МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 172/20г. ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД.
Спрямо подсъдимия К.А. /C. A./ роден на ***г.
в Румъния, румънски гражданин, средно образование, работи, женен, не осъждан.,
Окръжна прокуратура гр. Варна е предявила обвинение и е внесен обвинителен акт
в съда за престъпление наказуемо по чл. чл. 343, ал.1, б."в" вр. чл. 342 ал. 1 от НК за това, че на 29.06.2019г. в гр. Варна при
управление на МПС - лек автомобил „БМВ 3201" с per. № СТ 97 CRT нарушил
правилата за движение по чл. 20, ал.1, от ЗДвП „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват"; чл.
20, ал.2 от ЗДвП „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението" и по
непредпазливост причинил смъртта на Р.Р. С..
С определение съдът е конституирал
наследниците на пострадалата,Р.Р.А. и Р.С.Р., като частни обвинители,
представлявани от адв. В.Н. САК.
В съдебно заседание защитата на
подсъдимия направи искане производството по делото да бъде по реда на глава
двадесет и седма от НПК, конкретно чл. 371 т. 2, като признават изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразиха съгласие да не
се събират доказателства за тези факти.
С определение по реда на чл. 372 ал. 4,
съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обвинителния акт, тъй като
самопризнанията се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства.
Разпитан на досъдебното производство
подс. А. обяснява, че не е възприел детето. В съдебно заседание признава
фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт, заявява, че много
съжалява за извършеното. В последната си дума отново изразява съжаление за
случилото се.
В пледоарията си по съществото на
делото, представителят на ВОП поддържа така внесеното обвинение срещу
подсъдимия, прави обстоен анализ на доказателствата, предлага на съда да го
признае за виновен, като му наложи наказание към минималния размер, с
приложението на чл. 58а от НК, изтърпяването на което да бъде отложено с
максимален изпитателен срок.
В пледоарията си по съществото на
делото, представителят на частния обвинител споделя становището на прокурора,
пледира за максимално наказание и максимално лишаване от право да управлява МПС.
В пледоарията си по съществото на
делото, защитата на подсъдимия не оспорва приетата от обвинението фактическа
обстановка, сочи, че спрямо подсъдимия са налице само и единствено смекчаващи
вината обстоятелства, моли за минимално наказание, изпълнението на което да
бъде отложено на основание чл. 66 ал. 1 от НК. Според защитата признаването на
вината не е признаване само на фактите и обстоятелствата по делото, а и
осмисляне на извършеното деяние и проява на критично отношение към настъпилия
тежък резултат.
След анализа на събраните по делото
доказателства, Варненският окръжен съд прие за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият А. притежавал валидно
свидетелство за правоуправление на МПС, бил собственик и на лек автомобил марка
„БМВ 3201" с per. № СТ 97 CRT. На 29.06.2019г. пристигнал от Р. Румъния в
Р. България с цел туризъм. В автомобила на предна дясна седалка пътувала
съпругата му св. К. Г.- Р., отзад на задна дясна седалка бил св. Й.Й., а зад
обвиняемия стояла св. Й.Ч., родители на съпругата му.
В гр. Варна пристигнали около 17 часа,
като искали в рамките на един ден да посетят парка и зоологическата градина в
града. С помощта на навигацията в автомобила се отправили към паркинг в
Приморски парк, местност „Салтаната" гр. Варна, който бил в близост до
зоологическата градина.
В същото това време св. Р.Р. заедно със
съпругата си Р.А. и дъщеря им Р.С.на 4 год. привършвали разходката си в парка и
също се отправили пеш към посочения по — горе паркинг, където бил паркиран
личният им автомобил „Пежо 307" с per. № В 28 70 НС.
Тримата вървели към паркинга, св.Р.Р.
вървял отпред, а съпругата му и дъщеря му вървели няколко крачки зад него
хванати за ръка. Когато приближили входа на паркинга Р.Р. и Р.А. спрели при служителят
от охраната - св. Р.С., за да платят, за престоя на автомобила им. След като
платили таксата двамата се отправили към автомобила си, който бил паркиран в
края на паркинга. Докато вървели от входа към автомобила дъщеря им Р.С.изостанала
и не е била с тях.
В същото това време подс. К. А.подходил
с автомобила си към входа на паркинга, който се намирал в ляво по посока на
движението на автомобила. Тъй като бариерата не била спусната, той направил ляв
завой. Навлязъл в паркинга и започнал движението си по чакълиран участък. В
момента на подхода към паркинга подсъдимият имал пряка видимост към цялата площ
на паркинга. Движил се на първа предавка, като след навлизане в паркинга
предприел отклонение на автомобила леко в дясно и продължил да се движи.
Едновременно с процесния автомобил по
паркинга се движела в близост до майка си, от дясната й страна, св. Р.А. пешеходката
Р.С., на 4 год. чиято посока на движение била от дясно на ляво спрямо посоката
на движение на автомобила и под ъгъл около деветдесет градуса.
Подсъдимият К. А.не възприел движението
на Р.С.и настъпил удар между предната дясна част на автомобила в зоната между
преден десен фар и per. табела и Р.С.. Непосредствено преди удара скоростта на
автомобила е била около 7,75 км/ч.
Бащата на детето, св. Р.Р. възприел как
автомобилът управляван от подсъдимия блъснал детето, според неговите показания
това станало, като автомобилът ударил детето с предна лява част, към средата,
след което детето изчезнало под автомобила.
Вследствие на удара детето загубило
равновесие и паднало пред автомобила, като тялото й било разположено почти
напречно на траекторията на движение на автомобила с глава насочена към предно
ляво колело. Предвид ръста на Р.С./около един метър/, тялото й попаднало под
купето между предните две гуми, след което се претъркулила по посока на
движение на автомобила, тъй като автомобила продължил да се движи направо около
два метра след удара, след което преустановил движението си. При това търкаляне
между пода и пътната настилка тялото на Р.С.било под ъгъл около 60 градуса
спрямо траекторията на движение на автомобила, като главата и попаднала зад
предно ляво колело.
Бащата, св. Р. веднага изтичал до
автомобила, започнал да крещи „дай назад, дай назад“, ръкомахал, блъскал по
капака на автомобила и правил знаци с ръце да даде назад.
От автомобила управляван от подсъдимия
слязъл тъста му, св. Й.Й., който също
започнал да крещи, да ръкомаха и да прави знаци да даде назад. Двамата със св. Р.
се опитвали да бутат колата назад.
След спирането подс. К. А., провокиран
от поведението на св. Р. и тъста си, п редприел кратковременно движение назад с
автомобила, последователно на три пъти. При второто движение наназад, предно
ляво колело преминало през лявата лицева част на главата на детето по
траекторията на движение на автомобила. В следствие на тежката травма в
областта на главата Р.С.починала.
Видно
експертното заключение по назначената и приета от съда ATE причина за настъпване на ПТП от техническа
гледна точка е липсата на упражнен постоянен визуален контрол от страна на
обвиняемия и липсата на адекватна реакция, въпреки техническата възможност за
възприемане на пострадалата Р.С., като опасност.
От заключението на изготвената съдебно -
химична експертиза не се установява наличие на алкохол в кръвта на подс. К. А..
От заключението по назначената на ДП и
приета от съда съдебномедицинска експертиза се установява, че причина за
смъртта на Р.С.на 4 год. е тежката несъвместима с живота открита
черепно-мозъчна травма, която е резултат от механизмите на действие на твърди
тъпи предмети, чрез осъществен силен натиск в областта на главата и съответства
да е получена при прегазване от лек автомобил, с очертаваща се посока на
възкачване на колелото от ляво на дясно и отпред назад.
Приетата фактическа обстановка се
установява от събраните на досъдебното производство доказателства, а именно:
обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните на досъдебното
производство свидетели; заключенията по назначените на досъдебното производство
и приети от съда съдебно- медицинска, съдебно -химическа и съдебно
автотехническа експертизи, писмените доказателства - материалите от досъдебното
производство - съобщение за извършено престъпление от ОХ, протоколи за оглед,
свидетелство за съдимост;
Като цяло така изброените доказателства
се подкрепят и допълват взаимно, поради което съдът ги кредитира изцяло –
същите са непротиворечиви и пълни и водят към основния факт.
След като прецени всички доказателства,
релевантни за делото, съгласно чл. 14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът призна за виновен подсъдимия К.А. в това, че
на 29.06.2019г. в гр. Варна при управление
на МПС - лек автомобил „БМВ 3201" с per. № СТ 97 CRT нарушил правилата за
движение по чл. 20, ал.1, от ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват"; чл. 20, ал.2 от ЗДвП „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението" и по непредпазливост
причинил смъртта на Р.Р. С..
Съдът прие, че с деянието подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление наказуемо по
чл. 343, ал.1, б."в" вр. чл.
342 ал. 1 от НК.
Обект на престъплението са
обществените отношения, свързани с правилата за движение по пътищата и преди
всичко тяхното спазване от водачите на МПС.
От обективна страна: изпълнителното
деяние е осъществено чрез действия от подсъдимия – нарушил е правилата за
движение по пътищата по чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, като не е спрял при възникналата
опасност за движението
Посочените нарушения на правилата за
движение са в пряка причинно-следствена връзка с причинения тежък
общественоопасен резултат-смъртта на пострадалата.
Субект на престъплението – пълнолетно
вменяемо физическо лице, подсъдимия към момента на извършване на деянието е бил
правоспособен водач на МПС.
От субективна страна: деянието е
извършено от подсъдимия при условията на непредпазливост - подсъдимия е съзнавал общественоопасния му
характер, не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е
бил длъжен и е могъл да ги предвиди, след като е бил правоспособен водач на
МПС.
Причини за извършване на деянието – неспазване на правилата за движение по
пътищата.
За да наложи наказание на подсъдимия А.
съдът прецени степента на обществена опасност на деянието – сравнително ниска и
дееца – ниска, взе предвид смекчаващите отговорността обстоятелства – млада
възраст, работи, не е осъждан, няма налагани наказания за извършени нарушения
по ЗДвП, добри характеристични данни, ниския
и трудно забележим ръст на пострадалото дете, стресиращото поведение на бащата
на детето и тъст му, подвели го да тръгне назад, съпричиняването на вредоносния
резултат, както и липсата на отегчаващите обстоятелства. Не на последна място
следва да се отбележи, че и според състава на съда, признанието на вината от
страна на подсъдимия е проява на изключителна самокритичност към причинения
трагичен резултат
Всичко изложено по-горе, мотивира
състава на съда да определи наказание на подс. А. при наличието само на смекчаващи
вината обстоятелства, а именно лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ, което
предвид императивното задължение на съда за приложението на чл. 58а от НК,
произтичащо от разпоредбата на чл. 373 ал. 2 от НПК, намали с една трета и
наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА
СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, изпълнението на което на основание
чл.66 ал.1 от НК ОТЛОЖИ с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343Г от НК, съдът лиши
подсъдимия от право да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, като
зачете времето през което е бил лишен от това право по административен ред.
Веществените доказателства по ДП следва
да останат към материалите по делото.
ОСЪДИ подсъдимия да заплати направените
по делото разноски в размер на 1429,54 лв. в полза на Държавния бюджет, по
сметка на ОД МВР Варна.
Според
състава на съда за постигане целите на генералната и най-вече на специалната
превенция, така определеното наказание е необходимо, дастатъчно и справедливо
за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК и преди всичко за
поправянето и превъзпитанието му и не е
необходимо така определеното наказание да бъде изтърпяно ефективно.
Водим от горното, съставът на ВАРНЕНСКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: