РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. Силистра, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на шести
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Кремена Ив. Краева
Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря Таня Вл. Гецова Колева
като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Въззивно гражданско
дело № 20253400500004 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №5902/04.12.24г. /п.к. 03.12.2024г./
от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул. „България” №49, бл.53Е, вх.В /уточнена с
молба вх. №282/21.01.2025г./ срещу Решение №235/25.11.2024г., постановено
по гр.д.№334/2024 г. по описа на РС – Тутракан, В ЧАСТТА с която се
отхвърлят претенциите на дружеството по Договор за потребителски кредит
№ 40012670917/13.10.2022г. относно сумата в размер на 215.64лв. –
договорно възнаграждение за периода 10.11.2022г. -06.11.2023г., както и В
ЧАСТТА, с която е прието за установено между страните, че Договор за
потребителски кредит № 40012670917/13.10.2022г. е недействителен по
смисъла на чл.22 ЗПК, поради нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК – тъй като
в договора неточно е посочен ГПР.
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно в
обжалваната част. Счита, че в процесния договор ясно е посочена методиката
на формирания годишен процент на разходите. Несериозно и противоречащо
на всякаква житейска логика би било да се приеме, че при подписването на
договора кредиторът трябва да посочи всеки един административен разход,
който ще трябва да покрие по време на живота на договора и във връзка с
него. Законодателят не е създал и подобни изисквания, а едниствено да се
посочи как се изчислява ГПР. В ОУ изрично е посочено какви допускания се
правят при изчисляването на ГПР и е направена препратка към Приложение 1
1
на ЗПК. Относително осведомен потебител в разумни граници може без
затруднение да прецени напълно точно ефекта за него от сключване на
договор за потребителски кредит, ведно със споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги. Отделно излага, че съгласно чл.26 ЗЗД
нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са
заместени по право на повелителни правила на закона или когато може да се
предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части.
Моли за отмяна на решението и вместо това да се уважи иска в обжалваната
част. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор, с
който излага съображения за неоснователност на въззивната жалба. Излага, че
възнаграждението за допълнителни услуги следва да бъде включено в ГПР,
доколкото е при и с оглед сключване на договора и размерът е изначално
известен на страните. Действителният ГПР възлиза на 148.62% и надхвърля
законовото ограничение по чл.19, ал.4 ЗПК. Моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно
призован, не се явява и не се представлява. Депозира писмено становище.
Въззиваемата страна, също редовно призована, не се явява и не изпраща
представител. Депозира молба с която, поддържа отговора на въззивната
жалба и отправя искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Настоящият състав на Силистренски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред РС –Тутракан е образувано по предявени от
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул. „България” №49, бл.53Е, вх.В срещу Н. М.
Н., ЕГН **********, искове с правно основание чл.79 ЗЗД вр. чл.240 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 215.64лв.
/двеста и петнадесет лива и шестдесет и четири ст./, представляваща
възнаградителна лихва за периода 10.11.2022г. до 06.11.2023г. по Договор за
потребителски кредит №40012670917/13.10.2022г., 385лв. /триста осемедесет
и пет лева/– възнаграждение за закупена услуга Фаст, 146.03лв. /сто
четиридесет и шест лева и три ст./ – обезщетение за забава за периода
11.11.2022г. до 06.11.2023г. и 68.69лв. /шестдесет и осем лева и шестдесет и
девет ст./ - обезщетение за забава за периода 06.11.2023г. до 27.03.2024г.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е отказано издаване на Заповед по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 201/2024г. на РС – Тутракан.
Навежда се в искова молба, че по силата на сключен Договор за
потребителски кредит №40012670917/13.10.2022г. „Профи кредит България”
ЕООД, като кредитор е предоставил на Н. Н., като кредитополучател сумата
от 700лв. чрез паричен превод към EasyPay на 14.10.2022г., със срок на
кредита 18месеца, с размер на вноска 52.30лв., ГПР -48.92 %, ГЛП – 41.00 %,
лихвен процент на ден 0.11 % и общо задължение на кредита 941.41лв.
Сочи, че по искане на кредитополучателя са закупени допълнителни
2
услуги „Фаст” – 385лв. и „Флекси” – 0лв., с месечна вноска по погасителен
план 21.39лв. Отбелязва, че услугата „Фаст“ – приоритетно разглеждане на
искането на длъжника за отпускане на кредит, е ползвана от клиента, а
услугата „Флекси“ – възможност за отлагане и намаляване на определен брой
погасителни вноски и смяна на падежната им дата, не е ползвана от длъжника.
Твърди се, че длъжникът не е направил нито едно плащане по заема,
няма нито една погасителна вноска. На основание чл.12.3 от ОУ твърди, че е
предприел действия по обявяване на договора за предсрочно изискуем, за
което ответника е уведомен на 06.11.2023г. Същевременно крайният срок на
договора е 10.04.2024г.
Обосновава правния си интерес от предявяване на исковете с
постановеното по ч.гр.д. № 201/24г. разпореждане на РС – Тутракан, с което е
отхвърлено искането за издаване на Заповед за изпълнение. Моли се за
уважаване на предявените искове поради изложените аргументи. Претендира
разноски.
В границите на срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен
отговор, с който оспорва исковете по основание и размер. Прави възражение
за нищожност на договора поради противоречието му със закона и добрите
нрави. Счита, че ГПР по скрит начин е увеличен, тъй като в него не са
включени дължимите допълнителни такси, с което е нарушен чл.11, ал.1, т.10
ЗПК. Не е ясно разписана методика на формиране на ГПР – кои компоненти
точно са включени в него и как се формира същия. В евентуалност се твърди
недействителност на клаузата за допълнителна услуга Фаст, както и на
договорното възнаграждение, надвишаващо трикратния размер на законната
лихва.
В срока за отговор е предявен от Н. Н. и насрещен иск за прогласяване
нищожността на договора за потребителски кредит.
Депозиран е отговор на насрещна искова молба от „Профи Кредит
България” ЕООД, в който се изразява становище за недопустимост и
неоснователност, като излага подробни съображения в насока, че процесният
договор за потребителски кредит съдържа минимално необходимата
информация по чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 ЗПК. Счита, че ясно е посочена
методиката на формирания ГПР. Моли за прекратяване на производството,
образувано по насрещната искова молба, в евентуалност за отхвърляне на
претенцията.
Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с
Определение №41/21.01.2025г., поради което жалбата подлежи на разглеждане
по същество.
Предмет на въззивна проверка e решението, с което
първоинстанционния съд се е произнесъл по предявените искове с правно
основание чл.79 ЗЗД вр. чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, като ги е отхвърлил изцяло и
решението по чл.26 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК, което е уважил.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените въззивни предели ОС - Силистра
намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната
3
компетентност на първоинстанционния съд и от законен състав, поради което
се явява валидно. Исковете са предявени извън границите на предвидения в
закона преклузивен едномесечен, видно от приложеното ч. гр. д. №201/2024г.
на РС - Тутракан, поради което се явяват такива с правна квалификация по
чл.79 ЗЗД вр. чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, респ. чл.26 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК, като
произнасянето на РС съответства на заявената за разглеждане претенция,
поради което решението се явява и допустимо.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Не е било предмет на спор между страните, а и се установява от
приобщеното ч.гр.д. №201/2024г., на РС-Тутракан, че в полза на въззивника е
издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено
въззиваемият да заплати сумата от 700лв. – главница, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението /28.03.2024г./ до окончателното изплащане
на вземането.
С разпореждане №392/04.04.2024г. заявлението за издаване на Заповед
за изплънение по чл.410 ГПК е отхвърлено за сумите, предмет на предявените
осъдителни искове.
За успешното провеждане на иска, ищецът следва в условията на пълно
и главно доказване да установи възникването в негова полза на изискуемо
вземане по валидно договорно правоотношение, по силата на което за
ответника /сега въззиваем/ е възникнало задължение да заплати сумата,
предмет на иска в претендирания размер.
В тежест на ответника /ищец по НИ/ е да докаже точно изпълнение на
задълженията си да заплати процесната сума или направените
правоизключващи възражения, както и наличието на твърдените
неравноправни договорни клаузи.
Спорен пред въззивния съд се явява въпросът досежно извода на РС -
Тутракан за недействителност на процесния договор за потребителски кредит
на осн. чл. 22 от ЗПК поради несъответствие с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т.
