№ 1367
гр. Варна, 25.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ивелина Х.а - Желева
при участието на секретаря Пламена Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Ивелина Х.а - Желева Административно
наказателно дело № 20233110201993 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК104518621, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, Варна Тауърс - Е, бул. „Владислав Варненчик” № 258, ,
представлявано от А. А. К., Х. П. Х., П. В., депозирана чрез процесуален представител-
адв. Н. Б., вписан в АК - гр. Варна против Наказателно постановление № НП-20 от
06.04.2023г. издадено от Председателя на Комисия за енергийно и водно регулиране
/КЕВР/, с което на дружеството е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 10 000 лева, на основание чл. 60а, ал.1 от Закона за
енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/, за нарушение на чл.26, ал.3 от същия
закон.
С жалбата се молим за цялостна отмяна на обжалваното НП. Сочи се, че същото
е неправилно и незаконосъобразно, като се изтъкват подробни съображения за това.
На първо място се сочат нарушения на процесуалния закон, като се твърди че НП
е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Визират
се нарушения на чл. 57, ал. 1 и чл. 42 от ЗАНН, като се сочи, че нарушението не е
индивидуализирано от обективна страна.
Визират се нарушения на разпоредбите на чл.52, ал.1 и чл. 52, ал. 4 от ЗАНН,като
се сочи, че наказващият орган преди да се произнесе по административнонаказателната
1
преписка, трябва да провери акта с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост, да прецени възраженията на наказателно отговорното лице и събраните
доказателства, а когато е необходимо извършва и разследване по спорните
обстоятелства. Акцентира се върху обстоятелството, че тежестта на доказване лежи
върху органа, издал наказателното постановление.
На следващо място, в жалбата се сочи, че НП е издадено при противоречието му с
материалноправните разпоредби на ЗЕ, ЗЕВИ и Наредба № 6.
Застъпва се становище, че е неправилна констатацията на КЕВР, че като е
изисквало от производителите да представят към заявленията си за проучване
условията за присъединяване схема на разположение на централата по стрингове
съобразно разположението на имота и застрояването в него, ЕРП Север е поставило
изискване, което е извън нормативно определените изисквания по чл. 88 от Наредба №
6. Излагат се и аргументи за приложението на чл.28 от ЗАНН. С тези и други
аргументи се иска отмяната на НП и присъждане на разноски по делото.
В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя поддържа
жалбата като моли съда да отмени наказателното постановление на наведените в нея
доводи. Претендира за присъждане на разноски.
Наказващият орган – Председателят на Комисията за енергийно и водно
регулиране, чрез своя процесуален представител ангажира становище за
неоснователност на жалбата като моли съдът да потвърди наказателното
постановление като правилно и законосъобразно по подробно изложените
съображения в писмените бележки. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Във връзка със Заповед № З-Е-1134 15.08.2022 г. на председателя на Комисията
за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията) и на основание на чл. 21, ал. 1, т.
44, чл. 75, ал. 2, чл. 76, ал. 1, ал. 2, ал. 4 и ал. 5, чл. 77, ал. 2 и ал. 4, чл. 78, чл. 80 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 10, ал. 1, т. 6 от Правилника за дейността на
Комисията за енергийно и водно регулиране и на нейната администрация длъжностни
лица от КЕВР, сред които и св.Е. К. извършили проверка на „Електроразпределение
Север“ АД за изпълнение на условията по издадената му Лицензия № Л-138-07
13.08.2004 г. за дейността „разпределение на електрическа енергия“.
Поводът за проверката бил постъпили в Комисията за енергийно и водно регулиране
жалби, свързани с подадени искания за присъединяване на обекти за производство на
2
електрическа енергия от ВЕИ.
Във връзка с извършваната проверка от „Електроразпределение Север“ АД били
изискани информация и документи, и била извършена проверка на място, по
седалището на дружеството.
От страна на възз. дружество в КЕВР била предоставена информация относно
постъпилите за периода 01.07.2020 г. 31.12.2021 г. искания за присъединяване на
обекти за производство на електрическа енергия от ВЕИ на територията на
дружеството и жалби, свързани със същите подадени искания.
На 18.11.2022 г. работната група, определена от председателя на КЕВР извършила
проверка на място в седалището на дружеството, като се запознала с относимите
документи и изискала допълнителни разяснения от дружеството.
В хода на проверката била проверена документация относно Искания за
присъединяване с вх.№5618445/17.12.2020г. и вх.№ **********/17.12.2020 г във
връзка с обект „ФЕЦ“ с мощност 30 kW- община Ситово.
При документалната проверка на посочената по-горе документация било
констатирано, че М. Г. Д., в качеството му на упълномощен представител на „Колобър
ВК“ ЕООД, е подал със Заявление № **********/ 17.12.2020 г. в съответствие с чл. 87
от Наредба № 6 Искане за проучване на условията и начина за присъединяване към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД на ФЕЦ с
инсталирана мощност до 30 kW, предвидена за изграждане в УПИ XVIII-618, с. Гарван,
община Ситово, област Силистра. Във връзка с това заявление на 21.12.2020 г.
„Електроразпределение Север“ АД изпратило писмо № 5618445/21.12.2020 г. за
наличие на непълноти в предоставените с искането за проучване документи, а именно:
липсата на схема на разположение на централата по стрингове съобразно
разположението на имота и застрояването в него. На 18.03.2021 г. от
енергоразпределителното дружество до искателя било изпратено писмо с изх. №
5639818/ 18.03.2021 г. за прекратяване на процедурата по присъединяване с мотив, че в
имота няма сграда на основно застрояване, а постройка за допълващо застрояване.
При тези констатации проверяващите счели, че от страна на
„Електроразпределение Север“ АД неправилно е приложило чл. 88, ал. 5 от Наредба
№ 6, като са предявени изисквания към присъединяваното лице, извън задължителните
такива по чл. 88 от Наредба № 6. Преценили още, че съгласно чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ
изискването по отношение на имота, в който е предвиден да се изгражда ФЕЦ, е в него
да има присъединена към електроразпределителната мрежа сграда и да се намира в
урбанизирана територия. За резултатите от проверката и констатациите по същата бил
съставен Констативен протокол №Е-11/12.12.2022г..
При горните факти, отчитайки резултатите от проверката, св.Е. К.- гл.експерт в
Дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“ преценил, че като не е издало в срок
3
до 16.01.2021 г. на адрес: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауър-Е
становище, с което да определи условията за присъединяване към
електроразпределителната мрежа на ФЕЦ, предвидена за изграждане в УПИ XVIII-618,
с. Гарван, общ. Ситово, обл. Силистра, на 17.01.2021 г. „Електроразпределение Север“
АД е нарушило чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ, с което е осъществило състава на чл. 60а от
ЗЕВИ. Приел още, че нарушението е доказано от Констативен протокол №Е-
11/12.12.2022г., Заявление № **********/ 17.12.2020 г. подадено от „Колобър ВК“
ЕООД, писма № 5618445/21.12.2020 г. и № 5639818/ 18.03.2021 г. на
„Електроразпределение Север“ АД. Поради това и на 24.01.23г. съставил АУАН № Е-
КРС-20 от 24.01.2023 г., в който описал допуснатото според него нарушение от страна
на електроразпределителното дружество.
АУАН бил съставен и връчен в присъствието на упълномощено от дружеството
лице, което го подписало без възражения.
АНО приел изцяло фактическите и правните констатации на актосъставителя и въз
основа на материалите по преписката / АУАН № Е-КРС-20 от 24.01.2023 г.,
Констативен протокол №Е-11/12.12.2022г., Заявление № **********/ 17.12.2020 г.
подадено от „Колобър ВК“ ЕООД, писма № 5618445/21.12.2020 г. и № 5639818/
18.03.2021 г. на „Електроразпределение Север“ АД/ на 13.02.2022г., издал НП, предмет
на настоящата въззивна проверка.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото писмени и гласни доказателства.
В хода на въззивното производство е разпитана актосъставителят- св. Е.К., която с
показанията си потвърждава описаната в АУАН и НП фактическа обстановка.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 26.04.2023г.-видно от
приложената по АНП товарителница от куриерска фирма/ от надлежна страна, в
установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
4
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- председателя на
КЕВР . АУАН също е съставен от компетентно лице, съгласно Заповед № З-Е-
1218/28.10.2022 г. на председателя на КЕВР.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34 от
ЗАНН. Тримесечният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН в случая е неприложим. Срокът за
издаване на АУАН в конкретния случай е 6 месеца от установяване на нарушението,
но не по- късно от пет години от извършването му. Последното е изрично разписано в
чл. 34, ал.2 от ЗАНН. Видно от материалите по преписката проверката е завършила с
конкретни констатации на 12.12.22г., в които е описано и нарушението за което е
съставено настоящото НП. АУАН е съставен на 24.01.23г. за нарушение извършено на
17.01.22г., поради което и не е налице каквато и да било индиция за нарушаване на
нормите на чл.34, ал.2 от ЗАНН
Безспорно АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, който е присъствал
при установяване на нарушението и съставяне на АУАН–видно съдържанието на
АУАН. Актът е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е от
категорията на съществените, водещи до опорочаване на производството, тъй като то
не рефлектира пряко върху правото на защита на наказания субект да разбере за какво
точно нарушение е наказан.
При цялостна проверка на атакуваното НП, съдът достигна до извод за
основателност на жалбата и наличие на основания за отмяна на НП, поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
нарушаване правото на защита на обвинения субект и неправилно приложение
на закона.
Въззивното дружество е наказано с имуществена санкция на основание чл.60а от
ЗЕВИ за нарушение на чл. 26, ал.3 от ЗЕВИ. Съгласно последният текст за обектите по
чл. 24, ал.1, т. 1 условията за присъединяване се определят в становище, което се
издава в срок до 30 дни от постъпване на искането, а в случаите по чл. 27, ал. 5 - в срок
до 15 дни от постъпване на искането. Съгласно чл.60а от ЗЕВИ на енергийно
предприятие, което наруши разпоредбите на чл. 26, ал. 3 или чл. 31, ал. 10, се налага
имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв.
Според чл.23 от Закона за енергията от възобновяеми източници лицата, които
желаят да изградят енергиен обект за производство на електрическа енергия от
възобновяеми източници или да извършат разширение на съществуваща електрическа
централа или да увеличат инсталираната електрическа мощност на централа за
производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, подават до
5
оператора на съответната електрическа мрежа заявления за присъединяване в посочени
от тях райони, одобрени по чл. 22, ал. 5. Заявления по ал. 1 се подават след одобряване
на електрическите мощности, които могат да бъдат предоставяни за присъединяване,
до приключване на едногодишния период по чл. 22, ал. 5.
Операторът на съответната електрическа мрежа разглежда заявленията по реда на
постъпването им и с мотивирано становище се произнася по допустимостта на всяко
заявление в срок 14 дни от постъпването му. След изчерпване на одобрените
електрически мощности за съответния район операторът на електрическа мрежа връща
подадените и неразгледаните заявления, което се смята за мотивиран отказ за
присъединяване съгласно чл. 117, ал. 4 от Закона за енергетиката.
Според чл. 24, ал.1, т. 1 от ЗЕВИ разпоредбата на чл. 23 ( общия ред) не се прилага
за енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми
източници с обща инсталирана мощност до 30 kW включително, които се предвижда
да бъдат изградени върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към
електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в
урбанизирани територии. Тези обекти се ползват от преференциите по чл. 31 и чл. 32.
В чл. 26 от ЗЕВИ е предвидено, че в случаите по чл. 24 се подават искания за
проучване на условията и начина на присъединяване пред съответния оператор на
електрическа мрежа при условията и по реда на Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за
присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната
или към разпределителните електрически мрежи.
По чл. 116, ал. 7 от ЗЕ, съответно за обектите по чл. 24, т. 1 условията за
присъединяване се определят в становище, което се издава в срок до 30 дни от
постъпване на искането (по аргумент от чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ), а договор за
присъединяване се сключва при условията, определени в становището по ал. 3 на чл.
26 от ЗЕВИ, и при издадено разрешение за строеж. Подробната регламентация на реда
за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от
възобновяеми източници по реда на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ се съдържа в Глава пета. Глава
пета, Раздел II от Наредба № 6. Съгласно чл. 87 от Наредба № 6 лицето, което
предвижда да изгражда обект за производство на електрическа енергия, отговарящ на
условията на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ, подава към оператора на съответната
разпределителна мрежа писмено искане за проучване на условията и начина на
присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми
източници. То следва да е титуляр на право на собственост върху имот, в който се
предвижда да бъдат изградени обекти за производство на електрическа енергия от
възобновяеми източници върху покривни и фасадни конструкции на присъединени
към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в
урбанизирани територии, както и да е заплатило цена за проучване на условията и реда
6
на присъединяване по ценоразписа на услугите на съответния мрежови оператор.
Съгласно чл. 88, ал. 3 и ал.4 от Наредба №6 операторът на разпределителната мрежа
може да поиска допълнителна информация за характеристиките на присъединявания
обект, като лицето, поискало проучването, е длъжно да я предостави в 14-дневен срок.
В противен случай, както и ако не отстрани непълнотите и несъответствията в
предвидения срок, процедурата по присъединяване на обекта се прекратява.
Операторът на разпределителната мрежа може мотивирано да откаже да присъедини
обекта към съответната мрежа в заявения срок за въвеждане на централата в
експлоатация и да предложи нов срок за договаряне ( по аргумент от чл, 90, ал. 1 от
Наредба № 6.
Съгласно чл. 91 от Наредба № 6 в приложимата редакция операторът на
разпределителната мрежа извършва проучване, определя условията, изготвя и
предоставя писмено становище за присъединяване на лицето, подало искане за
присъединяване, в срок до 30 дни от датата на постъпване на искането. Лицето,
получило становището, може да обжалва предложените условия за присъединяване
пред КЕВР при условията и по реда на чл. 22 от ЗЕ.
Съдебната практика се е обединила около становището, че началото на предвидения
от законодателя срок – 30 –дневен по чл.26, ал.3 от ЗЕВИ, започва да тече, едва след
като от заявителя са представени всички изискуеми документи – такива,
удостоверяващи вещни права върху имота или нотариално сключен договор за наем,
документ удостоверяващ, че имота се намира в урбанизирана територия и документи,
че в имота има сграда, когато производството е по чл.24, т.1 от ЗЕВИ.
Анализът на цитираните разпоредби показва, че в случай на подадено искане за
присъединяване операторът на разпределителната мрежа разполага с три възможности
по Наредба № 6, а именно: да прекрати процедурата (съгласно чл. 88, ал. 7),
мотивирано да откаже присъединяване (съгласно чл. 90, ал. 1), или да определи
условията, като предостави писмено становище за присъединяване на лицето (съгласно
чл. 91, ал. 1) в установения срок от 30 дни (съгласно относимата действаща разпоредба
на този текст). Нарушаването на последния срок е скрепено със санкцията на чл.60а от
ЗЕВИ, а за нарушения свързани с разпоредбите на Наредба №6 е предвидена санкция в
чл. 68(Изм. - ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 08.05.2018 г.) от ЗЕВИ, гласящ: Който
наруши разпоредба на този закон или на нормативен акт по прилагането му, ако не
подлежи на наказание по чл. 59 - 67, се наказва от съответния компетентен
административнонаказващ орган с глоба от 1000 до 2000 лв., а на юридическото лице
или едноличен търговец се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.
Видно от изграденото в АУАН и НП фактическо обвинение, от него не става ясно за
какво точно нарушение е наказано въззивното дружество. От една страна както
актосъставителят, така и АНО твърдят, че от страна на възз. дружество са поискани
7
документи поради непълнота на заявлението, както и че впоследствие процедурата по
присъединяване е прекратена с мотив, че в имота няма сграда на основно застрояване,
а постройка за допълващо застрояване. От друга страна в двата акта се сочи, че както
изисканите документи, така и посоченият мотив в прекратителната процедура са извън
изискванията на чл.88 от Наредбата. Поради горното и не става ясно за какво точно
нарушение е наказан възз.- заради това , че не е издал становище в 30 дневен срок или
пък заради нарушения на чл. 88, ал. 7 и / или на чл. 90, ал. 1 от Наредбата.
На следващо място, ако АНО обвързва нарушението на чл.26, ал.3 от ЗЕВИ с
неиздаването на становище с мотива, че в имота няма сграда на основно застрояване, а
постройка за допълващо застрояване, то е следвало да установи и опише в АУАН и НП
какъв обект /сграда/ е имало в имота. Според настоящия съдебен състав
незаконосъобразно АНО приема, че възз. няма право да извършва преценка и да
тълкува дали обектът разположен в имота, чието присъединяване се иска представлява
сграда или не. Това е така, тъй като именно електроразпределителното дружество
следва да провери дали са налице предпоставките за прилагане на изключението по чл.
24 от ЗЕВИ – макар това да не е изрично посочено в чл. 87 и сл. от Наредба № 6 от
24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия
към преносната или към разпределителните електрически мрежи. В противен случай и
ако присъедини обекти, които не съставляват изключение по см. на чл. 24 от ЗЕВИ, то
самото електроразпределително дружество би нарушило изискванията на чл. 22 и чл.
23 от ЗЕВИ и би подлежало на санкция от страна на КЕВР . Съгласно чл. 91, ал. 1 от
Наредба № 6 операторът на разпределителната мрежа извършва проучване, определя
условията, изготвя и предоставя писмено становище за присъединяване на лицето,
подало искане за присъединяване, в срок до 30 дни от датата на постъпване на
искането. Това обаче е в хипотезата, при която лицето има обект по чл. 24, т. 1 от
ЗЕВИ, съгл. чл. 87, ал. 1 от Наредба № 6 - сграда. В съдебната практика преобладава
становището, че под „сграда“ по смисъла на чл. 24 ЗЕВИ следва да се разбира сграда на
основното застрояване по смисъла на ЗУТ, като от приложното поле на чл. 24 ЗЕВИ са
изключени постройките на допълващото застрояване, каквито се явяват гаражите
например. Изрично е посочено, че това стеснително тълкуване съответства и на целите
заложени в преамбюла на Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на
Съвета от 11 декември 2018 година за насърчаване използването на енергия от
възобновяеми източници. В този смисъл са следните решения на ВАС: Решение №
6107 от 08.06.2023 г. по адм. д. № 7484 / 2022 г. на Върховен административен съд,
Решение № 5661 от 09.06.2022 г. по адм. д. № 11838 / 7 2021 г. на Върховен
административен съд, Решение № 5026 от 26.05.2022 г. по адм. д. № 2283 / 2022 г. на
Върховенадминистративен съд, Решение № 1248 от 10.02.2022 г. по адм. д. №
7283/2021 на Върховния административен съд, Решение № 9620 от 27.09.2021 г. по
адм. д. № 11511/2020 на Върховния административен съд.
8
Поради това и ако АНО обвързва нарушението с незаконосъобразното тълкуване на
ЗЕВИ от страна на възз. дружество, касателно наличието или не на сграда по смисъла
на ЗЕВИ в имота е следвало да опише в НП за какъв обект става въпрос. В хода на
АНП не са събрани никакви доказателства за характеристиките на обекта- няма
приложени скици или други документи удостоверяващи характера на строежа в имота.
Актосъставителят в хода на възз. производство посочи, че не е посещавал имота и не е
извършвал проверка на място в него. Установяването на обстоятелството какъв обект е
имало в имота към момента на извършване на твърдяното в НП нарушение е от
съществено значение за преценка наличието на нарушението. Очевидно е , че АНО не
е установил и не е описал горните факти, с което не само се нарушава правото на
защита на жалбоподателя, но и съдът е препятстван да установи какъв е неговият
предмет на доказване и има ли извършено нарушение. Установяване на тези
обстоятелства за първи път във въззивното производство е недопустимо, а освен
горното към момента на съдебното заседание /2г. и 9 месеца след твърдяното
нарушение/ е и неустановимо какъв реално обект се е намирал в имота към момента на
твърдяното деяние. Посочените непълноти на АУАН и НП съставляват съществено
процесуално нарушение , водещо до безусловна отмяна на НП и в този смисъл, съдът
споделя становището на възз. дружество, че АУАН и НП страдат от пороци , правещи
ги процесуално недопустими.
На следващо място настоящият състав споделя становището на възз., че принципно
депозирането на заявление за присъединяване не поражда автоматично задължение на
енергоразпределителното дружество да издаде становище за присъединяване.
Отсъствието на изискуемите законови изисквания и документи, удостоверяващи
наличието на предпоставките на чл.24 т.1 от ЗЕВИ, не поражда автоматично
задължение за оператора на електрическата мрежа да издаде становище за условията за
присъединяване на обекта в предвидения в чл.26, ал.3 от ЗЕВИ срок. В този смисъл са
резонни възраженията на възз. дружество, че липсата на схема на централата по
стрингове би могла да съставлява непълнота на изискуемата документация по чл.88,
ал.2, т.4 от Наредба №6 - описание на техническите данни на основните съоръжения и
на ОПЕЕВИ съгласно изисквания раздел VI.
От друга страна доколкото с НП въззивното дружество е било наказание за
нарушение на чл. 60а от ЗЕВИ, извършено на 17.01.2021 год. съдът след преценка на
събраните по делото доказателства счете, че НП е издадено и в нарушение на
материалния закон по следните съображения:
Вмененото във вина на възз. нарушение е обвързано с изтичане на 30 -дневен срок
по ЗЕВИ започнал да тече от датата на подаване на искането за присъединяване №
**********/17.12.2020 г. В този смисъл даже и да се приеме, че в случая е допуснато
нарушение от възз. дружество, то същото би било извършено на 19.01.2021 год., а не
9
на 17.01.2021 год. както е посочено в НП. Нарушението е формално, на просто
извършване и съгласно константната съдебна практика винаги е довършено в деня
следващ изтичането на срока за дължимо поведение. При неизпълнение на
задължението за издаване на становище, нарушението всякога ще бъде извършено в
деня следващ изтичането на срока, независимо дали след това следват почивни,
неприсъствени дни. По друг начин стои въпросът, обаче, ако срокът за дължимо
поведение изтича в неприсъствен ден. В случая последната дата от срока е
неприсъствен ден – тридесет дневният срок изтича на 16.01.21г., който е ден събота
според календара за 2021г. Следователно и изцяло в унисон с разпоредбата на чл.183,
ал.4 от НПК, приложима по препращане от чл.84 от ЗАНН, срокът се счита за изтекъл в
първия присъствен ден – понеделник - 18.01.2021г. , до който момент възз. дружество
е могло да издаде становище. Следователно в случая нарушението се явява
извършено/довършено на 19.01.2021г.. За това няма как нарушението да бъде
извършено на 17.01.2021г. както е посочено в АУАН и НП.
Поради изложените в настоящото решение съображения, настоящият състав на ВРС
счита, че проверяваното НП следва да бъде отменено, като постановено при нарушение
на процесуалните правила и материалния закон.
С оглед становището на съда, че НП подлежи на отмяна, като постановено при
нарушение на процесуалните правила и материалния закон не следва да се обсъжда
наличието на приложимост на разпоредбите на чл.28, б.“а“ от ЗАНН.
Относно искането на страните за присъждане на разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се
произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са
поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на
чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският
процесуален кодекс.
10
В настоящия случай АНО е бил представляван от надлежно упълномощен
процесуален представител, който обаче не е поискал присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, тъй като не се е явил в последното по делото заседание. Съдът, обаче
е констатирал, че са налице основания за цялостна отмяна на НП. Поради което
предвид изхода на спора, по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от
АПК, присъждане на юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело принципно
не се дължи.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.2 от ЗАНН ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
В контекста на приложението на цитираните по-горе разпоредби към конкретния
казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на
въззивника за заплащане на съдебни разноски съставляващи адвокатско
възнаграждение в пълен размер, въпреки направеното от процесуалния представител
на АНО възражение за тяхната прекомерност. От съдържанието на приложения по
делото пълномощно, се установява, че жалбоподателят е възложил на Адвокатско
дружество „Величков, Желязков и Партньори“ оказването на правна защита и
съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред съда по обжалване на
процесното НП. Това дружество е преупълномощило друг процесуален представител-
адвокат Б. от ВАК, който се явява по делото. Видно от съдържанието на договора за
правна защита и съдействие уговореното адвокатско възнаграждение е в размер на
1560 лева /1300лв.+ 260 лв. ДДС/ и същото е заплатено по Б. път , за което са
представени фактура и платежно нареждане т. е. разходът е направен съгласно т. 1 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на
Върховния касационен съд. От друга страна съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, приложим на
основание чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази
им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата. В случая възражение за прекомерност е направено от процесуалния
представител на наказващия орган в писменото становище, депозирано в съдебно
заседание. Въпреки горното съдът следва да отбележи, че минималните размерите на
адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно Наредбата, в
актуалната й редакция - ДВ. бр.68 от 31 юли 2020г. /влязла в сила преди извършеното
плащане на адв. хонорар по настоящото дело/, когато административното наказание е
под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
11
обезщетение, възнаграждението за адвокатско възнаграждение се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението.
Съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата (в редакцията й на ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2022г.)
за защита по дела с определен интерес възнаграждението при интерес от при интерес
от 10 000 до 25 000 лв. - 1300 лв. плюс 9 % за горницата над 10 000 лв. В случая е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10 000 лв. и
минималното адвокатско възнаграждение, съобразно горепосочения текст от наредбата
е 1 300 лв.. В случая е договорено възнаграждение в минималния размер, установен в
Наредбата, като е начислен и събран ДДС и не може да се определи като прекомерно
предвид действителната фактическа и правна сложност на случая. Поради това и
Комисията за енергийно и водно регулиране, с адрес :гр.София , бул.“Княз Дондуков“
№8-10, към чиято структура се числи издателят на настоящото НП следва да заплати
на възз. „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК104518621, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, Варна Тауърс - Е, бул. „Владислав Варненчик” № 258,
представлявано заедно от всеки от двамата членове на управителния съвет А. А. К., Х.
П. Х., П. В. с управител и законен представител на дружеството Е. И Н. сумата от 1
560,00 /хиляда петстотин и шестдесет/ лева , представляваща съдебни разноски по
настоящото АНД.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.3, т.1 и т.2 вр. чл.63, ал.2, т.1 вр.1 и
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-20 от 06.04.2023г. издадено от
Председателя на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което на
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК104518621, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, Варна Тауърс - Е, бул. „Владислав Варненчик” № 258,
представлявано заедно от всеки от двамата членове на управителния съвет А. А. К., Х.
П. Х., П. В. е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 10 000 лева, на основание чл. 60а, ал.1 от Закона за енергията от възобновяеми
източници /ЗЕВИ/, за нарушение на чл.26, ал.3 от същия закон.
ОСЪЖДА Комисия за енергийно и водно регулиране с адрес : гр.София ,
бул.“Княз Дондуков“ №8-10 да заплати на „Електроразпределение Север“ АД,
ЕИК104518621, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс - Е, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, , представлявано от А. А. К., Х. П. Х., П. В. сумата от 1
560,00 /хиляда петстотин и шестдесет/ лева, представляваща разноски по АНД
№1993/2023г. по описа на ВРС.
12
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
13