МОТИВИ към Присъда
№60/26.02.2016г. по НОХД №117/2016г. на РС- ***
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – *** е повдигнала обвинение срещу:
- Е.Г.С. ЕГН: **********,
- С.А.А. ЕГН: **********,
- Е.Н.Р. ЕГН: **********
за
това, че на 28 срещу 29.01.2014г. в с.*** обл.***,след
като се сговорили предварително за осъществяването на кражба която не
представлява маловажен случай, Е.С. и С.А. при условията на опасен рецидив, а Е.Р.
- при условията на повторност, чрез разрушаване на
прегради, здраво направени за защита на имот, отнели чужди движими вещи – 1 бр. саморъчно изготвен електрожен 180 А на
стойност 295 лева,2 бр. медни тави на обща стойност 16 лева и 1 бр. меден котел
с вместимост 10 литра на стойност 40 лева,всичко вещи на обща стойност 351
лева, от владението на собственика В.А. ***, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвоят - престъпление по чл.196 ал.І т.2 вр. с чл.195 ал.І т.3 и т.5 вр. с
чл.29 ал.І б.”А” и б.”Б” НК за Е.С. и С.А. и по чл.195 ал.І т.3,т.5 и т.7 вр. с чл.28 ал.І НК - за Е.Р..
В хода на съдебното производство подсъдимите
Е.С., С.А. и Е.Р. отправят искане за провеждане на
съкратено съдебно следствие пред първата инстанция при условията и по реда на
чл.372 ал.4 вр. чл.371 т.2 НПК. След като им бяха разяснени
правата по чл.371 НПК и бяха уведомени, че съответните доказателства от досъдебното
производство и направеното самопризнание по чл.371 т.2 НПК ще се ползват при
постановяване на присъдата, подсъдимите признаха вината си и заявиха, че
признават фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и са съгласни
да не се събират доказателства за тези факти. Съобразявайки, че направеното от подсъдимите
самопризнание се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства и доказателствени средства, Съдът, на осн.чл.372 ал.4 НПК обяви,
че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Представителят на РП - *** поддържа повдигнатото
обвинение. Счита същото за доказано по несъмнен начин. Относно параметрите на
наказателната отговорност счита, че на всеки от подсъдимите следва да бъде
наложено наказание лишаване от свобода в размер около минимума, което да бъде
намалено с 1/3 на основание чл.58а НК, което да бъде ефективно изтърпяно.
Защитникът на подсъдимите Е.С. и С.А. счита,
че обвинението е доказано по безспорен начин. По отношение на вида и размера на
наказанието счита, че на всеки от подзащитните му
следва да бъде наложено минимално по размер наказание. Подсъдимите С. и А.
пледират в същия смисъл.
Защитникът на подсъдимия Е.Р. счита, че
обвинението е доказано по безспорен начин. По отношение на вида и размера на
наказанието счита, че същото следва да бъде в минимален размер, който да бъде съответно
намален с 1/3 на основание чл.58а НК. Подсъдимият Р. пледира в същия смисъл.
От направеното самопризнание от страна
на подсъдимите лица, както и от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства и доказателствени средства, които ги подкрепят, Съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Е.Г.С. е роден на ***г*** обл.***,
ул. „***“ № **, понастоящем в Затвора – ***, ***, български гражданин, с
начално образование, не работи, неженен, осъждан, ЕГН: **********.
С Определение по ЧНД №26/2010г. по описа на РС – ***,
наложените наказания на Е.Г.С. са групирани по следния начин: на основание
чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 НК му е определено
едно общо най-тежко наказание измежду наложените му по НОХ дела 7832/03г. ,
1552/04, 415/05г. по описа на СРС и № 1721/05г., 2903/06г. по описа на РС – ***,
а именно - 4 години лишаване от свобода,
при първоначален строг режим на изтърпяване, което е увеличено на основание
чл.24 НК с 22 дни; постановено е отделно
изтърпяване на наказанието по НОХД № 3645/09г. по описа на РС - *** в размер на
8 месеца лишаване от свобода. Определението влязло в сила на 22.02.2010г.
С.А.А. е роден на ***г***,
понастоящем в Затвора – ***, ***, български гражданин, без образование, не
работи, неженен, осъждан, ЕГН: **********.
С Определение по ЧНД №1743/2010г. по описа на РС – ***,
наложените наказания на С.А.А. са групирани по
следния начин: на основание чл. 25, ал. І вр. с чл.
23, ал. І НК е определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените по НОХДела №№ 2349/2009 г. и 1186/2009г. - и двете по описа на
РАЙОНЕН СЪД – ***, а именно - десет месеца “лишаване от свобода”, при първоначален
строг режим в затвор; на основание чл.
25, ал. І вр. с чл. 23, ал. І НК е определено едно
общо най-тежко наказание измежду наложените по НОХДела
№№ 3355/2009 г., 299/2010 г., 955/2010 г. - и трите по описа на РАЙОНЕН СЪД - ***
и 234/2010 г. по описа на ОКРЪЖЕН Съд – ***, а именно -три години и шест месеца
“лишаване от свобода”, при първоначален строг режим в затвор. Определението влязло в сила на
10.12.2010г.
Е.Н.Р. е роден на ***г***, ***, български
гражданин, без образование, не работи, неженен, осъждан, ЕГН: **********.
С Определение по НОХД №2129/2010г. по описа на РС –
*** било одобрено Споразумение за решаване на наказателното производство, въз
основа на което подсъдимият Е.Н.Р. бил признат за виновен в извършването на
престъпление по чл. 197 ал. 1 т.3, във вр. чл. 195,
ал. І, т. 3, във вр. с чл. 194, ал. І НК, като му
било наложено наказание “пробация” при
следния вид и размер на пробационните мерки: по чл. 42а, ал. 2 т. 1 НК – за
срок от три години, при периодичност - два пъти седмично, по чл. 42а, ал. 2, т.
2 НК – за срок от три години и по чл. 42а, ал. 2, т. 6 НК – 200 часа годишно за
срок от три години. Определението влязло в сила на 16.09.2010г.
Към 28.01.2014г. подсъдимите С., А. и Р. се
познавали и поддържали приятелски отношения помежду си. На същата дата, тримата
се срещнали и обсъдили извършването на кражба, тъй като имали нужда от парични
средства. Било им известно, че имотът, находящ се в
с.***, обл.***, УЛ. „**“ №**, стопанисван от
свидетеля В.Х.А. по това време не бил
обитаем, тъй като свидетелят пребивавал трайно в гр.***. Поради това, тримата
подсъдими постигнали съгласие да извършат кражба именно от този имот. В
изпълнение на така уговореното, през нощта на 28/29.01.2014г. Е.С., С.А. и Е.Р. прескочили оградата на имота на св.А., счупили
един от прозорците на къщата, успели да го отворят и влезли в нея. След това,
по неустановен начин разбили заключващото устройство на вратата на избеното
помещение и влезли в него. Там намерили следните вещи, собственост на св.А. - 1
бр. саморъчно изготвен електрожен 180 А на стойност 295 лева, 2 бр. медни тави
на обща стойност 16 лева и 1 бр. меден котел с вместимост 10 литра на стойност
40 лева, всичко вещи на обща стойност 351 лева. Подсъдимите взели със себе си
посочените вещи и успешно напуснали имота на св.А.. На сутринта разглобили
саморъчно направения електрожен, като по този начин извлекли металните части,
които могат да бъдат предадени като скрап. Тези части, заедно с медния котел и
двете медни тави, предали в пункт за изкупуване на черни и цветни метали в гр.***,
стопанисван от „КАЙЛЪКА РЕСУРС” АД – ***, с изкупчик
– свидетеля ***. По случая били съставени 2 бр. покупко-изплащателни
сметки. Получените по този начин парични средства, подсъдимите поделили помежду
си.
На 04.04.2014г. св. В.А. се прибрал в имота си в с.***
и установил извършването на описаната по – горе кражба, за което сигнализирал
РУМВР – ДОЛНИ ДЪБНИК.
С Постановление от 27.05.2014г. на прокурор при РП
– *** било образувано досъдебно производство №Д – 1203/2014г. по описа на
същата прокуратура, в хода на което към наказателна отговорност били привлечени
подсъдимите Е.С., С.А. /и двамата за престъпление по
чл.196 ал.І т.2 вр. с чл.195 ал.І т.3 и т.5 вр. с чл.29 ал.І б.”А” и б.”Б” НК/ и Е.Р. /за престъпление
по чл.195 ал.І т.3, т.5 и т.7 вр. с чл.28 ал.І НК/.
