№ 991
гр. С., 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110172095 по описа за 2021 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 198, ал. 1 от Закона за водите и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника, както следва: сумата от 410,31
лева, представляваща главница за доставени ВиК услуги, през периода 27.09.2016 г. до
25.06.2017 г. относно водоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/, клиентски номер
**********, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК – 12.08.2021 г. до окончателно изплащане на сумата, както и сумата от 16,60 лв.
представляваща мораторна лихва върху главницата, за периода от 27.09.2016 г. – 25.09.2017
г., и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК от 26.08.2021 г. в производството по ч.гр.д. № 47017/2021 г., по описа на СРС, 45-ти
състав.
В исковата молба ищецът излага твърдения за наличие на облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги
при публично известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответниците ВиК услуги (доставка на питейна вода, отвеждане на
отпадни води и пречистване на отпадъчни води) в посочения обект, но не били заплатени
дължимите суми за това. За дължимите суми за неплатена стойност на доставената топлинна
енергия и лихва за забава в плащането в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила поради постъпило възражение от длъжника,
което предпоставяло правния интерес на ищеца от предявяване на иск срещу ответника.
Прави искане за присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба с
който оспорва предявения иск. Посочва, че от 01.01.2015 г., в процесния водоснабден имот
не живее никой, а претендираната сума е завишена.
В съдебно заседание ищецът /АДРЕС/, редовно призован, не изпраща представител.
С молба с вх. № 165839/09.08.2022г. поддържа исковата молба и моли за уважаване на
1
исковете.
Ответникът И. Д. Б., редовно призован в съдебно заседание, явява се лично, като
поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмени
доказателствата на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение, съгласно
чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 198,
ал.1 от ЗВ и чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца бе да
установи осъществяването на релевантните за спора факти и обстоятелства, а именно:
наличието на облигационно правоотношение по договор за ВиК услуги между страните,
количеството на реално доставената от него по договора вода за процесния период и
размера на нейната цена; по акцесорния иск наличието на главен дълг, изпадането на
ответника в забава и размера на мораторната лихва.
Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството
по ч.гр.д. № 47017/2021г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК, и при
подадено в срока по чл. 414 от ГПК възражение от ответника.
Законът изрично урежда кои лица са потребители на В и К услуги. Според § 1, ал.1,
т.2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.
дв. бр.18 от 25.02.2005г.), потребители на водоснабдителните и канализационните (В и К)
услуги по чл.1, ал.1 от закона са юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Аналогична е
разпоредбата и на чл.3, ал.1 Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи.
Съдът приема, че по делото е налице достатъчно доказателствен материал, от който
може обосновано да се приеме, че ответникът има качеството „потребител” на ВиК услуги.
По делото на практика, ответникът не оспорва, че е собственик на процесния имот. По
делото е приета молба до /АДРЕС/, подадена от самия ответник, талон за пломбиране,
кореспонденция между страните, от които може безспорно да се заключи, че ответникът е
собственик на имота и е „потребител” на ВиК услуги. Горепосочената молба, в която
конклудентно е налице признание за използване услугите на ответното дружество, е
подписана от самия ответник, факт, неизгоден за него като страна по спора, с оглед
разпределената доказателствена тежест в процеса, поради което следва да бъде кредитиран
от съда.
По гореизложеното съдът приема, че между страните е налице валидно възникнало
към процесния период правоотношение по доставка на „ВиК” услуги в процесния имот.
От изслушаната по делото ССчЕ се установява, че процесния имот е водоснабден,
като ответникът има открита партида за доставка на ВиК услуги на негово име с кл.№
**********, договорна сметка № **********, за имот на адрес в /АДРЕС/, като за периода
от 27.09.2016г. до 26.05.2017г. консумираната вода в имота е начислявана служебно, на база
за 2 бр. потребители, като общото количество е 216,98 м3. Експертизата е посочила, че
размера на задължението е 410,31 лева за главница за доставени ВиК услуги, в периода от
27.09.2016г. до 25.06.2017г., като върху главничната сума е начислена мораторна лихва в
размер на 16,60 лева, за периода от 27.10.2016г. до 25.06.2017г. Вещото лице също така е
констатирало, че по делото е налице талон за пломбиране на водомер от 25.05.2017г. за
смяна на стар такъв с ф.№ 1549793 и показания 5791 м3 и монтиране на нов с ф.№ 2269967 с
показание 0, като именно въз основа на тази смяна и след снемане показанията на стария
водомер, констатирано и от ответника, за което той се е подписал /талона като частен
2
свидетелстващ документ е подписан от ответника без възражения/, отново неизгоден за
страната Б. факт, който следва да бъде кредитиран от съда, са издадени фактури за периода
от 27.09.2016г. до 26.05.2017г., посочени детайлно в Таблица 1 към експертизата.
В конкретиката на случая, както бе посочено по-горе е налице талон за пломбиране и
монтиране на нов водомер, като са снети данните от водомера, за верността на които
потребителят се е подписал. Последното обаче не дерогира факта, че ищецът в предвид
възраженията на ответника следва да докаже количеството на реално доставената в имота
вода.
По делото съдът приема, че не са доказани, количествата потребени в имота ВиК
услуги за процесния период. По силата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, в кръга на водоснабдителните и
канализационни услуги се включват и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и
други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на
потребителите в урбанизираните територии, както и дейностите по изграждането,
поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи.
Извършваната от ответното дружество услуга водоснабдяване включва последователно
извършващи се дейности, завършващи с доставяне на вода в имотите на потребителя чрез
водопроводни отклонения, съгласно чл. 5 от посочената по-горе Наредба № 4 от 14.09.2004
г. На основание чл. 32 от Наредба № 4/2004 г., услугите ВиК се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора,
отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение.
Видно от заключението на вещото лице по СТЕ, от открИ.е на партидата и през
целия процесен период доставените ВиК услуги са начислявани служебно – на база 2-ма
обитатели, като не се установиха твърденията на ответника, че ищецът му е начислявал
служебно ВиК услуги на база над 2 обитатели.
Безспорно е по делото и се установява от заключението на СТЕ, че процесния имот е
водоснабден. В чл. 39 от приложимата в отношенията между страните Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи са регламентирани начините за определяне
на изразходваните количества вода. Принципът е, че изразходваните количества вода се
определят въз основа отчетените количества вода, преминали през общия водомер
/водомерът на водопроводното отклонение/ и въз основа показанията на индивидуалните
водомери. Според една от хипотезите - по чл. 39, ал. 3 от Наредбата, по изключение в
случаите, когато сградната водопроводна инсталация е проектирана така, че индивидуални
водомери в жилищата не могат да бъдат монтирани, разпределението на изразходваното
количество вода и отчитането на отведената и пречистената вода се извършват съобразно
броя на обитателите на жилищата. За техническата невъзможност за монтиране на
индивидуални водомери и броя на обитателите на всеки обект се съставя протокол,
подписан от оператора и от упълномощения представител на етажната собственост. Според
друга хипотеза – тази на чл. 39, ал. 4 в обекти с повече от един потребител, в които
индивидуални водомери имат само някои от потребителите, изразходваното количество вода
след общия водомер на водопроводното отклонение се разпределя, както следва: 1. отчитат
се преминалите количества вода през общия водомер; 2. отчитат се преминалите количества
вода през индивидуалните водомери; отчитането по т. 1 и 2 се извършва съгласно ал. 2, т. 1;
3. за потребителите без индивидуални водомери количествата вода се определят по реда на
чл. 39, ал. 5 и 6; 4. разликата между данните по т. 1 и сбора от отчетените по т. 2 и 3
количества вода се разпределя пропорционално на изразходваните количества, определени в
т. 2 и 3; 5. Определените по т. 4 разлики и тяхната цена се записват на отделен ред и се
начисляват в сметката на всеки потребител при условията на чл. 32, ал. 5.
Съгласно чл. 39, ал. 5 от Наредбата, по изключение се допуска за потребители, които
3
нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери,
месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща, както
следва: 1. по 6 куб. м. при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано
жилище за всеки обитател. Т. е. видно е от цитираните разпоредби, че за липсата на
индивидуален водомер, когато това се дължи на техническа невъзможност, следва да се
състави съответният протокол. По делото обаче не се установи в имота на ответника да не е
имало монтирани водомери; напротив установи се, че такива са налични, а и последното се
установява от водената между страните кореспонденция. В едно от писмата – отговор до
ответника е посочено, че ще се вземат в предвид самоотчетите, направени от него, като
таксуваният разход на база за периода от 26.05.2017г. до 01.06.2021г. ще бъде анулиран. От
изслушаната СТЕ обаче се установи, че за процесния период е начисляван разход за вода
служебно на 2 бр.потребители, без да се изясни в коя от хипотезите и защо се начислява
служебен разход, при липса на водомер, при неработещ такъв или при липса на достъп за
отчитане. По делото липсва и протокол, за онагледяване на горепосочените обстоятелства.
Освен това, от буквалното съдържание на разпоредбата на чл. 39, ал. 5 се налага извод, че за
да са налице предпоставките за такова служебно начисляване на количества вода е
необходимо кумулативното наличие на две предпоставки – липса на монтиран водомер на
водопроводното отклонение /общ водомер по см. на чл. 11, ал. 2, изр 2 от Наредбата/ и
липса на индивидуален водомер. В случая не се твърди и не се установява липса на общ
водомер на сградата етажна собственост, нито липса на индивидуални водомери.
Ищецът не е основал исковете си на твърдения за осъществяване на някой от
горепосочените юридически състави –т. е. за начисляване на дължимите суми служебно – на
база осъществяване на предпоставките на някой от предвидените юридически състави за
това, поради което и те са останали извън предмета на делото и респективно – извън
предмета на доказване. Видно е, че за някои от тези състави задължения съществуват и за
ищцовото дружество и неизпълнението на тези задължения ще води до извод за
неосъществен такъв състав и респективно за извод за неправилно начисляване на
дължимите суми. Исковете са основани единствено на твърдения за реално отчитане на
потребени количества вода, като не са въведени твърдения за начисляване на количества
ползвани ВиК услуги при наличието на фактически състави, съставляващи изключения от
общия случай изразходваните количества вода и респективно стойността им да се определят
въз основа отчетените от водомерите количества. Ищецът не е твърдял и по делото не са
представени доказателства кое от изключенията е налице – дали се касае за техническа
невъзможност за поставяне на индивидуален водомер, което следва да е удостоверено с
нарочно съставен протокол между оператора и представител на етажната собственост,
какъвто по делото липсва, дали се касае до липса както на общ водомер, така и на
индивидуални, или до бездействие на потребителя да постави индивидуален водомер, като
последната хипотеза е най-малко възможна с оглед обстоятелството, че по делото няма спор
и се установява от вещото лице, че сградата е присъединена към водоснабдителната мрежа
на /ФИРМА/. Последното е така, защото съгласно разпоредбите на Наредбата – чл. 14 и сл.
при присъединяване на сградата към водоснабдителната система на оператора се подписва
предварителен договор, в който се посочват и броя и местоположението на индивидуалните
водомери. Тоест обективно невъзможно е в процесния имот да не е имало никога
индивидуален водомер. Съгласно чл. 11, ал. 4 от Наредбата, при сгради - етажна
собственост, и водоснабдявани обекти с повече от един потребител всеки потребител
поставя индивидуални водомери. Според ал. 5 доставката, монтажът, проверката,
поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на потребителите.
Съгласно чл. 34а, ал. 4 операторите са длъжни да осигуряват комплексна услуга за сметка на
потребителите, която включва демонтаж на индивидуалните водомери, периодична
проверка от лицата по ал. 2, монтаж и пломбиране. Видно е, че поставянето на
индивидуален водомер е както задължение на потребителя и е за негова сметка, така е
4
задължение и на оператора. По делото не се установи каква е причината за начисляване за
апартамента на ответника количества вода служебно, поради което за съда е невъзможно да
прецени кой фактически състав подлежи на проверка, респективно да направи обоснован
извод, че изразходваните от ответника количества вода са начислени съобразно действащите
нормативни изисквания.
При така изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основават
предявените искове – издаване на фактури за стойността на потребените и начислени
количества ВиК услуги на база отчетени показания, и с оглед на това – при така очертания
предмет на доказване по делото, от събраните доказателства не могат да се направят изводи
за законосъобразно служебно начисляване на ползвани количества ВиК услуги в процесния
период, тоест ищецът не е доказал пълно и главно обстоятелствата, включени в основанието
на предявения иск за главница, поради което той подлежи на отхвърляне.
При отхвърляне на главния иск на отхвърляне подлежи и акцесорния такъв.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК право на разноски се
поражда в полза на ответника. Такива не се претендират от ответника, а и той не е
представил доказателства за реализирани такива, поради което съдът не дължи произнасяне
в тази връзка.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /ФИРМА/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Ц. Б. /НОМЕР/” /АДРЕС/, /ФИРМА/ срещу И. Д. Б., ЕГН
********** от /АДРЕС/, положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от
ГПК, за признаване на установено в отношенията между страните, че И. Д. Б. дължи на
/ФИРМА/, сумата в размер на 410,31 лева, представляваща главница за доставени ВиК
услуги, през периода 27.09.2016 г. до 25.06.2017 г. относно водоснабден имот, находящ се в
/АДРЕС/, клиентски номер **********, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 12.08.2021 г. до окончателно изплащане на
сумата, както и сумата от 16,60 лв. представляваща мораторна лихва върху главницата, за
периода от 27.09.2016 г. – 25.09.2017 г., и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 26.08.2021 г. в производството по ч.гр.д. №
47017/2021 г., по описа на СРС, 45-ти състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5