Р Е Ш
Е Н И Е
№ 836 / 12.12.2019 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На четиринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Михаела Бончева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 961 по описа за 2019 година, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК,
вр. чл. 79 ал.1 от ЗЗД; от „Теленор България“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда
6, п.к. 1766, представляван от Д.К.К.и от М.С.; против Ю.И.С. с ЕГН ********** ***.
Ищецът претендира, да се установи за дължима му от ответника - сумата от
195,32 лева, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен
номер ********* за периода от 05.11.2016 г. до 04.04.2017 г., за която по
негово заявление била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 2669/2018 г. по описа на ХРС. Заповедта била връчена на длъжника при
условията на чл.47 ал.5 от ГПК, което обосновавало правния интерес на ищеца от
предявяване на настоящия иск. Ответникът бил абонат на дружеството ищец по
силата на договор за мобилни услуги от 04.08.2015 г., сключен за мобилен номер
********** по програма Резерв Стандарт 19.99 лева, с абонатен номер *********,
за уговорения срок на действие на предпочетената абонаментна програма до
04.08.2017 г. На 09.11.2015 г. абонатът подписал Допълнително споразумение за
мобилен номер ********** с абонаментен план НонСтоп 29.99 лева със срок до
09.11.2017 г., като при възползване от преференциалните условия на оператора
взел на изплащане мобилно устройство марка Samsung модел Galaxy A3 Black
посредством 23 месечни вноски в размер на 19.59 лева. На 19.03.2016 г.
абонатът сключил Допълнително
споразумение за мобилен номер ********** с абонаментен план НонСтоп 40.99 лева
със срок до 19.03.2018 г. Ответникът ползвал предоставяните от ищеца мобилни
услуги, като потреблението било фактурирано под абонатен номер № *********. За
потребените от ответника услуги за периода от 05.11.2016 г. до 04.04.2017 г. ищецът издал следните фактури с абонатен
номер № *********:
1. Фактура № **********/05.12.2016 г. за отчетения период на потребление
05.11.2016 г.-04.12.2016 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 60.58 лева с ДДС, от които 34.16 лева без ДДС - месечна
такса за абонаментен план 40.99 лева, 19.59 лева - вноска лизинг. Дължимата
сума била платима в срок 20.12.2016 г.;
2. Фактура № **********/05.01.2017г. за отчетения период на потребление
05.12.2016 г. – 04.01.2017г. с начислена за периода сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 63.35 лева с ДДС, от които 34.16 лева без ДДС - месечна
такса за абонаментен план 40.99 лева, 1.24 лева без ДДС - временно
възстановяване на изходящия трафик, 19.59 лева - вноска лизинг, 0.32 лева без
ДДС - кратки текстови съобщения. Дължимата сума била платима в срок 20.01.2017 г.;
3. Фактура № **********/05.02.2017г. за отчетения период на потребление
05.01.2017 г.–04.02.2017 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 60.58 лева с ДДС, от които 34.16 лева без ДДС - месечна
такса за абонаментен план 40.99 лева. Дължимата сума била платима в срок
02.02.2017г. Към фактурата било приложено извлечение от потреблението на
ползвания мобилен номер и 19.59 лева - вноска лизинг.
Абонатът потребил и не заплатил мобилни услуги на обща стойност 184.51
лева, фактурирани за три последователни отчетни месеца - за месец ноември
2016г., за месец декември 2016г. и за месец януари 2017г. С Кредитно известие
№**********/05.03.2017г. за извършена корекция по дълга, като била сторнирана
сумата в размер на 8.78 лева с ДДС за върнати на абоната пропорционално
начислени при сключване на абонамента такси, начислена била и дължимата
лизингова вноска в размер на 19.59 лева и бил отразен незаплатения баланс в
размер на 184.51 лева, за предходните три отчетни периода, при което
задължението за плащане възлизало на сума в размер на 195.32 лева. Поради
неизпълнението на абоната да заплати стойността на потребените и фактурирани
услуги на стойност 195.32 лева, на основание чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на
мобилния оператор, ищецът прекратил едностранно индивидуалния договор на
ответника за ползвания абонамент и издал по абонатен номер №********* на дата
05.04.2017 г. крайна Фактура № **********/ 05.04.2017 г. с начислена обща сума
за плащане в размер на 790.36 лева. Начислената сума представлявала сбор от
незаплатения от абоната остатък в размер на 195.32 лева за задълженията по
предходните фактурирани периоди, начислена неустойка за предсрочно прекратяване
в размер на 438.32 лева, както и незаплатени лизингови вноски в размер на
156.72 лева. Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния
оператор ответникът се съгласил и приел ОУ на оператора за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл.49 от ОУ, ищецът имал
право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното
количество и на уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е длъжен да
заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени
в т.27 от тези ОУ, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18
дни след датата на издаването й“. Незаплащането в срок на издадените от
оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги обусловило правото на
ищеца /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на ответника.
За неуредените случаи в индивидуалния договор били в сила ОУ на договора за
предоставяне на мобилни услуги. В чл.20 от ОУ било посочено, че всички услуги
се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно
действащата ценова листа на Теленор. Съгласно чл.23, б) месечният абонамент
осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва
разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в
размери, съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. По
силата на чл.26 неполучаването на фактура не освобождавало потребителя от
задължението му за плащане на дължимата сума. Потребителят отговарял и дължал
връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани
със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27
от ОУ, плащането на посочената във фактурата сума се извършвало в срока, указан
във фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При
неспазване на срока потребителят дължал неустойка за забава в размер на
законната лихва за всеки ден закъснение. В конкретния случай ответникът
подписал договори за услуги с мобилния оператор, ползвал мобилен номер ********** и не изпълнил
задължението си по договора да заплаща стойността на предоставените услуги,
като с това си поведение изпаднал в забава. Издадени били фактури и в срок не
ги заплатил. Изпълнен бил фактическият състав на едно договорно неизпълнение по
чл.79 ЗЗД, за което ответникът следвало да понесе отговорността си.
Представените фактури сами по себе си не били основание за плащане, но
ответникът бил сключил договор и ползвал съответната далекосъобщителна услуга,
задължил се да заплаща цената на предоставеното устройство, съгласно уговорения
погасителен план, респ. същият бил в неизпълнение на договора.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в
размер на 195,32 лева, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за
абонатен номер ********* за периода от 05.11.2016 г. до 04.04.2017 г., ведно
със законната лихва от 06.11.2018 г. до окончателното й изплащане, за която
сума е издадена заповед № 1198/09.11.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д № 2669/2018г. по описа на ХРС. Претендира
разноски за настоящото и за заповедното производство. Тези искания се поддържат
от пълномощник на ищеца в допълнително писмено становище по делото, като иска
постановяване на неприсъствено решение по делото, като предявеният иск се уважи
изцяло.
Ответникът не представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок; не се явява и не изпраща свой пълномощник в
открито съдебно заседание.
Предвид изложеното процесуално поведение и становищата на страните в
настоящия процес, съдът намира, че в случая са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, предвид следните съображения:
Ответникът не представи в срок отговор на
исковата молба и не се яви в насрочените по делото открити съдебни заседания, нито
изпрати свой пълномощник, не направи и искане за разглеждането на делото в негово
отсъствие. В допълнително писмено становище по делото, чрез
процесуалния си представител, ищецът направи искане за постановяване на
неприсъствено решение по реда на чл.238 ал.1 от ГПК. Ето защо, налице са
положителните процесуални предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение. Налице са и общите законово установени предпоставки за постановяване
на такова решение по чл.239 ал.1 от ГПК, а именно - на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна
на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; искът вероятно е основателен
с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените множество
писмени доказателства. Предвид изложеното, следва да се постанови неприсъствено
решение, с което предявеният иск се уважи изцяло, без решението да се мотивира
по същество.
Предвид ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. №
4/2013 г., на ОСГТК на ВКС, отговорността на ответника за деловодните разноски
на ищеца в заповедното и в настоящото производство следва да се реши с
настоящия съдебен акт, при съобразяване на разпоредбите на чл.78 ал.1, вр.
чл.80 от ГПК. Съобразно изцяло уважения иск, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца деловодни разноски в общ размер на 410 лв., включващи
разноски за заповедното производство от 25 лв. за държавна такса и 180 лв. за
адвокатско възнаграждение, както и същите разноски за настоящото производство.
Мотивиран така и
на основание чл.239 ал.2, вр. ал.1 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ю.И.С. с ЕГН ********** ***; ДЪЛЖИ на „Теленор България“ ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк
София, сграда 6, п.к. 1766, представляван от Д.К.К. и от М.С.; сумата от 195,32 лева, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер
********* за периода от 05.11.2016 г. до 04.04.2017 г., за която сума издадени
са били:
- фактура № **********/05.12.2016 г.,
- фактура № **********/05.01.2017 г.,
- фактура № **********/05.02.2017 г.,
- кредитно известие № **********/05.03.2017
г. и
- крайна фактура № **********/05.04.2017
г.;
ведно със законната лихва от 06.11.2018 г. до
окончателното й изплащане;
за която сума е издадена заповед № 1198/09.11.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д № 2669/2018г. по
описа на ХРС.
ОСЪЖДА Ю.И.С. с
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България“ ЕАД с ЕИК ********* деловодни
разноски за заповедното и за настоящото производства в общ размер от 410 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи от решението на страните.
ДА СЕ УКАЖАТ на ответника възможностите по чл.240 ал.1 от ГПК.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.Б.