10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
По оплакванията във въззивната жалба:
Не е спорно между страните, а и се установява от представените по
делото доказателства наличието на сключен Договор за потребителски кредит
№40012670917/13.10.2022г., по силата на който ищецът е предоставил на Н.
Н.а сумата от 700лв., със срок на кредита 18 месеца, с размер на вноска
52.30лв., ГПР -48.92 %, ГЛП – 41.00 %, лихвен процент на ден 0.11 % и общо
задължение на кредита 941.41лв., усвоен чрез EasyPay.
Страните са договорили и закупуването на допълнителни услуги, като в
договора за потребителски кредит е предвидено, че клиентът закупува
услугите „Фаст“ и „Флекси“, като за услугата „Фаст“ е предвидено
възнаграждение в размер на 385 лева, а за услугата „Флекси“ –
възнаграждение в размер на 0 лева. Предмет на тези допълнителни услуги са
приоритетното разглеждане и изплащане на кредита /по услугата „Фаст“/ и
правото на промяна на погасителния план, включващо възможност за отлагане
4
на определен брой вноски, възможност за намаляване на определен брой
вноски и смяна на датата на падеж /по услугата „Флекси“/, като същите са
подробно описани в чл. 15 от ОУ, неразделна част от ДПК. Предвидено е че
задължението за заплащане на възнаграждението по тях става изискуемо с
подписването на процесния ДПК, но се разсрочва за срока на договора на
равни месечни вноски по 21.39лева всяка и се добавя към месечните вноски за
погасяване на кредита.
При това положение и видно от данните по договора и приложения към
него погасителен план по ДПК със закупена допълнителна услуга, подписан
от длъжника, общото задължение по кредита възлиза на 1326.41лева, при
месечна вноска в размер на 73.69лева, чийто размер се формира от вноските
по главница и договорната лихва, която е в общ размер 52.30лева и вноската за
допълнителните услуги, включени в погасителния план, в размер на 21.39
лева.
Предвид факта, че кредитът е предоставен на физическо лице, за което
не са налице данни да е действало в рамките на своята търговска или
професионална дейност, то кредитополучателят се явява потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП и чл. 9, ал. 3 от ЗПК, при което процесният
договор за кредит попада в приложното поле на Закона за потребителския
кредит и общата императивна потребителска закрила.
Наред с това договорът е сключен от търговско дружество, което
предоставя кредити на потребители в рамките на своята професионална и
търговска дейност, като приложението на ЗПК е признато и от кредитора с
представянето на длъжника на преддоговорна информация.
Съгласно нормата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
В настоящия случай договорът е сключен в предвидената от закона
форма, всички елементи са представени с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт, който видимо не е по-малък от 12, съдържа дата и място на
сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните,
срок на договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер
на лихвен процент, информация относно размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски.
Изготвен и подписан е погасителен план, който съдържа детайлна
разбивка на всяка погасителна вноска какви суми по размер и основание
включва, както и падеж на всяка вноска.
В договора е посочен и годишен процент на разходите /ГПР/ от 48.92 %,
който формално не нарушава императивната забрана на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
според която ГПР не може да е по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България.
Съгласно нормата чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
5
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит, а § 1, т. 1 от същия закон дава дефиниция за „общ разход по кредита“,
като предвижда, че това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.
Към датата на постановяване на атакуваното решение, е било
постановено Решение от 21.03.2024 г. по дело C714/22 на СЕС, според което
чл. 3, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 23.04.2008 г. /, трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни
услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на
закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му
за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума,
както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се
намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по
кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на
понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения чл. 3, б.
"и", когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за
получаването на съответния кредит или те представляват конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.
В случая услугата "Фаст" предоставя право за приоритетно разглеждане
на искането и за отпускане на кредита, а тази наименувана "Флекси" допуска
промяна на погасителният план. Така уговореното възнаграждение за
приоритетно разглеждане на документи и отпускане на кредит, всъщност е
свързано с процедурата по усвояване на кредита и предвиждането му е
забранено от повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Уговорената
евентуална промяна в погасителният план, не касае реално предоставени
услуги, а се дължи във връзка с хипотетична възможност за длъжника да се
възползва от тях по време на действието на договора и то след сключване на
анекс - чл. 15. 2 от ОУ. В този смисъл уговорките за допълнителни услуги
водят до значително оскъпяване на ползвания заем и позволяват на
заемодателят да получи сигурно завишено плащане в размер, който е почти
равен на сумата на кредитиране, без реално да предоставя някаква значима
допълнителна услуга. Освен това кредиторът очевидно е предвидил
допълнителното плащане като част от кредитното задължение, тъй като го е
включил общата сума за погасяване и го е калкулирал в месечна погасителна
вноска.
В контекста на гореизложеното следва извод, че плащането на
възнаграждение за допълнителни услуги, следва да бъде отразено като разход
при формиране на оповестения ГПР.
Безспорно е, че въпросните вземания не са отчетени при определяне и
6
оповестяване на ГПР по договора в съответствие с изискването на чл. 19, ал.
1-3 от ЗПК. В ДПК е посочен ГПР, който не е реално прилаганият в
отношенията между страните, като след прибавянето и на възнаграждението
за допълнителния пакет услуги ГПР със сигурност би надвишил прага от 50
%.
Това е така, тъй като дължимото възнаграждение за тези услуги е в
размер на 385 лева, който размер доближава този на главницата и води до
значително фактическо оскъпяване на кредита. По този начин кредиторът на
практика заобикаля забраната на чл.19, ал.4 от ЗПК, предвиждаща максимален
размер на ГПР.
Отделно от горното, с оглед съществения характер на посочването на
ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на
потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на
изискването при изчисляването на този процент да се посочат всички разходи
по чл.3, б. ж от Директива 2008/24, следва да се приеме, че посочването на
ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от
възможността да определи обхвата на своето задължение по същия договор
както непосочването на този процент.
Установената недействителност /нищожност/ на съществен елемент от
императивно уреденото съдържание на договора за потребителски кредит,
попадащ в изброените в разпоредбата на чл.22 от ЗПК, в частност на
посочените в договора ГЛП или ГПР съгласно изискванията на чл.11, ал.1, т.9
и 10 ЗПК се приравнява на неговата липса и поради това и недействителност
на договора за потребителски кредит. Неточното посочване на тези
компоненти от задължителното съдържание на договора има същата
последица както непосочването им /така, Решение №50013/05.08.2024г. на
ВКС по т.д. №1646/2022г., II т.о./.
При тази хипотеза чл.23 от ЗПК предвижда, че потребителят следва да
върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи
по него. За чистата стойност на кредита е налице издадена и влязла в сила
Заповед за изпълнение № 79/04.04.2024г. по ч.гр.д. № 201/2024г. на
Тутракански районен съд.
С оглед горното настоящият състав намира въззивната жалба за
неоснователна, поради което и първоинстанционното решение като правилно
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Своевременно е направено искане за присъждане на разноски от страна
на адв. Б.. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал.2 от ЗА при оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие в исково производство, на основание някоя от
хипотезите на чл. 38, ал. 1 от ЗА, насрещната страна по делото се осъжда да
заплати възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ.
Възнаграждението следва да бъде присъдено в полза на адвоката, оказал
правната помощ, а не на страната, която представлява, като съдът го определя
на 150лв. за въззивна инстанция.
Мотивиран от изложеното, съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №235/25.11.2024г., постановено по гр.д.
№334/2024 г. по описа на РС – Тутракан, В ЧАСТТА с която се отхвърля иска
на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София за осъждане на Н. М. Н., ЕГН **********, да
заплати на ищеца сумата в размер на 215.64лв. – договорно възнаграждение за
периода 10.11.2022г. -06.11.2023г. по Договор за потребителски кредит №
40012670917/13.10.2022г., както и В ЧАСТТА, с която е прието за установено
между страните, че Договор за потребителски кредит №
40012670917/13.10.2022г. е недействителен по смисъла на чл.22 ЗПК, поради
нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК – тъй като в договора неточно е посочен
ГПР, на основание чл.79 ЗЗД вр. чл.230 ЗЗД и чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.
чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София ДА ЗАПЛАТИ на АДВ. Л. Б.
от АК – София, ул. „Триадица“ №5Б, ет.3, офис №311 сумата от 150 лева /сто
и петдесет лева/, адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна
адвокатска помощ производството пред ОС - Силистра, на осн. чл. 38 от
ЗАдв.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението не подлежи на касационно обжалване чл. 280, ал. 3, т. 1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8