Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 24.01.2022 г.
СГС,
VI-4 състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Анелия Груева, кaто разгледа докладваното от съдия Чомпалов т. дело № 1127/17
г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
СГС е сезиран с искова молба от синдиците на
„К.т.б.“ АД- в несъстоятелност, с която са предявени срещу Г.П.Х., О.Н.Р. и И.А.З.
искове с правно основание чл.57 ал.3 ЗБН с цена от 4 596 198,54 лв.
Твърди се, че ответниците са имали качеството на адмиН.тори на „К.т.б.“ АД /сега в несъстоятелност/ по
смисъла на пар.1, ал.1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗБН,
защото са били членове на УС на банката, а с поведението си при сключването на
договори за кредит, по които не е предоставено обезпечение, са причинили вреди
в размер на 4 596 198,54 лв., защото банката /сега в несъстоятелност/
е в невъзможност да събере вземанията си по договорите за банков кредит. Сочи
се, че на 15.03.2010 г. е бил сключен от банката договор за кредит с „Д.**“
ЕООД за сумата от 9 400 000 ЕВРО, по който е следвало да се учреди от
кредитополучателя обезпечение чрез особен залог или ипотека до 30.06.2010 г.,
но обезпеченията реално не са предоставени. Поддържа
се, че ответниците в качеството на членове на УС на
банката не са изпълнили задълженията си да полагат грижата на добър търговец по
сключените договори за управление, както и не са изпълнили правилата в чл.16.1
и ч.33 от Правилника относно оценката на кредитния риск, защото от
кредитополучателя не са изискани необходимите документи за неговото състояние,
а в решението на УС за сключване на договора и в самия договор не е предвидена
клауза, според която сумата следва да се предостави след учредяване на
обезпечение, а в решението на УС не е посочен конкретен обект на обезпечение. В
полза на банката е бил учреден особен залог върху вземания на кредитополучателя
по банкови сметки, но не е бил вписан в ЦРОЗ, а предвидените в чл.30.1, б.“а“
от договора обезпечения – залог и ипотеки, не са учредени в уговорения срок.
Налице е вреда за банката в размер на 4 596 198,54 лв. – предоставените
по договора парични средства, които не могат да се съберат поради липсата на
обезпечение, защото кредитът е бил усвоен преди предоставяне на обезпечение от
кредитополучателя. Освен това в решението на УС за разрешаване на кредита не е
посочен обект на обезпечение, както и при липса на оценка на имуществото, което
ще служи за обезпечение, тъй като имотите, които е уговорено да се ипотекират
не е било ясно до каква степен са в състояние да обезпечат вземанията на
банката. Иска се ответниците да бъдат осъдени да
заплатят солидарно сумата от 4 596 198,54 лв. – поради неизпълнение
на законовите им задължения на членове на УС на банката, или поради
неизпълнение на задълженията им по договорите за управление, а при условията на
евентуалност се иска всеки от ответниците да бъде
осъден да заплати сумата от по 1 532 066,18 лв.
Ответникът О.Н.Р. е представил
писмен отговор, с който оспорва допустимостта на исковете, защото не е налице
валидно решение на УС на БНБ за назначаване на квестори на банката, както и
поради липса на акт за встъпване на синдиците в длъжност. Освен това се сочи,
че с решения на ОС на акционерите на банката ответниците
са били освободени от отговорност в качеството им на членове на УС, а това е
отрицателна предпоставка за възникване на отговорност, защото нормата на чл.57
ал.3 ЗБН не дерогира правилото на чл.240 ал.3 ТЗ.
Поддържа се, че не е налице основание за солидарна пасивна отговорност на „адмиН.торите“ на банката. Сочи се, че с решение на УС на
банката от 02.11.2012 г. на ответника са разпределени задачи по текущо
управление, а той е отговарял за определени звена и дирекции, но до момента на отстраняване от
длъжност не е имал задължения във връзка със сключването и издължаването на
договори за кредит, каквито задължения не са имали и служителите в ръководените
от него звена. Предявява инцидентен установителен иск
за нищожност на решение N 77/25.06.2014 г. на УС на БНБ за
назначаване на квестори.
Синдиците на банката са
представили допълнителна искова молба, с която поддържат предявените искове.
Сочи се, че освобождаването на членовете на УС от отговорност с решение на ОС
на акционерите не ги освобождава от отговорност по чл.57 ал.3 ЗБН, който е
специален закон. Излагат се съображение, че са налице основания за солидарна
отговорност, защото ответниците са членове на
ръководен орган, а освен това са действали заедно при причиняване на вредата.
Поддържа се, че ответникът Р. е взел участие при приемане на решение на УС за
сключване на процесните договори за банков кредит, в
резултат на които са предоставени парични средства без да е предоставено
обезпечение.
Ответникът О.Н.Р. е представил
допълнителен отговор, с който поддържа възраженията и оспорванията
срещу исковете. Сочи се, че поради решенията на ОС на акционерите за
освобождаване от отговорност предявените от синдиците искове са процесуално
недопустими, тъй като не може да се предяви иск срещу органен
представител на банката, който преди това е освободен с решение на върховния
орган. Искът по чл.57 ал.3 ЗБН е приложим, когато не е прието решение за
освобождаване от отговорност и не е предявен иск по чл.240а ТЗ. Поддържа се, че
въз основа на решение на УС от 02.11.2012 г. за ответника липсва основание за
солидарна отговорност за действията на останалите членове. Освен това не е
налице причинна връзка между твърдените действия и вредите, за които не са
представени доказателства да са настъпили. Конкретните задължения за ответника
произтичат от чл.4.11 от сключения от него договор за управление, а последиците
от сключения договор за кредит са отговорност на длъжностните лица, които е
следвало да изпълнят решението на УС за
усвояване на суми по кредит след предоставяне на обезпечение. От поведението на
ответника, който не подписвал документи по сключване на договори за кредит не
са възникнали вреди.
