Номер 145413.11.2020 г.Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПловдивXXVI наказателен състав
На 13.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Панайот Р. Велчев
като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно
наказателно дело № 20205330205670 по описа за 2020 година
при участието на секретаря Магдалена Трайкова,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е Наказателно постановление № 16-002849/02.09.2020 г.,
издадено от А.Ч., ** на Дирекция ,,Инспекция по труда‘‘ – Пловдив с което
на ,,Българострой‘‘ ЕООД гр. Пловдив, с ЕИК: ********* е било наложено
административно наказание ,,имуществена санкция‘‘ в размер от 1 500 лева
за извършено нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ.
Дружеството жалбоподател, чрез процесуалния представител адв. А.
иска отмяната на атакуваното наказателно постановление, доколкото същото
било неправилно и незакосъобразно. Излага съображения, че е налице
граждански договор между дружеството жалбоподател и лицето Д.А.. Не се
установявало извършването на нарушението. При условията на евентуалност
намира случаят за маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, чрез процесуалния
представител ** К. оспорва подадената жалба. Намира същата за
неоснователна, поради което иска потвърждаването на обжалваното
наказателно постановление. Претендира разноски.
Пловдивски районен съд след като взе предвид доводите и
възраженията на страните и се запозна с представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от страна разполагаща с право за това, срещу
1
подлежащо на обжалване НП, в законоустановения срок, поради което се
явява процесуално допустима, разгледана по същество се явява
неоснователна.
В конкретния случай дружеството жалбоподател е било санкционирано
за това, че на 08.07.2020 г. по време на извършена проверка на строителен
обект – жилищна сграда в гр. Пловдив, кв. Остромила, на който се
извършвали строителни работи от ,,Българострой‘‘ ЕООД. От извършената
проверка и от представените на 15.07.2020 г. документи в инспекция по труда
гр. Пловдив се установило, че на работа бил приет работникът Д.Г.А. с ЕГН:
** с установени елементи на трудово правоотношение – работно място,
работно време и уговорено трудово възнаграждение, без с него да е бил
сключен трудов договор. По време на извършване на проверката – 08.07.2020
г. работникът Д.А. е извършвал преместване на строителни материали.
Същият е заявил, че работи като ** за дружеството жалбоподател от около
два месеца, като му се заплаща по 5,50-6 лв. на час и започва работа в 9,30
часа. От страна на ,,Българострой‘‘ ЕООД на 15.07.2020 г. във въззиваемата
страна бил представен сключен граждански договор № 7 от 07.07.2020 г.,
между търговското дружество и Д.А., както и разходен касов ордер от
10.07.2020 г. за изплатени възнаграждения /ФРЗ – фонд работна заплата/.
В хода на съдебното следствие беше разпитана актосъставителката
Б.К.. Същата потвърди описаното от нея в АУАН. Добави, че след разговор с
Д.А., същият й заявил, че няма сключен трудов договор с дружеството
жалбоподател. Също така по време на проверката, първият не знаел, че има
сключен трудов договор с последния.
Съдът кредитира изцяло така депозираните гласни доказателства,
доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с
останалия събран по делото доказателствен материал, а именно с
представената по административно-наказателната преписка декларация по
чл. 402, ал. 2 Кодекса на труда.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства,
доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да
се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от
страните по делото.
От представеното копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи.
2
От представеното копие от Декларация по чл. 402, ал. 2 Кодекса на
труда се установява, че лицето Д.Г.А. е посочило, че работи на строителен
обект в кв. Остромила с работно време от 9.30 часа до когато свърши. Нямал
сключен трудов договор, а имал сключен граждански договор. Уговореното
възнаграждение било в размер от 5,50-6 лв. на час, като последното такова
било получено на 04.07.2020 г. в размер на 47 лева за ден. Работил на обекта
от около два месеца на длъжност **.
Съдът не кредитира представения по административно-наказателната
преписка копие от Договор за изработка № 7 от 07.07.2020 г., доколкото е на
мнение, че той прикрива действащо трудово правоотношение между лицето
Д.А. и дружеството жалбоподател. Също така, той не е с достоверна дата, тъй
като е посочено, че е сключен на 07.07.2020 г., а пък в Декларацията по чл.
402, ал. 2 Кодекса на труда, Д.А. е посочил, че работи от около два месеца на
обекта, което е било към момента на проверката – 08.07.2020 г.
От представеното копие от Разходен касов ордер се установява, че на
10.07.2020 г. е била изплатена сума в размер от общо 122 лв. на лицето Д.А.,
като в номер в него е посочено ФРЗ /фонд работна заплата/.
Разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ предвижда задължение за формата на
писмения договор, а именно, че той трябва да е в писмена форма.
Дори и да се приеме обаче, че е имало сключен граждански договор
към 07.07.2020 г., Съдът е на мнение, че същият прикрива трудово
правоотношение, за което липсва трудов договор.
Трудовото правоотношение се характеризира с определени белези и
признаци, като най-честите от тях са работно време и трудово
възнаграждение.
Отликата между трудовия договор и гражданския такъв се изразява в
следното:
При гражданския договор страните са равнопоставени, докато при
трудовия договор са при условията на власт и подчинение, а именно
работодател и работник. В случая дружеството жалбоподател се явява
работодателят, а Д.А. се явява работникът, каквото той е записал и в
справката по чл. 402 КТ. Също така характерното за трудовото
правоотношение, е че в него има работно време, каквото липсва при
типичния граждански договор. В случая в справката по чл. 402 КТ е
посочено, че лицето Д.А. има работно време от ,,9.30 часа до когато
3
свърши‘‘. Ако това беше типично гражданско правоотношение, съответната
страна нямаше да има задължение да полага труд за определено време. Също
така при гражданския договор заплащането се осъществява при свършването
на определена работа, докато при трудовото правоотношение заплащането е
фиксирано, без да е необходим определен резултат. В случая лицето Д.А. е
получавал уговорено трудово възнаграждение в размер от 5,50-6 лева на час.
Всичко по-горе изложено, навежда Съда на извод, че към момента на
извършване на проверката лицето Д.А. не е имало сключен трудов договор с
дружеството жалбоподател, като по същото време е имало трудово
правоотношение между тях.
Дори и да се приеме, че е налице граждански договор не е основание за
изключване на отговорността на работодателя, поради което правилно според
въззиваемата страна дружеството е санкционирано за нарушение на чл. 62,
ал.1, вр. чл. 1, ал.2 КТ и правилно нарушението е съотнесено към
санкционната норма на чл. 414, ал.3 КТ.
Неправилно е разбирането на жалбоподателя и посоченото от него във
възражението до въззиваемата страна относно автономията на волята.
Съгласно чл. 9 ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и
на добрите нрави. От друга страна, нормата на чл. 1, ал.2 КТ е именно такава
повелителна норма, въвеждаща императивно задължение към работодателите
отношенията при предоставянето на работна сила да се уреждат само като
трудови правоотношения.
Ето защо, в случая е налице противоречие между избрания от страните
начин на уреждане на отношенията им – граждански договор с императивна
норма на закона, поради което изводът за наличие на административно
нарушение е напълно обоснован и подкрепен от всички събрани по делото
доказателства.
Процесният случай не се отличава от останалите такива и не е такъв със
сравнително ниска степен на обществена опасност и липсата на настъпили
вредни последици, като следва да се отбележи, че са нарушени обществените
отношения, които гарантират полагането на труд от работниците и
служителите, които са по-слабата страна в трудовите правоотношения. Ето
защо, не може да бъде приложената разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
4
нарушения, които да водят да отмяна на атакувания акт, като в него по ясен и
недвусмислен начин се съдържа описание на нарушението. В действителност
в наказателното постановление не се съдържа информация за това пред кой
съд би могло да се обжалва същото, но това по никакъв начин не ограничава
правото на защита на наказаното лице, доколкото от намиращата се по делото
жалба се установява, че тя е адресирана до РС – гр. Пловдив.
Правилно е била ангажирана административно-наказателната
отговорност на дружеството жалбоподател на основание чл. 414, ал. 3 КТ.
Тази разпоредба предвижда имуществената санкция в размер от 1 500
лева до 15 000 лева.
Съдът намира, че в случая размерът на наложената имуществена
санкция е правилно определен към минимума предвиден в закона, доколкото
няма данни за извършени други нарушения на трудовото законодателство от
дружеството жалбоподател.
Ето защо и обжалваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора дружеството жалбоподател трябва да бъде
осъдено да заплати и разноски в размер от 80 лева на Изпълнителна агенция
,,Главна инспекция по труда‘‘. Съдът определи минимума на претендираното
юрискосултско възнаграждение, доколкото делото приключи в едно съдебно
заседание с разпит на актосъставителя.
Поради горните мотиви, Пловдивският районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-002849/02.09.2020 г.,
издадено от А.Ч., ** на Дирекция ,,Инспекция по труда‘‘ – Пловдив с което
на ,,Българострой‘‘ ЕООД гр. Пловдив, с ЕИК: ********* е било наложено
административно наказание ,,имуществена санкция‘‘ в размер от 1 500 лева
за извършено нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ.
ОСЪЖДА ,,Българострой‘‘ ЕООД гр. Пловдив, с ЕИК: ********* да
заплати на Изпълнителна агенция ,,Главна инспекция по труда‘‘ сумата в
размер от 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско
5
възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6