№ 7438
гр. София, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20231110128773 по описа за 2023 година
Образувано е по искова молба на „Т...“ ЕАД, ЕИК: 8..., представлявано от
изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр. С... спрямо И. С. В. с
ЕГН:**********, с назначен по делото особен представител адв. И. с искане за
постановяване на решение, с което да се установи, че И. дължи на „Т...“ ЕАД сумата от
945,29 лева, от които 792,71 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва
от 17.02.2023г. до изплащане на вземането, 103,02 лева - мораториа лихва за забава от
15.09.2020г. до 06.02.2023г., както и суми за дялово разпределение 42,44 лева -
главница за периода от м.01.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от
17.02.2023г. до окончателното изплащане на вземането, които суми се излага, че са
предмет на издадена и оспорена заповед по чл.410 от ГПК от 24.02.2023г. по ч.гр.дело
№ 8663/2023 г. по описа на СРС.
Поддържа се, че ответникът е с абонатен № 236553 и е собственик на
топлоснабден имот, находящ се в гр.С/адрес/ и използвала доставяна от дружеството
топлинна енергия през периода от месец май 2019г. до месец април 2022г., които не са
заплатени. Излага се още, че сградата - етажна собственост, в която се намира имотът,
е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с фирма „Т." ЕООД, чието конституиране като трето лице – помагач на ищеца
при правен интерес на основание чл. 219, ал. 1 ГПК се търси. Моли се да бъде
постановено решение, с което да се приеме за установено, че ответникът дължи
претендираните суми. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв, с който се иска се оспорва като се
излага, че не е налице облигационна връзка между ответника и ищеца, нито между
ответника и дружеството – топлинен счетоводител; оспорва се количеството
топлоенергия на сочената стойност; оспорва се и претенцията за дялово разпределение,
като се навежда, че не се доказва сключен договор за това. Оспорват се представените
1
извлечения от сметките в частта, в която се сочи, че сумите са начислени по реален
отчет, а те са по прогнозни стойности; навежда се давност и се правят доказателствени
искания като изрично се заявява, че самите искове като стойности не се оспорват.
Третото лице – помагач изразява становище за основателност на предявените
искове.
Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и
твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 Закона за енергетиката, в редакцията,
касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на
чл.150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие.
От представения по делото договор за покупко-продажба на недвижим имот от
09.11.2000г., обективиран в нотариален акт № 22, том I, рег. № 1262, дело № 22 от 2000
г. на нотариус Р.Я., рег. № 383, се установява, че ответникът е придобил собствеността
върху процесния имот, а именно: апартамент 15, находящ се в гр. Со/адрес/. В
подкрепа на това са и представените по делото постановление за налагане на възбрана
от 15.01.2013 г. по и.д. № 20108580401219 и молба-декларация от 01.12.2000 г. от
ответника за откриване на партида при ищеца за процесния имот.
От заключението на вещото лице по СТЕ, която съдът е приел без възражения от
страните, се установява, че този имот е с партида с № 236553 като сградата, в която се
намира е с взето решение за отчитане на ТЕ чрез дялово разпределение и избран
топлинен счетоводител – „Т.” ЕООД. Според заключението на вещото лице в имота
през процесния период не е имало радиатори, а само щранг – лира в банята и един
водомер за топла вода. От 22.10.1999г. е било изключено отоплението на стълбите.
Поради това, че всички отоплителни тела са били демонтирани, ТЕ за отопление на
имота от радиатори не е начислявана, а топлината от щранг лирата е изчислявана по
т.6.5 от Приложението към Наредба № Е-РД- 04-1, топлата вода е изчислявана по
реален отчет по т.5.2. от Приложението към чл.61, ал.1 от Наредба № Е-РД-04-1, а
топлината, отдадена от сградната инсталация, е изчислявана по формула-т.6.1.1. от
Приложението към Наредба № Е-РД-04-1 на база инсталирана отоплителна мощност
на инсталацията и денградусите за периода. Установява се, че заложената в подробните
изравнителни сметки ТЕ за разпределение напълно съответства на отчетената по
общия топломер.
Според вещото лице през исковия период – 01.05.2019г. до 30.04.2022г.
начисленото количество енергия е било за сградна инсталация на стойност от 400,80
лева, за отопление в размер на 267,26 лева и за БГВ 124,17 лева.
Според вещото лице през исковия период отчитането на топлинната енергия в
2
абонатната станция е ставало по топломер, като след приспадане на технологичните
разходи, отчетената енергия се е разпределяла между потребителите съобразно
действащите нормативни правила. В заключение вещото лице сочи, че при
разпределение на разходите са спазвани действащите за исковия период разпоредби, а
топломерът е бил технически изряден.
Съгласно действащите за този период ОУ, приети с Решение № ОУ02/03.02.2014
г. на ДКЕВР– чл.33, ал.1 от ОУ, клиентите на топлофикационното дружество са
длъжни в 30 дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на
интернет страницата на „То.“, да заплатят стойността на потребеното количество
енергия. Ответникът не оспорва счетоводните вписвания на ищеца, данните по
издадените фактури за прогнозна консумация и данните по изравнителните сметки и
издадените общи фактури, поради което и съдът приема, че счетоводството на ищеца е
водено редовно. Не оспорва и публикуването на месечните дължими суми на интернет
страницата на ищеца.
Исковете са изцяло основателни, тъй като се установи, че до имота е доставяна
услуга за БГВ, сградна инсталация и отопление, отчитането й е чрез дружество за
дялово разпределение, избрано въз основа на решение на ЕС, което обвързва и
ответника като собственик на имот в топлоснабдената сграда, и въз основа на реални
показания от измервателни устройства. Като доказани следва да бъдат уважение
изцяло, доколкото и не се оспорва размера на претендираните вземания.
По исковете по чл.86 ЗЗД с оглед основателността на исковете за главница, то
следва да бъде присъдена и лихвата за забава и законовата такава.
С оглед изхода от настоящото дело и съобразно чл.78, ал.1 от ГПК и вмененото с
ТР 4/2013г. на ОСГКТ т.12 задължение за исковия съд да присъди с решението си и
разноските в заповедното производство, то в тежест на ответника следва да се възложат
разноските по исковото и заповедното производства съобразно уважената част или в
пълен размер от сумата от 1000 лева, която е сбор от държавна такса в размер на 100
лв. по ч.гр.дело с № 8663/2023г. и гр.дело с № 28773/2023г. по описа на СРС, 400 лева
за възнаграждение за вещо лице, 400 лв. за особен представител и 100 лева за
възнаграждение за юрисконсулт –по 50 лева за двете производства.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Т...“ ЕАД, ЕИК: 8...,
представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр.С...,
че И. С. В. с ЕГН:**********, с назначен по делото особен представител адв. И., на
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД дължи
на „Т...“ ЕАД следните суми: 792,71 лева- главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019г. до м.04.2022г., ведно със
законната лихва от 17.02.2023г. до изплащане на вземането, 103,02 лева - мораториа
лихва за забава от 15.09.2020г. до 06.02.2023г., както и суми за дялово разпределение
42,44 лева - главница за периода от м.01.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната
лихва от 17.02.2023г. до окончателното изплащане на вземането, 7,12 - мораториа
лихва за забава от 05.03.2020 г. до 06.02.2023 г., за които суми е издадена заповед по
чл.410 от ГПК от 24.02.2023г. по ч.гр.дело № 8663/2023 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА И. С. В. с ЕГН:**********, с назначен по делото особен
3
представител адв. И., да заплати на „Т...“ ЕАД, ЕИК: 8... , представлявано от
изпълнителния директор, със седалище и адрес на управление: гр.С..., на основание
чл.78, ал. 1 от ГПК сумата от 1000 лева – съдебно-деловодни разноски по гр.дело №
28773/2023г. и ч.гр.дело № 8663/2023г. по описа на СРС.
Решението е постановено с участието на лице – помагач на ищеца дружество
„Т.“ ЕООД и може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4