Ответникът Г.П.Х. е подал
писмен отговор, с който оспорва исковете с възражението, че исковата молба е
нередовна и недопустима. Сочи се, че при сключен договор за управление не може
да възникне деликтна отговорност. Поддържа се, че и
други лица са участвали при сключване на процесния
договор, но срещу тях не са предявени искове. Освен това е сключен договор за
особен залог, а невписването му в регистъра не влияе на неговата валидност, а
няма данни банката да е конкурирала с други кредитори на нейния длъжник с оглед
правилото за противопоставимост на вписването, а
банката има възможност да влияе при избора на обект за обезпечение. Освен това
кредитополучателят е върнал 75 % от кредита – 7 050 001 ЕВРО, както и
че е учреден особен залог на сметките в банката. Задълженията са обявени за
предсрочно изискуеми на 13.11.2014 г., а уведомление до длъжника е изпратено на
13.03.2015 г., поради което повече от година след отстраняване на ответниците не са сторени действия за събиране на дълга, а
към 25.08.2014 г. длъжникът е имал по сметка в банката сумата от 490 000
лв., както и е притежавал недв.имоти в гр.София на
ул.“Слънце“ и в гр.Попово; акции от капитала на „В.П.“ АД, които е престанало
да притежава през 2015 г. по време на изпълнението по издадената в полза на
банката заповед. Навежда се довод, че длъжникът е имал вземания срещу „Е.2003“
ЕООД, но поради бездействие вземането не е включено в списъка с приети
вземания. Оспорва се ответниците да имат задължение
да извършват анализ на кредитоспособността на длъжника и неговото финансово
състояние. Договорът за кредит е сключен от И.З. и прокуриста.
Само при откриване на производство по несъстоятелност може да се изчерпи
възможността на банката да събере вземането си, поради което не е налице вреда.
Няма законово задължение да се предостави обезпечение преди предоставяне на
сумата по кредита. Не е налице причинно-следствена връзка между поведението на ответниците и твърдяната вреда, защото несъбиране на сумата
е поради бездействие на банката след 20.06.2014 г.
Синдиците са представили
допълнителна искова молба, с която поддържат исковете с довода, че
отговорността на ответниците произтича от това, че са
участвали при приемане на решение от УС за сключване на договора за кредит.
Ответникът Г.П.Х. е подал
допълнителен отговор, с който поддържа възраженията, че не е налице основание
за пораждане на деликтна отговорност, защото
ответникът не е в неизпълнение на конкретна правна норма. Сочи се, че от
представеното удостоверение на ЧСИБ.се установява, че през 2015 г.
кредитополучателят се е разпоредил с недв.имущество,
което в резултат на пасивното поведение на квесторите и на синдиците, които не
са предприели мерки за обезпечение на активите на длъжника. Поддържа се, че
късно са били образувани изпълнителни дела срещу кредитополучателя, доколкото
на 13.11.2014 г. е било направено изявление за предсрочна изискуемост, поради
което кредитополучателят е успял да се разпореди със своето имущество.
Невписването на особения залог в ЦРОЗ няма значение, защото кредитополучателят
няма други кредитори, които да конкурират удовлетворението на банката. Навежда
се довод, че при членовете на УС не се внася цялото кредитно досие на
кредитополучателя, включително и оценки на активи – чл.45 ал.3 Правилник за
кредитната дейност. Освен това в договора за кредит, който не е бил подписан от
ответника Х., са посочени множество обезпечения. Оспорва се членовете на УС да
са имали задължение да извършват анализ на финансовото състояние и/или оценка
на кредитоспособността на кредитополучателя, да правят преценка на предложените
обезпечения или да проверяват неговото кредитно досие, както и да участват в регистърни производство за вписване на обезпечения.
Възразява се членовете на УС да са имали и задължение да следят за изпълнението
на задълженията на кредитополучателя или да следят за учредяването на
обезпечения и за тяхната оценка, както и за оценката на кредитоспособността му.
Твърди се, че до отстраняването от длъжност на ответника на 20.06.2014 г. процесният кредит е бил редовен и 75 % от главницата е била
погасена, както и че до него не са били адресирани някакви предложения и
констатации. Според ответника банката е следвало да атакува по съдебен реди
прехвърлянето на вземането на кредитополучателя срещу неговия длъжник „Е.2003“
ЕООД- в несъстоятелност. В противоречие с нормата на чл.8 ал.2, т.2 ЗОЗ е в
договора за особен залог да се съдържа клауза, според която да се поддържа
наличност по сметката на длъжника. Към 20.06.2014 г. и към 25.08.2014 г.
длъжникът е разполагал със сумата от 491 829,12 лв. В полза на банката са
били заложени притежаваните от кредитополучателя акции от капитала на „В.П.“
АД.
Представен е Правилник за
кредитната дейност на „К.т.б.“ АД.
Представена е Методика на „К.т.б.“
АД за определяне на кредитния риск на кредитополучателите.
Представени са Правила за
организацията и дейността на специализираната служба за вътрешен одит при „К.т.б.“
АД.
Представени са Правила за работа на кредитния
комитет на банката.
Представена е Методика на „К.т.б.“
АД за извършване на правен анализ на кредитополучател.
Представена е Методика на „К.т.б.“
АД за оценка на обезпеченията.
Представена е Методика на „К.т.б.“
АД за формиране на нетна реализируема стойност на
приемливите обезпечения и гаранции.
Представена е функционална
характеристика на управление „анализ и контрол на риска“.
Представени са правила за работа
на кредитния комитет.
Представен е договор за управление от
15.12.2008 г., от който се установява, че „К.т.б.“ АД е възложила на Г.П.Х. да
изпълнява длъжността на изпълнителен директор.
Представен е договор за управление от
21.07.2003 г., от който се установява, че „К.т.б.“ АД е възложила на О.Н.Р. да
изпълнява длъжността на изпълнителен директор.
Представен е договор за управление от
21.07.2003 г., от който се установява, че „К.т.б.“ АД е възложила на О.Н.Р. да
изпълнява длъжността на изпълнителен директор.
