РЕШЕНИЕ
гр.
София, 22.08.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, II „А” състав в публично заседание на двадесет и пети
април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ
при секретаря Емилия
Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Виолета Йовчева гр. д. № 14240/2018г.
по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С решение от 30.08.2018г., постановено
по гр. д. № 36143/2017 г. по описа на СРС, III
ГО, 87 състав, е отхвърлен предявения от В.Е.П. срещу „Б.-А.К.Б.“ АД иск с
правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 1 от КТ за отмяна на дисциплинарното
наказание „забележка“, наложено със заповед № 9-46-В/04.05.2017г. на изпълнителните
директори на „Б.-А.К.Б.“ АД.
Срещу така постановеното решение е
подадена въззивна жалба от ищеца, в която се твърди, че последното е неправилно
и немотивирано, респ. необосновано, като
е издадено в нарушение на материалните и процесуалните норми. Поддържа, че наложеното
наказание е проява на злоупотреба с правото на налагане на дисциплинарни
наказания от страна на работодателя, тъй като наказанието е наложено за
неизпълнение на трудови задължения, които не са част тези по длъжностната му
характеристика и е налице недобросъвестно, дискриминационно поведение на
ответника след възстановяване на ищеца на работа вследствие на отменено
предходно уволнение. Сочи, че въпреки формалното му допускане до работа след
възстановяването на предишната длъжност, реално не му е възложено изпълнението
на трудови функции, които е изпълнявал преди първото уволнение, а фактическото
му работно място представлява заградена площ в коридора без прозорци, която
никога не е служила за работно място. Твърди, че за целия период от
възстановяването му на работа на 13.03.2017г. до повторното му уволнение на
25.05.2017г., реално не са му възложени задачи, свързани с пряката му трудова
дейност и не е имал нормална комуникация с прекия си ръководител, а двете му
възложени задачи за визирания период са извън задълженията му по длъжностна
характеристика, утвърдена с решение на УС на БАКБ АД от 22.03.2012г. Излага
подробни съображения, че изпълнението на поставената му задача обективно е било
невъзможно без оказване на съдействие от страна на работодателя, за което
своевременно го е уведомил с имейли и лично, но такова не му е оказано. Твърди,
че задължението „активно маркетиране с цел привличане на кредитни клиенти“ не
може да бъде изпълнено самоцелно, а само като част от задълженията му по цялата
длъжностна характеристика. Твърди, че налагането на атакуваното наказание е
вследствие на отказа му да бъде преназначан на нова длъжност, съгласно връчена
му на 10.04.2017г. длъжностна характеристика и цялостно поведение на натиск от
страна на работодателя с единствена цел прекратяване на трудовото
правоотношение с него. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи иска.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК
въззиваемият – ответнки е подал отговор на въззивна жалба, с който излага
подробни съображения за неоснователност на жалбата. Моли съда да потвърди
решщението, с присъждане на разноски.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и
допустимо.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна, във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
СРС е сезиран с конститутивен
иск с правно основание чл. 357, ал. 1 от КТ, във вр. чл. 188, т. 1 от КТ.
По делото е безспорно установено от
събраните доказателства, че ищецът е възстановен въз основа на влязло в сила на
16.02.2017г. съдебно решение на предишна длъжност, заемана при ищцовата банка –
„Главен експерт“ в Дирекция „Кредитиране“ – Отдел „Корпоративни клиенти“ –
Сектор „Проекти“. На 21.03.2017г. от прекия му ръководител – отдел „Кредитиране
на корпоративни клиенти“, чрез изходящ в 11.59 ч. мейл, му е поставена задача:
активно маркетиране на корпоративни клиенти по предварително зададени списъци и
провеждане на маркетингови усилия чрез изготвяне на график от предоставен
списък от 300 броя компании в 10 списъка по 30 броя компании, с които, след
съгласуване с прекия ръководител, да се осъществят контакти и да се правят
опити за организиране на срещи с клиентите от един списък /30 клиента/ на ден.
Атакуваното наказание „забележка“ е наложено за неизпълнение на посочената
по-горе задача, като няма спор, че същата не е изпълнена от ищеца. В писмото на
прекия ръководител на ищеца се сочи, че очаква да стартира на същата дата
/21.03.2017г./, но не е определен срок за изпълнение на задачата. В отговор от
22.03.2017г. ищецът е предложил организиране на среща за обсъждане на стратегията,
примерни теми за обсъждане, посочил е лица, с които планира да се срещне в
изпълнение на поставената му задача и е помолил за служебен мобилен телефон и
визитни картички. С писмо от 23.03.2017г. прекия му ръководител е дал
разяснения относно клиентите и теми за разговор, като е поискал изготвяне на
примерен списък с около 30 компании. В последваща разменена кореспонденция
между ищеца и прекият му ръководител, в писмо от 28.03.2017г. последният е
посочил, че при дадени вече инструкции за прозвъняване на по 30 корпоративни
клиенти на ден, приема, че срокът започва да тече от 23.03.2017г., от когато
ищецът имал достъп до информационна система „Апис“ и следвало за трите работни
дни ищецът да е направил опит за контакт
на 90 клиента от списъка. В писмо от 28.03.2017г. ищецът е заявил, че
очаква от прекия си ръководител да подбере от предоставения списък 30 компании,
които счита, че са подходящи , тъй като в тях могат да попаднат настоящи
клиенти на банката, клиенти, с които вече са се срещали или такива, с които банката
не желае да има бизнес отношения. На 10.04.2017г. на ищеца е връчена нова
длъжностна характеристика, с която той е изразил несъгласие с изрично писмено
уведомление от 11.04.2017г. На 12.04.2017г. е проведена среща между ищеца, по
негова инициатива, с прекия му ръководител и директора на дирекция, в която
била обсъдена новата длъжностна характеристика на ищеца. В писмо от прекия
ръководител Д.се сочи, че ищецът отново е заявил, че е в невъзможност да
изпълни професионално така поставената му задача. С доклад от 20.04.2017г.
ищецът е уведомил директора на дирекция, че за изпълнение на възложената му
задача е необходимо да му бъде предоставен изчистен списък с клиенти, които да
прозвъни, в който да не са включени настоящи клиенти на банката или други в
процес на договаряне, като отново е
уведомил, че няма достъп до системите на банката; поискал е и приложена история
на взаимоотношенията на банката със съответните клиенти.
С докладна записка от 21.04.2017г. директорът
на Дирекция „Кредитиране“ е уведомил изпълнителния директор на банката за
неизпълнение на възложената задача от ищеца. На 25.04.2017г. от ищеца са
поискани писмени обяснения във връзка с установяване нарушение на трудовата
дисциплина и на 26.04.2017г. са дадени такива. На 04.05.2017г. е издадена
атакуваната в настоящото производство заповед, а със заповед №
9-50-В/25.05.2017г., ищецът е уволнен дисциплинарно.
Тежестта на доказване, т. е.
задължението за установяване законността на наложеното дисциплинарно наказание
„забележка“, носи ответникът – работодател. Законността на наложеното
дисциплинарно наказание „забележка“ се обуславя от проявлението на
обстоятелствата, предвидени чл. 195 КТ, във вр. чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 193,
ал. 1 КТ. При налагане на съответното дисциплинарно наказание работодателят
трябва да индивидуализира противоправното дисциплинарно деяние, както и субекта
на нарушението – чл. 189, ал. 1 КТ. Законосъобразното развитие на процедурата
по налагане на дисциплинарното наказание, е предпоставена от спазването на
определен ред, който да обезпечи и правото на защита на наказания служител,
както предписва правната норма, регламентирана в чл. 193, ал. 1 КТ. В случая са
спазени нормите относно сроковете за налагане на наказанието и даване на
писмени обяснения.
Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ
дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението и кога е извършено то, наказанието и законният текст,
въз основа на който се налага. Чрез очертаване на фактическите и правните
основание за налагане на дисциплинарното наказание се осигурява защитата на
работника или служителя, който трябва да знае за какво нарушение на трудовата
дисциплина се налага наказанието, а от друга страна, по този начин се очертава
предметът на съдебния контрол за законосъобразност в случай на съдебно
оспорване на дисциплинарното наказание. В случая съдът намира, че в атакуваната
заповед не е описано точно извършеното нарушение, с оглед липсата на посочен
срок за изпълнение на възложената задача, предмет на същата. В заповедта за
уволнение не се твърди такъв срок да е
бил определен, а от обсъдената по-горе писмена кореспонденция се установява, че
на 28.03.2017г. прекият ръководител на ищеца е определил 3 дневен срок за опит
за свързване с 90 клиента на банката, считано от същата дата, без същите да са
индивидуализирани. Независимо от това, съдът намира, че поставената задача не е
конкретизирана нито при възлагането й, нито при мотивиране на заповедта за
налагане на наказание и само на това формално основание същата подлежи на
отмяна.
Извън горното, дори да се приеме
заповедта за мотивирана, респ. нарушението и възложената задача – достатъчно
конкретизирани, следва да се отбележи
следното:
Възражението на ищеца, че
поставената задача е извън рамките на задълженията му по трудова
характеристика, е неоснователно, тъй като формално такова задължението фигурира
в гл. 5, т.1. – „Активно маркетиране с цел привличане на кредитни клиенти“ на
представената длъжностна характеристика от 2012г.
Настоящият съдебен състав обаче
намира за основателни доводите на ищеца, че изпълнението на поставената задача
е обективно невъзможно, както е поставена общо и в рамките на определения му от
прекия му ръководител срок. В случая поддържаните в хода на цялото производство
доводи за недобросъвестно поведение на работодателя по смисъла на чл. 8, ал. 1 КТ, съдът намира за основателни. В случаите, когато
ищецът - работник или служител твърди, че заповедта за уволнението му е
незаконосъобразна на това основание, следва да изложи
конкретни факти и обстоятелства в тази връзка и в случая такива са подробно изложени
в исковата молба. При преценка на всички представени писмени доказателства
съвкупно с показанията на разпитаните по делото свидетели Чанев и Михайлов,
съдът намира , че в случая презумпцията по чл. 8, ал. 2 КТ е оборена от ищеца,
чиято е доказателствената тежест. Възложената общо задача съдът намира да е с
цел да се прекрати трудовото правоотношение с ищеца. Ищецът е поискал
дължимо съдействие от работодателя за изпълнение на така формулираната задача и
не се установява такова да е дадено от последния. Не може да бъде споделена
защитната теза на работодателя, че ищецът следва сам да определи списък с
исканите клиенти, без да има достъп до системата на банката
С оглед несъвпадението на правните изводи
на двете инстанции, решението следва да бъде отменено и вместо него постановено
друго за уважаване на иска.
С оглед изхода на спора, на въззивника следва
да бъдат присъдени претендираните и доказани разноски в размер на сумата от 360
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, както и
сумата 300 лв. – адвокатско възнаграждение за СРС.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване – арг. от чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
изцяло
решение от 30.08.2018г., постановено по гр. д. № 36143/2017г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ, по иска с
правно основание чл. 357 вр. чл. 188, т. 1 КТ, предявен от В.Е.П. срещу „Б.-А.К.Б.“
АД, дисциплинарно наказание „забележка“, наложено със заповед №
9-46-В/04.05.2017г. на изпълнителните директори на БАКБ АД.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Б.-А.К.Б.“ АД, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на В.Е.П., ЕГН **********, сумата от 360 лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство и сумата 300
лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.