№ 2625
гр. Варна, 13.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20223100501482 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 31856 от 13.05.2022 г.,
депозирана от община Варна, чрез юрк. Галина Петрова срещу Решение №
1183 от 27.04.2022 г., постановено по гр. д. № 16217/2021 г. по описа на
Районен съд – Варна, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Д. ХР.
ЯНК., сумата от 1 250 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, като частично предявена претенция от общия размер
на задължението от 15 000 лева, вследствие на причинени болки и страдания
в резултат на увреждане осъществено на 5.02.2021 г., при което при
преминаване по неравности на тротоар причинени от липсващи тротоарни
плочки по ул. „Г К“ до сграда под № 27 на улицата в гр. Варна, ищцата се
спънала и паднала на земята, в следствие на което са настъпили телесни
увреждания – счупване на ръката, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането – 5.02.2021 г. до окончателно изплащане на
задължението, както и сумата от общо 2 145 лева – обезщетение за
причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва за сумата от 1 800
лева, като част от имуществените вреди, считано от 7.02.2021 г., а за сумата
от 345 лева като част от имуществените вреди, считано от 2.04.2021 г., до
окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е депозиран отговор на
въззивната жалба от насрещната страна – Д. ХР. ЯНК., чрез адв. Д.С..
І. По допустимостта на въззивното производство:
1
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок.
Същата е редовна, съдържа изискуемите реквизити и приложения и е
надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното
решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на
подлежащ на обжалване акт при наличие на правен интерес от обжалване.
Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
II. По доклада на въззивната жалба и отговора:
В жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното
решение, поради постановяването му при нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Счита, че съдът неправилно е определил размера на обезщетението за
неимуществени вреди, като не е взел предвид, че възстановителният процес е
бил около 3- 4 месеца, не са представени доказателства за рехабилитацията й,
както и че не е отчетено обстоятелството за предходното й увреждане на
същия крайник. Позовавайки се на заключението по съдебно-психологичната
експертиза счита, че не са регистрирани психологически маркери, характерни
за стресови разстройства или ПТСР. Размера за определеното обезщетение
счита за несъответстващ на увреждането. За недоказани намира твърденията,
че пострадалата е била поставена в състояние на зависимост. Сочи, че съдът
при кредитиране на свидетелските показания не е съобразил вероятната им
заинтересованост от изхода на спора. Излага доводи и че след инцидента
пострадалата е продължила да упражнява същата професия като болногледач
извън Република България. Счита, че е налице разминаване между
свидетелските показания, откъдето извежда извод за неправилното им
кредитиране. Навежда аргументи за основателността на наведеното
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата, доколкото е могла да се съобрази със състоянието на пътната
настилка, поради настъпване на събитието в светлата част на денонощието с
видимост към процесния участък. Излага доводи за неправилност на
първоинстанционното решение и в частта за законна лихва, доколкото
обезщетението за забава намира за дължимо от момента на депозиране на
исковата молба, а не от датата на деликта. Моли за отмяна на решението,
евентуално за намаляване на обезщетението. Претендира разноски.
В постъпилия отговор на въззивната жалба, депозиран от Д. ХР.
ЯНК., чрез адв. Д.С., се излагат доводи за неоснователността на жалбата.
Счита, че в хода на производството са събрани доказателства относно
настъпването на увреждането и претърпените болки и страдания от
пострадалата поради падане от неподдържан в изправност тротоар на ул. „Г
К“ № 27, собственост на община Варна. Сочи, че тротоарите са част от
2
пътното платно, чието поддържане, на основание чл. 31 ЗП е вменено на
общините. За доказано намира и наличието на причинно-следствена връзка.
Сочи, че вредите са свързани с изпитваните болки в резултат на счупването,
както и от емоционалната промяна следствие на увреждането. За правилен
намира извода на съда, че оздравителният процес е продължил около шест
месеца, доколкото е претърпяла две оперативни интервенции и
рехабилитация, като въпреки същите хватателната възможност на крайника е
ограничена, като при интензивно натоварване се появява болка и е налице
ограничение на движенията. Позовавайки се на заключението на вещото лице
по съдебно-медицинската експертиза счита, че процесното увреждане не е
свързано с предходната травма на същия крайник. Сочи, че след инцидента се
е затворила в себе си, развила е фобия с пипането на крайника, променила е
ежедневието си, доколкото не е могла да се грижи за дъщеря си. Счита, че от
заключението по съдебно-психологическата експертиза се установява, че все
още е налично стресово разстройство. Възражението за съпричиняване
намира за недоказано, доколкото пострадалата се е движела по пътното
платно в населено място, което поведение е в съответствие с разпоредбата на
чл. 160, ал. 1 ЗДвП. За правилен намира определения размер на
обезщетението за неимуществени вреди. Моли за потвърждаване на
решението. Претендира разноски.
Страните не са обективирали доказателствени искания пред
настоящата инстанция.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че въззивното производството
е допустимо, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 31856 от
13.05.2022 г. , депозирана от община Варна, чрез юрк. Галина Петрова срещу
Решение № 1183 от 27.04.2022 г., постановено по гр. д. № 16217/2021 г. по
описа на Районен съд – Варна, с което жалбоподателят е осъден да заплати на
Д. ХР. ЯНК., сумата от 1 250 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, като частично предявена претенция от
общия размер на задължението от 15 000 лева, вследствие на причинени
болки и страдания в резултат на увреждане осъществено на 5.02.2021 г., при
което при преминаване по неравности на тротоар причинени от липсващи
тротоарни плочки по ул. „Г К“ до сграда под № 27 на улицата в гр. Варна,
ищцата се спънала и паднала на земята, в следствие на което са настъпили
телесни увреждания – счупване на ръката, ведно със законната лихва, считано
от датата на увреждането – 5.02.2021 г. до окончателно изплащане на
задължението, както и сумата от общо 2 145 лева – обезщетение за
3
причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва за сумата от 1 800
лева, като част от имуществените вреди, считано от 7.02.2021 г., а за сумата
от 345 лева като част от имуществените вреди, считано от 2.04.2021 г., до
окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 1482/2022 г. на 12.10.2022
г. от 9:30 часа, за която дата и час да се уведомят страните, ведно с препис от
настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4