Представено е искане на „Д.**“ ЕООД за
отпускане на кредит от „К.т.б.“ АД в размер на 9 400 000 ЕВРО.
Представено е становище на Г.З.,
гл.експерт „Кредитиране“, в което се сочи, че вземанията на банката ще бъдат
обезпечение с ипотека върху закупените с кредита недв.имоти
в гр.София. Сочи се, че длъжникът е с добри нива на ликвидност и значителен
ръст на ДМА.
Представен е протокол от
15.03.2010 г. на УС на „К.т.б.“ АД, с който е прието решение за сключване на
договор за банков кредит с „Д.**“ ЕООД за сумата от 9 400 000 ЕВРО,
който ще се обезпечи чрез ипотека или залог върху активи на стойност 120 % от
размера на кредита. Членове на УС са О.Р., И.З. и Г.Х..
Представен е договор за банков
кредит от 15.03.2010 г., от който се установява, че между „К.т.б.“ АД и „Д.**“
ЕООД е възникнало търговско правоотношение, по което банката е поела
задължението да предостави на „Д.**“ ЕООД кредит в размер на
9 400 000 ЕВРО за закупуване на дълготрайни материални активи, а „Д.**“
ЕООД е поел задължението да върне кредита чрез плащане на месечни погасителни
вноски за периода 10.05.2012 г. -10.03.2015 г. Кредитополучателят е поел задължението
да учреди обезпечение чрез особен залог върху ДМА, ипотека върху седем недв.имота; договорна ипотека и особен залог върху всички
активи, придобити от „Н.“ ЕАД-в несъстоятелност; особен залог на вземания на
кредитополучателя, произтичащи от договори за разплащателни сметки. В клаузата
на т.38, б.“г“ е уговорено, че при непредоставяне на уговорените обезпечения
банката има право да обяви задълженията за предсрочно изискуеми. Договорът е
подписан от името на банката от И.З. – изпълнителен директор и А.П.– прокурист.
Представен е договор за особен
залог на вземания от 15.03.2010 г., от който се установява, че длъжникът е поел
задължение да учреди в полза на банката особен залог върху вземания по договори
за разплащателни, депозитни и банкови сметки.
Представен е ГФО на „Д.**“ ЕООД
към 31.12.2011 г.
Представен е баланс на „Д.**“
ЕООД към 31.12.2012 г.
Представена е справка на Служба
по вписванията за вписванията по партидата на „Д.**“ ЕООД.
Представено е решение N 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ, с което „К.т.б.“ АД е поставена под
особен надзор, а членовете на УС са отстранени от длъжност.
С нот.покана
от 13.03.2015 г. банката е отправила до кредитополучателя изявление N 8527/13.11.2014 г. за обявяване
на предсрочна изискуемост.
Представен е изпълнителен лист
от 23.10.2015 г. на СРС, 33 с-в, по гр.дело N 63304/15 г., с който „Д.**“ ЕООД е осъден да заплати на „К.т.б.“
АД – в несъстоятелност по процесния договор сумата от
2 349 999 ЕВРО – главница, както и лихви от 95 089,02 ЕВРО, 234 223,84
ЕВРО, 38 893,73 ЕВРО и неустойка от 12 816,39 ЕВРО.
Представено е удостоверение на ЧСИ А.Б.по изп.дела, образувани срещу „Д.**“ ЕООД по издадени в полза
на К.т.б.“ АД – в несъстоятелност изпълнителни листове, в което се сочи, че не
е открито имущество на длъжника.
Представен е протокол N 1/20.04.2011 г. oт заседание на ОС на
акционерите на „К.т.б.“ АД, с който е прието решение за разпределяне на печалба
в размер на 60 951 071,85 лв. и за освобождаване от отговорност на
членовете на НС и на УС за 2010 г.
Представен е протокол N 1/25.04.2012 г. oт заседание на ОС на
акционерите на „К.т.б.“ АД, с който е прието решение за разпределяне на печалба
в размер на 74 536 956,81 лв. и за освобождаване от отговорност на
членовете на НС и на УС за 2011 г.
Представен е протокол N 1/14.05.2013 г. oт заседание на ОС на
акционерите на „К.т.б.“ АД, с който е прието решение за разпределяне на печалба
в размер на 56 571 063,37 лв. и за освобождаване от отговорност на
членовете на НС и на УС за 2012 г.
Представено е удостоверение на служба по вписвания
в гр.Попово, в което се сочи, че е вписан по партидата на „Д.**“ ЕООД договор
за покупко-продажба.
Представен е договор за
приватизационна продажба на 443 600 бр.акции, представляващи 92 % от
капитала на „Д.“ ЕАД.
Представено е удостоверение от
02.06.2021 г. на ЦРОЗ за извършените вписвания по партидата на „Д.**“ ЕООД.
Представено е постановление за възлагане на недв.имот от 21.07.2011 г. на СГС по т.дело N 942/99 г., с което в полза
на „Д.**“ ЕООД е възложен недв.имот, представляващ
1959/2659 ид.части от имот с идентификатор
68134.1930.86.
Представено е постановление за възлагане на недв.имот
от 23.11.2009 г. на СГС по т.дело N 942/99 г., с което в полза на „Д.**“ ЕООД е възложен имот N 702, кв.257, м.“Павлово-Бъкстон“ с площ от 1740 кв.м., имот N 706, кв.257, м.“Павлово-Бъкстон“ с
площ от 5616 кв.м. и сградите, находящи се в
гр.София, бул.“********, както и движими вещи.
Представено е писмено съгласие молба от
03.09.2011 г., с което „К.т.б.“ АД е изразила съгласие за заличаване на
вписаната ипотека върху имоти на „Д.**“ ЕООД, ипотекирани в полза на банката по
силата на нот.акт N 29, том II, дело N 196/2010 г. за обезпечение
на задължения по договор за банков кредит от 30.09.2009 г.
