Р Е Ш Е Н И Е № 54
гр. Търговище, 25.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Търговище,
втори състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА
при секретаря Стоянка Иванова и с
участието на прокурора при ОП – Търговище Драгомир Сяров, като разгледа
докладваното от председателя адм. д. № 100 по описа на АС – Търговище за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ,
предявен чрез пълномощника адв. С.М. от името на И.Т.И. *** срещу Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ – София за сумата от 300лв., представляваща
обезщетение за претърпените от лицето имуществени вреди в резултат на
незаконосъобразен административен акт – наказателно постановление № 44 –
0000106 от 15.05.2018г., отменен с влязло в сила решение на Районен съд –
Търговище по АНД № 488/2018г. Пълномощникът на ищеца твърди, че от отменения
незаконосъобразен акт същият е претърпял имуществени вреди в размер на 300лв.,
представляващи заплатения адвокатски хонорар по АНД № 488/2018г. по описа на РС
– Търговище, които не са били присъдени като разноски по делото. Поради тези обстоятелства
ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 300лв.,
представляващи обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 26.05.2020г.,
до окончателното ѝ изплащане, както и съдебните разноски за настоящото
производство.
Ответникът – Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“ - София,
юридическо лице на бюджетна издръжка, в срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е подал
писмен отговор. По същество не оспорва иска, в случай, че са налице
доказателства за направени разноски в рамките на административно-наказателното производство,
но доколкото такива не са били представени с исковата молба, счита, че искът е
недоказан. Оспорва основателността на претенцията за заплащане на разноски за
настоящото производство, тъй като сочи, че с поведението си ответникът не е
давал повод за завеждане на иска. Редовно призован, в съдебно заседание не се
явява, не се представлява.
Представителят на Окръжна Прокуратура – Търговище застъпва становище, че
исковата молба е неоснователна. Искът не бил доказан по основание и размер, тъй
като липсвали доказателства за начина, по който е осъществено плащането.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
С решение № 196 от 30.07.2018г. на РС –
Търговище, постановено по НАХД № 488/2018г. по описа на РС – Търговище, в сила
от 17.08.2018г., е отменено наказателно постановление № 44-0000106/15.05.2018г.
на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” гр. Търговище, с
което на И.Т.И. е наложено наказание глоба в размер на 1500лв. За осъщественото
процесуално представителство по НАХД № 488/2018г. по описа на РС – Търговище,
ищецът е платил 300лв. на а.. М. (не е отбелязано дали в брой или по банков
път), видно от приложения по НАХД № 488/2018г. в оригинал писмен договор за
правна защита и съдействие, който според удостовереното от страните има роля и
на разписка между тях. В договора е посочено, че неговият предмет е изготвяне
на жалба против наказателно постановление № 44-0000106/15.05.2018г. на
началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” гр. Търговище. В
рамките на производството пред РС разноски не са присъждани. Въз основа на установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 1 от ЗОДОВ урежда отговорността на държавата и
общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразните актове, действия или бездействия на техните органи и
длъжностни лица при или по повод на изпълнение на административна дейност.
Съгласно тълкувателно
постановление № 2 от 19.05.2015 г.
на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния
административен съд, „дейността по административно наказване по
естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към
разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при
спазване на състезателно производство в условията на независимост и
самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на
държавното управление по аргумент от чл. 6 от Закона за
административните нарушения и наказания и представлява
санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна
дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани
според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна
/изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически
метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна
компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената
дейност по административно наказване, също представлява по естеството си
правораздавателен акт, той не се издава по реда на АПК и не носи белезите на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно
наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с
административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до
административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните
наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат
изключени от предметния обхват на закона.
За квалифициране на иска
като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на
дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление
не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган,
представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици,
е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е
последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност.
Към момента на приключване на производството по НАХД № 488/2018г. по описа
на РС – Търговище ЗАНН не урежда отговорността за разноски чрез възможност за присъждането им в
самото производство по ЗАНН.
Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно
наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на
административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски
в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред“.
С оглед задължителния характер на тълкувателните постановления,
регламентиран в чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, се налага извод,
че предявеният иск е допустим - основава се на отменено по съдебен ред
наказателно постановление.
По отношение преценката за основателността на иска:
По делото безспорно се установи
отмяната по съдебен ред на наказателно постановление, издадено от орган на
Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“ поради неговата
незаконосъобразност. Съдът намира, че основанията за отмяна на наказателното постановление
не са релевантни за възникване на отговорността на държавата за вреди, доколкото
законът в чл.1, ал.1 не ги разграничава и респ. урежда като предпоставка за
възникване на отговорността на държавата, както е направено например в
хипотезите на чл. 2, т. 3 от ЗОДОВ, затова основанието за отмяна не следва да
бъде обсъждано.
На следващо място по делото се установи
наличие на реална имуществена вреда за ищеца в общ размер на 300лв., платени за
адвокатско възнаграждение в производството по обжалването на наказателното постановление.
Действително, в договора не е указано по какъв път е станало плащането – по
банков или в брой, но това не е задължителен елемент на разписката, уредена в
чл. 77 от ЗЗД, поради което липсата на подобно указание не е достатъчно да
разколебае достоверността на представения частен документ. Посочените вреди са пряка
и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ на отмененото
наказателно постановление, съгласно Тълкувателно решение
№ 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., което
е задължително за съда. По изложените съображения съдът приема, че искът е
доказан по основание и размер изцяло.
По отношение на претенцията за присъждане на законната лихва:
Съгласно
чл. 86 от ЗЗД, приложим на основание § 1 от ЗОДОВ, при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. При незаконни актове на администрацията началният момент на забавата
и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, е
влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни
актове – т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр.
д. № 3/2004 г., ОСГК. С оглед на това разрешение, претенцията на ищецът по
делото за присъждане на законната лихва за времето от завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане на главницата е основателна и следва да бъде
уважена.
С оглед
изхода на делото претенцията на ищеца за заплащане на разноските, направени в
настоящото производство следва да се постави на обсъждане. По делото са
представени доказателства за направени разноски за платена държавна такса в
размер на 10 лв. и 300лв. за адвокатски хонорар,
платени в брой. По делото не е правено възражение за прекомерност на платения
адвокатски хонорар. На основание чл.10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът следва да
бъде осъден да плати на ищеца сумата в размер на 310лв. – разноски за
производството. Няма основания за приложението на чл. 78, ал.2 от ГПК, тъй като
до завеждане на делото ответникът не е предприел каквито и да било действия за
плащане на задължението, станало изискуемо с влизане в сила на съдебното
решение, с което наказателното постановление е било отменено. Съгласно чл. 84,
ал. 3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в
забава и без покана, т.е. отправянето на покана от страна на длъжника не е било
предпоставка за изпълнение на задължението. На следващо място съобразно чл. 68,
ал.1, б. „б“ от ЗЗД паричните задължения
са носими, т.е. в тежест на длъжника е да достави на кредитора или на
упълномощено от него лице дължимите парични средства. В случая преди завеждане
на исковата молба не е предлагано изпълнение на задължението и затова не може
да се приеме, че с поведението си ответника не е дал повод за завеждане на
иска.
По
изложените съображения и на основание чл. 1, ал. 1, чл. 4, чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“ – София да плати на И.Т.И. ***,
сумата в размер
на 300лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
заплатено адвокатско възнаграждение по НАХД № 488/2018г. по описа на РС –
Търговище, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.05.2020г.
до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Изпълнителна Агенция
„Автомобилна администрация“ – София да плати на И.Т.И. ***, направените по делото
разноски в размер на 310лв., от които 10лв. за държавна такса и 300лв. за адвокатски
хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 –дневен срок от
съобщаването на страните, че решението е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: