№ 355
гр. Благоевград, 22.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в публично заседание на двадесет и
втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милена Каменова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
Сложи за разглеждане докладваното от Милена Каменова Търговско дело №
20211200900184 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Ищецът И. С., редовно призован - не се явява, представлява се от адв.
Б., с пълномощно по делото.
Ответникът „Инверсия“ ООД, редовно призован – представлява се от
адв. Б., с пълномощно по делото.
Вещото лице И. Д., редовно призована - явява се.
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че липсват процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Докладва постъпила молба от адв. Б. от 20.11.2023 г., с която
уведомява съда, че е вписано освобождаването и заличаването на И. Н. С.
като управител на „Инверсия“ ООД и изключване на И. Н. С. като съдружник,
въз основа на подадено Заявление А4 в ТРРЮЛНЦ. Прилага Заявление А4 от
08.08.2023 г. и Протокол от Общо събрание на съдружниците от 27.06.2023 г.
Съдът предоставя възможност на представителя на ищеца да се
запознае с докладваната молба.
АДВ. Б.: Уважаема госпожо съдия, считам на първо място, че не
следва да се приемат представените по делото писмени доказателства, тъй
като същите са неотносими към предмета на спора. В настоящия случай
исковата молба се основава на твърдения за връчено едностранно
предизвестие за прекратяване на членственото правоотношение от ищеца в
ответното дружество, което е настъпило към конкретно посочени с исковата
1
молба и с допълнителната такава конкретни дати. Ето защо, това
предизвестие е породило съответното право на действие и последващи
действия на ответника нямат отношение към момента на прекратяване на
дружсетвените правоотношения между страните в настоящото
производството, основанието на което С. е заличен като съдружник в самия
ТР, на практика няма връзка с предмета на спора. Ето защо, моля да
отхвърлите искането и пристъпите към изслушване на обективираната по
делото.
АДВ. Б.: Уважаема госпожо съдия, считам че това са нови
доказателства и са относими съм към предмета на делото които са за
новонастъпили факти след последното открито по делото с.з. Това, че е
посочена някаква дата в исковата молба, според която ищеца смята, че е
напуснал членствените си правоотношения в дружеството е въпрос по
същество, може да се окаже, че не е на тази дата, на която дата е взето
Общото събрание и е вписано изключването му, така че това са въпроси по
същество.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЛАГА по делото представената молба с приложените документи
към същата, като тяхната доказателствена стойност съдът ще обсъди при
постановяване на крайния съдебен акт.
Съдът пристъпва към изслушване на вещото лице.
Снема се самоличността на вещото лице:
И. В. Д.: 44 г., омъжена, с висше образование „Финанси и право“,
неосъждана, без дела и родство със страните по делото.
Вещото лице бе предупредено за наказателната отговорност по чл. 291
от НК, за което даде обещание да представи вярно и безпристрастно
заключение.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Представила съм писмено заключение по делото,
основно и допълнително такова, които поддържам. Експертизата ми е
окончателна, поддържам становището в нея. Искането беше да се направи
експертиза за два периода, те са изготвени на база балансите предоставени и
от двете страни. Видно от другите представени документи, И. С. е наредил
средства от собствената си сметка към сметка на „Инверсия“, т.е. има участие
в закупуването на тази земя, това е видно, но по отношение на счетоводните
отчети, от предоставените такива счетоводни отчети от него, задълженията
към собствениците са отнесени в неразпределена печалба, т.е. те са отписани,
обаче едно задължение, за да бъде отписано, то трябва да има настъпил
падеж. Тъй като аз нямам договор предоставен, който е сключен между
физическите лица и дружеството, за предоставяне на заем, също няма
2
фиксирана дата кога този заем ще стане изискуем, поради тази причина
считам, че следва тези задължения да си останат в задължения към
собствениците.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Б.: При липса на договор за
заем, бихте ли казала сумите, които до сега коментирахте, какво е
основанието им за внасяне? Има ли данни в счетоводството?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Не мога да кажа, защото имам само предоставените
баланси, които са приложени към делото.
ВЪПРОС НА АДВ. Б.: От счетоводна гледна точка, когато нямаме
основание документално за внасяне на една сума, бихте ли казали съгласно
извикванията на ЗС в какъв срок могат да бъдат заличени тези задължения?
ВЕЩООТ ЛИЦЕ: Зависи от задължението, защото има 3-годишен
срок, 5-годишен срок, 10-годишен срок. В случая е 5-годишен.
ВЪПРОС НА АДВ. Б.: Бихте ли казали той към кой момент
евентуално е изтекъл и дали предхожда завеждането на делото?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Не мога да разбера точно въпроса Ви! Може ли пак
да повторите.
ВЪПРОС НА АДВ. Б.: Коментирахте едни вноски, които Вие смятате,
че трябва да останат в задължение. За тях казахте, че няма договор за заем,
няма изобщо документи на какво основание са направени. Правилно ли съм
Ви разбрала?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Не, не. Че не са предоставени, не са предоставени
договори.
ВЪПРОС НА АДВ. Б.: Вие сте се запознала със счетоводството, от
това което сте видяла, видяхте ли документално основание за внасяне на
суми, които коментирахте?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Аз съм приложила за внасяне на суми, движението
от сметката мисля, че в миналата експертиза.
ВЪПРОС НА АДВ. Б.: Документалното основание, това Ви питам. В
счетоводството, когато има една вноска, трябва да се запише, на какво
основание?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Те придобиват земя. Имат нотариален акт за тази
земя.
АДВ. Б.: Това е за разхода на дружеството. А за прихода, за който Вие
говорехте?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Няма приход. Фирмата нали няма дейност?
ВЪПРОС НА АДВ. Б.: Преди малко сумите, които Вие коментирахте,
които смятате че трябва да останат в задължение?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Това са средствата на собственика, които са
предоставени на фирмата, с цел закупуване на земя. Те са отнесени в пасива и
насрещната страна стои актива, стойността на актива, закупената земя.
ВЪПРОС НА АДВ. Б.: И сега, в каква връзка Вие коментирахте
договори за заем, че не са Ви предоставени относно тези суми?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Защото тези задължения, ищецът И. С. твърди, че
това са техни лични средства. Четиримата собственици участват в закупуване
на земя. Тези средства постъпват от самите собственици, не от дейността на
3
фирмата.
ВЪПРОС НА АДВ. Б.: След като нямаме договор за заем или друго
документално основание за тези вноски, въпросът ми беше – От счетоводна
гледна точка,тези суми в какъв срок трябва да бъдат заличени като
задължение.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Би следвало в 5-годишен срок, но тук имаме актив
насреща и няма дейност .
ВЪПРОС НА АДВ. Б.: И какво следва от това?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Не мога да кажа, защото …
ВЪПРОС НА АДВ. Б.: От счетоводна гледна точка не можете ли да
кажете?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Мога да кажа, че те следва да си останат в актив, а в
пасива като задължения, срещу насрещната страна остава актива.
ВЪПРОС НА АДВ. Б.: Задълженията в какъв срок се възстановяват?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Не мога да разбера.
ВЪПРОС НА АДВ. Б.: От счетоводна гледна точка безкрайно ли във
времето остава счетоводно задължение?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Искам да кажа, че едно задължение може да бъде
отписано, когато настъпи падеж. Т.е. единият вариант е да настъпи падеж, а
другият е когато, ако единия от собствениците предяви официално иск към
дружеството да му бъдат възстановени парите, това също се счита ,че е
настъпило. Трябва да има изискуемост или падеж.
ВЪПРОС НА АДВ. Б.: А ако не предяви, защото ние нямаме падежи,
нямаме договори, нямаме нищо, тогава?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: В баланса не може да се слагат едни суми, чисто от
счетоводна гледна точка.
ВЪПРОС НА АДВ. Б.: Пак Ви питам, от счетоводна гледна точка
отписването на едно задължение, за което нямаме уговорен конкретен падеж
…
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Ама на какво основание е отписано това
задължение?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Аз Ви питам Вас от счетоводна гледна точка, не ме
питате Вие мен!
Съдът обръща внимание на адв. Б., че следва да задава въпросите си
чрез съда, да не се обръща с директни реплики и други към вещото лице, като
в крайна сметка това е функцията на Председателя.
ВЪПРОСИ НА АДВ. Б.: Бихте ли казали какво имате предвид, какво
имате предвид под „неизяснен произход на задълженията“, коментирам на
стр. 4 от заключението?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Уточнявам, че аз нямам договори. Твърди се, че това
са средства на собствениците, но аз нямам договор за това нещо.
ВЪПРОС НА АДВ. Б.: При липса на такива договори Вие можете ли да
коментирате падежи изобщо?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Не.
ВЪПРОС НА АДВ. Б.: Можете ли в такъв случай, при липса на
документална обосновка, да извършите от чисто счетоводна гледна точка
4
преценка къде следва – първо, кога се погасява едно задължение, кога се
отписва и в конкретния случай дали следва да остане в графа „задължения“?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Аз вече отговорих вече на този въпрос. Следва да
остане в графа „задължения“, ако има предоставен договор сключен между
собствениците и дружеството за предоставяне на заем, в който изрично е
цитирано кога настъпва падежа, в 5-годишен срок те следва да бъдат
отписани.
ВЪПРОС НА АДВ. Б.: А ако няма съставен договор за заем, каква е
счетоводната политика, как се действа?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: В случая те трябва да си останат в задължения.
ВЪПРОС НА АДВ. Б.: Безкрайно ли е възможно от счетоводна гледна
точка едно задължение да фигурира като такова в счетоводството?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: То е очевадно, че не е невъзможно да бъде отнесено
в неразпределена печалба.
ВЪПРОС НА АДВ. Б.: Аз Ви попитах, от счетоводна гледна точка …,
за да не повишавам тон ….
Съдът обръща внимание на участниците в процеса, в случая – вещото
лице и адвокатите да не разговарят помежду си. Всички искания, бележки и
възражения се отправят към съда. Съдът обръща внимание на всички страни
да не повишават тон в съдебната зала, което е неуважение към съдебната
институция, в която се намират.
Отправя последно предупреждение на участниците в процеса, че при
следващо нарушаване реда в залата ще им бъде наложена глоба.
ВЪПРОСИ НА АДВ. Б.: Ще Ви миля да обърнете внимание на
експерта да отговаря на въпросите по начинът, по който ние ги задаваме, а не
това, което вещото лице смята за редно и правилно да отговаря. Госпожо
съдия, въпросът ми, който моля да отправите към експерта беше – от
счетоводна гледна точка, безкрайно във времето ли е възможно да фигурира
едно задължение, като счетоводно отбелязване или има срокове, в които
следва да бъде извършено отписване?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Принципно може едно задължение да бъде отписано,
не е нужно да остава без край, това са счетоводни операции, които следва да
бъдат взети. В този случай задължението, което е отнесено към
неразпределена печалба следва да бъде предоставен протокол от четиримата
съдружница, че са съгласни за отписване на задължението, въпреки, че не е
настъпил падеж. Това също следва да се вземе под внимание, а такъв
протокол от Общо събрание нямам, няма съставен годишен отчет, т.е.
подадена данъчна декларация и респ. платен корпоративен данък.
ВЪПРОСИ НА АДВ. Б.: Плащането на корпоративен данък основание
ли е за отписване на едно задължение?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Нямала съм такава задача да изследвам. Говоря
принципно.
АДВ. Б.: има такава задача, това е към задачата дали въз основа на
двата варианта е водено коректно счетоводството. Това е към въпроса за
водене коректно на счетоводството.
5
ВЪПРОС НА АДВ. Б.: Въпросът в тази връзка ми е – съставени ли са
необходимите документи, които Вие сте ни изброила в експертизата,
свързани с отписването на задължението?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Да, предоставени са, аз ги имам и съм ги приложила
на съда. Описала съм ги.
ВЪПРОС НА АДВ. Б.: Тези документи съставени ли са съгласно
изискванията на Закона за счетоводството?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Да, те са съставени съгласно изискванията,
подписани са от И. С.. Създадени са, подпечатани, валидирани.
ВЪПРОС НА АДВ. Б.: Тези документи отбелязани ли са счетоводно,
свързано с отписването на задължението, касаещи баланса.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Да, по категоричен начин. На база предоставените
от ищеца И. С. документи са предоставени необходимите документи за
вземане на счетоводната операция, т.е. отписване на задълженията в
неразпределена печалба. Аз не вземам страна, изказвам се от страната на
представените баланси от двете страни.
ВЪПРОС НА АДВ. Б.: В тази връзка, за балансите, които ответникът
Ви представя, имате ли изясняване на произхода на задълженията и
коригирате ли задължението в тази част, в която сочите, че няма?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Балансите, които ми предоставя ищеца. Ответникът
ми е предоставил, да. Балансите са със задължения към собствениците.
ВЪПРОС НА АДВ. Б.: В такъв случай, бихте ли ни обяснила какво
имате предвид в първия абзац на стр. 4 на заключението, където сочите, че не
е изяснен произхода на задълженията?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Пак казвам, описала съм го, че не е изяснен, тъй като
и ищецът и ответната страна твърдят, че това са техни лични средства.
Ищецът И. С. е представил извлечение от банковата си сметка, от което е
видно, че той превежда лични средства към фирмената сметка на „Инверсия“,
но пише, че не е изяснено, защото аз не мога по категоричен начин да го
твърдя, при положение, че нямам предоставен договор, както и извлечение от
банковите сметки на другите собственици.
ВЪПРОС НА АДВ. Б.: При тази ситуация за изготвяне на
заключението и по повод баланса на ответника, бяха ли Ви предоставени
документи установяващи вноски на стойност 224 000 лв., които Вие
коментирате като задължение?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Не, не са ми предоставени.
ВЪПРОС НА АДВ. Б.: Тогава, бихте ли казала при липса изобщо на
каквито и да е било документи, които установяват вноски на стойност 224 000
лева на какво основание Вие казахте в началото на заседанието, че според Вас
правилно е те да останат в задължение?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Защото двете страни твърдят, че това са техни лични
средства. Да, то няма спор за това, както каза адв. Б.. А и самият ищец го
потвърди. И. С. предостави документи, които са приложени по делото, за
неговия дял и за неговите средства.
ВЪПРОС НА АДВ. Б.: За какъв размер не установявате?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: ¼ от стойността на земята - 239 000 лева.
6
ВЪПРОС НА АДВ. Б.: Т.е. Вие имате документ евентуално за ¼ от
224 000.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Да, от един от четиримата съдружници, само от
ищеца.
ВЪПРОС НА АДВ. Б.: Ако ищецът не претендира вземането си,
счетоводните документи за отписване на задължението, които Ви е
предоставил, достатъчни ли са, за да се извърши това отписване? Само за тази
сума, ищецът е собственик евентуално на вземането, той го отписва,
документите достатъчни ли са, за да се отбелязване на това отписване в
счетоводството.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Липсва протокол на съдружниците, за вземане на
такова решение, в случай, че бъде предоставен неговата част може да бъде
отписана.
ВЪПРОС НА АДВ. Б.: Това е лично вземане, на единия от
съдружниците и ако той не го претендира, това Ви попитах, в случая това
достатъчно ли е да се направи?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Не, задължително трябва да има протокол на
съдружниците, с който трябва да вземат решение да се трансформира част от
задължението в неразпределена печалба. Дори и цялото задължение в
неразпределена печалба, пак и четиримата съдружници трябва да го вземат,
за да се направи като счетоводна операция.
ВЪПРОС НА АДВ. Б.: След като Вие документално имате данни за ¼
от сумата 224 000 лева, която коментирате като задължение, това ще доведе
ли до промяна в изчисленията, които правите и по балансите предоставени и
от ищеца и от ответника.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Задължително ще доведе до промяна, защото аз съм
описала на база на какво се определя неговата стойност, както в случая това е
на стр. 5, каква е стойността на дела на ищеца, съобразно балансите. В случай,
че се изчисли неговия дял без да се приемат задълженията, неговия дял е
64 249, но в случая в пасива имаме задължения, тогава неговия дял аз съм
описала, че възлиза на 1500 лева, ако не се лъжа. Аз съм изчислявала на база
предоставените ми документи, а не нещо хипотетично.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Б.: В отговора на Въпрос 1,
т. 4, отговори на въпрос на ищеца С., сте посочили, че съгласно
предоставения от ищеца баланс в пасива са отразени 250 000 неразпределена
печалба. Т.е. ако действително има такава неразпределена печалба, има ли
задължение дружеството да декларира тази печалба пред НАП и за коя година
трябва да подаде съответната декларация?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: По закон всяко едно дружество, без значение дали
осъществява или не осъществява дейност, след като е регистрирано следва да
подава данъчна декларация за всяка приключила финансова година. В този
случай задължително трябва да бъде подадена данъчна декларация, и да се
декларират тези 250 000 лева.
ВЪПРОС НА АДВ. Б.: А такава данъчна декларация подавана ли е и
има ли декларирана такава печалба, има ли платен съответния корпоративен
данък върху тази сума?
7
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: По информация на ищеца, тъй като в ТР няма
публикувани данни, което е задължително, няма публикувана годишна
данъчна декларация.
ВЪПРОС НА АДВ. Б.: А тя за коя година би трябвало да бъде
публикувана ако това е действително така, тази печалба?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Това е към 30.06.2021 г., след като в баланса е
посочено 256 000 лева, трябва да бъде декларирана в данъчната декларация
към 31.12.2021 г. Изтекъл е срока, ако тя е направена през същата година. А за
да е неразпределена печалба, това означава, че тя не се разпределя и си върви,
всяка година се трупа. Това е неразпределена печалба. Т.е. и за 2020 г. и за
2019 г. би следвало да има, вкл. и за 2022 г., защото реално фирмата
съществува.
ВЪПРОС НА АДВ. Б.: В заключението сте посочила, че „Инверсия“ е
представил баланс към съответните дати, а ние действително този баланс сме
го взели от ТР, т.е. има ли публикувано от самия ищец С. в ТР този
счетоводен баланс, в който не е погасено по давност задължението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: В ТР са публикувани баланси със задължения, а няма
публикуван баланс с неразпределена печалба.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ НА ВЪПРОС НА АДВ. Б.: Можете ли да ни кажете
до кога са публикувани отчетите, които коментирахте току-що, до коя дата?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Не си спомням, делото е от година и половина,
трябва да проверя. Направих проверка в ТР, но не си спомням, защото съм
правила допълнителна задача, в предишните експертизи съм цитирала до
кога. Изминало е време, не си спомням, защото това е допълнителна задача.
ВЪПРОС НА АДВ. Б.: Кога е направено отписването от задълженията?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Не мога да кажа кога е направено отписването, са в
ТР, те ми бяха предоставени.
ВЪПРОС НА АДВ. Б.: Аз питам счетоводно кога е направено
отписването, чрез съставянето на документите, които коментирахме?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Ето го мемориалния ордер, отписване на задължения
към собствениците поради изтекла 5 годишна давност към 31.12.2013 г., а
2016 г. в ТР се подава баланс, със задължения.
ВЪПРОС НА АДВ. Б.: Всички баланси, които Вие коментирате, първо,
може ли да кажете те вярно ли отразяват, вкл. капитала на дружеството?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Капиталът на дружеството си спомням, че беше 5000
лева, а те и четиримата участват с 1500 лева. 6000 лв. някъде го бях цитирала
в предходните експертизи.
ВЪПРОС НА АДВ. Б.: При тази ситуация, за да изготвите Вие
експертизата и да коментирате отчетите в ТР и балансите преди това, Вие
запознахте ли се и използвахте ли конкретни първични счетоводни
документи, въз основа, на които да засечете.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Не, защото няма такива и се каза, че фирмата не
разполага с такива документи, това ми го заяви ищеца. Ищецът И. С. ми
заяви, че няма счетоводни документи, които да ми предостави. Ответникът ми
представи балансите, които са представени по делото.
ВЪПРОС НА АДВ. Б.: Въпросът ми в тази връзка беше, Вие търсихте
8
ли изобщо за изготвяне на експертизата и за проверка на счетоводните отчети
в ТР първични счетоводни документи на база, на които да засечете.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Не съм търсила първични счетоводни отчети, защото
те са публикувани в ТР, не съм счетоводител на дружеството.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ НА ВЪПРОС НА АДВ. Б.: Тези извлечения от
сметки, които Ви е предоставил ищеца, а и ние също така за заплащане на
аренди от банката, какви документи са? Защото казахте, че са предоставени
само баланси от страните, но са предоставени и извлечения и от сметки.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Предоставени са извлечения от сметки и имаше
сключвани договори за аренда на тази земя между И. С. и съответните фирми,
но те са приложени също по делото. Това не считам, че следва да се
коментира, защото е извън обекта на експертизата.
ВЪПРОС НА АДВ. Б.: Тези документи, които казахте – извлечението
от сметка и договорите, те обосновават ли всички суми по отделни пера,
включени в отчетите.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Не, не обосновават, защото не са декларирани като
приход.
СТРАНИТЕ: Нямаме повече въпроси.
АДВ. Б.: Оспорвам заключението на в.л., вкл. изявленията в днешното
с.з. Твърдя, че с допълнителните й изявления и обяснения дадени днес,
експерта на практика прави частична промяна в изводите си, които са
изложени в писменото заключение, приложено по делото. В частност това
касае произхода на задълженията, коментирани на стр. 4 от експертизата, а от
там и изводите свързани с правилността на воденото счетоводство, каквито се
съдържат в писменото заключение. Отделно от това твърдя, че експертизата
както в представения си писмен вид, така и от изслушването в днешното с.з.
на допълнителните обяснения на експерта, се явява категорично
необосновано. На първо място в.л. не е извършило проверка на записаните по
балансите данни, в т.ч. не е правило изследване на първичните счетоводни
документи, въз основа на които би следвало да се извърши отчитане както в
балансите представени от двете страни, така и да се направи отчет на сумите,
в отчетите публикувани в ТР. Самият експерт сочи, че тези отчети не
отговарят на действителното фактическо състояние, вкл. относно капитала на
дружеството и именно поради това твърдя, че за отговор на въпросите
свързани със записванията по балансите представени и от двете страни и
респ. коментар на данните по същите, свързани с правилността или не
записите по тях, експертът следваше да направи пълно изследване на
счетоводството и в първичната счетоводна документация, каквото изследване
в случая няма. Предвид това, аз твърдя, че освен необосновано,
заключението и изводите в него се явяват от една страна неправилни, като
възникват сериозни съмнения относно и правилността, и обективността на
изнесеното в експертизата. Предвид това и на осн. чл. 201 от ГПК, моля да
допуснете и назначите изготвянето на повторна експертиза от друго в.л.,
което да отговори на вече поставените от страните въпроси. В тази връзка аз
Ви моля да съобразите, че в рамките на 1 година експертът е имал
9
възможност да отговори на въпроси, които са поставени към него, респ. да
обоснове с конкретни счетоводни документи изводите си по поставените
задачи, каквато обосновка няма, тъй като и в днешното с.з. многократно в.л.
твърдеше и обосноваваше изводите си с изявление, че това е по твърдения на
страните. Доколкото експертизата е допусната с оглед специалните знания на
експерта, то при прилагане на същите в.л. следваше да се запознае със
счетоводните документи, да изследва изобщо съществуват ли такива, да
направи проверка въз основа на тях на записванията по балансите
предоставени от двете страни, още повече, че представените от ответника
баланси са оспорени по реда на чл. 193 от ГПК, което не ги прави безспорни,
а точно обратното. При условията на евентуалност и ако счетете, че
заключението е обосновано и не са налице предпоставки по смисъла на чл.
201 от ГПК, предвид направеното оспорване верността на изводите на в.л.,
свързано с воденото счетоводство, в частност, записванията или отписванията
на задължения по балансите, имащи отношение към спорните въпроси, и на
осн. чл. 200 ал. 3 от ГПК, моля да допуснете изготвянето на друга експертиза,
изпълнима от едно или повече вещи лица, по преценка на съда, в какъвто
смисъл е текстът на ГПК.
АДВ. Б.: Моля да приемете заключението на в.л. като правилно и
обосновано. Отговорило е точно на поставените му задачи, като за отговорите
е ползвало както предоставените от страните счетоводни документи така и
публикуваните в ТР, налични такива документи. От страните не се спори, че
всеки от съдружниците е внесъл съответната му ¼ ид. част за закупуването
на имота, още повече, че самите те са представили извлечение от сметките.
Съдът намира, че не са налице предпоставки за допускане на повторна
или комплексна експертиза. Вещото лице е изпълнило, поставените му
задачи, а доказателствената стойност на самата експертиза съдът ще обсъди
при постановяване на крайния съдебен акт наред с всички останали
доказателства по делото. Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА заключението на вещото лице.
АДВ. Б.: Нямам други доказателствени искания, извън вече
направените, които отхвърлихте. Служебно ангажирана съм по друго дело в
РС Благоевград, моля да ми се предостави възможност за писмени бележки.
Представям списък на разноските.
В този момент адв. Б. напуска съдебната зала.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице И. В. Д. в размер на
10
921,90 лева, съгласно представената справка-декларация, като съдът
задължава ищецът да довнесе сумата от 521,90 лева, в едноседмичен срок от
връчване на определението.
АДВ. Б.: Нямам други доказателствени искания. Представям списък на
разноските. Моля да се даде ход на делото по същество.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ ЗА ПРИКЛЮЧИЛО
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Б.: Госпожо съдия, моля да отхвърлите предявения иск в размера
му като неоснователен и недоказан, като уважите същия до размер от 1500
лева, който съгласно счетоводните документи се дължи на ищеца. Считам, че
безспорно се установи от доказателствата по делото, че представените от
ищцовата страна счетоводни баланси са недостоверни, тъй като не може да се
приеме, че има отписано задължение към дружеството, а впоследствие лично
ищецът да подаде няколко пъти в ТР счетоводни баланси, от които е видно,
че това не е така. Установи се, че ако има описано такова задължение, то
трябва да имало генерирана печалба, за която дружеството има задължение,
съгласно Закона за счетоводството да подаде съответната данъчна декларация
и да заплати съответния корпоративен данък. Такава декларация нито е
подавана, нито е плащан данък. Т.е. от всички тези косвени доказателства
може да се стигне категорично до извода, че представените от ищцовото
дружество баланси са недостоверни и съставени конкретно за целите на
производството. Моля да ни се присъдят, сторените по делото разноски, по
чл. 80 от ГПК, който представям, както и моля за срок за писмени бележки.
Съдът определя 10-дневен срок, считано от днес, за представяне на
писмени бележки по делото.
Следи изготвяне на протокола, препис от същия да се предостави на
страните по делото.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение в срок.
Протоколът се написа в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 15,00 часа.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
Секретар: _______________________
11