Представено е писмено съгласие
молба от 03.09.2011 г., с което „К.т.б.“ АД е изразила съгласие за заличаване
на вписаната ипотека върху имоти на „Д.**“ ЕООД, ипотекирани в полза на банката
по силата на нот.акт N 28, том II, дело N 195/2010 г. за обезпечение на задължения по договор за банков
кредит от 30.09.2009 г.
Представено е писмено съгласие
молба от 14.10.2010 г., с което „К.т.б.“ АД е изразила съгласие за заличаване
на вписаната ипотека върху имоти на „Д.**“ ЕООД, ипотекирани в полза на банката
по силата на нот.акт, вписан вх.N 16778/29.04.2009 г., акт N 126, том Х, дело N 10231/2009 г. за обезпечение
на задължения по договор за банков кредит от 27.02.2009 г.
Представен е нот.акт
за покупко-продажба на недв.имоти N 56, том II, дело N 219/2011 г., от който се установява, че Н.
Н. Р., Б.К.Р.и Ф.В.С.са продали на „Д.**“ ЕООД 700/2659 ид.части
от имот с идентификатор 68134.1930.86 с площ от 2 659 кв.м., заедно с находящата се в имота двуетажна сграда.
Представен е нот.
акт за покупко-продажба на недв.имоти N 9, том I, дело N 9/2011 г., от който се установява, че Н.
Н. Р., Б.К.Р.и Ф.В.С.са продали на „Д.**“ ЕООД имот пл.N 645, кв.57, м.“Павлово-Бъкстон“ с площ от 3 363
кв.м., заедно с построената в него двуетажна сграда и едноетажна сграда.
Представен е договор за
прехвърляне на вземане от 02.11.2012 г., с който „Д.**“ ЕООД е прехвърлил на „К
К.“ ЕАД вземания в размер на 395 731,57 ЕВРО
срещу длъжника „С.**“ ООД.
Представен е договор за прехвърляне на вземане
от 31.10.2012 г., с който „Д.**“ ЕООД е прехвърлил на „К К.“
ЕАД вземания в размер на 395 284,18 ЕВРО срещу длъжника „С.**“ ООД.
Представен е нот.акт
за покупко-продажба на недв.имоти N 59, том II, дело N 199/2012 г., от който се установява, че „Д.**“ ЕООД е продал на „К.Б.ЕООД Е.К.“ КД
собствеността върху имот с идентификатор 68134.1930.773 с площ от 13 511
кв.м., находящ се в гр.София, бул.“Тодор Каблешков“, срещу цена от 6 518 845 ЕВРО, имот с идентификатор 68134.1930.774 с площ от
264 кв.м. срещу цена от 110 700 ЕВРО, имот с идентификатор 68134.1930.750
с площ от 94 кв.м. срещу цена от 42 300 ЕВРО, имот с идентификатор
68134.1930.748 с площ от 4 кв.м. срещу цена от 1880 ЕВРО – обща цена от
6 673 725 ЕВРО – 13 052 671,57 лв.
Представен е договор за дарение
на поземлен имот от 12.10.2012 г., с който „Д.**“ ЕООД е дарил на Столична
община имот с идентификатор 68134.1930.751 с площ от 1951 кв.м.
Представен е нот.акт
за прехвърляне на недв.имот срещу изпълнение на
задължения N 49, том II, дело N 213/12 г., от който се установява, че „Д.**“ ЕООД е прехвърлил в полза на В.М.Н.,
Б.Т.Н., Т.В.В., В.Т.В.и Ц.В.Ц.собствеността върху
имот с идентификатор 68134.1930.775 с площ от 18 кв.м.
Представен е нот.акт
за покупко-продажба на недв.имоти N 125, том III, дело N 497/2010 г., от който се
установява, че Ц.Г.Б.П.М..Б., Е.М..Б., Д.К.Б.и
Б.К.Б. са продали на „Д.**“ ЕООД собствеността върху имот пл.N 646, кв.257,
м.“Павлово-Бъкстон“ с площ от 1244 кв.м.
Представен е нот.акт
за учредяване на договорна ипотека N 28, том II, дело N 195/2010 г., от който се установява, че „Д.**“ ЕООД за обезпечение
на вземанията на „К.т.б.“ АД по договор за банков кредит от 30.09.2009 г. в
размер на 2 350 000 ЕВРО е учредил ипотека върху недв.имоти.
Представен е нот.акт за учредяване на договорна
ипотека N 29, том II, дело N 196/2010 г., от който се установява, че „Д.**“ ЕООД за обезпечение на вземанията на
„К.т.б.“ АД по договор за банков кредит от 30.09.2009 г. в размер на 2 000 000 ЕВРО е учредил
ипотека върху недв.имоти.
Представено е извлечение от
банковата сметка на „Д.**“ ЕООД за периода 20.06.2014 г. – 25.08.2014 г., в
което се сочи, че салдото в началото на периода възлиза на 17 936,54 лв.
Представено е извлечение от
счетоводните книги на „К.т.б.“ АД, в което се сочи размерът на задълженията на „Д.**“
ЕООД по договор за кредит от 30.09.2009 г. – общо 1 460 789,25 лв.
При така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.57
ал.3 ЗБН, вр. с чл.240 ал.2 ТЗ и чл.82 ЗЗД.
Не се спори, че към 15.03.2010 г., когато е
прието решението за сключване на процесния договор за
кредит, тримата ответници
са имали качеството на членове на УС на „К.т.б.“ АД /сега в несъстоятелност/.
Това фактическо обстоятелство се установява и от извършените вписвания в ТР по
партидата на банката. След като ответниците са били
членове на УС на банката, обявена в несъстоятелност, те попадат в обхвата на пар.1, ал.1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗБН, поради което са легитимирани
да отговарят по предявените срещу тях по реда на чл.57 ал.3 ЗБН искове за
вреди.
