Р E
Ш Е Н
И Е
№ ............... /29.01.2021 г.,
гр. Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Панагюрище, в проведеното на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и първа година публично
съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Иванка Палашева
разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 716/2020 г. по описа на съда
Производството по делото е по чл. 310 ГПК във вр,
с чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ
Предявени са от А.М.П. срещу ОУ „Двайсти
април“ обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.
1, т.1, т. 2 и т. 3 КТ, за признаване за незаконно прекратяване на трудовото
правоотношение, за което са издадени Заповеди № 56 и № 57 от 13.11.2020 г. на
Директора на ОУ „Двайсти април“, както и да се
възстанови ищецът на заеманата преди прекратяването на правоотношението
длъжност „***“, както и осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер
на 11380,74 лв.- обезщетение по чл. 225 КТ за времето от 13.11.2020 г. до
13.05.2021 г., за което ищецът е останал
без работа.
В исковата молба се твърди, че ищецът бил в трудови правоотношение с
ответното дружество, като бил назначен на длъжност „***“. Излага се, че със
Заповед № 57 от 13.11.2020г. на Директора на ОУ „Двайсти
април“ трудовото правоотношение между
страните било прекратено, като се сочи, че заповедта е незаконосъобразна
доколкото липсва основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Предвид
изложеното моли за уважаване на исковите претенции. Претендира разноски.
Ответникът, получил препис от исковата молба с приложенията в
законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, в който излага
съображения за неоснователност на предявените искове. Излага се, че трудовото
правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, тъй
като със Заповед № 56 от 13.11.2020 г. на
Директора на ОУ „Двайсти април“ е наложено
наказание – дисциплинарно уволнение. Сочи се, че при налагане на наказанието са
спазени императивните изисквания на КТ, като са поискани обяснения от ищеца, а
заповедта й е връчена при отказ. Направено е възражение за нередовност на
исковата молба. Моли се за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Районен съд-Панагюрище е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.3 КТ.
По делото не се спори, че страните са били в трудово правоотношение на
основание трудов договор № *** от 03.09.2018г., по силата на който ищецът е полагала
труд в ответното училище на длъжност „***“.
Видно от представеното по делото трудово досие на ищеца със Заповед № 174
от 26.02.2020 г. на Директора на Основно училище „Двайсти
април“ на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“ за нарушение извършено на 12.02.2020 г. от А.П., тъй като не е
провела редовен учебен час по музика в I-а клас- четвърти поред за деня, съгласно седмичното
разписание за втори учебен срок. А със Заповед № 175 от 26.02.2020 г. на
Директора на Основно училище „Двайсти април“ на ищеца
е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за извършено нарушение на
13.02.2020 г., поради това, че в час по музика учителят А.П. е нанесла обиди на
двама ученици, като към единия се е обърнала с думите „ти си тъп и главата ти е
празна“, а кум другия „тъп“ е и казала,
че родителите му са „тъпи и неуки“. От събраните по делото доказателства не се
установява посочените заповеди да са отменени или обжалвани, като такива доводи
не са наведени от страните по делото, поради което следва да се приеме, че са
влезли в сила.
По делото е представена и приета като доказателство докладна записка от М. М.,
от която се установява, че на 30ти октомври 2020г., 3ти и 4ти ноември 2020 г, А.М.П.
не се е явила на работа в ОУ „Двайсти април“, като не
е представила и документ за отсъствието си. Във връзка с докладната и на
основание чл. 193 КТ от директора на училището са изискани обяснения от А.П. на
05.11.2020 г. във връзка с отсъствието, като в указания срок такива не са
дадени.
От представена по делото Заповед № 56 от 13.11.2020 г. на Директора на ОУ „Двайсти април“ се установява, че трудовото правоотношение съществуващо между страните по делото било
прекратено на основание наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, като със
Заповед № 57 от 13.11.2020 г. на Директора на ОУ „Двайсти
април“ е наредено прекратяването на трудовия договор и са разпоредени
последиците от това.
По делото е приета трудова книжка № **, серия В,****** издадена на А.П., от
която се установява, че след 13.11.2020 г. няма други отбелязвания в нея, като
последното отбелязване е относно прекратяване на трудовото правоотношение
съществуващо между страните по спора. Същото се установява и от писмо от НАП.
