№ 213
гр. Кюстендил, 05.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Въззивно частно
гражданско дело № 20221500500097 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 419 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 3633/11.10.2021 г., депозирана от
В. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Кюстендил, кв. „Запад“ № 85, вх. Б, ет.
7, ап. 43, против разпореждане за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №
1343/2021 г. по описа на КРС.
В частната жалба е застъпено становище за незаконосъобразност на
обжалваното разпореждане. Сочи се, че представеният документ не
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу нея. Твърди, че
отговорността и по договора не е била на „съдлъжник“, а е гаранционно-
обезпечителна спрямо основния дълг и може да се квалифицира като
поръчителство по см. на чл. 138 ЗЗД. Сочи, че възможността да бъде заявена
спрямо нея процесната претенция е погасена по давност, изминал е
преклузивния 6 месечен срок по чл. 147 ЗЗД. Излага, че претенцията за
заплащане на лихвена надбавка за забава в размер на 15 206.07 лв.,
представлява неравноправна клауза по см. на чл. 143, т. 4 ЗЗП. Моли съдът да
отмени разпореждането, с което е допуснато незабавно изпълнение.
В законоустановения срок е подаден отговор от заявителя „БАНКА
ДСК“ АД. Излага, че към заявлението е представен договор за кредит,
сключен между Експресбанк (влята в „БАНКА ДСК“) – кредитодател и Р.
ЕМ. ХР. – кредитополучател и В.Г. Х.а – солидарен длъжник /съдлъжник/.
Представено е извлечение от счетоводните книги на банката, което отразява
вярно и коректно подлежащото на изпълнение вземане, редовно е от външна
страна. Съдържа минималната информация по чл. 60, ал. 2 от Закона за
кредитните институции. Твърди, че изискуемостта на вземането е настъпила
на 07.04.2018 г., когато е настъпил крайният падеж на договора. Излага, че
В.Г. Х.а се е задължила да отговаря не като поръчител, а като съдлъжник,
съгласно чл. 17, ал. 1, част II от договора. Според банката от съдържанието на
договора може да се извлече, че отговорността на жалбоподателката е
1
солидарна. Излага, че твърденията на жалбоподателката за наличие на
неравноправни клаузи да неоснователни, клаузите са индивидуално
уговорени. Моли да му бъдат присъдени разноски.
Частната жалба срещу постановеното от КнРС по заповедното
производство разпореждане е допустима - с оглед постъпването й в срок,
депозирането й от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивна проверка
съдебен акт.
По делото е приложено възражение, депозирано от частния
жалбоподател – длъжник в заповедното производство по реда на чл. 414 ГПК,
с което се оспорва признатото в заповедта за изпълнение вземане, с оглед на
което жалбата се приема за процесуално допустима в смисъл на чл. 419, ал. 2
ГПК.
Като разгледа доказателствата по делото и съобрази становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Първоинстанционният съд е сезиран от „БАНКА ДСК“ АД, ***
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19, за
издаване на осн. чл. 417, т. 3 ГПК на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист срещу длъжника Р. ЕМ. ХР., ЕГН **********, и
длъжникът В.Г. Х.а, ЕГН **********, за 63 202.60 лв., от които 27 869,31 лв.
главница, ведно със законна лихва от 07.07.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането; 11 525.95 лв. договорна възнаградителна лихва за
периода от 30.06.2009 г. до датата на настъпване на изискуемостта 06.04.2018
г.; 15 206,07 лв. – обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) от
30.06.2009 г. до датата на изискуемостта 06.04.2018 г.; 8 601,27 лв. –
обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемостта 07.04.2018
г. до 06.07.2021 г.
Въз основа на заявлението и придружаващите го документи, в това
число и извлечение от счетоводните книги, на 07.07.2021 г. в полза на
заявителя е издадено разпореждане за незабавно изпълнение № 460 и заповед
№ 217 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК.
С обжалваното разпореждане е постановено незабавно изпълнение,
както и издаване на изпълнителен лист на основание чл. 418 от ГПК.
При така констатираното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съобразно нормата на чл. 419, ал. 3, предл. посл. ГПК, разпореждането
за незабавно изпълнение се отменя, когато не са налице предпоставките на чл.
418, ал. 2, изр. 1 – документът не е редовен от външна страна и не
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника и/или
вземането се основава на неравноправна клауза, в договор, сключен с
потребител.
За да бъде уважена частна жалба по чл. 419 ГПК е необходимо да се
докажат пороци на разпореждането, с което е била уважена молбата за
издаване на заповед за незабавно изпълнение, които да се основават на
2
съображения, извлечени от самия акт по чл. 417 от ГПК, както и преценка
дали вземането се основава на неравноправна клауза.
В случая актът по чл. 417 ГПК е извлечение от счетоводните книги на
заявителя, с което се установява задължение на жалбоподателката,
произтичащо от договор за банков кредит, който също е приложен.
Преценката на съда в производството по чл. 417 във вр. с чл. 418, ал. 2
от ГПК е ограничена до съдържанието на представения от заявителя
документ, по отношение на който следва да се извърши проверка дали е
редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане
срещу длъжника.
Съгласно чл. 60, ал. 2, изр. посл. ЗКИ, извлечението от счетоводните
книги съдържа най-малко информация за: 1. броя на вноските, които не са
издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени, и
общия размер на просрочената сума; 2. общия размер на непогасената част от
общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и
непогасената договорена лихва; 3. размера на обезщетението за забава за
просрочените плащания.
Съдебната практика приема, че външната редовност и
удостоверителната сила на извлечението предполагат то да съдържа ясни и
недвусмислени данни за претендираното в заповедното производство вземане
- длъжник, кредитор, договор за кредит, размер на предоставения и на
усвоения кредит, размер на просрочените задължения /главница, договорни и
законни лихви/, както и данни за изискуемостта на вземането - момент и
основание за настъпването й /с оглед уговорените в договора условия/ -
Определение № 29 от 12.01.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 758/2011 г., II т. о.,
ТК. Извлечението от счетоводни книги трябва да удостоверява ликвидността
и изискуемостта на процесното вземане, като това включва и данни за
движението на погасяването на кредита, от които да са видни горните
обстоятелства.
Процесното извлечение от счетоводни книги, представено от „БАНКА
ДСК“ АД представлява документ, който е предвиден в чл. 417, т. 2 ГПК, но
според въззивния съд то не удостоверява от формална страна подлежащо на
изпълнение изискуемо вземане на заявителя в посочения в посочения размер.
Въззивната инстанция намира, че представеното извлечение от счетоводните
книги (а и заявлението) не съдържа необходимата яснота. Няма достатъчно
данни за просрочените вноски, нито за вноските за погасяването на кредита.
Документът не дава яснота относно падежа на всяко от претендираните
вземания - главно и акцесорно, както и за размера на тази част от тези
вземания, която е погасена от длъжника. Не е ясен и общият усвоен размер на
кредита. Също така дължимите суми за главница, договорена и санкционна
лихва не са разграничени по отделни вноски, а са посочени като обща сума,
претендирана за съответния период.
При липса на яснота относно обстоятелството как са формирани
главницата и дължимата лихва за претендирания период, доколкото не може
да се прецени какви задължения са включени в посочените като глобални
3
суми главница и лихви, както и кой е началният момент на начисляването им,
не може да се направи обобщаваш извод за редовността на документа по чл.
417, т. 2 ГПК от външна страна.
В извлечението от счетоводните книги не са отразени достатъчно данни
за вноските по погасяване на кредита – колко са на брой; какъв е сборът им;
какъв е размерът на всяка една; кога са направени; за кой период са отнесени.
Не е ясно дали извършените от длъжника плащания са били отразени от
кредитора и към коя част от задължението са отнесени – към вноските с
настъпил падеж или задължения за лихви.
В т. 4 „Дни забава“ е отбелязано единствено „999“, съдът не може да
приеме, че се съдържат достатъчно сведения за забавата на длъжника, не са
посочени по отделно вноските, които са забавени, кога е началният момент на
забавата за всяка от тях.
Точка 6 „брой, размер и падеж на непогасените/частично погасени
месечни вноски по лихва и/или главница до датата на изискуемостта“ е
неразбираема. На първо място, не става ясно дали изложените суми са за
непогасени или частично погасени вноски, нито дали са само за лихва, за
лихва и главница или само за главница. На второ място, данните, които са
посочени, а именно: „от 30/06/2009 г. до 07.04.2018 г. – месечна вноска 376.75
лв., от които 172.43 лв. по главница, 190.44 лв. по лихва, 13.88 лв. -
застраховка“, са недостатъчни. Вземанията са описани само по вид –
главница, лихва, застраховка и то за един месец, след това цялото вземане е
описано като глобална сума.
От т. 8, т. 9, т. 10 не става ясно всеки месец каква сума е била дължима
от длъжника, как се е начислявала лихвата забава и обезщетението за забава.
Не са обективирани по вид в табличен вид, нито се съдържа и подробна
разбивка по вид и по месеци на дължимите главница, възнаградителна лихва,
обезщетение за забава, лихвена надбавка за забава. Не е означено по никакъв
начин как и върху кои вноски се начислява лихвена надбавка за забава, какъв
е размерът на всяка такава надбавка, от кога се начислява.
Следва да се изтъкне, че констатираните неточности не могат да се
отстранят и въз основа съдържанието на самото заявление, в което също в
недостатъчна степен са изложени обстоятелствата относно размера на
претендираните суми за главница и лихви. Съгласно т. 26 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по т.д. №4/2013 г, ОСГТК, когато в
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК
не са подробно посочени обстоятелствата, от които произтича вземането, то
същите могат да се извлекат от представения към заявлението документ по
чл. 417 ГПК. В случая обаче нито от съдържанието на самото заявление, нито
от приложените документи може да се добие яснота относно размера на
вземането, за размера на усвоения кредит, хронологични данни за
погасяването му и забавата на задълженията за главница и начисляването на
лихви върху отделните вноски.
Също така, към заявлението не са приложени общи условия. Няма
данни, какво е било съдържанието на общите условия от момента на
4
сключване на договора до момента на подаване на заявлението.
С оглед на изложеното по-горе, удостоверителната сила на
приложеното извлечение по сметка по чл. 417, т. 2 ГПК е разколебана.
Изводите на съда по чл.418, ал. 2 ГПК трябва да са извлечени изцяло от
недвусмисленото съдържание на документа, а не да се налага тълкуването му
(Определение № 426/16.07.2009г. по ч.т.д. № 332/2009г, I ТО, ВКС). Ето защо
въззивният съд намира, че атакуваният акт на КнРС - разпореждане за
незабавно изпълнение, в частта по отношение на обжалвалия длъжник В. Г. Н.
- следва да се отмени, а издаденият срещу нея изпълнителен лист следва да се
обезсили. Разпореждането за издаване на заповед незабавно изпълнение по
отношение на другия длъжник Р. ЕМ. ХР., не е обжалвано от последния и е
влязло в сила в тази му част и не може да бъде отменено от съда.
За пълнота, следва да се отбележи, че предвид извода на съда, че не е
налице първата предпоставка на чл. 418, ал. 2, изр. 1 – документът не е
редовен от външна страна и не удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане срещу длъжника, съдът не счита за необходимо да излага мотиви по
отношение на другите направени от жалбоподателя възражения.
Съдът намира, че наведените доводи относно неправилно посочване на
жалбоподателката като съдлъжник, вместо поръчител и възражението за
изтекла погасителна давност, са такива по съществото на спора и следва да
бъдат обект на проверка в исковото производство по чл. 422 ГПК. Страната,
която твърди и се позовава на тези правопогасяващи доводи, следва да
реализира правата си в исковия процес (жалбата се подава едновременно с
възражение срещу заповедта за изпълнение, каквото в случая е подадено) и в
открито състезателно производство при изследване на всички относими към
този предмет на спора факти и обстоятелства, твърдени и установени от
длъжника по вземането.
По аргумент от т. 8 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, настоящото определение не подлежи на
обжалване.
Воден от горното, Кюстендилският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 460/07.07.2021 г., с което е постановено
незабавно изпълнение на Заповед № 217/07.07.2021 г. г., издадена по ч. гр. д.
№ 1343 по описа на Кюстендилския районен съд за 2021 г., В ЧАСТТА по
отношение на длъжника В.Г. Х.а, ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Кюстендил, кв. „Запад“ № 85, вх. Б, ет. 7, ап. 43.
ОБЕЗСИЛВА издадения въз основа на посоченото разпореждане
изпълнителен лист В ЧАСТТА по отношение на длъжника В.Г. Х.а, ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Кюстендил, кв. „Запад“ № 85, вх. Б, ет. 7,
ап. 43.
Определението не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6