Още преди това обаче, в хода на извършвана
полицейска проверка, с Протокол от 13.03.2014г. подсъдимият С.А.А. доброволно предал на полицейските органи 25 линейни
метра електрически кабел, двужичен, бял на цвят,
завършващ с черен на цвят щепсел, за който дал пояснение, че е откраднал от
къща в с.***, заедно с „Е. на Никита и зет му Е.“.
Така приетата фактическа обстановка се
приема от Съда за безпротиворечива и в съответствие с
направеното от подсъдимите самопризнание по реда на чл.371 т.2 НПК. Доказва се
от събраните в хода на наказателното производство доказателства и
доказателствени средства – писмени и гласни такива, а именно:
- обяснения на подсъдимите Е.Г.С. /л.87 – 88 от ДП/, С.А.А. /л.91 – 92 от ДП/, Е.Н.Р. /л.99 - 100 от ДП/, дадени в
досъдебното производство;
- показания на свидетелите В.Х.А., ***, ***, ***, /л.35,
л.38 – 39, л.48 – 49, л.75 - 76 от ДП/;
- експертно заключение по съдебно - оценителна
експертиза, от което се установява стойността на вещите, посочени по – горе, което
Съдът приема за обосновано и правилно, поради което го кредитира /л.43 – 44 от
ДП/;
- 2бр. покупко – изплащателни сметки от 29.01.2014г., издадени от „КАЙЛЪКА
РЕСУРС“ АД – *** /л.28 – 29 от ДП/;
- протокол за доброволно предаване от 13.03.14г. /л.30
от ДП/;
- писмени данни относно имущественото състояние и
трудовата заетост на подсъдимите лица, представени от ОДМВР – *** и ТД на НАП -
***/л.22, 27, - 34 от делото/;
- характеристични справки /л.30, л.34, л.35 от делото/;
- справки за съдимост /л.36 - 58 от делото/.
При така установената фактическа
обстановка Съдът намира, че с действията си, от обективна страна, подсъдимият Е.Г.С.
ЕГН: ********** е осъществил състав на престъпление по чл.196 ал.І т.2 вр. с чл.195 ал.І т.3 и т.5 вр. с
чл.29 ал.І б.”А” и б.”Б” НК - на 28/29.01.2014г. в с.*** обл.***,
при условията на опасен рецидив, при предварителен сговор с подсъдимите С.А.А. и Е.Н.Р. и в немаловажен случай, чрез разрушаване на
прегради, здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи – 1 бр. саморъчно изготвен електрожен 180 А на
стойност 295 лева, 2 бр. медни тави на обща стойност 16 лева и 1 бр. меден
котел с вместимост 10 литра на стойност 40 лева, всичко вещи на обща стойност 351
лева, от владението на собственика В.Х.А. ***, без негово съгласие.
При така установената фактическа
обстановка Съдът намира, че с действията си, от обективна страна, подсъдимият С.А.А. ЕГН: ********** е осъществил състав на престъпление по
чл.196 ал.І т.2 вр. с чл.195 ал.І т.3 и т.5 вр. с чл.29 ал.І б.”А” и б.”Б” НК - на 28/29.01.2014г. в с.***
обл.***, при условията на опасен рецидив, при
предварителен сговор с подсъдимите Е.Г.С. и
Е.Н.Р., в немаловажен случай, чрез разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи – 1 бр. саморъчно изготвен електрожен 180 А на
стойност 295 лева, 2 бр. медни тави на обща стойност 16 лева и 1 бр. меден
котел с вместимост 10 литра на стойност 40 лева, всичко вещи на обща стойност
351 лева, от владението на собственика В.Х.А. ***, без негово съгласие.
При така установената фактическа
обстановка Съдът намира, че с действията си, от обективна страна, подсъдимият Е.Н.Р.
ЕГН: ********** е осъществил състав на престъпление по чл.195 ал.І т.3, т.5 и
т.7 вр. с чл.28 ал.І НК - на 28/29.01.2014г. в с.*** обл.***, при условията на повторност,
при предварителен сговор с подсъдимите Е.Г.С.
и С.А.А. и в немаловажен случай, чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, отнел чужди
движими вещи – 1 бр. саморъчно изготвен
електрожен 180 А на стойност 295 лева, 2 бр. медни тави на обща стойност 16
лева и 1 бр. меден котел с вместимост 10 литра на стойност 40 лева, всичко вещи
на обща стойност 351 лева, от владението на собственика В.Х.А. ***, без негово
съгласие.
Налице е деяние, изразило се в прекъсване
от страна на подсъдимите лица на фактическата власт на собственика В.Х.А. (без негово знание и съгласие) върху предмета на
престъплението – посочените по – горе движими вещи. Кражбата е била планирана
от подсъдимите, които са съгласували волите си за нейното извършване, т.е.
предварително са се сговорили за нея (Решение № 727 от 18.XII.1995 г. по н. д.
№ 427/95 г., II н. о., Решение № 780 от 25.X.1991 г. по н. д. № 507/91 г., I н.
о.). За получаване на достъп до инкриминираните вещи, подсъдимите разрушили
прегради, здраво направени за защита на имот – счупили прозорец на къщата в
имота на пострадалото лице, след което разбили и заключващия механизъм на
вратата на избеното помещение, като по този начин получили достъп до собствените
на св.А. вещи. Наред с прекъсване на фактическата власт на законния владелец, подсъдимите
С., А. и Р. установили собствена трайна фактическа власт върху предмета на
престъплението, като се отдалечили успешно от местопрестъплението, а
впоследствие – предприели действия по собствено разпореждане с вещите,
предавайки части от тях в пункт за изкупуване на черни и цветни метали.
Изпълнителното деяние, неговия
механизъм и престъпният му резултат се доказват пряко посредством направените
от подсъдимите самопризнания по реда на чл.371 т.2 НПК, дадените от тях
обяснения в досъдебното производство, от показанията на свидетелите В.Х.А., както и от
заключението по изготвената съдебно – оценителна експертиза. Косвено се
доказват от показанията на свидетелите ***, ***, ***, ***. Съдът намира, че посочените доказателствени
материали се намират в синхрон помежду си и по несъмнен начин установяват
обстоятелствата от разглежданата група.
Авторството на деянието се установява
пряко от направените от подсъдимите самопризнания по реда на чл.371 т.2 НПК и дадените
от тях обяснения в досъдебното производство. Косвено се доказва от показанията
на свидетелите ***, ***, ***, протокол за доброволно предаване от 13.03.14г. и
2бр. покупко – изплащателни
сметки от 29.01.2014г., издадени от „КАЙЛЪКА РЕСУРС“ АД – ***. Посочените доказателствени материали взаимно се потвърждават и
способстват за установяване по категоричен начин, че именно Е.С., С.А. и Е.Р. са извършители в (участвали в изпълнението на) престъплението,
предмет на разглеждане по настоящото наказателно производство.
Квалифициращите признаци „опасен
рецидив“ по смисъла на чл.29 ал.1 б.А“ и б.„Б“ НК за подсъдимите Е.С. и С.А., и
„повторност” по смисъла на чл.28 ал.1 НК за
подсъдимия Е.Р. се доказват от представените по делото справки за съдимост,
както и от цитираните по – горе техни осъждания, за които не е изтекъл срока по
чл.30 ал.1 НК.
От субективна страна, подсъдимите са
действали при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 НК –
съзнавали са общественоопасния характер на деянието, както и неговите обективни
признаци, предвиждал са неговите общественоопасните последици (прекъсване на
чуждата фактическа власт върху предмета на престъплението и установяване на
собствена такава) и са имали за цел тяхното настъпване. Налице е и характерното
за чл.194 ал.1 НК намерение за своене на отнетите вещи, което ясно проличава от
действията на подсъдимите по последващо разпореждане с откраднатото, чрез
предаване на части от него като металния отпадък в нарочен пункт за изкупуване.
Субективната страна на деянието се установява по убедителен начин посредством
доказателствата и доказателствените средства, коментирани по – горе, от които
се доказва и неговата обективна страна.
Въз основа на тези доводи Съдът съобрази, че
повдигнатите спрямо подсъдимите лица обвинения са доказани по несъмнен начин,
поради което ги призна за виновни, както следва - Е.Г.С. ЕГН: ********** и С.А.А. ЕГН: ********** за престъпление по чл.196 ал.І т.2 вр. с чл.195 ал.І т.3 и т.5 вр. с
чл.29 ал.І б.”А” и б.”Б” НК, а подсъдимия Е.Н.Р. ЕГН: ********** – за
престъпление по чл.195 ал.І т.3, т.5 и т.7 вр. с
чл.28 ал.І НК.
При решаване на въпросите за
индивидуализацията на наказанието, Съдът взе предвид степента на обществената
опасност на деянието и личната обществена опасност на подсъдимите, смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Обществената опасност на деянието по
чл.196, ал.І, т.2 във вр. с чл.195, ал.І НК, следваща
от предвидената в закона наказуемост, е висока: предвидено е наказание лишаване
от свобода от три до петнадесет години, т.е престъплението е „тежко” по смисъла
на чл.93 т.7 НК, с относително висок специален минимум, както и с висок
специален максимум. Наред с това, съобразно чл.196 ал.2 НК, Съдът има право на
преценка да наложи на дееца кумулативно и наказание „конфискация” в размер до
една втора от имуществото на дееца.
Обществената опасност на деянието по
чл.195 ал.1 НК, следваща от предвидената в закона наказуемост, е висока:
предвидено е наказание лишаване от свобода от една до десет години, т.е
престъплението е „тежко” по смисъла на чл.93 т.7 НК, с относително нисък
специален минимум, но с висок специален максимум.
Наред с това, обществената опасност на
деянието в настоящия случай се явява висока и поради обстоятелството, че се
касае за тип престъпни посегателства (извършване на кражба с цел набавяне на
метални предмети за последващото им предаване като метален отпадък, независимо
от реалната им стойност, функционалното им предназначение или годност), които
са широко разпространени към настоящия момент и посредством които се засягат
голям брой граждани, причиняват се сериозни материални щети, битови и други
неудобства на потърпевшите.
Личната обществена опасност на
подсъдимия Е.С., следваща от представената справка за съдимост, е висока – същият
е осъждан за престъпления от общ характер извън тези, обуславящи наличието на
квалифициращия признак „опасен рецидив“ (пунктове 1 – 4 вкл. в справката за
съдимост). В тази насока е и представената характеристична справка, от която се
установява, че подсъдимият не упражнява трудова дейност и поддържа контакти с
лица от криминалния контингент.
Личната обществена опасност на
подсъдимия С.А., следваща от представената справка за съдимост, е висока –
същият е осъждан за престъпления от общ характер извън тези, обуславящи
наличието на квалифициращия признак „опасен рецидив“ (пунктове 1 – 6 вкл. в
справката за съдимост). В тази насока е и представената характеристична справка,
видно от която същият не се ползва с добро име по местоживеене, не работи и
поддържа контакти с лица от криминалния контингент.
Личната обществена опасност на
подсъдимия Е.Р., следваща от представената справка за съдимост, е умерена –
същият е осъждан еднократно (пунктове 1 – 2 вкл. в справката за съдимост) за
престъпления от общ характер извън това, обуславящо наличието на квалифициращия
признак „повторност“. Според представената
характеристична справка, същият не се ползва с добро име по местоживеене и
поддържа контакти с лица от криминалния контингент.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства Съдът взе предвид:
- направените самопризнания, придружени с
подробни обяснения, дадени в досъдебното производство, които са способствали за
разкриване на обективната истина;
- относително ниския размер на предмета
на престъплението, който е близък до размера на МРЗ в страната към момента на
извършване на деянието /към месец януари 2014г. – 340 лева/
Направените от подсъдимите
самопризнания в съдебното следствие не следва да се ценят като смекчаващо
отговорността обстоятелство - в съответствие със задължителните указания,
дадени с т.7 от Тълкувателно Решение № 1 от 06.04.2009 г. по н. д. № 1/2008 г.
на Върховен касационен съд, Наказателна колегия.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства и за тримата подсъдими Съдът взе предвид споменатата вече висока
степен на обществена опасност на деянието и предходната им съдимост.
При така приетите и обсъдени обществена
опасност на деянието и дееца, смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, Съдът намира следното: и за тримата подсъдими е налице формален баланс
между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, при висока лична
обществена опасност на подсъдимите С. и А. и умерена лична обществена опасност
за подсъдимия Р., като деянието е с висока степен на обществена опасност. От
друга страна, както вече беше споменато, размерът на причинените вреди в случая
доближава размера на МРЗ в страната към момента на извършване на деянието, като
това смекчаващо обстоятелство, предвид имуществения характер на престъпното
посегателство, следва да има по – голяма относителна тежест при решаване на
въпросите за индивидуализацията на наказанието. Следователно, за да бъде
наказанието справедливо и съответно на извършеното престъпление, налага се
същото, за всеки от подсъдимите, да бъде определено в законовия минимум. Ето
защо, Съдът:
- на основание чл.196 ал.І т.2 вр. с чл.195 ал.І т.3 и т.5 вр. с
чл.29 ал.І б.”А” и б.”Б” във вр.чл.54 НК определи на подсъдимия Е.С. наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ 3 /ТРИ / ГОДИНИ, като на основание чл. 373 ал.2 НПК вр. чл.58а ал.1 НК намали така определеното
наказание в размер на 3 /ТРИ/ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с 1/3 и му наложи
наказание 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Като съобрази предходната
съдимост на дееца, Съдът постанови на основание чл.60 ал.1 вр.чл.61 т.2 ЗИНЗС
така определеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ да
бъде изтърпяно в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, при
първоначален „строг” режим. Предвид събраните данни за имущественото състояние
и трудова заетост на подсъдимия (не работи, няма регистрирано движимо или
недвижимо имущество), а и предвид стойността на предмета на престъплението,
Съдът отчете, че не са налице основания
и предпоставки за налагане на наказание „конфискация“;
- на основание чл.196 ал.І т.2 вр. с чл.195 ал.І т.3 и т.5 вр. с
чл.29 ал.І б.”А” и б.”Б” във вр.чл.54 НК определи на подсъдимия С.А. наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ 3 /ТРИ / ГОДИНИ, като на основание чл. 373 ал.2 НПК вр. чл.58а ал.1 НК намали така определеното
наказание в размер на 3 /ТРИ/ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с 1/3 и му наложи
наказание 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Като съобрази предходната
съдимост на дееца, Съдът постанови на основание чл.60 ал.1 вр.чл.61 т.2 ЗИНЗС
така определеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ да
бъде изтърпяно в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, при
първоначален „строг” режим. Предвид събраните данни за имущественото състояние
и трудова заетост на подсъдимия (не работи, няма регистрирано движимо или
недвижимо имущество), а и предвид стойността на предмета на престъплението,
Съдът отчете, че не са налице основания
и предпоставки за налагане на наказание „конфискация“;
- на основание чл.195 ал.І т.3, т.5 и т.7
вр. с чл.28 ал.І НК във вр.чл.54 НК определи на
подсъдимия Е.Р. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ 1 /ЕДНА/ ГОДИНА, като
на основание чл. 373 ал.2 НПК вр. чл.58а ал.1 НК
намали така определеното наказание в размер на 1 /ЕДНА/ ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА и му наложи наказание 8 /ОСЕМ/ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Съдът
съобрази, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето
на подсъдимия Е.Р. не е наложително същият да изтърпи ефективно така наложеното
му наказание лишаване от свобода. Ето защо и като съобрази, че прилагането на
института на условното осъждане в случая е допустимо, Съдът на основание на
основание чл.66 ал.1 НК отложи изпълнението на така наложеното наказание
лишаване от свобода в размер на осем месеца, за срок от 3 /три/ години.
Така определените и наложени наказания
Съдът приема за съответстващи на целите на индивидуалната и генералната
превенция, както и за достатъчни по своя вид и размер, щото да способстват за
поправянето и превъзпитанието на извършителите. Наред с това, изпълнени се
явяват и принципните изисквания на Закона наказанието да бъде справедливо,
както и да бъде съответно на извършеното престъпление.
По отношение на приобщеното по делото
веществено доказателство – 25 линейни метра електрически кабел, двужичен, бял на цвят, завършващ с черен на цвят щепсел –
Съдът съобрази, че същото представлява част от отнетия от имота на свидетеля В.Х.А.
саморъчно изготвен електрожен, поради което постанови да му бъде върнато, след
влизане на присъдата в сила.
По отношение на направените по делото
разноски, Съдът съобрази, че в съответствие с изхода на наказателното
производство всеки от подсъдимите следва да заплати 1/3 от общия им размер – 25
лева. Ето защо, на основание чл.189 ал.3 НПК, всеки от тях - Е.Г.С. ЕГН: **********,
С.А.А. ЕГН: ********** и Е.Н.Р. ЕГН: ********** беше
осъден да заплати по 8, 33 лева - по сметка на ОДМВР – ***.
По така изложените мотиви, Съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ХІІ Н.С.: