РЕШЕНИЕ
№ 196
гр. Перник, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в
публично съдебно заседание, проведено на седемнадесети октомври през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ
ВЛАДИМИРОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 163 / 2023 по описа на Административен
съд – Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 84, ал. 6 от Семейния кодекс СК), образувано по жалба подадена
ОТ: А.М.А. ЕГН ********** *** в
качеството и на майка на детето Б.М.Й. с
ЕГН ********** настанено в професионално приемно семейство с Решение
№1280/30.11.2022г. по гр.д.№5538 /2022
на ПРС
ЧРЕЗ адв. М.М.Х.-***
със съдебен адрес ***
GSM **** ****
ПРОТИВ: Заповед №
14-РДОС-0022/24.04.2023г., издадена от Директора на РДСП-Перник, на основание
чл.84 ал.2 и ал.6 от Семейния кодекс във вр. с чл.11 ал.1 и чл.12 ал.1 от
Наредба № РД-07-7 от 05.10.2010г. за условията и реда за водене и съхранение на
регистъра на деца за пълно осиновяване.
Към жалбата се представят писмени доказателства и са направени
доказателствени искания.
Жалбоподателят твърди, че оспорваната заповед е бланкетна. В нея били цитирани
само фактически обстоятелства както и отделните членове от СК / чл.84 ал.2 и
ал.6 от СК; чл.93 ал.2 от СК, без да е формулирано тяхното съдържание/, без да
е изложена необходимата аргументация по доказването, и без да са изложени
конкретни доводи, които да обосноват в достатъчна степен вписването на детето Б.М.Й.
в Регистъра на децата за пълно осиновяване, воден от РДСП-Перник. В заповедта
липсвала дори фактическа и правна констатация относно най-важната предпоставка
за вписването на детето в регистъра за пълно осиновяване, предвидена в чл.84
ал.2 от СК а именно, „ако интересите на детето налагат това”. В обжалваната
заповед липсвали каквито и да е съображения на административния орган, от които
да се направи извод, че е налице интерес на детето да бъде вписано в регистъра
за пълно осиновяване. Което водело до незаконосъобразност на акта,
представляващ самостоятелно основание за отмяната му по смисъла на чл.146 т.2 от АПК.
Счита, че е нарушено изискването
по чл.93 ал.2 от СК-родителят да е не е поискал в 6- месечен срок прекратяване
на настаняването. В съдебното производство по делото за временно настаняване по
съдебен ред на детето Б.М.Й. тя като майката
участвала и в о.з. на 17.10.2022г.
заявила „Искам да ми се върне детето. Ще ми помагат майка ми, баща ми,
дядо и баба и моя приятел. Вече една година се боря за детето. Живея в
апартамента на дядо ми. Правихме ремонти. Дядо ми плаща сметките. Аз работя но
не по трудов договор- частно в озеленяването вече 5 месеца. Ще си седя в
апартамента на дядо и ще си гледам детето. Всеки може да дойде да направи
проверка в нас, за да види, че всичко има, дори и в излишък. Жилището е
подходящо за отглеждане на дете. Вече 7 месеца няма проверка”.
Оспорва твърдението заповедта, че
като родител не била заинтересована за отглеждане на детето си и не го
потърсила от момента на настаняването му в приемното семейство. По време на
всяка регламентирана среща с детето / първоначално всяка първа и последна сряда
от месеца, а в последствие само първата сряда от месеца, без да й е обяснено на
какво основание са намалени контактите/, уведомявала социалния работник Лора,
че иска детето й да бъде върнато за отглеждане в семейството й, като
обяснявала, че са налице всички необходими условия за нормален живот в
жилището, в което живея и че между нея и детето й съществува силна емоционална
връзка, която то проявявало на всяка една среща. При всяка среща му купувала
играчки, лакомства, дрешки. По време на срещите, детето докато било при нея
било жизнено и весело, водело я за ръка, прегръщало я, играело с нея, а когато
влезело в приемната се свивало и натъжава. По време на срещите установявала, че
детето има драскотини и синина, като приемната майка обяснявала, че било много
щуро и падало. При срещите установила, че детето е все по-слабо, често боледува
-от настинка, а и от пневмония. Много често при регламентираните й посещения
при Б. присъствало и по-голямото й дете Мартин. Децата играели заедно и били
привързани помежду си. Б. при срещите се радвал на братчето си и го прегръщал.
Мартин често я пита кога ще си вземат Б..
Не била спазена процедурата по чл.11 ал.1 от Наредба № РД-07-7 от
05.10.2010г. за условията и реда за водене и съхраняване на регистрите за пълно
осиновяване. Жалбоподателката не била уведомена за започване на производство по
вписване на детето в регистъра на децата за пълно осиновяване, съответно с
даден срок за представяне на доказателства и посочване на последиците от
вписване в този регистър.
В съдебното заседание жалбоподателят,
редовно призован се явява лично и с адвокат М.Х., която моли съда да постанови
съдебен акт, с който жалбата да бъде уважена, а оспорената заповед да бъде
отменена. Подробни доводи развива в представени по делото писмени бележки.
В
съдебно заседание ответникът по жалбата – директор на Регионална дирекция
„Социално подпомагане“ – Перник, редовно призован се представлява от
юрисконсулт Г.**, която моли съда да постанови съдебен акт, с който да отхвърли
жалбата като недоказана, респективно да потвърди оспорената заповед като
правилна и законосъобразна. Подробни доводи развива в представени по делото
писмени бележки.
В съдебно заседание заинтересованата страна – Б.М.Й.
се представлява от адвокат И.М.С. ***, която счита, че издадената заповед е
незаконосъобразна доколкото не е налице фактическия състав на чл.93, ал.2 от СК. С оглед на това счита, че оспорената заповед следва да бъде отменена.
В съдебно заседание заинтересованата страна
– М.Н.Й. се явява лично и си иска детето завява, че спрял да ходи в чужбина и
били спрели скандалите, детето щели да го гледат в апартамента на дедо му в
Радомир.
Съдът, след като
провери предпоставките за допустимост и след като констатира, че жалбата е
подадена от лице по чл.147, ал.1 от АПК, чиито права са засегнати от оспорения
административен акт, при спазване на срока по чл.149, ал.1 от АПК, във вр. с чл.25,
ал.5 от ЗХУ, срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, а именно
Заповед № 14-РДОС-0022 от 24.04.2023 година, издадена от директора на РДСП-
Перник, счита същата за процесуално допустима, поради което дължи разглеждането
й по същество.
Съдът като
обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235, ал.2 от ГПК, по препр.
чл.144 от АПК приобщените по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени по
отделно и в тяхната съвкупност и след като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, за да се произнесе
взе предвид следното:
От фактическа
страна:
От представеното като писмено
доказателство по настоящото съдебно производство Удостоверение за раждане,
издадено въз основа на Акт за раждане № ****година се установява, че на
04.08.2020 година в гр. В., общ. В., обл. Пазарджик е родено детето Б.М.Й. с
ЕГН: ********** от мъжки пол с майка: А.М.А. с ЕГН: ********** и баща: М.Н.Й. с
ЕГН: ********** / лист 50/.
Спрямо детето е била предприета
мярка за закрила. Със Заповед № ЗД/Д-РК-Т-007 от 01.07.2021 година на основание
чл.27,ал.1, във вр. с чл. 4, ал.1, т.4 и чл.25, ал.1, т.2 и т.4 и чл.26 от
Закона за закрила на детето и чл.33, ал.1 от Правилника за прилагане на закона
за закрила на детето Б.М.Й. е временно настанено в професионално приемно
семейство на Д.Н.П., вписана със Заповед № ЗД-ЗД-ПГ01/013 от 11.06.2015 година
в регистъра на утвърдените приемни семейства и съхраняван в РДСП- Перник до
произнасяне на съда с решение по реда на чл.28 от Закона за закрила на детето
/лист 58/. Мотивите за издаването на тази заповед се изразяват в това, че на
24.06.2021 година след продължителна употреба на алкохол от страна на майката и
на придружаващите я двама мъже е възникнал скандал, при който е имало съмнение
за упражняване на насилие върху детето. Единият от мъже е подал сигнал на
телефон 112, като на посочения от него адрес са пристигнали полицейски органи и
медицински специалисти, които са откарали майката и детето към МБАЛ „Р.А.“***.
След посещение в ОЗД Перник на посочения в сигнала адрес на майката получена информация, че тя е напуснала
болничното заведение и е в неизвестност, като в пода на социалното проучване е
установен телефонен контакт със същата.
По време на този разговор се чувало детски плач, а по гласа на майката
можело да се предположи, че същата е била употребила алкохол. От отдел „Закрила
на детето“ към ДСП- Перник са направени опити за издирване, като са посетени
три адреса. Детето и майката са намерени от органите на Първо Районно
управление – Перник на адрес в с. П., общ. Т..
С Решение № 171 от 02.09.2021
година, постановено по гр. д № 04011 по описа за 2021 година на Районен съд-
Перник, в следствие на развило се съдебно производство по реда на чл. 28, ал.1,
във вр. с ал. 4, ал.1, т.4 и във вр. с чл.25, ал.1 ,т.2 и т.4 от Закона за
закрила на детето съдът е настанил временно малолетното към този момент лице – Б.М.Й.
в приемно семейство на Д.Н.П. за срок от една година считано от влизане в сила
на решението или до настъпване на някое от основанията за прекратяване на
настаняването, които са изброени в чл.29 от Закона за закрила на детето / лист
53/.
Със Заповед № ЗД/Д-РК-104 от
13.10.2022 година, на основание чл. 27, ал.1 и във вр. с чл. 4, ал.1, т.4 и
чл.25, ал.1, т.2 и чл.26 от Закона за закрила на детето, детето отново е било
временно настанено в приемно семейство при Д.Н.П. до произнасяне на съда с
решение по реда на чл.28 от Закона за закрила на детето. Мотивите на заповедта
се припокриват с предходно издадената такава, но са допълнени и с обстоятелства
в посока на това, че при откриването на детето и майката на адрес в с. П., общ.
Т., в дома на техни познати се констатирало наличие на лоши хигиенно-битови
условия. Посочва се, че срокът на съдебното решение, с което е уважена
предходната заповед за временно настаняване в приемно семейство е изтекъл, а
родителите не са направили нищо за преодоляване на причините, които са довели
до извеждане на детето от биологичното му семейство, което налагало
продължаване на мярката. Към момента на издаване на заповедта било установено,
че родителите са разделени, като бащата е заминал на работа в И., а майката в Г..
Органите са установили, че двамата нямат родителски капацитет и собствено
жилище, а така също не доказват и лични доходи и подкрепяща ги среда. В
заповедта изрично е посочено, че в срок до 13.04.2023 година биологичните
родители са длъжни да поискат прекратяване на настаняване в приемното семейство
на детето или промяна на мярката за закрила, с цел отглеждане на детето в
семейна среда, като е посочено също , че в случай на неизпълнение на
задължението в срок детето ще бъде вписано в Регистър на деца за пълно
осиновяване, който се води на основание чл. 93, ал.3 от СК. Заповедта е връчена
на бащата / заинтересована страна в настоящото съдебно производство/ на
24.10.2022 година, а на майката / настоящ жалбоподател/ на 24.10.2022 година.
/лист 54/.
С Решение № 1280 от 30.11.2022
година, постановено по гр. д. № 5538 по описа за 2022 година на Районен съд-
Перник детето е било настанено в приемно семейство на Д.Н.П. за срок от три
години, считано от датата на административната заповед, а именно 13.10.2022
година ( т.е. до 13.10.2025 година) или до настъпване на някое от основания,
водещи до промяна или прекратяване на мярката за закрила, изброени в чл.29
Закон за закрила на детето. / лист 59/.
Със Заповед № 14-РДОС-0022 от
24.04.2023 година, издадена на основание чл.84, ал.2 и ал.6 от Семейния кодекс
/СК/, във вр. с чл.11, ал.1 и чл.12, ал.1 от Наредба № РД-07-7 от 05.10.2010
година за условията и реда за водене и съхранение на регистъра на деца за пълно
осиновяване е наредено на длъжностно лице към РДСП- Перник да впише в Регистъра
на деца за пълно осиновяване, воден и съхраняван в РДСП- Перник детето Б.М.Й. с
ЕГН: ********** с мотив, че нито майката А.М.А., нито бащата М.Н.Й. не са
поискали прекратяване на настаняването или промяна на мярката в срока по чл.93,
ал.2 от СК за детето си Б.М.Й.. Посочва се също така, че родителите са
незаинтересовани за отглеждане на детето и не са го потърсили от момента на
настаняването му в приемното семейство. Заповедта е връчена на майката, настоящ
жалбоподател на 10.05.2023 година / лист 20/.
На 23.05.2023 година е подадено
Заявление с вх. № СЛ/Д-РК/956-033 от 23.05.2023 година до Директора на Дирекция
„ Социално подпомагане“ – Перник, с което майката – А.М.А. е заявила, че иска
да бъде прекратено настаняването на малолетното и дете Б.М.Й. с ЕГН: **********
в професионално приемно семейство на Д.Н.П. и е поискала връщане на детето за
отглеждане в семейна среда. / лист 26/.
По делото чрез административната преписка
са приложени и приети като доказателства: Социален доклад за детето №
СЛ/Д-РК/956-031 от 19.04.2023 година /лист 44/; Индивидуална оценка на
потребностите от 05.04.2023 година / лист 47/; Индивидуална характеристика от
05.04.2023 година / лист 49/; Декларация с вх. № ДК/Д-РА-ВГ-030 от 23.05.2022
година / лист 62/; Становище на отдел
„Закрила на детето“ към ДСП- Перник относно интереса на детето за национално
осиновяване /лист 28/; План за действие с дата 18.04.2023 година / лист 30/;
Справка за осъществени посещения пред последните шест месеца на детето Б.М.Й. с
майката А.М.А. с дата 01.06.2023 година / лист 32/; Социален доклад с дата
06.08.2023 година / лист 40/.
В хода на развилото се съдебно
производство е представен Трудов договор № 10 от 15.08.2023 година, сключен
между **** ЕООД и М.Н.Й. / лист 89/; Договор за ползване на социални услуги от
19.07.2023 година, сключен между Център за обществена подкрепа- гр. Радомир и А.М.А.
/ лист 95/; Удостоверение за сключен граждански брак ****, издадено въз основа
на Акт за сключен граждански брак ***** година / лист 99/; Служебна бележка №
49 от 29.06.2023 година / лист 102/;
От свидетелите показания на А.Д.Д, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, намиращ се в родствени връзка с жалбоподателката, доколкото същият
се явява неин дядо, се установява, че
същия знае, че жалбоподателката е грижовна майка и иска да си върне детето като
е правила няколкократни опити в тази посока. Казва, че жалбоподателката към
настоящият момент живее с М., който им помага финансово като заплаща ток, вода
и кабелна. Твърди, че е ставал свидетел как детето проявява емоционална
привързаност към своята майка, която винаги му е купувала каквото пожелае. Пред
съда заяви, че жалбоподателката страда от захарна болест и по тази причина пие
хапчета и категорично отрича тя да е употребявала алкохол. Казва, че до сега я
е подкрепял морално и финансов и ще продължи да го прави.
Така дадени свидетелските показания съдът ги кредитира с доверие дадените
пред него свидетелките показания доколкото изрязват лично впечатление и мнение
на близък роднина емоционално обвързан със страна по делото.
При
така установената фактическа обстановка обсъдена по отделно и в своята
съвкупност и съобразно изискванията на чл.159 от АПК, чл.168, ал.1 от АПК,
настоящият съдебен състав пристъпи към проверка за законосъобразност на
оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.
Съгласно чл.
84, ал. 2 СК, когато детето е настанено в специализирана институция по
административен ред, съгласно Закона за закрила на детето и родителят без
основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на
мярката за закрила, Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия
адрес на детето уведомява писмено в 7-дневен срок от изтичане на срока по чл.
93, ал. 2, изречение първо от СК, регионалната дирекция за социално подпомагане
за вписването му в регистъра. Към уведомлението се прилага копие от искането за
настаняване по съдебен ред по чл. 27, ал. 2 от Закона за закрила на детето.
Когато детето е настанено в приемно семейство и родителят не е поискал
прекратяване на настаняването без основателни причини в срока по чл. 93, ал. 2,
Дирекция "Социално подпомагане" уведомява регионалната дирекция за
социално подпомагане за вписването на детето в регистъра, ако интересите на
детето налагат това.
Атакуваният административен акт е валиден, издаден от
орган с материална и териториална компетентност съгласно изискванията на чл.
84, ал. 6 от СК "Вписването в регистъра се извършва със заповед на
директора на регионалната дирекция за социално подпомагане".
Същият е издаден при наличие на мотиви, които позволяват
извършването на съдебен контрол за материална законосъобразност. В
административната преписка са приобщени документи, които съдържат подробно
изложение на фактическите обстоятелства, които са правно-значими за преценка
вписването в регистъра.
Административното производство е проведено без допуснато
нарушение на процесуалните правила. На страните е осигурено право на участие,
събрани са всички относими за казуса факти, които са анализирани в тяхната
цялост.
Налице са
материално-правните предпоставки за издаване на оспорената заповед – по делото
не се спори, че в 6-месечен срок от настаняване на детето Б. М. в приемно
семейство родителите не са поискали прекратяване на настаняването. Не е налице
и желание от страна на роднините на детето за отглеждане по реда на ЗЗДет. По
преписката е установено, че вписването на детето в регистър за пълно
осиновяване е в интерес на детето, тъй като и двамата родители не притежават
необходимия капацитет за възпитание и отглеждане на малолетното дете. Видно от
становището на О „ЗД“ към ДСП – Радомир „родителите
нямат умения да се грижат за дете. За това свидетелства тяхното цялостно
поведение по отношение на всичките им деца. Едно то децата им е починало
вследствие на задушаване в домашни условия. Друго тяхно дете, родено в Г., е
изведено от семейството от местните органи по закрила на детето и родителите му
не знаят къде се намира то в момента. Най-голямото дете на майката се отглежда
изцяло от неговия баща и по данни на съответния отдел "Закрила на
детето" към ДСП-Радомир г-жа А. не полага грижи и не се интересува от
него. Детето, намерено през месец декември 2022г., което към съответния момент
е било отглеждане от г-жа А., е изведено в лошо общо състояние, с мръсни,
големи за възрастта и скъсани дрехи, с паразити и недобър здравен статус. Освен
липсата на промяна в начина им на живот, което прави невъзможно връщането на
детето при родителите му, особено притеснителен е факта, че една от причините
за извеждането на Б. е това, че малолетният е хвърлен от единия от родителите.
Всеки от тях обвинява другия за това/ на вътрешноградски скоростен път в
квартал Бела вода по време на скандал помежду им. След извеждането на детето от
биологичното семейство родителите не са предприели никакви действия за преодоляване
на причините, довели до раздялата им с малолетния. Няма индикации, че осъзнават
нуждата от промяна, което по никакъв начин не дава основание да се мисли, че
реинтеграцията на Б. ще бъде успешна.
От изискания
актуален социален доклад О „ЗД“ към ДСП – Радомир се установява, че в
съответствие с методическите указания относно вписване в регистъра на деца,
които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване по АСП и ДАЗД
не е в интерес на детето да се държи отворен случая по реинтеграция в
продължение на осемнадесет месеца без реално действия, когато родителите не
съдействат и не изпълняват заложените цели и плана за действие и посещават
социалните услуги.
В настоящия
случай интересът на детето с оглед индивидуалните му потребности, които налагат
родителска грижа и внимание, са то да бъде отглеждано в семейна среда от хора,
които реално ще упражняват тази родителска грижа, а няма да се задоволяват само
с декларирането на желание за това.
Горното сочи
на наличие на всички елементи от фактическия състав, обусловили правомощието да
се разпореди нареденото от компетентния административен орган вписване на
детето в Регистъра за пълно осиновяване.
Вписването на
детето в Регистъра за пълно осиновяване не прекратява и не преклудира
възможността на майката при желание да предприеме бъдещи действия и да докаже
възможност да отглежда детето в семейна среда, но преди евентуално негово
осиновяване.
Процесната
заповед е в съответствие с основния принцип на Закона за закрила на детето,
който в случая е детето Б.М. да получи дом и семейство след такъв дълъг период
от настаняване в приемни семейства. Осиновяването, макар и на тази възраст, е
безспорно в интерес на детето, тъй като благоприятства осигуряването на сигурна
и защитена безопасна среда и представлява реална възможност детето да расте в
семейство, осигуряващо му основни битови, житейски и морални ценности. В
настоящето производство материалните предпоставки за издаване на заповедта по
чл. 84, ал. 6 от СК са налице и няма нарушения, съставляващи основания за
отмяната й като незаконосъобразна. / В този смисъл Решение № 9858 от
17.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8905/2019 г., VI о./
По разноските
С оглед изхода на делото основание чл.
143, ал. 4 от ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК право на разноски има
ответника. Същия претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер. На основание чл. 78, ал.8 изр. 2-ро от ГПК, вр. с
чл.24, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, вр. с чл.37 от ЗПрП,
юрисконсултско възнаграждение се определя на ответника по жалбата в размер на
сумата от 100.00 лв., с оглед сложността на делото и извършените от
процесуалния представител на ответника действия, която следва да бъдат
възложена в тежест на жалбоподателя.
Водим
от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 пр. 2 АПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на А.М.А. ЕГН ********** *** в
качеството и на майка на детето Б.М.Й. с
ЕГН ********** настанено в професионално приемно семейство с Решение
№1280/30.11.2022г. по гр.д.№5538 /2022
на ПРС срещу Заповед № 14-РДОС-0022/24.04.2023г., издадена от Директора на РДСП-Перник,
на основание чл.84 ал.2 и ал.6 от Семейния кодекс във вр. с чл.11 ал.1 и чл.12
ал.1 от Наредба № РД-07-7 от 05.10.2010г. за условията и реда за водене и
съхранение на регистъра на деца за пълно осиновяване, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА А.М.А. ЕГН ********** ***
ДА ЗАПЛАТИ на РДСП-Перник сумата от 100.00 лв. /
сто лева / съдебно деловодни разноски сторени в настоящото производство
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от връчването
му на страните по делото.
СЪДИЯ:/п/