О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./28.08.2017 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ, в закрито съдебно заседание на 28.08.2017 г., в състав:
СЪДИЯ: НЕЙКО Д.
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №
1381 по описа за 2014 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Въз основа твърденията на страните и посочените доказателства може да се
състави следния проект за доклад на делото от фактическа и правна страна в
хронологичен ред:
Представена е справка за съдимост на ищеца от 06.02.2017 г. (л. 74) за
установяване, че той е следвало да търпи наложеното най-тежко наказание "доживотен
затвор без замяна" от наказанията, определени с присъда по НОХД №
1884/2001 г. на ВОС за престъпления, извършени от него на 25/26 октомври 1999г.
в с. К., по чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. 1, т. 3 вр. ал. 1, т. 2 НК и на 16.01.2001г.
в гр. Варна, по чл. 116, ал. 2, пр. 4, вр. ал. 1, т. 4, пр. 3, т. 6, 8, пр. 2
НК (за двете "доживотен затвор без замяна"), на 18.12.2000 г. в гр.
Варна, по чл. 199, ал. 1, т. 1, т. 2 НК (дванадесет години лишаване от свобода,
определени за изтърпяване при строг режим) и други по-леки наказания.
От представената преписка е видно, че с присъда № 33 от 14.03.2002 г.,
постановена по НОХД № 1884/2001 г. на ВОС, изменена с присъда от 31.01.2003 г.,
постановена по ВНОХД № 212/2002 г. на ВАпС, на ищеца са определени две
наказания "доживотен затвор без замяна": за грабеж, придружен с
убийство, извършен на 25/26.07.2000 г. в с. К. и за убийство на 16.01.2001г. в
гр. Варна. Съдът приема, че датата на първото престъпление е неправилно вписана
в справката за съдимост.
В справката е отбелязано, че бюлетинът следва да се счита невалиден, поради
възобновяване на съдебното производство (л. 75).
Представена е справка (л. 82) от ответника за движението на присъдна
преписка № П-99/2004 г. за установяване, че на 25.08.2004 г. присъдата е
изпратена за изпълнение до затвора-Варна, а от там е изпратено уведомление, че
наказанието на ищеца е приведено в изпълнение, като за начало се зачита датата
19.01.2001 г.
Представен е заверен препис от решение от 24.01.2012 г. на Европейския съд
по правата на човека в Страсбург, Четвърто отделение, с което е установено, че
са налице: нарушение на чл. 3 от Конвенцията по отношение на оплакванията
относно малтретирането, извършено от полицията и надзирателите, липсата на
ефективни разследвания и условията за задържане във Варненския затвор и по
отношение на оплакванията, свързани с липсата на адекватни медицински грижи;
нарушение на чл. 6 § 1 от Конвенцията относно използването на признания,
получени на 19 януари 2001 г. при непознаване на чл. 3; нарушение на чл. 8 от
Конвенцията по отношение на проверката на писмената кореспонденция на ищеца с
неговия адвокат; нарушение на чл. 13 от Конвенцията по отношение на оплакването
относно липсата на вътрешноправни средства за защита с цел промяна на вредните
последици от лошите условия във Варненския затвор.
От решението е видно, че в параграф 180 на л. 45 от мотивите (а не в
диспозитива), е прието, че в случаите на неспазване на една от гаранциите на чл.
6 § 1, най-подходящото обезщетение по принцип е преразглеждане на делото или
възобновяване на производството, своевременно и при спазване на изискванията на
член 6.
В цитираната справка за съдимост е вписано, че на ищеца е наложено и
наказание с присъда по НОХД № 7489/2011 г. на PC Варна, влязла в сила на
30.07.2012 г.: една година и четири месеца лишаване от свобода, които да се
изтърпят при първоначален строг режим в затвор.
На 19.01.2013 г. са изтекли 12 години (най-тежкото наказание, за което не е
установено нарушение от ЕСПЧ).
Ответникът не твърди, че присъдата от една година и четири месеца лишаване
от свобода е изпратена за изпълнение.
Представена е преписка за установяване, че е образувано НОХД № 1152 за 2012
г. по описа на Върховния касационен съд и в съдебното заседание от 22.02.2013
г., защитниците на ищеца са поискали възобновяване на наказателното
производство от фазата на досъдебното производство и спиране на изпълнението на присъдата, на основание чл. 420, ал. 4 от НПК.
С решение № 121 от 04.09.2013 г., Върховният касационен съд отменя по реда
за възобновяване на наказателните дела въззивната (нова) присъда от 31.01.2003
г. по ВНОХД № 212/2002 г. на ВАпС, само в частта от присъдата, която се отнася
до отговорността на ищеца за грабежите по чл. 199 НК, извършени на 15 февруари
и 27 октомври 1999 г., и на 25/26 юли 2000 г., за палежа по чл. 330 НК - на 26
юли 2000 г., за незаконното държане на оръжие и боеприпаси в периода 2000 - 16
януари 2001 г., както и за убийството по чл. 116 НК - на 16 януари 2001 г. и
връща делото за разглеждане от въззивната инстанция от стадия на съдебното
заседание.
В мотивите е прието, че с искането за спиране на изпълнението на
наказанието или за освобождаване от затвора не се държи сметка, че съдебният
акт е оспорен от главния прокурор само частично, а с него е било определено
общо наказание за голям брой престъпления, което не подлежи на автоматично
редуциране само заради оспорената част, както и на такава редукция на
отнасящите се до нея две наказания доживотен затвор.
По искането не е постановен диспозитив.
Практиката чл. 420 НПК, макар и не по посочената хипотеза, е съдът да се
произнася по искането за спиране с определение.
Би могло да се поддържа, че прокурорът не може да спре по аргумент за
изключителната компетентност на съда по изпълнението на наказанията.
По последиците на решението за възобновяване върху наказанията, наложени с
частта от присъдата, която не е била отменена:
В цитираната справка (л. 82) от ответника за движението на присъдна
преписка № П-99/2004 г. се приема, че с отмяната на някои наказания е било
разградено и направеното групиране на наложените на ищеца от съда общо 12
наказания, като са останали в законна сила 6 наказания с лишаване от свобода с различни срокове, а общият им
размер възлиза на 39 години.
В практиката се допуска разграждане на съвкупността (решение № 160 от
23.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 365/2012 г., III н. о., НК).
Прокурорът е приел, че ако не е извършено групиране ищецът следва да търпи
всяко едно от наказанията поотделно, което е в разрез с действащото
законодателство, поради което е било изготвено предложение до ОС-Варна по реда
на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК за групиране на наказания, наложени с отделни
присъди.
Възобновяването възстановява ли наложената мярка за неотклонение:
От преписката е видно, че по ВНОХД № 272/2013 г. съдът е приел, че ищецът
има качеството подсъдим.
От преписката е видно, че с определение от 04.11.2014 г. по ВНОХД № 272/2013
г. на АпС-Варна е оставил без уважение молбата на подсъдимия (ищеца) за
изменение на мярката за неотклонение "задържане под стража" в
по-лека.
От представената преписка е видно, че с присъда № 9 от 02.12.2014 г.,
постановена по ВНОХД 272/2013 г. по описа на ВАпС е потвърдена присъда № 33 от
14.03.2002 г., постановена по НОХД № 1884/2001 г. на ВОС в частта, която се
отнася до отговорността на ищеца за грабежа по чл. 199 НК, извършен на 25/26
юли 2000 г., за палежа по чл. 330 НК - на 26 юли 2000 г., както и за убийството
по чл. 116 НК - на 16 януари 2001 г. и му е наложено да изтърпи наказание
"доживотен затвор при специален режим".
В цитираната справка (л. 82) се сочи, че с определение от 04.12.2014 г. ВРС, XXIX-ти състав е отказал да групира наказанията, наложени
на ищеца. Служебно известно на съда е, че в мотивите на определение по ВЧНД № 387 по
описа за 2015 г. на ВОС, е прието, че определението, постановено на 04.12.2014 г.
по ЧНД
№ 4910/2014г. на ВРС, XXIX-ти състав е влязло в сила,
но съдът приема, че мотивите въобще и в частност за процесуалното качество на
ищеца имат значение.
С решение № 143/16.07.2015г. по НД № 314/2015 г. по описа на ВКС РБ,
присъда № 9 от 02.12.2014 г. е отменена само в частта, в която е потвърдена
присъда № 33 от 14.03.2002 г., постановена по НОХД № 1884/2001 г. на ВОС в
частта, която се отнася до отговорността на ищеца за грабежа по чл. 199 НК,
извършен на 25/26 юли 2000 г. и за палежа по чл. 330 НК - на 26 юли 2000 г. и
делото е върнато на въззивния съд за разглеждане от друг състав.
С присъда № 9 от 28.03.2016 г., постановена по ВНОХД 242/2015 г. по описа
на ВАпС е отменена присъда № 33 от 14.03.2002 г., постановена по НОХД №
1884/2001 г. на ВОС и ищецът е признат за виновен за извършването на грабежа по
чл. 199 НК, на 25/26 юли 2000 г. и за палежа по чл. 330 НК - на 26 юли 2000г. и
му е наложено най-тежкото от определените наказания "доживотен затвор без
право на замяна".
С решение № 173/31.01.2017г. по КД № 616/2016 г. по описа на ВКС РБ, присъда
№ 9 от 28.03.2016 г., постановена по ВНОХД 242/2015 г. по описа на ВАпС е
изменена като наказанието на ищеца е намалено от "доживотен затвор без
право на замяна" на "доживотен затвор".
Воден от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДА СЕ ПРИШИЕ КЪМ ДЕЛО преписът от
решението на ЕСПЧ.
ДА
СЕ ИЗИСКА спешно ЧНД № 4910/2014г. на ВРС, XXIX-ти състав.
ДОПЪЛВА доклада с
проект, съгласно мотивите на определението и
ЗАДЪЛЖАВА страните в срок до
съдебното заседание да изразят становища по проекта.
При изразяване на становище след
срока, което доведе до отлагане на делото, страната ще понесе, независимо от
изхода на делото, разноските за ново заседание и ще бъде осъдена да заплати
глоба по чл. 92а ГПК.
На особения представител на ищеца
задължението да се съобщи по телефона.
Да се връчат на страните спешно преписи
от определението (на ищеца – лично в затвора Варна и чрез особения
представител).
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: