Р Е Ш Е Н И Е №
.......
гр. София, …..10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV-Д
въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и седми април две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА И.
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
МАРИЯ БОГДАНОВА
при секретаря Поля
Георгиева, като разгледа докладваното от младши съдия Мария Богданова в. гр. д. № 506 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 57-ІІ-101, постановено на 29.08.2016 г. по гр. дело № 59828/2012
г. по описа на Софийски районен съд (СРС), ІІ-ро ГО, 57-ми състав, е извършена допусната с влязло в сила решение делба на
процесните недвижими имоти, като на основание чл. 353 ГПК в дял и изключителна
собственост в условията на съпружеска имуществена общност на В.Д.Л. и С.И.Л. са
поставени АПАРТАМЕНТ № 3, част от двуетажна масивна жилищна сграда с гараж,
находяща се в гр. София, ул. „Е.П.**, изградена на четири нива със застроена
площ на сградата съобразно одобрен архитектурен проект 156,17 кв. м., и който
апартамент се намира на първия етаж (кота +2,70) и се състои от входно антре,
дневна-трапезиария с кухненски бокс, кухня (преустроена в спалня с приобщен
балкон) и баня и тоалетна, при граници: от изток – двор, от запад – второ ниво
апартамент № 1 и стълбище, от север – стълбище и двор, от юг – двор, отдолу –
апартамент № 2, отгоре – апартамент № 4, с обща застроена площ от 78,60 кв. м.,
заедно с мазе № 3 в сутерена с площ от 2,50 кв. м., заедно със съответните
идеални части от общите части на сградата – 19,26 %, и припадащите се идеални
части от дворното място, върху което е построена сградата, представляващо УПИ
ХХХІІІ-930, кв. 18 по плана на гр. София, местност Витоша ВЕЦ „С.“, утвърден
със заповед № РД-51107/27.11.1995 г., потвърдена с Решение № 85 по протокол №
56/06.08.2003 г. на СОС, Решение № 44, т. 2 по протокол № 24/30.03.2001 г. на
СОС, заповед № РД-09-089/13.04.2004 г. и заповед № РД-09-50-120/27.05.2004 г.,
при граници и съседи: УПИ ХХХІ-930, УПИ ХХХ-919, УПИ VІ-929, УПИ VІІІ-1257 и
УПИ ХХVІІІ-1096; както и АПАРТАМЕНТ № 4, част от двуетажна масивна жилищна
сграда с гараж, находяща се в гр. София, ул. „Е.П.**, изградена на четири нива
със застроена площ на сградата съобразно одобрен архитектурен проект 156,17 кв.
м., и който апартамент се намира на втори етаж (коти +5,70 и +6,50),
представляващ мансардно жилище, състоящо се от входно антре, три спални,
дневна-трапезария, кухненски бокс, две тераси, мокро помещение и баня-тоалетна,
при граници: от всички страни – двор, отдолу – апартамент № 3 и второ ниво на
апартамент № 1, с обща застроена площ от 118,60 кв. м., заедно с мазе № 4 в
сутерена с площ от 3,20 кв. м., заедно със съответните идеални части от общите
части на сградата – 29,05 %, и припадащите се идеални части от дворното място,
върху което е построена сградата, представляващо описания по-горе урегулиран
поземлен имот. В дял и изключителна собственост на другия съделител – А.Л.Д. –
са поставени АПАРТАМЕНТ (МЕЗОНЕТ) № 1, част от двуетажна масивна жилищна сграда
с гараж, находяща се в гр. София, ул. „Е.П.**, изградена на четири нива със
застроена площ на сградата съобразно одобрен архитектурен проект 156,17 кв. м.,
и който апартамент е на две нива – ПЪРВО НИВО на кота +0,70, състоящо се от
дневна, кухня, тоалетна към кухнята, остъклена тераса с отделен вход от двора,
при граници на това ниво: от изток – апартамент № 2, от запад – двор, от север
– двор и стълбище, от юг – двор; и ВТОРО НИВО на кота +3,70, състоящо се от антре,
три спални, баня и тераса, при граници на това ниво: от изток – апартамент № 3,
от запад – двор, от север – двор и стълбище, от юг – двор, с обща застроена
площ от 144,40 кв. м., заедно с мазе № 1 в сутерена с площ от 5,10 кв. м.,
заедно със съответните идеални части от общите части на сградата – 35,37 %, и
припадащите се идеални части от дворното място, върху което е построена
сградата, представляващо описания по-горе урегулиран поземлен имот; както и
АПАРТАМЕНТ № 2, част от двуетажна масивна жилищна сграда с гараж, находяща се в
гр. София, ул. „Е.П.**, изградена на четири нива със застроена площ на сградата
съобразно одобрен архитектурен проект 156,17 кв. м., и който апартамент се
намира на партерен етаж (кота 0,00), състоящ се от коридор, трапезария, кухня,
помещение за дом. пом. и гараж, който съгласно одобрения проект от 2011 г. се
предвижда да бъде приобщен към жилището, като се преустрои в стая и баня с
предверие, при граници: от изток – двор, от запад – първо ниво апартамент № 1 и
стълбище, от север – двор, от юг – двор, отгоре – апартамент № 3, с обща
застроена площ от 66,60 кв. м., от които за гаража – 15,50 кв. м., заедно с
мазе № 2 в сутерена с площ от 2,60 кв. м., заедно със съответните идеални части
от общите части на сградата – 16,32 %, от които за гаража – 3,80 %, и
припадащите се идеални части от дворното място, върху което е построена
сградата, представляващо описания по-горе урегулиран поземлен имот. С цел уравнение
на така образуваните дялове А.Л.Д. е осъдена да заплати на В.Д.Л. и на С.И.Л.
сума в размер на 2648,00 лева.
Със същия съдебен акт, на основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 30, ал. 3 ЗС, В.Д.Л.
и С.И.Л. са осъдени да заплатят на А.Л.Д. 27328,71 лева, представляващи сумата,
с която се е увеличила стойността на дела в съсобствения недвижим имот –
двуетажна масивна сграда с гараж, находяща се в гр. София, ул. „Е.П.**,
изградена на четири нива със застроена площ на сградата съобразно одобрен
архитектурен проект 156,17 кв. м. и построена в дворно място, представляващо
УПИ ХХХІІІ-930, кв. 18 по плана на гр. София, местност Витоша ВЕЦ „С.“,
утвърден със заповед № РД-51107/27.11.1995 г., потвърдена с Решение № 85 по
протокол № 56/06.08.2003 г. на СОС, Решение № 44, т. 2 по протокол №
24/30.03.2001 г. на СОС, заповед № РД-09-089/13.04.2004 г. и заповед №
РД-09-50-120/27.05.2004 г., при граници и съседи: УПИ ХХХІ-930, УПИ ХХХ-919,
УПИ VІ-929, УПИ VІІІ-1257 и УПИ ХХVІІІ-1096, като така предявеният иск по
сметки е отхвърлен за разликата между посочената сума и пълния претендиран
размер от 54657,42 лева.
Ищците по делото – В.Д.Л. и С.И.Л. – са обжалвали първоинстанционния
съдебен акт в частта, с която са определени стойностите на отделните дялове и в
тяхна полза е присъдена сума в размер на 2648,00 лева като уравнение на същите,
както и в частта, с която е уважен предявеният от А.Д. иск с правно основание
чл. 346 ГПК, вр. чл. 30, ал. 3 ЗС. В жалбата се твърди, че решението на
районния съд по посочената искова претенция е недопустимо, поради което в тази
си част то следва да бъде обезсилено, а делото върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия по този иск. Според въззивниците, недопустимостта
на съдебния акт произтича от липсата на изрично произнасяне на съда по
подадената от ищцата молба за отстраняване на констатирани нередовности в исковата
претенция, довели до оставянето ѝ без движение в първото съдебно
заседание по втора фаза от делбеното производство. Твърди се, че този пропуск
на съда е довел до неяснота за страните ще бъде ли разгледана така заявената
претенция, което е възпрепятствало възможността за събиране на доказателства по
нея. В условията на евентуалност е направено искане за отмяна на
първоинстанционния съдебен акт, в частта, с която е уважена исковата претенция
по сметки, тъй като същият е необоснован и противоречащ на приложимия
материален закон. Жалбоподателите сочат, че липсват доказателства за стойността
на подобренията в общите части на сградата, в двора и в апартамент № 1, както и
дали претендираните с иска суми са реално заплатени. Твърди се още, че
доколкото апартамент № 1 от делбения имот е поставен в дял на А.Д.,
незаконосъобразно е в тежест на въззивниците да се присъжда и стойността на
подобренията, извършени в този апартамент. Доводи за незаконосъобразност на
първоинстанционното решение са изложени и относно произнасянето на районния съд
по общата стойност на делбените дялове и стойността на отделните квоти на
страните, съответно – присъдената за уравняването им сума.
От въззиваемата страна в производството – ответницата по предявения иск за
делба и ищца по претенцията с правно основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 30, ал. 3
ЗС А.Л.Д. – е постъпил отговор в срок на подадената жалба, с който последната
се оспорва частично като неоснователна. Според изложеното от въззиваемата,
районният съд не е допуснал твърдените от въззивниците процесуални нарушения
при произнасянето си по иска по сметки, а самата претенция е изцяло доказана по
основателност и размер, с оглед представените при предявяването ѝ писмени
доказателства, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено в
тази си част. А.Д. не оспорва заявената във въззивната жалба неправилност на
атакуваното решение в частта, с която е определена стойността на отделните
дялове и е присъдена сума за уравняването им, която погрешно е определена в
размер на 2648,00 лева, вместо 7161,00 лева.
В частта, с която са разпределени дяловете в съсобствеността, както и в
частта, с която предявеният от А.Д. иск по сметки е отхвърлен за разликата над
сумата от 27328,71 лева до пълния претендиран размер от 54657,42 лева,
първоинстанционният съдебен акт не е обжалван, поради което в тези си части е
влязъл в сила.
Софийски градски съд, като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Производството е
образувано по въззивна жалба, подадена от страни с правен интерес, в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което същата е редовна и процесуално допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението в неговата цялост, а по допустимостта му – в обжалваната част,
като по останалите въпроси относно правилността на акта е ограничен от
посоченото в иницииралата производството жалба. Съобразно така установените си задължения, този
въззивен състав констатира, че процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, като не
е нарушена императивна материалноправна норма. Относно релевираните в подадената жалба доводи за
недопустимост, неправилност и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт,
въззивният съд намира следното:
С Решение № ІІ-57-135 от
29.09.2014 г., постановено по гр. д. № 59828/2012 г. по описа на СРС, ІІ-ро ГО,
57-ми състав, е допусната до делба между В.Д.Л., С.И.Л. и А.Л.Д. двуетажна масивна жилищна сграда с гараж,
находяща се в гр. София, ул. „Е.П.**, изградена на четири нива, със застроена
площ на сградата според одобрен архитектурен проект от 156,17 кв. м., състояща
се от: 1/ сутерен, състоящ се от работилница със застроена площ от 10,50
кв. м. и мазе с площ от 5,50 кв. м.;
2/ партер, състоящ се от гараж със застроена площ от 16,80 кв.
м. при граници и съседи стълбище, коридор, домакинско помещение, подход към
гаража и двор, и първо ниво на мезонетен
апартамент № 1, състоящо се от дневна, трапезария, кухня, домакинско
помещение, лятна кухня и тоалетна, коридор, антре и тераса, при граници и
съседи на това ниво гараж, вход на сградата и от четири страни двор; 3/ първи етаж, състоящ се от първо ниво на мезонетен апартамент № 2,
състоящ се от дневна-трапезария с бар и камина, кухня, тоалетна с баня и мокро
помещение, антре и две тераси, при граници и съседи на това ниво стълбище и от
три страни двор, и второ ниво на
мезонетен апартамент № 1, състоящо се от три спални, баня с тоалетна, антре
и тераса, при граници и съседи на това ниво стълбище, първо ниво на мезонетен
апартамент № 2 и от три страни двор, и 4/
втори етаж, състоящ се от второ ниво
на мезонетен апартамент № 2, състоящо се от три спални, баня с тоалетна,
антре и тераса, при граници и съседи на това ниво стълбище, кабинет и от три
страни двор, и кабинет, състоящ се
от работно помещение, стая за почивка, баня с тоалетна и тераса, при граници и
съседи на кабинета стълбище, второ ниво на мезонетен апартамент № 2 и от три
страни двор; заедно с дворното място,
върху което е построена сградата, съставляващо, съгласно скица, УПИ ХХХІІІ-930, кв. 18 по плана на гр. София, местност Витоша ВЕЦ „С.“,
утвърден със заповед № РД-51107/27.11.1995 г., потвърдена с Решение № 85 по
протокол № 56/06.08.2003 г. на СОС, Решение № 44, т. 2 по протокол №
24/30.03.2001 г. на СОС, заповед № РД-09-089/13.04.2004 г. и заповед №
РД-09-50-120/27.05.2004 г., с площ от 456 кв. м., при граници и съседи: УПИ
ХХХІ-930, УПИ ХХХ-919, УПИ VІ-929, УПИ VІІІ-1257 и УПИ ХХVІІІ-1096, при квоти 1/2 идеална част за В.Д.Л. и С.И.Л.
при условията на съпружеска имуществена общност, и 1/2 идеална част за А.Л.Д..
В законоустановения срок по
чл. 346 ГПК ответницата по иска за делба А.Д. е предявила исканията си по
сметки във връзка с процесния имот с изрична писмена молба, към която са
приложени относими към претенцията писмени доказателства. В първото съдебно
заседание по втора фаза на делбата районният съд е приел – с изрично
определение – за съвместно разглеждане така предявения иск с правно основание
чл. 30, ал. 3 ЗС за сумата от 12593,80 лева, заявени от ищцата като извършени
разходи по общите части на сградата-предмет на делбата, и за сумата от 42063,62
лева, заявени като подобрения, извършени в апартамент № 1 от имота.
Формулираните по този начин претенции по сметки са оставени без движение и са
дадени указания за отстраняване на констатираните от съда нередовности, като
изрично в определението на съда е отразено, че при неизпълнение на същите в
срок искът по сметки ще бъде върнат. Предвид обездвижването на претенцията,
районният съд е посочил, че по искането за назначаване на допълнителна
съдебно-техническа експертиза ще се произнесе след изпълнение на указанията. В
дадения срок А.Д. е изпълнила същите, подавайки писмена молба със съответните
изявления, както следва: като подобрения в общите части на сградата на обща
стойност 12593,80 лева са описани изграждане на сградна газова инсталация и
вътрешна газова инсталация на стойност 4156,00 лева (от които за изготвяне на
проекти – 1320,00 лева, за изпълнение на сградна газова инсталация – 1612,00
лева, за вътрешна газова инсталация на два общи апартамента – 332,00 лева, за
вътрешна газова инсталация на апартамент на последния етаж – 892,00 лева),
доставка и монтаж на електрическо табло и електромери – 1340,00 лева, доставка
и монтаж на осветителни тела в двора – 836,00 лева, такса за разрешително на
газова инсталация на сградата – 588,00 лева, доставка и монтаж на гранитогрес
по външни стълби и стълбище на сградата, пренареждане на павета на двора, доставка
и монтаж на входна врата на сградата, водосточни тръби на къщата, изграждане на
ВиК на общата част на сградата, изграждане на цветарници в двора и полагане на
бордюри, и ревизия на водостоци и поставяне на нови такива – общо 5673,74 лева;
като подобрения в апартамент № 1 на обща стойност 42063,62 лева са описани доставка
и полагане на замазка и грунд на пода на помещенията – 564,00 лева, доставка и
монтаж на дограма на прозорци и балконска врата – 3110,00 лева, доставка и
полагане на фаянс, гранитогрес и подова настилка паркет – 7713,34 лева,
доставка и полагане на шпакловка на стени и таван – 2937,95 лева, изграждане и
материали за ВиК инсталация, батерии и санитарен фаянс – 2100,31 лева, доставка
и изграждане на камина за отопление – 2450,00 лева, доставка и монтаж на
вътрешни врати и портал – 4400,00 лева, доставка на вътрешна дървена стълба и
парапет към втори етаж на апартамента – 6500,00 лева, транспортни разходи на
строителната фирма – 2800,00 лева, преглед и изграждане на електроинсталация,
ключове и контакти – 2294,03 лева, изграждане на отоплителна инсталация –
7193,99 лева. Преписи от молбата, обективираща така описаните претенции по
сметки, са изпратени – съобразно разпореждане на съда от 28.09.2015 г. – на
насрещните страни (В. и С. Лешени), и – видно от приложените към делото
съобщения – са получени от процесуалния представител на въззивниците. В
следващото (и последно) съдебно заседание е даден ход на делото, като СРС е
посочил, че невъзможността да се разгледа предявеният иск по сметки (предвид
подлежаща на администриране частна жалба) не е пречка да се разгледа основният
делбен иск. В същото заседание обаче е приключено и съдебното дирене, като е
даден ход по същество и делото е обявено за решаване.
При така развилото се
първоинстанционно производство по втора фаза на делбата, настоящият съдебен
състав счита, че действително постановяването на определение, в което да бъде
заявено изрично, че оставената без движение претенция по сметки ще бъде
разгледана, би довело до прецизиране предмета на делото. Липсата на такъв
съдебен акт обаче не води до твърдения във въззивната жалба порок на
първоинстанционното решение, тъй като искът по сметки е приет с изрично
определение в първото съдебно заседание по втора фаза на делбеното производство
и от този момент е станал част от предмета на делото, по който районният съд е
дължал произнасяне. Необосновано е, по тази причина, изявлението на
въззивниците, че същите са били поставени в условия на „процесуална изненада“,
тъй като не са били известени дали съдът счита, че след направените от А.Д.
уточнения, предявеният от нея иск по сметки е редовен и следва да бъде
разгледан по същество. Във връзка с твърдението, че страните (в частност
–жалбоподателите) не са могли да релевират твърдения и да ангажират
доказателства по тази претенция, настоящият въззивен състав намира следното: В.
и С. Л., чрез техния процесуален представител, са били уведомени за направените
от Д. с писмена молба уточнения на иска по сметки, с изпратените им преписи от същата.
Явно е, следователно, че въззивниците са разполагали с процесуалната възможност
както да ангажират доказателства във връзка с предявения срещу тях иск, така и
да релевират оспорвания във връзка с неговата основателност. Подобни действия,
обаче, не са били предприети пред първоинстанционния съд. Нещо повече – искания
за събиране на доказателства ответниците по иска по сметки не са направили и
пред въззивния съд, с каквото право същите са разполагали, съобразно чл. 266,
ал. 3 ГПК. Те не са поставили и въпроси пред служебно назначената от настоящата
инстанция на основание т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по
тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС във връзка с иска по сметки допълнителна
съдебно-техническа експертиза, въпреки изрично предоставената им възможност за
това с определението на съда по чл. 267 ГПК, връчено лично на процесуалния им
представител, видно от приложеното по делото съобщение. Всичко, изложено до
тук, мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че действително СРС е
допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, непостановявайки изричен
съдебен акт за констатиране на обстоятелството, че искът по сметки е редовен
след отстраняване в срок на дадените указания, и недопускайки допълнителна
съдебно-техническа експертиза по така заявения иск, но тези нарушения не са
довели до недопустимост на произнасянето по него, тъй като същият е бил изрично
приет за съвместно разглеждане в делбеното производство. Относно възможността
на страните да ангажират доказателства по тази претенция, явно е, както беше
посочено, с оглед данните по делото, че въззивниците са имали такава възможност
както пред районния, така и пред въззивния съд, но не са се възползвали от нея.
Приемайки, че
първоинстанционното решение в частта, с която е частично уважен предявеният от А.Д.
иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС, вр. чл. 346 ГПК, е допустимо,
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на същото. Основателни се
явяват направените във въззивната жалба възражения за недоказаност на заявените
претенции по сметки. След цялостен анализ на представените по делото
доказателства, действително се налага изводът, че не е установено дали
претендираната стойност на извършените в процесния имот подобрения е
действително заплатена от А.Д.. Представените писмени документи и заключенията
по изслушаните в хода на производството основна и допълнителна съдебно-технически
експертизи в достатъчна степен на категоричност доказват съществуването на
описаните в претенцията по сметки подобрения, но не и заплащането на стойността
им от страна на ищцата Д.. Основание за изложеното заключение е характерът на
писмените доказателства, обосноваващи – според ищцата – основателността на
предявения от нея иск. Същите /протоколи/актове (образци 19)/ за извършени СМР
– 7 броя, и договор за поръчка от 05.11.2009 г., находящи се на л. 129 – л. 138
от първоинстанционното дело) установяват вида на описаните в тях
строително-монтажни работи, действителното им извършване и приемането им по
смисъла на чл. 264 ЗЗД от страна на възложителя А.Д., както и стойността им, но
не и самото заплащане на така посочената и уговорена стойност. Що се отнася до
двата броя квитанции, издадени от Столична община, удостоверяващи плащането на
такса за разрешително за газова инсталация, не може да се изведе по категоричен
начин, че така заплатените такси се отнасят до делбения имот и изградената в
него газова инсталация, предвид липсата на посочен адрес, на който е изградено
съответното съоръжение.
Мотивиран от изложеното,
настоящият въззивен състав счита, че предявеният от А.Д. иск по сметки с правно
основание чл. 30, ал. 3 ЗС се явява неоснователен, тъй като не е доказано по
делото действителното извършване на претендираните от ищцата разходи за
извършените в процесния имот подобрения. С цел изчерпателност на изложението
следва да се посочи, че неправилно районният съд е присъдил стойността на
извършените в апартамент № 1 подобрения, не само защото – както бе посочено –
реалното им заплащане не е установено, но и защото този апартамент е поставен в
дял на ищцата по претенцията по сметки, като подобренията са отчетени при
определяне размера на отделните дялове в съсобствеността. Нещо повече – А.Д.
изрично е посочила в молбата, с която е заявила претенциите по сметки, че
претендира заплащането на извършените в апартамент № 1 подобрения, тъй като не
знае как ще бъдат формирани делбените дялове и кои обекти ще бъдат включени във
всеки един дял.
Във връзка с оспорването на
първоинстанционното решение в частта, с която А.Д. е осъдена да заплати на В. и
С. Л. сумата от 2648,00 лева за уравнение на дяловете в съсобствеността, следва
да се посочи, че районният съд е допуснал грешка при определяне стойността на
отделните дялове, съответно – сумата за тяхното уравняване, без да съобрази
извършената от вещото лице в откритото съдебно заседание корекция на
представеното по делото писмено заключение по изготвената съдебно-техническа
експертиза. Не е спорно между страните, но и се установява по категоричен начин
от заключението по допуснатата от въззивния съд допълнителна съдебно-техническа
експертиза, че стойността на обособените обекти от делбения имот, поставени в
дял на А.Д., възлиза на 312161,00 лева, а тези, поставени в дял на В. и С. Л. –
на 297838,00 лева, съответно – уравнението на така формираните дялове възлиза
на сумата от 7161,00 лева, която А.Д. следва да заплати на ищците по делбения
иск. Посоченото налага с въззивния съдебен акт първоинстанционното решение да
бъде отменено в частта, с която Д. е осъдена да заплати на В. и С. Л. сумата от
2648,00 лева за уравняване на дяловете в съсобствеността, като вместо това в нейна
тежест бъде присъдена действително дължимата такава в размер на 7161,00 лева.
Предвид изхода на
спора, разноски за тази инстанция могат да бъдат присъдени единствено в полза
на въззивниците, но те не са претендирали такива както с въззивната жалба, така
и в откритото съдебно заседание по делото, поради което съдът не следва да се
произнася по евентуалната им дължимост. Основателността на подадената жалба и
отхвърлянето на предявения иск по сметки обаче налагат първоинстанционното
решение да бъде отменено и в частта, с която В.Л. и С.Л. са осъдени да заплатят
сумата от 1093,14 лева по сметка на СРС, представляваща държавна такса, съобразно уважената част от
иска, като така посочената сума следва да бъде заплатена от А.Д., ведно с
присъдената в нейна тежест от районния съд сума в същия размер.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
на основание чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК при наличие на предпоставките по чл. 280,
ал. 1 ГПК.
Предвид
изложените съображения, Софийски градски съд, ІV-Д въззивен състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
57-ІІ-101, постановено на 29.08.2016 г. по гр. дело № 59828/2012 г. по описа на
Софийски районен съд (СРС), ІІ-ро ГО, 57-ми състав, в частта, с
която А.Л.Д. е осъдена да заплати на В.Д.Л. и на С.И.Л. сума в размер на
2648,00 лева за уравнение на дяловете в съсобствеността, в частта, с която на основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 30, ал. 3 ЗС, В.Д.Л.
и С.И.Л. са осъдени да заплатят на А.Л.Д. сума в размер на 27328,71 лева,
представляваща сумата, с която се е увеличила стойността на дела в съсобствения
недвижим имот – двуетажна масивна сграда с гараж, находяща се в гр. София, ул.
„Е.П.**, изградена на четири нива със застроена площ на сградата съобразно
одобрен архитектурен проект 156,17 кв. м. и построена в дворно място, представляващо
УПИ ХХХІІІ-930, кв. 18 по плана на гр. София, местност Витоша ВЕЦ „С.“,
утвърден със заповед № РД-51107/27.11.1995 г., потвърдена с Решение № 85 по
протокол № 56/06.08.2003 г. на СОС, Решение № 44, т. 2 по протокол №
24/30.03.2001 г. на СОС, заповед № РД-09-089/13.04.2004 г. и заповед №
РД-09-50-120/27.05.2004 г., при граници и съседи: УПИ ХХХІ-930, УПИ ХХХ-919,
УПИ VІ-929, УПИ VІІІ-1257 и УПИ ХХVІІІ-1096, както и в частта, с която В.Д.Л. и С.И.Л. са осъдени да заплатят по
сметка на Софийски районен съд сумата от 1093,14 лева, представляваща държавна
такса върху уважения размер на иска с правно основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 30,
ал. 3 ЗС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А.Л.Д., ЕГН: **********, с адрес ***, да
заплати на В.Д.Л., ЕГН: **********, и С.И.Л., ЕГН: **********,***, сумата
от 7161,00 лева (седем хиляди сто
шестдесет и един лева), представляваща дължимата сума за уравнение на дяловете в
съсобствеността.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Л.Д. срещи В.Д.Л. и С.И.Л. иск с
правно основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 30, ал. 3 ЗС за заплащане на сума в
размер на 27328,71 лева, представляваща стойността, с която се е увеличила
стойността на дела им в съсобствения недвижим имот – двуетажна масивна сграда с
гараж, находяща се в гр. София, ул. „Е.П.**, изградена на четири нива със
застроена площ на сградата съобразно одобрен архитектурен проект 156,17 кв. м.
и построена в дворно място, представляващо УПИ ХХХІІІ-930, кв. 18 по плана на
гр. София, местност Витоша ВЕЦ „С.“, утвърден със заповед № РД-51107/27.11.1995
г., потвърдена с Решение № 85 по протокол № 56/06.08.2003 г. на СОС, Решение №
44, т. 2 по протокол № 24/30.03.2001 г. на СОС, заповед № РД-09-089/13.04.2004
г. и заповед № РД-09-50-120/27.05.2004 г., при граници и съседи: УПИ ХХХІ-930,
УПИ ХХХ-919, УПИ VІ-929, УПИ VІІІ-1257 и УПИ ХХVІІІ-1096, като недоказан.
ОСЪЖДА А.Л.Д., ЕГН: **********, с адрес ***, да
заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 1093,14 лева (хиляда деветдесет и три лева и четиринадесет стотинки),
представляваща дължимата
държавна такса върху отхвърления размер на иска с правно основание чл. 30, ал.
3 ЗС.
В останалата си необжалвана част първоинстанционното
решение е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС
в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на основанията по
чл. 280, ал. 1 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.