РЕШЕНИЕ
№ 907
гр. Пловдив, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20235300501349 по описа за 2023 година
Производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на Община Пловдив, код по
БУЛСТАТ: ***, против Решение № 2942 от 09.08.2022 г., постановено по гр. д. №
11239 по описа на РС – Пловдив за 2021 г., с което е признато за установено
съществуването на вземане на ЗАД „АРМЕЕЦ“, ЕИК: ***, към жалбоподателя по
Заповед № 4469 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.05.2021 г.
по ч.гр.д. № 7869/2021 г. по описа на РС – Пловдив в размер на 444,82 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 14.05.2021 г., до
окончателното плащане. Предмет на разглеждане в производството е и въззивна жалба
на Община Пловдив против Решение № 3045 от 12.09.2022 г., постановено по същото
дело, с което горепосоченото решение е допълнено, като е признато за установено по
отношение на жалбоподателя, че дължи на ЗАД „АРМЕЕЦ“ мораторна лихва в размер
на 135,55 лв. за периода от 14.05.2018 г. до 14.05.2021 г., за която сума е издадена
Заповед № 4469 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.05.2021 г.
по ч.гр.д. № 7869/2021 г. по описа на РС – Пловдив.
С решение №1601 от 07.04.2023 г., постановено по същото дело съдът е
допуснал поправка на ЯФГ в постановеното по делото Решение № 2942/09.08.2022г.
като вместо погрешно изписаното: „признава за установено, че Община Пловдив с
ЕИК ***представлявана от Кмета З.Д. със седалище и адрес на управление: ***
ДЪЛЖИ в полза на ЗАД „Армеец” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от М.П.И. чрез юрк. Ц.Р. сумата от 444,82 лв. главница, ведно със
1
законната лихва върху тази сума за период от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 14.05.2021г. до окончателно изплащане на сумата, за която сума е била
издадена заповед № 4469/18.05.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
по ч.гр.д. № 7869/21 г. на РС –Пловдив“ следва да се чете правилното: признава за
установено че Община Пловдив с ЕИК ***представлявана от Кмета З.Д. със седалище
и адрес на управление: *** дължи в полза на ЗАД „Армеец” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М.П.И. чрез юрк. Ц.Р. сумата
от 444,82 лв. от които 434.82 лева, която представлява изплатено застрахователно
обезщетение от ищеца по застраховка „Каско на МПС“ за причинени на л.а. Рено,
модел Лагуна с рег. № *** имуществени вреди и 10 лева разходи по ликвидационна
дейност заради това, че на 02.07.2016г. около 00:00 часа в гр. Пловдив, ул. Брезовско
шосе № 176 е настъпило пътно-транспортно произшествие при което застрахованият
автомобил е попаднал с предна дясна гума в необезопасена и необозначена дупка на
пътното платно с размери 50/55/8см като в резултат на удара се къса амортисьор, ведно
със законната лихва върху тази сума за период от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 14.05.2021г. до окончателно изплащане на сумата, за която сума е била
издадена заповед № 4469/18.05.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
по ч.гр.д. № 7869/21 г. на РС –Пловдив.
В жалбите са релевирани доводи за неправилност и необоснованост на
първоинстнационните решения, като се отправя искане до въззивния съд за тяхната
отмяна и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде отхвърлена
изцяло.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК са постъпили отговори на въззивните жалби от
въззиваемата страна ЗАД „АРМЕЕЦ“, чрез юрисконсулт Р., с които оспорват
въззивните жалби като неоснователни. Моли се първоинстанционното решение да бъде
оставено в сила. Претендира разноски.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, от страна, която има право да обжалва
и срещу подлежащи на съдебен контрол актове, поради което се явяват процесуално
допустими.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията
си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо.
Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде
проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при
служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми,
като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правна квалификация по чл. 422
от ГПК във връзка с чл. 410 ал. 1, т. 2 и т. 3 КЗ и чл. 86 ЗЗД. В исковата молба ищецът
твърди, че на 02.06.2016 г. в гр. Пловдив, ул. Брезовско шосе № 176 е настъпило ПТП,
2
посетено на мястото на произшествието и документирано с протокол за ПТП №
1589211/02.07.2016г., като съгласно този протокол лек автомобил „Рено Лагуна“ ДР №
*** попада в необезопасена и несигнализирана дупка на пътно платно с размери
50/55/8 см. Твърди се, че за процесното МПС бил сключен застрахователен договор за
имуществена застраховка „Каско“ – Пълно каско, с период на застрахователно
покритие 05.11.2015г. - 04.11.2016г. Поради настъпване на застрахователното събитие
и във връзка с подадено уведомление за изплащане на обезщетение, ищецът заплатил
такова в размер на 434,82 лв. на собственика на увредения автомобил и 10 лв.
ликвидационни разноски. Заявява се, че е налице право на регрес за ищеца тъй като е
встъпил в правата на увредения против Община Пловдив, която според ищеца
стопанисва процесния участък. Заявява се, че е налице причинно-следствена връзка
между възникналото увреждане и дупката, която не е била своевременно запълнена от
ответника и не е сигнализирана. Освен това се претендира и мораторната лихва в
размер на сумата от 135,55 лева за периода от 14.05.2018г. до 14.05.2021г. За събиране
на претендираните суми била издадена заповед № 4469/18.05.2021г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7869/2021г. по описа на РС - Пловдив
, по която длъжникът подал възражение.
Ответникът оспорва иска като неоснователен. Оспорва размера на
претенцията. Прави възражение за съпричиняване.
Предвид липсата на нови доказателства, които да са били събрани пред
настоящата инстанция, изводите на въззивния съд почиват единствено на събрания
доказателствен материал пред първата инстанция.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 7869/2021 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, в полза на ЗАД „Армеец” АД против ответната община е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.05.2021 г. за сумата от
444,82 лв.– неплатена главница, мораторната лихва в размер на сумата от 135,55 лева
за периода от 14.05.2018г. до 14.05.2021г., ведно със законната лихва върху главницата
от 14.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането. Срещу заповедта е
постъпило възражение от длъжника, подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, като след
това ищецът е предявил иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземането си. Искът е
предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Ето защо и, установителния иск по реда на чл. 422 ГПК е допустим, тъй като е
предявен в срок, имащо за предмет същите вземания.
Лек автомобил „Рено Лагуна“ с рег. № ***/процесния/ е бил валидно
застрахован при ищеца със комбинирана застрахователна полица № 0306X0160800 по
застраховка „Каско“, който факт се установява от прието досие на полица
0306X0160800 от което е видно, че срокът на застрахователното покритие на тази
полица е в периода 03.11.2015г. до 04.11.2016г.
По делото като писмено доказателство е прието протокол за ПТП №
1589211/02.07.2016г., от който се установява, че на съответната дата 02.07.2016 г. около
23,15 часа в гр. Пловдив, ул. ‚Брезовско шосе“ пред № 176 лек автомобил марка
„Рено”, модел „Лагуна”, с рег. № ***, собственост на И.Д.З., управляван от същия,
3
попада в необезопасена дупка на пътя пътното платно, в резултат на което по
автомобила са нанесени щети- къса се амортисьор.
От представения по делото писмени доказателства се установява, че по повод
настъпилото застрахователно събитие при застрахователя е била образувана преписка
по щета № 26016030102617/05,07,2016 г., в хода на която е извършен опис- заключение
за вреди на процесния автомобил. С доклад по щета № 26016030102617 е определено
за изплащане обезщетение в размер на 434,82 лв. Тази сума е определена за плащане на
собственика на процесния автомобил –И.Д.З.. Сумата от 434,82 лв. е заплатена от
ищеца на И. Д.З. на 22.07.2016 г. по банков път с преводно нареждане. Стойността на
материалните щети, разпределени за нови части и труд по ремонта, се установяват
също от САвТЕ.
По делото е прието заключение на автотехническа експертиза, според което
стойността на авточастите и авторемонтните операции, необходими за пълното
възстановяване на процесния автомобил съобразно с годините му на експлоатация, в
следствие на нанесените му от ПТП увреди, като се има предвид средните пазарни
цени, така че отремонтираното МПС да стане технически годно, безопасно, сигурно и
възможна негова експлоатация възлиза на 900,52 лв. Между механизма на ПТП и
щетите по автомобила има пряка причинно- следствена връзка, тъй като ако го е
нямало наличното препятствие / с конкретна дълбочина/ увреждането на горен тампон
на амортисьора с последвало излизане и достигане с увреждане на кора под челно
стъкло панта предна на преден капак и преден капак в 2 степен за ремонт и боядисване
е щяло да се отложи за неопределен период от време.
Разпитан е като свидетел водачът на л.а. И.З., от който се установява, че както
е карал автомобил през нощта на „Брезовско шосе“ е имало дупка. В резултат, на
което десния амортисьор се изкъртил.
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на З., като ги намира са
последователни, житейски логични и непротиворечащи на останалия доказателствен
материал.
Протоколът за ПТП представлява официален документ, съставен от
длъжностно лице в кръга на правомощията му и е в предвидената от закона форма,
поради което се ползва с доказателствена сила относно отразените в него
обстоятелства. Доколкото същият не е оспорен по надлежния ред от ответника в
отговора и с оглед заключението на вещото лице, съдът приема за установен факта на
настъпване на ПТП- то при описаните в исковата молба обстоятелства и
констатираните повреди по автомобила.
От събраните по делото гласни доказателства, който съдът кредитира изцяло,
както и заключението на САвТЕ, което съдът изцяло възприема като компетентно и
обосновано, съдът приема за установен факта на настъпване на ПТП- то при описаните
в исковата молба обстоятелства и констатираните повреди по автомобила, които
безпротиворечиво се установяват и от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Несъмнено се установи и причинно-следствената връзка между
повредите и настъпилото произшествие, както и техния размер.
По делото е установено по безспорен начин от приложената застрахователна
полица, че към 02.07.2016 г. е било налице валидно застрахователно правоотношение
между ищеца и собственика на процесния лек автомобил, по силата на което ищецът е
заплатил застрахователно обезщетение. Както правилно е приел районният съд липсата
на унищожена оригинална полица не води до невъзможност за установяване наличието
4
на застрахователно правоотношение. Наличието на валидно възникнало
застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил
се установява по безспорен начин от приложеното досие на застрахователната полица.
По силата на валидно сключена имуществена застраховка „Каско“ ищецът е
изплатил обезщетение за настъпилите щети, с което на основание чл. 410, ал. 1 КЗ е
встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредите и за него е
възникнало регресното право да претендира възстановяване на платеното.
Според разпоредбата на чл. 410, ал.1, т. 2 от Кодекса за застраховането, с
плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени
за негово определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа,
при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД или срещу собственика
на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила
вреди на застрахования по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите- чл. 410, ал.
1, т. 3 КЗ.
По делото се установи, че причината за увреждането е било попадането на
МПС- то в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно. Улицата, в която е
станало ПТП- то, се намира в населено място и не е част от републиканската пътна
мрежа, а представлява местен път по смисъла чл. 3 ал. 3 от ЗП и като такъв е публична
собственост на община Пловдив (чл. 8 ал. 3 от ЗП). Ремонтът и поддръжката на
общинските пътища се осъществяват от общините (чл. 31 ал. 1 от ЗП), като лицата,
които ги стопанисват, трябва да ги поддържат в изправно състояние, да сигнализират за
препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най- кратък срок (чл. 167 ал. 1
от ЗДв.П). Установената дупка по пътното платно представлява „препятствие на пътя”
по смисъла на параграф 1 т. 19 от ППЗДв.П, тъй като нарушава целостта на пътното
покритие и създава опасност на движението. Доколкото същата не е била обезопасена с
нарочен пътен знак пред нея, който да указва на водачите да я заобиколят, за да
продължат движението си (аргумент от чл. 52 ал. 1 от ППЗДв.П), ответникът не е
изпълнил вменено му по закон задължение, от което е настъпила вредата. Именно
оттук се налага изводът, че след като за поддръжката и ремонта на пътя е отговорен
собственика му- в случая ответната община, която с бездействието на своите
служители, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да
ги отстраняват, за да обезпечават безопасността на движението, следва да се
ангажирана отговорността на ответника.
Налице са били предпоставките за изплащане на застрахователно обезщетение
с оглед валидно сключената имуществена застраховка. С изплащане на
застрахователното обезщетение ищецът е встъпил в правата на кредитора
(застрахования) срещу причинителя на вредата (ответника), в която връзка
предявеният иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 и т. 3 КЗ следва да бъде уважен в размера на
платеното- 434,82 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 14.05.2021г. до окончателно изплащане на сумата. Освен
това следва да се присъди и сумата от 10 лева представляващи обичайните разноски по
ликвидационна дейност, установени по безспорен начин от вещото лице по на САвТЕ.
Досежно възражението на ответника за съприничяване на вредоносния
резултат от страна на водача на лекия автомобил, съдът счита, че не са налице
предпоставките на чл.51 ал.2 от ЗЗД - за намаляване на размера на обезщетението, тъй
като не се установи по делото, водачът на л.а. И.З. да е допринесъл за настъпването на
вредите.
5
Правото на ищеца да предяви регресната си претенция принципно възниква от
момента на изплащане на обезщетението, но, за да настъпят последиците на забавата,
не е достатъчен само фактът на плащането. По смисъла на чл. 86 от ЗЗД длъжникът
дължи обезщетение за забавено плащане от деня на забавата, а тогава, когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава от момента на поканата- чл.
84 ал. 2 от ЗЗД. В настоящия случай, тъй като вземането на застрахователя произтича
от закона и няма конкретна дата на изпълнението, ответникът изпада в забава от
момента на връчване на поканата. Общината е получила регресната покана на
15,12,2016 г., видно от наличната по делото обратна разписка и доколкото на страната
е бил даден 7- дневен срок за доброволно изпълнение, то тя е изпаднала в забава,
считано от 23.12.2016 г. В тази връзка задължението за забава се дължи за периода
претендиран от ищеца 14.05.2018г. до 14.05.2021г. Така претендираната лихва за
забава следва да се уважи изцяло в размер на 135,55 лева, изчислен на основание чл.
162 от ГПК.
При това положение предявеният иск следва да се приеме за основателен за
пълния претендиран размер. Като е стигнал до същия извод, РС е постановил
законосъобразни решения, които следва да бъдат потвърдени.
По отношение на разноските:
Въззиваемата страна е поискала присъждане на сторените по делото разноски
за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25 от
Наредбата за заплащането на правната помощ настоящият съдебен състав счита, че в
полза на въззиваемата страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер от 100 лв. за настоящата инстанция.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2942 от 09.08.2022 г., постановено по гр. д. №
11239 по описа на РС – Пловдив за 2021 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3045 от 12.09.2022 г., постановено по гр. д. №
11239 по описа на РС – Пловдив за 2021 г.
ОСЪЖДА Община Пловдив, код по БУЛСТАТ: ***, да заплати на ЗАД
„Армеец” АД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** сумата от 100 лева (сто
лева)- разноски за настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6