди
уволнението.
10
ОСЪЖДА, на основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ във вр. с чл.225 ал.2 от
КТ, *** – ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на АНТ. Г. Д. с ЕГН **********,
сумата от 5 019,08лв., представляваща обезщетение за времето, през което е
работил на по-нископлатена работа, за периода от 16.09.2021г. до
18.01.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
05.11.2021г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата част до пълния претендиран размер от 7 999,85лв. и за периода от
19.01.2022г. до 16.03.2022г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, *** – ***, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на АНТ. Г. Д. с ЕГН ********** сумата от 741лв., представляваща
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение по компенсация,
съразмерно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 от ГПК *** – ***, ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на ПлРС държавна такса в размер на 320,76лв. и разноски за вещо
лице в размер на 195 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от 01.02.2022г.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
11