Р Е Ш Е Н И Е
№830/4.11.2022г.
гр.
Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПАЗАРДЖИК, XІІ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на 26.10.2022 г. в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХУБЧЕВА
СВЕТОМИР БАБАКОВ
при
участието на секретаря Димитрина Георгиева и при участието на прокурора Живко
Пенев, като разгледа дело номер 846
по описа за 2022 година докладвано
от съдия Светомир Бабаков, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. чл.63, ал.1 ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на Т.Д.П. ***, чрез адв. К.К. срещу РЕШЕНИЕ № 340 от 20.07.2022 г. на
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, НК, по АНД № 20225220200257/2022 г.
С жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност
на обжалваното решение, като се моли то да бъде отменено и съответно да бъде отменено
наказателното постановление.
В съдебно заседание, касаторът не се явява и представлява.
Ответникът –
Началник група в с-р. „Пътна полиция“ към ОДМВР Пазарджик Ц. П. оспорва
жалбата. Същата се явява лично в съдебно заседание заедно с процесуалния си представител юрк. Красимира П.. Ответникът и процесуалният му представител молят да бъде оставено в сила обжалваното
решение, като сочат доводи за неговата законосъобразност. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата, като
счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно.
Предлага касационният съд да отхвърли жалбата и да остави в сила решението.
Административен съд- Пазарджик, в
настоящия си състав, като обсъди
приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни
основания и доводите на страните, при спазване
разпоредбата на чл.218, ал.1 и
2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА,
като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК вр. чл. 63 в от ЗАНН и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен
акт.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна, въззивният съд е
приел за установено следното:
На 29.10.2021 г. около 23,30 ч. в е. Дебръщица, ул.
„Осемнадесета“ касаторът П. управлявал лек автомобила „БМВ Х5“ с per. № СВ 9180 РВ, където
бил спрян за проверка от полицейски служители - свидетелите комисар К.Д. -
началник ОПП при ГДНП и Л.Б. - началник сектор ОКПТПК към ОПП при ГДНП. Двамата
полицейски служители се намирали на мястото в изпълнение на Заповед №
3286з-3814/28.10.2021 г. на Директора на Главна дирекция „Национална полиция“.
Съгласно т. 6 от същата те следвало да осъществяват ефективен контрол и
превантивна дейност спрямо участниците в движението. Точно в тази връзка
двамата свидетели спирали за проверка преминаващи автомобили. Между тях бил и
този на касатора П.. Полицейските служители поискали документите за проверка на
водача, като установили, че лъха на алкохол. На зададения въпрос дали е
употребил алкохол, касаторът заявил, че не е. На полицейските служители им
направило впечатление, че освен, че лъха на алкохол, касаторът заваля и някои
думи. Извикали за съдействие патрул при сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
Пазарджик, в чийто състав бил и свидетелят Т. Б., за да извършат проверка за
употреба на алкохол и наркотични вещества от страна на касатора. Последните
пристигнали на място, като обяснили на касатора, че ще бъде изпробван за
алкохол и наркотични вещества с технически средства, но П. категорично отказал
да бъде тестван и за двете. Свидетелят Б. съставил на касатора Акт за
установяване на административно нарушение бл. № 137001, който АУАН касаторът
подписал и получил без възражения. На последния е издаден и талон за изследване
№ 125797 от същата дата, който жалбоподателят също подписал и получил. В него
било отбелязано, че водачът следва да се яви в МБАЛ Пазарджик. Касаторът не се
е явил за даване на кръв за изследване в МБАЛ Пазарджик за употреба на алкохол.
Не е подадено писмено възражение против съставения АУАН. Въз основа на акта АНО
издал обжалваното наказателно постановление.
Районният съд коментирал събраните по делото доказателства и
приел, че фактите по делото са безспорно доказани от показанията на св. К.Д., Л.Б.
и Т. Б. и писмените доказателства- АУАН бл. № 137001 и талон за изследване №
125797.
От правна страна, районният съд стигнал до извода, че касаторът е
извършил вмененото му административно нарушение. В хода на административно-наказателното
производство не били допуснати съществени
процесуални нарушения. По тези съображения, съставът на районен съд Пазарджик
приел да потвърди наказателното постановление като законосъобразно.
Настоящият касационен състав споделя изложената в атакуваното
решение фактическа обстановка, но не споделя изводите на съда, че на
административната фаза от процеса не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Напротив- при запознаване със съдържанието на АУАН, чиято
презумптивна доказателствена сила по чл. 189 ал.2 от ЗАНН съдът е приел за
необорена, се установява, че в същия е извършена саморъчна поправка на датата,
на която се твърди, че е извършено нарушението, без тази поправка да е надлежно
документирана с подписите на актосъставителя, свидетелите, подписали АУАН и
нарушителя. Неправилно въззивният съд се е позовал на показанията на
актосъставителя, който е заявил, че датата на нарушението е поправена преди
предявяване на АУАН на нарушителя, защото под страх от дисциплинарна
отговорност, актосъставителят е заинтересован да излага в съдебно
заседание твърдения за формална
изрядност на изготвения от него АУАН. Налице е обаче ред, по който се извършва
поправка в писмени доказателствени средства, този ред е установен в разпоредбата
на чл. 130 от НПК и съгласно същата, поправки, изменения и допълнения в
протокола трябва да бъдат удостоени с подписите на лицата, които са ги
извършили. Вярно е, че не е налице изрично препращане на разпоредбата на чл. 84
от ЗАНН към способите за доказване с писмени доказателствени средства в НПК, но
следва да се отбележи, че удостоверяването на поправката с подписите на лицата,
подписали документа е принципно положение, гарантиращо правната сигурност на
документооборота и отдавна е възприето като такова в съдебната практика. С
подписите на лицата, подписали съответния документ, се удостоверява неговото
съдържание към момента, в който са положени подписите и ако това съдържание
търпи някакви корекции, редът за удостоверяване на корекцията е същия, както и
при изготвянето на първоначалния текст. Когато е извършена саморъчна поправка
върху част от съдържанието на един документ, без да е удостоверена с подписите
на лицата, подписали документа, практически не може да се установи кога е
извършена тази поправка, както и от кого и дали това не е сторено на един по-
късен етап, за нуждите на административно- наказателното производството, което
се нуждае от процесуална изрядност, за да издържи обжалването в съда.
Несподелим е доводът на районния съд, че
доказателство за това че поправката е извършена преди връчване на АУАН на жалбоподателя,
е приетия втори екземпляр от АУАН /този,
който остава в контролните органи/, тъй като същият е абсолютно нечетлив. За
разлика от районния съд, членовете на настоящия касационен състав не успяха да
разчетат на втория екземпляр от АУАН, че датата на нарушението е „29“.
В случая се касае за
особено съществен реквизит в АУАН съгласно разпоредбата на чл. 42 ал.1 т.3 от ЗАНН, а именно датата на нарушението и тъй като поправката на тази дата не е
надлежно извършена, следва да се приеме, че същата липсва в АУАН. Този
процесуален дефицит не би могъл да бъде преодолян и по реда на чл. 53 ал.2 от ЗАНН от наказващия орган, тъй като
датата на извършване на
нарушението, практически го индивидуализира като такова и при нейната липса в АУАН, няма как да се
приеме, че същото е безспорно доказано. Това от своя страна води до извод за
изначално опорочаване на цялото административно- наказателно производство и
като правен резултат- до издаването на незаконосъобразно наказателно
постановление, което следва да бъде отменено.
Като е потвърдил наказателното постановление, районният съд е
постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и вместо него
да се постанови друг по съществото на делото, с който наказателното
постановление да бъде отменено.
Разноски не се претендират и такива не
следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.1
от АПК, СЪДЪТ,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
РЕШЕНИЕ № 340 от 20.07.2022 г. на ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, НК, по АНД №
20225220200257/2022 г. и вместо него:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 21-1006-003187 от
13.12.2021 г. на Началник група към сектор Пътна полиция при ОД на МВР
Пазарджик, с което на Т.Д.П. *** е
наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване право да управлява МПС за срок
от 24 месеца на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.174, ал.З, пр.1 от ЗДвП.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/