От представено по делото Удостоверение № 50 от 11.01.2021 г. издадено от ОУ
„Двайсти април“ се установява, че основната заплата
на ищеца за последния отработен месец – 21 отработени дни е в размер на ****
лв.
Тежестта на доказване, т. е. задължението за установяване законността на
уволнението носи ответникът по настоящото дело – ОУ „Двайсти
април“. Законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение
се обуславя от проявлението на обстоятелствата, предвидени в чл. 195 КТ, във
вр. с чл. 190 КТ, чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 193, ал. 1 КТ. След установяването
факта на нарушението на трудовата дисциплина, нарушителя, времето и мястото на
извършване на противоправното неизпълнение на трудовите задължения,
работодателят е длъжен да подведе тези обстоятелства под диспозицията на
правната норма, регламентирана в чл. 195 КТ, във връзка с чл. 190, 186 и 187 КТ, вследствие на което може да упражни законосъобразно своето потестативно субективно право да уволни дисциплинарно
виновния работник. Налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание -
уволнение, трябва да бъде мотивирано, с излагане на конкретни обстоятелства,
очертаващи от обективна и субективна страна противоправните деяния на работника
или служителя.
На първо място следва да се посочи, че задължителната съдебна практика обективирана в Решение №10 от 04.07.2011 г. по гр.д. №533 /2010г.
на Трето гр.о. ВКС, предвижда, че в случаите, при които се обжалва заповед, с
която се прекратява трудовото правоотношение поради дисциплинарно уволнение
след издадена заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” ,
то съдът дължи разглеждане и на двете заповеди, като единен акт, с който се
прекратява трудовото правоотношение, макар в петитума
на исковата молба да се иска отмяна единствено на заповедта за пректатяване в този см. е и Решение № 135 от 06.06.2012
г. по гр.д. 994/2011 г. на Трето гр.о. ВКС и др. Съобразявайки посочената
съдебна практика, в първото съдебно заседание съдът изрично е указал на
страните, че предмет на проверка по настоящото производство са Заповеди № 56 и
№ 57 от 13.11.2020 г. издадени от Директора на ОУ „Двайсти
април“, които заповеди съобразно цитираната практика на ВКС следва да се
разглеждат като единен акт. Във връзка с изменения доклад по делото съдът е
предоставил възможност за ангажиране на доказателства от страните, като в преклузивния срок (с оглед изменението на доклада)– до
приключване на първото по делото съдебно заседание, искания са направени
единствено от ответната страна. Ищцовата страна,
макар и редовно призоване, не се яви, за да изчерпи
своевременно доказателствените си искания. Доказателствени искания в преклузивния
срок не са направени от ищеца. Тук е мястото да се посочи, че без правно
значение се явява фактът дали Заповед № 56 е връчена на ищеца, доколкото
прекратяването на трудовото правоотношение на основание наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ поражда своите последици от момента на издаване на
заповедта, респ. от посочената в нея дата, ако има такава, т.е. от момента на
издаване на заповедта трудовото правоотношение между страните се прекратява,
като получаването на заповедта от служителя/работника има правно значение
единствено по отношение на спазване на преклузивния
двумесечен срок за обжалване на заповедта предвиден в разпоредбата на чл. 358,
ал. 1, т. 2 КТ, който в настоящия случай няма спор, че е спазен, доколкото
исковата молба е подадена на 20.11.2020 г. По изложените съображения бе
оставено без уважение многократното искане на ответника за събиране на гласни
доказателства чрез разпит на свидетели за установяване факта на връчване на
Заповеди № 56 и 57 от 13.11.2020 г. на Директора на ОУ „Двайсти
април“, доколкото същият е ирелевантен за настоящия спор.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите за незаконосъобразност
на заповедите, с които е прекратено трудовото правоотношение. На първо място от
събраните по делото доказателства се установява, че е спазена императивната
процедура по чл. 193 КТ, като от ищеца са поискани обяснения, след изтичане на
срока за даването им са издадени процесните заповеди като същите са мотивирани
по достатъчно ясен начин, така щото ищецът да разбере основанието на което му е
наложено дисциплинарното наказание. Съдът намира, че заповедта е съобразена с
разпоредбата на чл. 195 КТ и трайната съдебна практика. В процесната заповед е
посочен нарушителят, нарушението, кога е извършено, наказанието, както и
законния текст, на основание който се налага наказанието.
Настоящият съдебен състав счита, че от събраните по делото доказателства се
установява, че нарушенията на трудовите задължения действително посочени в
заповедта за уволнение са извършени, като от ищеца не са изложени доводи по
оспорване извършване на процесното нарушение- неявяване на работа. Това се
установява изцяло от събрания по делото доказателствен материал, като
издадената заповед, с която е наложено дисциплинарното наказание „уволнение“ е
законосъобразна, издадена е при спазване на императивните изисквания на закона,
като съдът не споделя доводите относно пороците на същата сочени от ищеца.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ при налагане на дисциплинарното
наказание работодателят следва да вземе предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на работника или
служителя. В разпоредбата на чл. 190 КТ са изброени примерни хипотези, при
които следва да се наложи най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“, като
в ал. 1, т. 2 от същия член е посочено – неявяване на работа в течение на два
последователни работни дни. Видно от събраните по делото доказателства именно
такъв е настоящият случай – ищецът не се е явил на работа два последователни
работни дни – трети и четвърти ноември 2020 г., като не е посочил причина
затова. Освен това в конкретния случай на ищеца преди издаване на процесните
заповеди са били наложени други дисциплинарни наказания – „забележка“ и
„предупреждение за уволнение“, които не са били заличени по см. на чл. 197, ал.
1 КТ. Предвид изложените съображения настоящия съдебен състав намира, че
наложеното дисциплинарно наказание е съразмерно с тежестта на извършеното
нарушение.
Въз основа
на тези правни доводи предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да бъде отхвърлен като неоснователен. След като главният, обуславящ
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаването на уволнението
за незаконосъобразно и неговата отмяна е неоснователен, следва да бъдат отхвърлени
и обусловените от него искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ – за възстановяване на служителя на заеманата
преди уволнението длъжност и за присъждане в полза на ищецът на обезщетение за
времето, през което е останал без работа поради уволнението.
По отношение на разноските:
При този изход на делото и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноските по делото следва да се присъдят в полза
на ответника, за което същият направи своевременно искане. По делото обаче е
представен договор за правна защита и съдействие л. 28 от делото, от който се
установява, че уговореното между страните адвокатско възнаграждение в размер на
650 лв. е заплатено на процесуалния представител по сметка. Съобразно
задължителните тълкувания дадени с т. 1 на Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК, ВКС съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това, съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. В
конкретния случай по делото не са представени документи установяващи плащането,
поради което не може да се направи изводът, че страната реално ги е заплатила.
Предвид изложеното разноски в полза на ответника не се дължат.
Разпоредбата на чл. 315, ал. 2 ГПК предвижда, че по дела
разглеждани по реда на бързите производства, какъвто е настоящият случай, в
последното съдебно заседание, съдът посочва денят, в който ще обяви решението
си и от който ден тече срокът за обжалване. В тълкувателно решение № 12 от
11.03.2013 г. по тълкувателно дело № 12/2012 на ОСГК, ВКС е посочено, че в
случаите когато съдът обяви решението си преди посочения ден, срокът за
обжалване на решението отново тече от деня указан от съда в последното
проведено по делото съдебно заседание. Ето защо двуседмичния срок за обжалване
на решението тече от 08.02.2021 г. – деня посочен от съда в съдебното
заседание, в което делото е обявено за решаване.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от А.М.П. с ЕГН: ********** със съдебен адрес *** срещу Основно училище „Двайсти април“ с адрес гр. Панагюрище, ул. „Никола Мареков“ № 6 представлявано от Директора Д.В.К. иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отменяне
на уволнение обективирано в Заповеди № 56 и 57 от 13.11.2020г.
на Директор на ОУ „Двайсти април“ и искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което е останал без работа поради
уволнението за периода от 13.11.2020 г. до 13.05.2021г.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок считано от 08.02.2021г., съобразно
правилата на чл. 315, ал. 2 ГПК, пред Окръжен съд – Пазарджик, с въззивна
жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: