№ 3926
гр. С., 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Албена Ботева
при участието на секретаря Е. К. Тодорова
като разгледа докладваното от Албена Ботева Гражданско дело №
20211100113758 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, предявена от Г. В. Б., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. С., ул. „****, против С. С. Н., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к. „****.
Ищецът Г. В. Б. твърди, че с ответницата са бивши съпрузи, като бракът им е
бил сключен на 22.08.2009 г. и е бил прекратен с развод – по силата на влязло в сила
решение от 17.02.2020 г. по гр.д. № 57281/2019 г. по описа на СРС, 89 състав.
Ищецът твърди, че по време на брака, с негови лични средства, е придобил
следните недвижимими имоти:
1. АПАРТАМЕНТ № 15, находящ се в гр. С., ул. „****, със застроена площ он 7.06
кв.м., състоящ се от: дневна-трапезария-кухненски бокс, антре, две спални, баня
тоалетна, тоалетна и балкон, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 68134.1894.994.1.15 по КККР на район „Витоша“, гр. С.,
одобрени със Заповед РД-18-69/14.12.2010 г. на изп. директор на АГКК, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - имот с идентификатор
68134.1894.994.1.14, под обекта – имот с идентификатор 68134.1894.994.1.10, над
обекта – имот с идентификатор 68134.1894.994.1.20, заедно с МАЗЕ № 15 на
сутерен тяло „Б“, с площ от 4.47 кв.м., заедно с 1.028 % идеални части от общите
части на сградата и заедно със съответните идеални части от правото на строеж
върху ПИ с идентификатор 68134.1894.994.
2. ПОДЗЕМЕН ГАРАЖ № 20, находящ се в гр. С., ул. ****, на етаж – 2, със
застроена площ от 23.48 кв.м., представляващ самостоятелен обект с
1
идентификатор 68134.1894.994.2.34 по КККР на район „Витоша“, гр. С.,
одобрени със Заповед РД-18-69/14.12.2010 г. на изп. директор на АГКК, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - имот с идентификатор
68134.1894.994.2.33, под обекта – няма и над обекта - имот с идентификатор
68134.1894.994.2.48, заедно с 0.345 % идеални части от общите части на
подземните нива на сградата и заедно със съответните идеални части от правото
на строеж върху ПИ с идентификатор 68134.1894.994.
Ищецът твърди, че е закупуването на тези имоти е станало с негови лични
средства, което се осъществило, както следва:
На 19.11.2004 г., по силата на договор за продажба на общински имот, сключен
със Столична община, вписан на 22.11.2004г., том XIX, № 107, вх. рег. № 50784,
ищецът и неговата сестра В.В.Б., придобили по ½ ид.ч. от правото на собственост
апартамент № 3/1/-десен, находящ се в гр. С., ул. ****, с площ 86,02 кв.м, заедно със
зимнично помещение от площ 6,73 кв.м., заедно с таванско помещение с площ 25,60
кв.м.
На 27.02.2013 г., Г. В. Б. продал на своята сестра В.В.Б., собствената си 1/2
ид.ч. от описания апартамент № 3/1/, за сумата от 35 100 евро, която сума му била
изплатена по банков път, по негова сметка, чрез кредит, предоставен на купувачката от
„Юробанк България“ АД. Договорът за покупко продажба от 27.02.2013 г. бил
сключен във формата на нотариален акт № 171, том I, рег. № 3026, дело № 140/2013 г.
по описа на нотариус с рег. № 622 от РНКРБ.
На 04.12.2013 г., Г. В. Б. превел от своята сметка по сметка на продавача
„С.А.Г. И.“ ЕООД, сумата от 34 104 евро, представляваща сбора от продажната цена на
описаните по-горе апартамент № 15 и подземен гараж № 20.
Ищецът твърди, че по описания начин, продажната цена от 34 104 евро е била
заплатена със негови лични средства, с което се опровергавала презумпцията за
съвместен принос относно придобитото по време на брака описано имущество.
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което да
бъде установено, че поради наличието на трансформация на лично негово имущество,
е изключителен собственик на описаните апартамент № 15 и подземен гараж № 20.
Ищецът претендира и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответницата С. С. Н. е депозирала отговор на
исковата молба.
Ответницата не оспорва, че страните са били в граждански брак, който е бил
прекратен с посоченото от ищеца решение, както и сключването на твърдените
договори с описаното в исковата молба съдържание.
Ответницата оспорва исковете с възражението, че са неоснователни. Оспорва
твърденията на ищеца, че процесните два недвижими имота са били закупени чрез
2
трансформация на негово лично имущество. Сочи, че имотите са били закупени на
името на ищеца само и единствено защото той много настоявал.
Твърди, че е имала свои лични спестявания в размер на 13 219 евро, които били
вложени в банка по нейна депозитна сметка. Във връзка със закупуването на
процесните имоти, на 26.11.2013 г., ответницата прехвърлила парите в краткосрочен
депозит. В деня на закупуване на имотите – 02.12.2013 г., ответницата изтеглила
посочената сума от банковата си сметка и я предала на съпруга си, който извършил
плащането на апартамента и гаража от една сметка, с едно платежно нареждане в
същия ден.
В отговора на исковата молба се излагат и съображения, че впоследствие
ответницата е вложила лични средства за ремонта и обзавеждането на апартамента,
включително и на 20.12.2016 г. изтеглила потребителски кредит за това.
Предвид изложеното, ответницата моли, исковете да бъдат отхвърлени.
Претендира направените по делото разноски.
Съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 19.11.2004 г., ищецът Г. В. Б. и В.В.Б. (негова сестра), са придобили по ½
ид.ч. от правото на собственост върху апартамент № 3/1/-десен, находящ се в гр. С., ул.
****, с площ 86,02 кв.м, заедно със зимнично помещение от площ 6,73 кв.м., заедно с
таванско помещение с площ 25,60 кв.м. Това се установява от договор за продажба на
общински недвижим имот, сключен по реда на Закона за общинската собственост,
вписан на 22.11.2004г., том XIX, № 107, вх. рег. № 50784 на СВп (л. 13-14 от делото на
СРС ).
На 22.08.2009 г., С. Г. В. Б. и С. С. Н., са сключили граждански брак, за което
бил съставен Акт за сключен граждански брак № 0194/22.08.2009 г. на СО - район
„Оборище“. Този факт е отделен като безспорен и ненуждаещ се от доказване в
отношенията между страните по делото (с определението от 14.05.2022 г.).
На 20.09.2010 г., С. С. Н. е сключила с „Първа инвестиционна банка“ АД,
договор за свободен депозит, като е вложила на депозит при банката сумата от 2 799.94
евро по сметка с IBAN: B************ – депозитна сметка, посочена в договора (л.
16-17 от делото на СГС). Този IBAN на сметка е посочен и в преводното нареждане са
сумата от 2 799.94 евро (гръб на л. 17 от делото н СГС).
На 27.02.2013 г., Г. В. Б. e продал на своята сестра В.В.Б., собствената си ½
ид.ч. от описания апартамент № 3/1/, за продажна цена в размер на сумата от 35 100
евро. Договорът за покупко продажба от 27.02.2013 г. е бил сключен във формата на
нотариален акт № 171, том I, рег. № 3026, дело № 140/2013 г. по описа на нотариус с
рег. № 622 от РНКРБ (л. 31-34 от делото на СРС). В него е посочено, че продажната
цена в размер на 35 100 евро ще бъде изпратена на продавача по банков път, чрез
3
кредит, предоставен на купувача от „Юробанк България“ АД, на основание Договор за
покупка на недвижим имот от 27.02.2013 г., в срок от 3 дни след представяне на
изискваните от банката документи: прехвърляне на собствеността на купувача,
вписване на първа по ред ипотека върху имота и др.
На 13.03.2013 г., В.В.Б. е превела по банковата сметка на ищеца, сумата от
35 100 евро, представляваща продажната цена на апартамент № 3 /1/ - видно от
платежното нареждане, приложена на л. 34 от делото на СРС.
На 26.11.2013 г., С. С. Н. е превела сумата от 13 219.47 евро от сметка с IBAN:
5******** 15 **** (открита на нейно име) по сметка с IBAN: ******** 15 ****
(открита на нейно име). Посоченото основание е „прехвърляне на средства“ (л. 18 от
делото на СГС).
На 02.12.2013 г., С. С. Н. е изтеглила на каса от сметка с IBAN: ******** 15
****, сумата от 13 220 евро.
На 02.12.2013 г., между ищеца и „С.А.Г. И.“ ЕООД са били сключени два
договора за покупко – продажба на недвижим имот:
С договор за покупко-продажба от 02.12.2013 г., сключен във формата на
нотариален акт № 22, том ІV, рег. № 4896, дело № 587/2013 г. по описа на нотариус с
рег. № 263 от НКРБ (л. 23-25 от делото на СРС), „С.А.Г. И.“ ЕООД е продало на Г. В.
Б., правото на собственост върху процесния апартамент № 15, с ид.
68134.1894.994.1.15. Видно от нотариалния акт, уговорената продажна цена е била в
размер на 53 100 лева.
С договор за покупко-продажба от 02.12.2013 г., сключен във формата на
нотариален акт № 23, том ІV, рег. № 4897, дело № 588/2013 г. по описа на нотариус с
рег. № 263 от НКРБ (л. 15-17 от делото на СРС), „С.А.Г. И.“ ЕООД е продало на Г. В.
Б., правото на собственост върху процесния подземен гараж № 20, с ид.
68134.1894.994.2.34. Видно от нотариалния акт, уговорената продажна цена е била в
размер на 13 600 лева.
Ищецът е представил и документи, установяващи плащане на данъци и такси,
свързани с прехвърлителните сделки, а именно: преводно нареждане за заплащане на
сумата от 53.10 лв – такса за вписване, сумата от 1327.50 лв – местен данък (л. 18 от
делото на СРС), сумата от 858.36 лева - нотариална такса (л. 19 от делото на СРС),
сумата от 13.60 лева – такса вписване, сумата от 340 лева – местен данък (л. 30 от
делото на СРС).
На 04.12.2013 г., Г. В. Б. превел от своята сметка в полза на продавача „С.А.Г.
И.“ ЕООД, сумата от 34 104 евро, равняващи се на сумата от 66 701.63 лева,
представляваща сбора от продажната цена на описаните по-горе апартамент № 15 и
подземен гараж № 20 (л. 26 от делото на СРС.
4
На 20.12.2016 г., между „Първа инвестиционна банка“ АД и С. С. Н., е бил
сключен договор за банков кредит, по силата на който банката предоставила на
ответницата банков кредит в размер от 16 000 лева - за ремонт (л. 20-22 от делото на
СГС).
С влязло в сила на 17.02.2020 г. решение № 42308/17.02.2020 г. по гр.д. №
57281/2019 г. по описа на СРС, 89-ти състав, е прекратен с развод гражданският брак,
сключен между Г. В. Б. и С. С. Н. (л. 10-12 от делото на СРС).
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на В.В.Б., която, както
беше посочено, е сестра на ищеца. Свидетелката сочи, че в края на 2004 г., с брат й
закупили недвижим имот – апартамент в центъра на С.. През 2013 г., двамата решили,
В.Б. да изкупи частта на ищеца. За тази цел, през 2013 г., свидетелката изтеглила
ипотечен кредит и превела сумата от 35 100 евро по сметка на ищеца. В края на 2013
г., братът на свидетелката закупил жилище - апартамента, който се намира в кв.
Карпузица в С. и гараж на този адрес. Мебелите от предишния им апартамент
послужили за обзавеждане на новия апартамент. Свидетелката заявява, че доколкото
знае, със средствата, получи от нея е бил закупен другия апартамент. Сочи, че това го
знае, тъй като ищецът се консултирал с нея, защото по това време тя била банков
служител.
Свидетелката заявява, че не е присъствала при сключване, нито на
предварителния договор, нито на окончателния договор за покупка на имотите, не
познава строителя и не знае точната цена, на която са закупени имотите.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 23, ал. 1 СК.
По делото е установено, че считано от 22.08.2009 г., страните са били в
граждански брак. Към този момент е действал Семейният кодекс от 1985 г. (отм. ДВ.
бр.47 от 23 юни 2009 г.). На 01.10.2009 г. е влязъл в сила новият Семеен кодекс (СК).
Ищецът твърди и се установи, че е придобил недвижимите имоти през 2013 г. Съгласно
§ 4, ал. 1 СК, правилата на този кодекс относно имуществените отношения между
съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове.
Бракът на страните по делото е заварен, а имуществото, което е предмет на иска, е
придобито преди прекратяването му. Поради това, към отношенията между страните са
приложими правилата на СК от 2009 г.
Съгласно чл. 23, ал. 1 от СК, лични са вещните права, придобити по време на
брака изцяло с лично имущество. Вещните права, придобити преди брака, както и
придобитите по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга,
който ги е придобил ( 22, ал. 1, изр. І СК ).
5
Вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос,
принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити,
като съвместният принос се предполага до доказване на противното. Установената в
чл. 21, ал. 3 СК презумпция за съвместен принос е оборима, като в тежест на ищеца е
да докаже, че имотът е придобит изцяло с негови лични средства, като установи
наличието на пълна трансформация на лично имущество по нетърпящ съмнение начин,
чрез пълно и главно доказване.
При предявен иск по чл. 23, ал. 1 СК, основният спор между страните е за
произхода на средствата, вложени при придобиване правото на собственост върху
имота. При разрешаването на този спор и с оглед въведените от страните твърдения,
съдът следва да обсъди всички събрани по делото доказателства, съдържащи данни за
произхода на вложените при придобиване правото на собственост средства, в тяхната
съвкупност. Ако тези доказателства съдържат данни, че към момента на
осъществяване на конкретния придобивен способ, единият съпруг е притежавал
лични средства, от съществено значение е обстоятелството, за каква част от тях е
установено, че са вложени при придобиване на собствеността, като този извод не
може да се основава на предположение, тъй като целта на производството е
установената в чл. 21, ал. 1 СК презумпция да бъде оборена (решение № 218 от
01.02.2016 г. по гр. д. № 1872/2016 г. на ВКС, I ГО; решение № 62 от 08.05.2018 г. по
гр. д. № 1840/2017 г., г. к., І ГО на ВКС).
Разпоредбата на чл. 23 СК/2009 год., която съпоставена с чл. 21 СК/85 год. на
отменения закон не дава аналогично законово разрешение на проблема какъв е
характера на недвижим имот, закупен по време на брака, но със средства от личен влог
на единия съпруг, за характера на този влог. Причина за това е, че действащият от
01.10.2009 г. СК предвижда съществено променена регламентация на имуществените
отношения между съпрузите. Тя се изразява в отпадането от обхвата на СИО на
паричните влогове, придобити от съпруг по време на брака, което включваше
имущественият режим по отменения от посочената дата СК от 1985 г.
Налице е противоречива съдебна практика по въпроса „Оборена ли е
презумпцията на чл. 21 СК, ако продажната цена е платена от влог на единия от
съпрузите, но не е изследван произходът на средствата по влога?“.
В решение № 86 от 14.07.2016 г. по гр.д. № 914/2016 г. на ВКС, ІІ ГО, решение
№ 168 от 30.11.2016 г. по гр.д. № 2411/2016 г. на ВКС, ІІ ГО и решение № 264 от
21.03.2017 г. по гр.д. № 2060/2016г. на ВКС, ІV ГО, и решение № 60148 от 02.02.2022 г.
по гр. д. 2208/2021 г. на ВКС, ІІ ГО, се приема, че: придобитото по време на брака чрез
договор за покупко-продажба имущество има същия статут, какъвто е статута на
паричните средства, вложени в придобиването. Когато плащането е извършено от влог
на единия съпруг при действието на Семейния кодекс от 1985 г./отм./, по който
6
съгласно чл. 19, ал.1 паричните влогове се включват в обхвата на съпружеската
имуществена общност, за да се обори презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал.
3 е необходимо да се установи произхода на средствата по влога и да се докаже техния
личен характер. По сега действащия Семеен кодекс от 2009 г. паричните влогове са
изключени от режима на съпружеска имуществена общност (не са посочени в
нормата на чл. 21, ал.1 СК) и представляват лично имущество на съпруга - титуляр,
независимо от това дали придобиването им е резултат на съвместен принос на двамата
съпрузи. Затова, когато новопридобито имущество е заплатено със средства от влог на
единия съпруг при действието на СК от 2009 г., то презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК е
опровергана и е налице трансформация на лично имущество. В случай, че съпругът,
който не е титуляр на влога е допринесъл за набирането на наличните по него средства,
той разполага с възможността да защити правата си по реда на чл. 30 СК.
В решение № 126/31.01.2020 г. по гр. д. № 352/2019 г. на ВКС, ІІ ГО, обаче, се
приема, че при действащата уредба паричните влогове се отнасят към личното
имущество на всеки от съпрузите, тъй като не са изрично посочени в чл. 21 СК. Не
представляват лична собственост вещните права, придобити със средства от паричен
влог /банкова сметка/ на единия съпруг, набрани по време на брака. Трансформацията
на лично имущество по чл. 23 СК е приложима за личното имущество, посочено в чл.
22 СК - придобито преди брака, по дарение, по наследство и при останалите хипотези,
посочени в нормата. Не настъпва преобразуване на лично имущество когато с паричен
влог на единия съпруг, формиран по време на брака, се придобиват вещни права. В
този случай намира приложение презумпцията на чл.21, ал.3 СК за съвместен принос.
Именно на придобитите по време на брака вещни права законодателят създава статут
на СИО, считайки презумптивно, че са резултат на съвместен принос. В същия смисъл
е практиката по приложението на СК от 1968г., изразена в ППВС№ 5/1972г., ППВС №
8/1980г. и др. - паричните влогове набрани по време на брака са лични на
съпрузите, но купеното с тях е съпружеска имуществена общност.
С оглед наличието на противоречива практика, е образувано тълкувателно дело
№ 2/2022 г. по описа на ВКС, Гражданска колегия, за приемане на тълкувателно
решение по следния въпрос: Когато недвижим имот, придобит по време на брака при
действието на Семейния кодекс от 2009 г., е заплатен със средства от влог на единия
съпруг, за да се счита оборена презумпцията за съвместен принос, необходимо ли е да
се доказва на какво основание са придобити паричните суми по този влог ?
Допълнителни въпроси поставя и историческият преглед на цитираните
разпоредби. Първоначалната редакция на чл. 23 в СК/2009 г. възприема подхода на
СК/85 г. и гласи: Лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично
имущество по чл. 22, ал. 1 или с друго лично имущество, придобито преди или по
време на брака. Т.е. първоначално чл. 23 СК/09 г. позволяваа трансформация на
7
всякакво лично имущество, без значение, дали е придобито преди или по време на
брака, докато СК/85 г. предвижда единствено трансформация на лично имущество,
което е придобито преди брака или доколкото попада в хипотезите на чл. 20, ал. 1 СК.
В резултат на това изглежда, че сякаш волята на законодателя е била обхватът на СИО
да бъде ограничен. Но именно наличието на „друго лично имущество“ е в основата на
мотивите на част от цитираната съдебна практика .
През 2010 г. се прави предложение за ЗИД на СК, което гласи „§ 2. В чл. 23, ал.
1 след думите „изцяло с лично имущество по чл. 22, ал. 1” текстът до края се
заличава“. Това предложение се мотивира с това, че думите „или по време на” на
практика изключват съществуването на съпружеска (в предложението неправилно
посочено „семейната“) имуществена общност. В мотивите е посочено също, че
съгласно чл. 22, ал. 1 се преобразуват в лично имущество вещните права, придобити
преди брака или по време на брака по наследство и дарение, както и всякакви други
видове права (освен вещните), придобити преди брака. Но ако се преобразуват правата,
придобити по време на брака (предимно трудови възнаграждения и други вземания на
съпрузите), ще се окаже, че всичко, което някой от съпрузите купи с тези свои доходи,
то ще е негово лично имущество. Следователно нищо не остава в семейната
имуществена общност и това налага промяната в разпоредбата. Окончателната
редакция на чл. 23, ал . 1(изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.), обаче,
гласи „Лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично
имущество“. Така не само не се ограничава, но и се разширява приложното поле на
трансформацията на лични имущества, без значение дали същите са придобити по
време на брака или преди него и дали същите попадат в категориите по чл. 22, ал. 1
СК. Този подход в правната теория среща остра критика, като измененията се
определят като „миниране“ и „обезсмисляне“ на съпружеската имуществена общност.
Настоящият съдебен състав приема, че недвижим имот, придобит по време на
брака между съпрузите и заплатен със средства от влога, открит на името на единия от
тях, при действието на СК/2009 г. представлява съпружеска имуществена общност,
освен ако бъде доказано, че средствата по влога са придобити срещу лично имущество
по чл. 22 СК.
По настоящото дело е установено, че на 19.11.2004 г., т.е. преди брака си с
ответницата (сключен на 22.08.2009 г.), ищецът е придобил правото на собственост
върху ½ ид.ч. от апартамент № 3/1/-десен, находящ се в гр. С., ул. ****. Доколкото се
касае за вещно право, придобито преди брака, на основание чл. 22, ал. 1 СК, това
вещно право представлява лично имущество на ищеца.
Установи се също така, че по време на брака си с ответницата, ищецът се е
разпоредил с това свое лично имущество (½ ид.ч. от апартамент № 3/1/-десен,
находящ се в гр. С., ул. ****), срещу което отчуждаване е получил по банковата си
8
сметка, сумата от 35 100 евро - на 13.03.2013 г., Валентина В.а Бикарска е превела по
банковата сметка на ищеца, сумата от 35 100 евро, представляваща продажната цена на
½ ид.ч. от апартамент № 3 /1/ - видно от платежното нареждане, приложена на л. 34 от
делото на СРС.
На 02.12.2013 г., „С.А.Г. И.“ ЕООД е продало на Г. В. Б., правото на
собственост върху процесния апартамент № 15 и подземен гараж № 20, съответно за
продажната цена в размер на 53 100 лева и 13600 лева, или общо сумата от 66700 лева.
Продажната цена по двата договора е била заплатена от ищеца със сумата от
продажбата на ½ ид.ч. от апартамент № 3 /1, като на 04.12.2013 г., Г. В. Б. превел от
своята сметка в полза на продавача „С.А.Г. И.“ ЕООД, сумата от 34 104 евро,
равняващи се на сумата от 66 701.63 лева, представляваща сбора от продажната цена
на описаните по-горе апартамент № 15 и подземен гараж № 20.
При така установените факти, по делото е доказано, че средствата по влога са
придобити срещу лично имущество по чл. 22 СК (вещно право, придобито преди
брака). След като ½ ид.ч. от апартамент № 3/1 е било лична собственост на ищеца,
лични са и средствата, получени от него от продажбата на тази своя собственост.
Следователно, процесните недвижими имоти са били заплатени със средства,
придобити срещу лично имущество по чл. 22 СК, принадлежащо на ищеца, поради
което и на основание чл. 23, ал. 1 СК, са изцяло негова собственост. Исковете са
основателни и следва да бъдат уважени.
Възраженията са неоснователни. В разглежданата хипотеза не става дума за
оборване на презумпция за съвместен принос, а за трансформация на лично имущество.
При трансформацията на лично имущество новопридобитото става лично по силата на
закона, за него не действа презумпцията за съвместен принос, поради което
обосноваването на лично притежание не преминава през оборването на презумпцията.
Действително, установи се, че ответницата е изтеглила кредит в размер на 16 000 лева,
но това е стананало 3 години след придобиване на имотите. Видно от договора за
кредит от 20.12.2016 г., сумата е била изтеглена „за ремонт“ и ако същата е вложена за
ремонт на процесния апартамент (който се е явявал и „семейно жилище“ - видно от
решението на СРС, с което е бракът между страните е прекратен с равод), в полза на
ответницата, евентуално е възникнало облигационно вземане. Установи се и че на
02.12.2013 г. - в деня на сключване на договорите за покупко-подажба, С. С. Н. е
изтеглила на каса, сумата от 13 220 евро, но липсват каквито и да е доказателства, че с
тази сума е заплатена част от продажната цена. Поради изложеното, възраженията на
ответницата са неоснователни.
Относно разноските: На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се
присъди сумата от 3096.70 лева – разноски по делото, включващи: платена държавна
такса (641.70 лв., л. 8 от делото на СРС) и платено адвокатско възнаграждение (2 455
9
лв., л. 9 от делото на СРС). Други доказателства за извършени разноски не са
представени, поради което и такива не се присъждат.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 20 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание по чл. 23, ал. 1 СК, по
отношение на С. С. Н., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к. „****, че Г. В. Б., с
ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „****, е изключителен собственик на:
1/ АПАРТАМЕНТ № 15, находящ се в гр. С., ул. „****, със застроена площ он
7.06 кв.м., състоящ се от: дневна-трапезария-кухненски бокс, антре, две спални, баня
тоалетна, тоалетна и балкон, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
68134.1894.994.1.15 по КККР на район „Витоша“, гр. С., одобрени със Заповед РД-18-
69/14.12.2010 г. на изп. директор на АГКК, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж - имот с идентификатор 68134.1894.994.1.14, под обекта –
имот с идентификатор 68134.1894.994.1.10, над обекта – имот с идентификатор
68134.1894.994.1.20, заедно с МАЗЕ № 15 на сутерен тяло „Б“, с площ от 4.47 кв.м.,
заедно с 1.028 % идеални части от общите части на сградата и заедно със съответните
идеални части от правото на строеж върху ПИ с идентификатор 68134.1894.994, и
2/ ПОДЗЕМЕН ГАРАЖ № 20 , находящ се в гр. С., ул. ****, на етаж – 2, със
застроена площ от 23.48 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор
68134.1894.994.2.34 по КККР на район „Витоша“, гр. С., одобрени със Заповед РД-18-
69/14.12.2010 г. на изп. директор на АГКК, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж - имот с идентификатор 68134.1894.994.2.33, под обекта –
няма и над обекта - имот с идентификатор 68134.1894.994.2.48, заедно с 0.345 %
идеални части от общите части на подземните нива на сградата и заедно със
съответните идеални части от правото на строеж върху ПИ с идентификатор
68134.1894.994.
ОСЪЖДА С. С. Н., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к. „****, да заплати
на Г. В. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „****, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 3096.70 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10