Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 25.09.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ – БРАЧНИ
СЪСТАВИ, І-ви брачен състав, в публично съдебно заседание на осми
септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Ива
Иванова и в присъствието на прокурора Радослав Стоев от Софийска градска
прокуратура, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 1113 по
описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Искът е с правна
квалификация чл. 5 от ЗЛС.
М.П.Н. и Е.Б.Х., като
внуци на ответницата С.Т.М., са предявили иск за поставянето на последната под
запрещение.
В исковата молба
се твърди, че в последните две години
при срещите на ищците с ответницата, забелязвали проблеми в психическото
ѝ здраве, преди известно време обаче се оказало, че състоянието ѝ е
по-сериозно, отколкото предполагали. Забелязали, че ответницата забравя
значителни факти и събития, което, според ищците, се дължало не само на
преклонната ѝ възраст, но и на влошеното ѝ психическо състояние. Излага
се, че след смъртта на дядо им - М. М., ответницата изпаднала в тежка депресия.
В настроението ѝ започнали да се наблюдават внезапни, необясними и
безпричинни промени, като случаите на внезапни промени в поведението ѝ
зачестявали с всеки изминал ден, на няколко пъти се наложило да я прибират от
близкия супермаркет, където тя се оказвала сама и объркана, без да знае нито
къде се намира, нито защо е там и как да се прибере. В същото време, в средата
на лятото, ответницата започнала да споменава, че вижда хора, които отдавна са
починали, да казва, че има „нещо" в стаята, че чува гласове, започнала да
не се разпознава в огледалото, ищците в тези случаи ѝ обяснявали, че това
е нейното отражение. След смъртта на М. М., ответницата подала жалба срещу
внука си М.Н., че същият уж я заплашвал, че ще я убие. След като по сигнала била
образувана преписка и били извършени проверки, се установило по безспорен
начин, че по това време М.Н. е бил на работа. По съвет на следователя, решили
да се консултират с психиатър, но след като споделили с ответницата тази идея,
получили категоричен отказ, съпроводен с агресивно поведение.
Твърди се също, че на
20.01.2020 г. привечер около 18:00 ч., било получено от ищеца М.Н. телефонно
обаждане от непознат телефонен номер, като лицето го заплашило, че ще пребие
него и съпругата му, а колата му ще бъде запалена, ако не напуснат обитаваното от
тях жилище в срок от двадесет и четири часа. За този случай ищецът подал сигнал
в полицията. Докато пишел обясненията, получил обаждане от баба си С., която
започнала да го обижда и ищецът включил високоговорителя на телефона си. В
присъствието на четирима униформени, тя използвала същите думи и изрази като
лицето от предходното обаждане. Присъстващите униформени посъветвали ищеца да подаде допълнителна
жалба, тъй като налице били опасения ответницата да не стане жертва на т.нар.
„имотна мафия".
След като се убедили,
че проблемите със здравословното състояние на ответницата се задълбочават,
отново провели разговор с нея, че трябва да се консултира с лекар, но тя
категорично отказала, а това предложение предизвикало още по-силно раздразнение
и неприязън от нейна страна.
В исковата молба се
излага също, че у ищците са налице основателни съмнения, че при ответницата е
налице болестното състояние, което засяга интелекта, психиката и волята, като
това болестно състояние се е отразило върху възможността ѝ да осъзнава
свойството и значението на действията и волеизявленията си, както и да ги
ръководи, не е в състояние самостоятелно да взима решения, свързани с опазване
както на личността ѝ, така и на нейното имущество, налице била възможност
трети недобросъвестни лица да се възползват от влошеното ѝ психическо
състояние.
Отделно от това се
излага, че ответницата все по-трудно се ориентира в изникващи пред нея
проблеми, свързани с ежедневни нужди, поради което в неин интерес било
дееспособността ѝ да бъде ограничена с цел опазване в най-пълна степен на
личността и имуществото ѝ.
Моли се да се
постанови решение, с което ответницата С.Т.М., ЕГН **********, да бъде
поставена под пълно или ограничено запрещение с оглед тежестта на болестното
ѝ състояние.
В срока за отговор по
чл. 131 ГПК, ответницата, чрез пълномощника си адв. Д.П., е депозирала отговор, с който оспорва предявения иск, като
неоснователен и сочи, че е личност с
изцяло запазен интелект и психично здраве, кореспондиращи напълно с възрастта
ѝ.
Представителят на СГП
изразява становище за произнасяне на съда с решение на база събраните по делото
доказателства.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводи на
страните, намира за установено следното:
Съгласно препис от
удостоверение за наследници на М. С.М. /дядо на ответниците и съпруг на ищцата/,
издадено на 12.12.2019 г. от СО, район „Красно
село“, а и видно от справки от НБДН, ищците, като деца на починалата дъщеря на
ответницата К.М.Х., са внуци на ответницата.
Съгласно заключение
на социален доклад, изготвен на 23.07.2020 г. от Д „СП“ – Красно село, С.Т.М. е
обезпечена в материално отношение – разполага с жилище, със запазено право на
ползване и доход от лична пенсия, качеството ѝ на живот не е с дефицити,
организира ежедневния си бит, поддържа домакинството, самостоятелно урежда
своите делови и административни въпроси, опазва самостоятелно живота, здравето
и интересите си, с активно социално функциониране и социални контакти.
Предмет на иска по
чл. 5 от ЗЛС – поставяне на едно лице под запрещение, е дееспособността му, а
основанието на този иск е наличието на душевна болест или слабоумие (медицински
критерий) и невъзможността на страдащият от такава болест или слабоумие да се
грижи за своите работи (юридически критерий). Двете изисквания трябва да са
налице, за да се постанови ограничаване на дееспособността или обявяване
пълната недееспособност на лицето.
Съдът, след като изслуша лично
ответницата по реда на чл. 337, ал. 1 от ГПК, констатира, че същата е много добре ориентирана за собствена личност, време и място, разбира смисъла на
поставените въпроси, отговаря съвсем адекватно, сочи, че сама се грижи за себе
си, приема лекарство за сърцето.
От показанията на разпитаните по делото
свидетели, водени от ищците – М.и Л., не се установява ответницата да не може
да се грижи сама за своите работи, но се установява, че страните имали „особени
отношения“ – свидетелят М..
От показанията на разпитаните по делото
свидетели, водени от ответницата – К.и Я., също не се установява ответницата да
не може да се грижи сама за своите работи, след смъртта на съпруга ѝ през
октомври 2019 г., освен болката и страданието от липсата на съпруга ѝ, не
се наблюдавали някакви отклонения в психиката на ответницата, но били налице
проблеми с ищеца М.Н., неин внук.
Видно е, от приетото
по делото, оспорено от ищците, заключение по допуснатата съдебно –
психиатричната експертиза, представена по делото на 28.08.2020 г., изготвена на
27.08.2020 г. и подписана от вещо лице д-р Р.К. - психиатър, че „С.Т.М., на 87
години, ЕГН **********,***, ж. к. „Бели брези“, ул. „Проф. д-р ******, не страда от
психично заболяване или деменция. Осв. може да полага грижи за себе си, да
разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си.
Не са налице медицински основания за поставяне под запрещение“.
В съдебното заседание, проведено на 08.09.2020
г., експертът уточни, че не може да даде
обяснение защо ответницата е казала, че е завършила гимназия и че не знае дали
е с основно образование, както и че не може да го интерпретира, но от
изследването на паметовите функции, не се открива снижаване на интелект и
памет.
Липсата на психотична
симптоматика и каквото и да е психично заболяване или деменция у ответницата,
което се установява от заключението на вещото лице, дават основание да бъде
прието, че не е налице медицинският критерий, като по делото не се оказаха и
обстоятелства установяващи юридическия критерий, налагащ поставянето на същата
под запрещение.
От събраните по
делото доказателства и непосредствените впечатления от изслушването на ответницата
съдът счита, че състоянието ѝ показва способност същата да се грижи за
своите работи. Не се установяват факти и обстоятелства на несправяне с
ежедневни, дори и по-сложни задачи. Обратното по делото се установи, че
ответницата се справя както с ежедневните, така и с по-сложни свои задачи.
Ето защо не са налице
основанията на чл.5 от ЗЛС за поставяне на ответницата С.Т.М. под
запрещение.
По разноските: с
оглед изхода на делото, а и съгласно разпоредбата на чл. 338, ал. 4 ГПК, ищците
нямат право на разноски в производството за поставяне под запрещение, но ако
искът бъде отхвърлен, ищците дължат на ответницата направените от нея разноски
във връзка с делото. В случая съобразно изхода на делото, на ответницата се
следват разноски, като съдът ѝ присъжда сторените разноски в общ размер
на 1000 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, което не е
прекомерно, съобразено с броя на ищците и разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 9 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.П.Н., ЕГН **********,
адрес: ***, и от Е.Б.Х., ЕГН **********, адрес: гр. София, ж. к. „******, срещу С.Т.М., ЕГН **********, адрес: ***, ж. к. „Бели брези“, ул. „Проф.
д-р ******, иск с правна квалификация чл. 5 от ЗЛС – за поставянето на ответницата
под запрещение, като неоснователен.
ОСЪЖДА М.П.Н., ЕГН **********, да заплати на С.Т.М.,
ЕГН **********, 500 лв., представляващи сторени разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение по гражданско дело № 1113/2020 г. по описа на
Софийски градски съд, Гражданско отделение – Брачни състави, I-ви брачен състав.
ОСЪЖДА Е.Б.Х., ЕГН **********, да
заплати на С.Т.М., ЕГН **********, 500 лв., представляващи сторени разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение по гражданско дело № 1113/2020 г. по описа
на Софийски градски съд, Гражданско отделение – Брачни състави, I-ви брачен състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М.П.Н., ЕГН ********** и Е.Б.Х.,
ЕГН **********, за присъждане на разноски по гражданско дело № 1113/2020 г. по
описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение – Брачни състави, I-ви
брачен състав, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: