РЕШЕНИЕ
№ 481
гр. София, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА
при участието на секретаря ЛЮБОМИРА Г. СЕРАФИМОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско
дело № 20211110143343 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД.
Ищецът /фирма/ твърди, че на 18.12.2017 г. е сключил застрахователен договор за
застраховка „Каско “ със /фирма/ за собствения му лек автомобил ...., с период на
застрахователно покритие от 26.01.2018 г. до 25.01.2019 г. Поддържа, че на 30.04.2018 г., в
срока на действие на договора, застрахованият автомобил е управляван от лицето К. Ш..
Около 11:00 часа водачът навлиза в кръговото движение, известно като пътен възел ... като
предприема движение в крайна лява лента. В същия момент в кръговото движение навлиза
лек автомобил марка ..., управляван от водача И. И., който засича застрахования при
ответника автомобил от дясно, като вследствие на това последва удар от страна на „С.“ –а
странично в задната лява част на „Ф.“-а. В резултат на удара на лекия автомобил .... са
нанесени следните щети: ожулен десен калник, ожулена предна броня, счупен преден десен
спойлер (под броня). Излага доводи, че в законоустановения срок е заведена претенция пред
застрахователното дружество, но същото не е заплатило застрахователното обезщетение,
ровнавящо се на сумата от 432 лв. Предвид изложеното, ищецът моли съда да осъди
ответника да му заплати на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата от 432 лв., представляваща
дължимо застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди от ПТП, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата
от 110,53 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 14.01.2019 г.
1
до 23.07.2021 г. Претендира разноски.
Ответното дружество /фирма/ оспорва изцяло предявените искове при съображения,
подробно изложени в отговора на исковата молба и моли, същите да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ответника /фирма/ не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото релевантни доказателства и взе
предвид релевантните доводи на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
По иска по чл. 405, ал. 1 от КЗ:
Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената
тежест в процеса, в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно сключен договор
за имуществена застраховка, настъпване на застрахователно събитие по него, претърпените
вреди и техния размер, както и причинно-следствената връзка между събитието и вредите.
Ответникът следва да докаже плащане на застрахователното обезщетение или друг
правопогасяващ факт.
По делото не се спори, а и се установява от представената застрахователна полица
наличие на застрахователно правоотношение между двете насрещни по правния спор
страни. Налице е сключена застрахователна полица за застраховка „Каско“, покриваща
различни рискове, включително и процесния.
От събраните по делото писмени доказателства, както и от заключението на
изготвената и приета по делото съдебно – автотехническа експертиза несъмнено се
установява в производството настъпването на застрахователно събитие, както и причинната
връзка между събитието и настъпилите вреди.
Налице е и следващата предпоставка за уважаване на исковата претенция, а именно
наличие на уведомяване на застрахователя, от страна на застрахования в сроковете по чл.
403 КЗ.
Ищцата установява по делото настъпилите имуществени вреди и техния размер
посредством приетата съдебно-автотехническа експертиза. Вещото лице е изготвило
заключението си и е дало становище за възникналите щети на база представените към
преписката документи – описи – заключения за щети, изготвени от застрахователя.
Посочило е, че стойността на разходите за възстановяване на щетите на автомобила е общо в
размер на 471,01 лв., която сума е по – висока от претендираната от ищеца.
Тъй като ответното застрахователно дружество не е изпълнило своето задължение за
заплащане на дължимото застрахователно обезщетение, то следва да бъде ангажирана
неговата договорна отговорност за заплащането му в установения размер.
2
По гореизложените съображения и доколкото ответникът не установи плащане,
съдът намира, че искът се явява основателен и следва да бъде изцяло уважен за сумата от
432 лв.
Върху сумата от 432 лв. следва да бъде присъдена и законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда до погасяване на задължението.
По иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
За основателността на предявения иск е необходимо да се установи наличие на
главен дълг и забава в погасяването му.
Съдът достигна до извод за наличие на главен дълг.
Независимо от това обаче, съдът счита, че ответникът не е изпаднал в забава.
Същият е поканен да изпълни регресната претенция по процесната щета преди
подаването на исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, в съда.
Видно от съдържанието на поканата, ищецът не е представил в приложение към същата
всички документи, удостоверяващи събитието, за да може ответникът да се произнесе по
претенцията, видно от искането за завеждане на претенция, като не е посочил и банкова
сметка. В този смисъл и същият не дължи лихви за забава.
По възражението за изтекла погасителна давност:
Същото е неоснователно, доколкото към датата на подаване на исковата молба в съда
не е изтекъл предвиденият в закона давностен срок.
По разноските:
Предвид изложените мотиви досежно претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, съдът
счита, че ответникът не е дал повод за завеждане на настоящото дело, поради което и с в
полза на последния следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Независимо от изхода на делото, и предвид изложените по – горе мотиви, ищецът
няма право на разноски за настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 405, ал. 1 КЗ /фирма/, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: ..., да заплати на /фирма/, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: г...,
сумата от 432 лв., представляваща застрахователно обезщетение за вредите от щети по
МПС ...., причинени от застрахователно събитие, настъпило на 30.04.2018 г., за което МПС е
сключен застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица по застраховка
„Каско“ на МПС № 00500100230794 от 18.12.2017 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.07.2021 г. до
3
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „/фирма/, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
..., срещу /фирма/, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ...,, осъдителен иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 110,53 лв., представляваща лихва
за забава върху главницата за периода от 14.01.2019 г. до 23.07.2021 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ГПК /фирма/, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: ..., да заплати на /фирма/, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ...,,
сумата от 100 лв. – разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на /фирма/, ЕИК ..., като трети лице
помагач на страната на ответника /фирма/, ЕИК ....
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните и на третото лице помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4