Отговорността
на ответниците, които към 15.03.2010 г. са имали
качеството на членове на УС и попадат в обхвата на пар.1,
ал.1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗБН, произтича от нормата на чл.240 ал.2 ТЗ, но
следва да се отбележи, че е налице една особеност. Това е така, защото
отговорността по чл.240 ал.2 ТЗ има за цел да уреди на първо място вътрешните
отношения между банката и членовете на УС и да репарира имуществената вреда на
банката, а с исковете по чл.57 ал.3 ЗБН се цели защита на кредиторите в
несъстоятелността, защото полученото обезщетение ще послужи за удовлетворение
на кредиторите. В този смисъл съдът приема, че приетото решение от ОС на акционерите
на банката по протокол N 1/20.04.2011 г., с което членовете на УС са освободени
от отговорност, не може да се противопостави като правопогасително
възражение срещу предявените от синдиците искове за вреди. Това решение по чл.221,
т.10 ТЗ има значение за вътрешните отношения между банката и членовете на УС,
но не и за отношенията, породени от действия, които са довели до увреждане
имуществото на банката, от което се формира масата на несъстоятелността. Освобождаването
на членовете на УС от отговорност с решенията по чл.221, т.10 ТЗ не рефлектира
в правната сфера на кредиторите в несъстоятелността, чиито интереси синдиците защитават
с предявения по реда на чл.57 ал.3 ЗБН иск за вреди.
Установи се от представеното по делото решение
на УС на банката, обективирано
в протокол от 15.03.2010 г., че е разрешено да се сключи с „Д.**“ ЕООД договор
за банков кредит от 15.03.2010 г., по който да се предостави в кредит сумата от
9 400 000 ЕВРО, а за вземанията на банката е предвидено да се учредят
обезпечения чрез ипотека или залог върху активи на стойност 120 % от размера на
дълга.
В изпълнение на това решение на
УС е сключен договор за банков кредит от 15.03.2010 г., по който „К.т.б.“ АД е
поела задължението да предостави на „Д.**“ ЕООД кредит в размер на
9 400 000 ЕВРО за закупуване на дълготрайни материални активи, а „Д.**“
ЕООД е поел задължението да върне кредита чрез плащане на месечни погасителни
вноски за периода 10.05.2012 г. -10.03.2015 г., както и да учреди в полза на
банката кредитор обезпечение чрез особен залог върху ДМА, ипотека върху седем недв.имота; договорна ипотека и особен залог върху всички
активи, придобити от „Н.“ ЕАД-в несъстоятелност; особен залог на вземания на
кредитополучателя, произтичащи от договори за разплащателни сметки. В договора
не е включена клауза, която да предвижда, че учредяването на уговорените
обезпечения в полза на банката кредитор е условие за реалното предоставяне на
сумите по сметка на кредитополучателя.
Не се
спори, че уговорената сума по кредита е била предоставена на кредитополучателя,
както и че поради неизпълнение на задължението да се върне главница е издаден в
полза на банката изп.лист на 23.10.2015 г. от СРС, 33
с-в, по гр.дело N 63304/15 г. за сумата от 2 349 999 ЕВРО главница, която към предявяване на иска
не е реално събрана от имуществото на кредитополучателя „Д.**“ ЕООД. Фактът, че
дългът не е погасен чрез принудително изпълнение или други способи е удостоверен
от ЧСИБ.в удостоверение изх.N 145041/11.08.2017 г.
Решението на УС по
протокол от 15.03.2010 г. да се сключи от банката договор за кредит, в който да
е предвидено задължение за учредяване от кредитополучателя на обезпечение в
полза на банката, но не е уговорено условие парите да се усвоят едва след
учредяването на обезпечение, не е в противоречие с вътрешните правила на
банката и със закона, в които липсва изискване в договора да се съдържа клауза,
според която предоставянето на обезпечение е условие за усвояване на сумата по кредита.
Съдът приема, че е достатъчно в решението на УС да е предвидено, че сумата по
кредита се предоставя срещу обезпечение, защото неизпълнението от
кредитополучателя на това задължение ще доведе до пораждане в полза на банката на
право по чл.71 ЗЗД, вр. с чл.432 ал.1, т.3 ТЗ да
обяви задълженията за предсрочно изискуеми, да иска издаване на изп.лист и да образува производство по принудително
изпълнение, в което да се наложат запори и възбрани върху имуществото на длъжника.
В исковата молба не
се твърди, че към приемане на процесното решение
финансовото състояние на кредитополучателя е било лошо и неговият кредитен
рейтинг не е отговарял на необходимите изисквания, т.е не се твърди,
че не е следвало изобщо да се разрешава сключване на договор за кредит с „Д.**“
ЕООД, поради което съдът приема, че е неоснователно позоваването от синдиците
на клаузите на чл.33, чл.35, чл.36, чл.37, чл.38, чл.39, чл.46, чл.22 от
Правилника за кредитната дейност на банката. Синдиците са обосновали настъпване
на вредата, изразяваща се в несъбираемост на дълга по процесния
договор за кредит, с факта на необезпеченост на вземанията по кредита, но не са
повдигнали фактическото твърдение, че поради липсата на конкретни документи или
неотговарянето на кредитополучателя на конкретни изисквания досежно
неговото финансово състояние въобще не е следвало да се разрешава сключването
на конкретния договор за кредит. В този смисъл съдът приема, че единствено
позоваването на чл.16, чл.40 и чл.42 от Правилника, които касаят принципа за
достатъчност и ликвидност на обезпечението, както и неговата оценка, могат да
се отнесат към предпоставките за възникване на отговорност от действията на ответниците по приемане на решението от 15.03.2010 г.
Конкретната проверка досежно достатъчността, ликвидност на обезпечението, както
и неговата оценка, не попада в обхвата на поетите от ответниците
задължения, защото тази дейност е възложена на служители от конкретни структурни звена
в банката - Управление "Кредитиране" в Централно управление, Дирекция "Кредитен риск" в Управление "Анализ и контрол на риска",
както и „Кредитния комитет“ на банката.
Служителите в тези структурно и функционално обособени звена на
банката са длъжни да извършат проверка на предлаганото от
кредитополучателя обезпечение и да формират изводите си
в изготвени от тях становища,
анализи, както и да изготвят проект
на договора, който се предлага за преценка на УС.
В решението на УС не са посочени
конкретните обезпечения, но в договора за банков кредит от 15.03.2010 г. са
изброени недв.имоти, върху които ще се учредят
ипотеки за обезпечение, респ. препраща се към други документи, в които имотите са
индивидуализирани – протокол за възлагане от 25.09.2009 г., който ведно с нот.актове за придобиване на недв.имоти
от кредитополучателя фигурира в кредитното досие, и са посочени банковите
сметки, върху които ще се учреди особен залог.
При тези факти съдът намира, че
непосочването в решението на видовете обезпечения не е неправомерно, защото е ясно,
че от УС е формирана воля именно изброените в договора от 15.03.2010 г.
имущества да послужат за обезпечение на вземанията на банката.
По делото обаче липсва изготвена оценка на имуществата, които кредитополучателят е поел задължение да предостави за обезпечение на вземанията на банката по процесния договор за кредит, а и няма данни такава да е предоставена за обсъждане и преценка на членовете на УС. Няма никакви данни за степента, до която вземанията на банката ще са
реално обезпечени чрез залог и ипотека на посочените в договора имущества, защото не
представена оценка на пазарната стойност на имуществата, които е уговорено да послужат за обезпечение, но и не се
твърди такава да е била изготвена.
След като няма данни решението на
УС да е било прието след преценка на изготвена от независим
оценител оценка на имуществото, което ще служи за обезпечение, както и след преценка на анализ на предлаганото
от кредиополучателя обезпечение, това решение е прието в разрез с правилата за извършване
на кредитна дейност от банката, регламентирани в Правилника. При липса на тези
документи е неясно по какъв
начин членовете на УС са формирали
воля за това, че при сключване на процесния договор
за кредит интересите на банката кредитор ще са гарантирани при евентуално неизпълнение на задълженията на
кредитополучателя. Според съда дължимата грижа по чл.237 ал.2 ТЗ изисква да се приеме от УС решение за сключване на
договор за кредит, когато има достатъчно данни, че обезпечението, което ще се
предостави от длъжника, създава гаранция за реалното удовлетворение на банката,
но това не е сторено.
Наличието на противоправно
поведение от страна на ответниците не е достатъчно за
уважаване на иска за обезщетение, защото е необходимо да се установи, че е
настъпила вреда, която стои в причинна връзка именно с тяхното противоправно поведение, което се установи, че е в
отклонение и противоречие с вътрешните правила на банката, а и с общото правило
на чл.237 ал.2 ТЗ.
Установените по делото факти не
сочат в резултат на решението на УС от 15.03.2010 г. да е претърпяна от банката
вреда, изразяваща се в несъбираемост на вземанията по процесния
договор за кредит поради тяхната необезпеченост. Обстоятелството, че в хода на
производството по индивидуално
принудително изпълнение на вземанията по изп.лист на
23.10.2015 г. от СРС, 33 с-в, по гр.дело N 63304/15 г. не е открито недв.имущество,
леки автомобили и други имуществени права на длъжника „Д.**“ЕООД, не е
основание за извод, че вземанията на банката по процесния
договор са несъбираеми. От извършена от съда служебно проверка за вписванията в
ТР по партидата на кредитополучателя „Д.**“ЕООД се установи, че този търговец
не е в открито производство по несъстоятелност. След като от страна на синдиците
на банката, която след 20.06.2014 г. не се представлява от ответниците,
не са предприети правни действия за откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на неизправния длъжник „Д.**“ЕООД, съдът приема,
че липсва основание за извод, че вземанията на банката са несъбираеми.
Според съда би могло да се
приеме, че дългът по процесния договор за кредит е
несъбираем, а оттам и че е понесена вреда, само когато е открито производство
по несъстоятелност, в което е била изчерпана масата на несъстоятелността и е изключена възможността за удовлетворение на банката кредитор – чл.735
ал.2 ТЗ, респ. чл.632 ал.4 и ал.5 ТЗ. Срещу „Д.**“ЕООД обаче не е открито
производство по несъстоятелност, а това означава, че към настоящия момент не са
установени факти, които да сочат, че вземанията по процесния
договор за банков кредит са несъбираеми.
Важно е да се спомене, че
констатираната от ЧСИБ.липса на активи в имуществото на „Д.**“ЕООД само от
външна страна сочи на обективна пречка за събиране на вземанията на банката по договора
за банков кредит. Това е така, защото при откриване на производство по
несъстоятелност на „Д.**“ЕООД съществуват ефективни мерки за преодоляване на
тази липса и за попълване масата на несъстоятелността чрез отменителните
искове по чл.649 ал.1 ТЗ, насочени срещу извършените от длъжника разпоредителни
действия с негови имуществени права. Тук следва да се спомене, че по делото са
събрани множество доказателства, които сочат, че преди образуване на
производството за индивидуално принудително изпълнение длъжникът „Д.**“ЕООД е
извършил сделки по придобиване на множество недв.имоти,
които явно са били прехвърлени преди образуване на изпълнителното дело, както и
за разпоредителни сделки, включително и дарение в полза на Столична Община.
Представените писмени доказателства – нот.актове в
том III по делото, включително и Справката
от служба по вписвания, установяват, че дружеството е притежавало множество
имоти както към приемане на решението на УС от 15.03.2010 г. за сключване на
договора за кредит, така и в годините след усвояване на сумите по кредита.
След като не са предприети правни
действия срещу кредитополучателя „Д.**“ЕООД за откриване на производство по универсално принудително изпълнение, в
което биха могли да се атакуват с искове по чл.649 ал.1 ТЗ извършените от
длъжника разпоредителни действия с негови имуществени права, съдът приема, че
невъзможността банката да събере вземанията си по реда на индивидуалното принудително изпълнение не е достатъчна за формиране
на извод, че вземанията са несъбираеми и че поради тази несъбираемост е
понесена вреда в размер на неизпълнения по договора за кредит дълг.
Следва
да се спомене, че вземанията на банката по процесния
договор за кредит са включени в масата на банковата несъстоятелност и са били
предложени за продажба от синдиците на банката. След като синдиците са
предприели действия за осребряване на вземанията по процесния
договор за кредит като актив от масата на несъстоятелността, следва да се
приеме, че не е настъпила вреда поради несъбираемост на вземанията. Би могло да
се приеме, че предложените за продажба вземания до известна степен са
обезценени, но такива твърдения не са изложени.
На следващо място – според съда
дори и да се приеме, че дългът по процесия договор за кредит е несъбираем, тази
несъбираемост и вредата, до която води, не се намира в причинна връзка с
поведението на ответниците, приели решението на УС за
сключване на процесния договор за кредит. Както се
спомена по-горе, кредитополучателят в периода след отпускане на кредита, а и
към деня на приемане на решението от УС, е притежавал множество недв.имоти, които от обективна страна биха могли да
послужат за обезпечение - това се установява от представените нот.актове и постановление за възлагане по чл.717з ТЗ,
както и от Справката от служба по вписвания. В този смисъл съдът приема, че
констатираната от ЧСИ в удостоверение изх.N 145041/11.08.2017 г. липса на имущество на
кредитополучателя се дължи не поради решението на УС за сключване на договор за
кредит, в който не е включено условие да се предостави първо обезпечение и след
това усвояване, а се дължи на липсата на контрол от страна на служители на
банката досежно изпълнението на задълженията на
кредитополучателя „Д.**“ЕООД по чл.30.1 от договора.
В клаузата на чл.30.1 от процесния договор за кредит е предвидено задължение
кредитополучателят да учреди до 30.06.2010 г. обезпечения чрез особен залог и
ипотека върху изброените търговски помещения в гр.София, включително и върху
придобитите чрез възлагане имоти от масата на несъстоятелността на „Н.“ ЕАД - в
несъстоятелност. Това задължение не е изпълнено от кредитополучателя, но и няма
никакви данни каква е причината банката кредитор да не предприеме след
01.07.2010 г. /първи ден на забавата/ действия за защита на нейните интереси.
Банката кредитор още тогава е имала основание, могла е, а е и била длъжна с оглед правилото на чл.302 ТЗ,
което дължи към своите депозитари и акционери, да
предприеме адекватни действия срещу своя неизправен длъжник – чл.71 ЗЗД, вр. с чл.432 ал.1, т.3 ТЗ. При обявяване на задълженията за
предсрочно изискуеми и образуване на производство за принудително изпълнение би
могло да се запорира и възбрани притежаваното от длъжника
имущество, което да послужи за реално удовлетворение на банката кредитор и така
да се неутрализират последиците на неизпълнение на задължението на
кредитополучателя за предоставяне на обезпечение. Тук следва да се спомене, че ответниците в качеството на членове на УС не са били длъжни
да проверяват и да контролират изпълнението на задълженията на
кредитополучателя по процесния договор за кредит, а и
няма данни да им е било известно, че „Д.**“ЕООД не е изпълнил задължението си
по чл.30.1 от договора да учреди обезпеченията в
уговорения срок.
Важно е да се отбележи, че
неизпълненият дълг на „Д.**“ЕООД възлиза на 2 349 999 ЕВРО /главница/, от
което следва, че една голямата част от задължението е било изпълнено. Това
означава, че след сключване на договор за кредит „Д.**“ЕООД е изпълнявал
регулярно своите задължения и е погасил около 75 % от дълга за главница. Този
факт потвърждава извода, че несъбираемостта на дълга в производството по индивидуално принудително изпълнение
стои в причинна връзка не с решението на УС от 15.03.2010 г., а с действията на
служители на банката, които през периода на действие на процесния
договор за кредит, пред който кредитополучателят има данни да е притежавал
множество имоти, не са взели адекватни мерки за защита правата на банката
кредитор, която до 30.06.2010 г. не е получила изпълнение на задължението да се
учредят в нейна полза обезпечения.
Тезата
на синдиците би могла да се сподели, когато непосредствено или в
непродължителен период от време след получаване на парите по договора за кредит
кредитополучателят е спрял да плаща и
съответно към момента на спиране на плащането и към момента на приемане на
решението на УС не е разполагал с никакво имущество, което да послужи за
обезпечение. Фактите по делото обаче сочат, че кредитополучателят е изпълнил
около 75 % от задължението за главница, както и че към приемане на решението и в
годините след получаване на кредита е притежавал множество недв.имоти.
В този смисъл съдът приема, че няма място за укор към ответниците,
че са приели решение, без да предвидят условие за предоставяне първо на
обезпечение, защото през времето, през което задълженията са изпълнявани от
кредитополучателя, той е разполагал със значително по обем имущество, но
служители на банката не са констатирали неизпълнението и не са използвали уредените
в закона възможности.
Към приемане на решението на
15.03.2010 г. не се спори, че кредитополучателят е притежавал собствеността
върху описаните в клаузата на чл.30.1 от договора имущества, предназначени за
обезпечение на банката, поради което по никакъв начин не може да се приеме, че ответниците към онзи момент са могли да предвидят, че
кредитополучателят няма да изпълни задължението по чл.30.1 от договора, че
банковите служители с вменени задължения за контрол ще бездействат и че
вземанията поради липса на обезпечение ще бъдат несъбираеми в бъдещото
производството по индивидуално принудително изпълнение.
Следва да се спомене и следното
– по делото са представени писмено съгласие молба от 03.09.2011 г., с което
банката е изразила съгласие за заличаване на вписаната ипотека върху имоти на „Д.**“
ЕООД, ипотекирани в полза на банката по силата на нот.акт
N 29, том II, дело N 196/2010 г. за обезпечение на задължения по договор за банков
кредит от 30.09.2009 г., писмено съгласие молба от 03.09.2011 г. за заличаване
на вписаната ипотека върху имоти на „Д.**“ ЕООД, ипотекирани в полза на банката
по силата на нот.акт N 28, том II, дело N 195/2010 г. за обезпечение на задължения по договор за банков
кредит от 30.09.2009 г., както и писмено съгласие молба от 14.10.2010 г. за
заличаване на вписаната ипотека върху имоти на „Д.**“ ЕООД, ипотекирани в полза
на банката по силата на нот.акт, вписан вх.N 16778/29.04.2009 г., акт N 126, том Х, дело N 10231/2009 г. за обезпечение
на задължения по договор за банков кредит от 27.02.2009 г. Тези изявления на
банката сочат, че „Д.**“ ЕООД е изпълнявал задълженията си не само по процесния договор, но и по друг договор за кредит, но и
поставят въпроси, които имат отношение към невъзможността да се събере част от
дълга по процесния договор в производството по
индивидуално принудително изпълнение - след като по договора за кредит от
30.09.2009 г. са били учредени обезпечения, защо е било допуснато да не се
учредят обезпечения по процесния договор от
15.03.2010 г.; след като са заличени учредените от „Д.**“ ЕООД ипотеки за
обезпечение на задълженията му по договора за кредит от 30.09.2009 г., защо от
страна на банката кредитор не е поискано тези имоти да се ипотекират за
обезпечение на задълженията по процесния договор за
кредит от 15.03.2010 г., които са били необезпечени към заличаване на ипотеките
по другия договор. Банката кредитор е знаела за имущественото състояние на
кредитополучателя „Д.**“ ЕООД, но не е предприела никакви действия за това то
да послужи за обезпечение на вземанията й по процесния
договор за кредит – напротив заличавани са ипотеки, учредени за обезпечение на
задължения по друг договор, но не са извършени действия за обезпечаване на необезпечените
вземания по процесния договор за кредит.
В клаузата на чл. 57 от Правилника за
кредитната дейност е посочено кои служители на банката имат задължение да извършват текущ контрол за изпълнение на задълженията по сключените договори за кредит, но
членовете на УС не попадат сред този кръг от лица - служители в управление "Кредитиране" и управление "Правно". Тези лица, а не членовете на УС, са длъжни в изпълнение на възложената
им работа да извършват контрол и проверка за точното изпълнение на
задължението на „Д.**“ ЕООД да учреди посочените в договора за кредит обезпечения, както и да направят предложение за предприемане
на конкретни действия спрямо неизправния длъжник,
който не е изпълнил задължението по чл.30.1 от договора.
Ответниците в
качеството на членове на УС не са длъжни да извършват контрол досежно точното изпълнение на
задълженията на „Д.**‘ ЕООД, а
отговорност за тях би възникнала, когато са уведомени за констатирано
нарушение, но не са предприели съответни действия, респ. не са разрешили
предприемането на такива от съответните служители. По делото няма данни, а и не
се твърди, служители от управление "Кредитиране" и Управление "Правно" да са уведомили ответниците в качеството на
членове на УС за неизпълненото от кредитополучателя задължение по чл.30.1 от договора -за
учредяване на обезпечение, поради което не може да се приеме, че е налице
бездействие на ответниците, довело до несъбираемост
на дълга чрез способите на индивидуалното принудително изпълнение.
Към момента на приемане на
решението на УС от 15.03.2010 г., но и в годините след това, кредитополучателят
е притежавал множество недв.имоти, които от обективна
страна е било възможно да послужат за обезпечение на банката, а
обстоятелството, че вземанията са останали необезпечени е в причинна връзка не
с решението на УС от 15.03.2010 г., а с бездействието на служители на банката,
които са имали задължения да извършват контрол досежно
изпълнението на задълженията на кредитополучателя.
Освен това – по делото е
представен договор за особен залог на вземания от 15.03.2010 г., с който в
полза на банката е учреден залог върху вземанията на „Д.**“ ЕООД по банкови
сметки. Това означава, че все пак вземанията на банката са били обезпечени.
Договорът за особен залог не е вписан, но вписването няма конститутивно
значение за възникване на заложното право на банката кредитор, а има значение
единствено при конкуренцията с други кредитори – чл.12 ал.1 ЗОЗ. По делото
обаче няма данни, а и не се твърди, да е възникнала необходимост правата на
банката кредитор по особения залог да се противопоставят на други кредитори на залогодателя. В този случай съдът намира, че невписването
на учредения особен залог не е равнозначна на липса на обезпечение.
Вземанията на банката не са
събрани в хода на производството по индивидуално принудително изпълнение не
поради решението на УС от 15.03.2010 г., а поради неизпълненото от
кредитополучателя задължение по чл.30.1 от договора за кредит, а ако се приеме,
че е налице вреда поради несъбираемост на дълга, тази вреда не стои в причинна
връзка с поведението на ответниците.
Не са налице факти, които да
водят до възникване на основание чл.240 ал.2 ТЗ на солидарна отговорност за ответниците поради неизпълнение на законовите задължения,
произтичащи от органното правоотношение. Не са налице
и факти за пораждане на отговорност, произтичаща от неизпълнение на
задълженията по сключените договори за управление. Доколкото фактите, на които
се позовават синдиците касаят действия на ответниците
при изпълнение на техни задължения по органното правоотношение
и по договорите за управление, не може да се постави въпросът за „непозволено
увреждане“, защото не са повдигнати факти, които да сочат на нарушение на
общата забрана /“генералния деликт“/ да не се вреди другиму.
С оглед на изложеното съдът намира, че
предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от синдиците на „К.т.б.“ АД- в
несъстоятелност срещу Г.П.Х., О.Н.Р. и И.А.З. искове с правно основание чл.57
ал.3 ЗБН, вр. с 240 ал.2 ТЗ и чл.82 ЗЗД за сумата от
4 596 198,54 лв. – обезщетение за вреди, настъпили от действията им по
приемане на решение от 15.03.2010 г. в
качеството на членове на УС на „К.т.б.“ АД за сключване на договор за банков
кредит с „Д.**“ ЕООД за сумата от 9 400 000 ЕВРО.
ОСЪЖДА „К.т.б.“ АД- в несъстоятелност, чрез
масата на несъстоятелността да заплати по сметка на СГС държавна такса от
183 847,94 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в
двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: