№ 12
гр. ХАСКОВО , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VIII-МИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА В. НИКОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ Търговско дело №
20205600900156 по описа за 2020 година
„Банка ДСК“ АД е предявила против „Ния – Милва“ ЕООД, ИВ. Г. К. и
С. СТ. К. при условията на обективно и субективно кумулативно съeдиняване
искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на основание Договор за кредит № 57 от
11.10.2017 г. „Банка ДСК" АД е предоставила на „Ния-Милва" ЕООД
инвестиционен кредит в размер на 129 185 лв. с краен срок за погасяване
11.12.2024 г. и годишна лихва в размер на 3. 525 %, по който като
съдлъжници са се задължили ИВ. Г. К. и С. СТ. К.. „Банка ДСК" АД е
изпълнила своето задължение по предоставяне на сумата по кредита, усвоена
от кредитополучателя „Ния-Милва" ЕООД по разплащателна сметка на
дружеството, който обаче е допуснал неизпълнение на договора - неплащане
в срок на дължими месечни суми, считано от м. август 2019 г., поради което
на основание чл. 22, б. „б", във връзка с чл. 20, б. „в" от договора за кредит
банката е превърнала кредита в предсрочно изискуем на 09.03.2020 г. след
връчване на уведомления на солидарно задължените лица. На 27.05.2019 г.
„Банка ДСК" АД е подала в РС - Хасково заявление за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист
срещу солидарните длъжници „Ния-Милва" ЕООД, ИВ. Г. К. и С. СТ. К. за
1
заплащане на дължимите по кредита, което е уважено със Заповед №
371/01.06.2020 г. за изпълнение по ч.гр.д. № 932 за 2020 г. за следните суми:
99 645. 13 лв. - главница; 859. 96 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва за
периода от 10.08.2019 г. до 08.03.2020 г. включително; 96. 89 лв. - договорна
лихва за периода от 09.03.2020 г. до 13.03.2020 г. /датата на обявяване на
извънредното положение в Р. България/ включително; 251. 93 лв. - договорна
лихва за периода от 14.05.2020 г. до 26.05.2020 г. включително; 569. 09 лв. -
обезщетение за забава за периода от 10.08.2019 г. до 08.03.2020 г.
включително; ведно със законната лихва върху главницата от 27.05.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, срещу която длъжниците са подали
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Предвид изложеното се иска да
бъде постановено съдебно решение, с което спрямо ответниците бъде
признато за установено, че дължат на банката вземанията, предмет на
издадената заповед за изпълнение.
Ответниците „Ния – Милва“ ЕООД, ИВ. Г. К. и С. СТ. К. оспорват
предявените искове с възражения, че не са налице основанията за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем, като твърдят, че са налице
неравноправни клаузи в договора за кредит.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Относно вземането за 99 645. 13 лв.:
Посоченото вземане представлява непогасена главница по договор за
кредит, чиято изискуемост е настъпила след обявяване на кредита за
предсрочно изискуем.
Предявеният иск е с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. 432, ал. 1 ТЗ.
Искът е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК от
получаване на съобщението, паради което е допустим.
По делото се установи, че между „Банка ДСК" АД и „Ния – Милва“
ЕООД е сключен Договор за кредит № 57/ 11.10.2017 г., по силата на който
банката е предоставила на „Ния – Милва“ ЕООД кредит в размер на 129 185
2
лв. за рефинансиране на отпуснати на кредитополучателя и С. СТ. К. други
банки кредити.
Крайният срок за погасяване на кредита е 11.12.2024 г.
В качеството на съдлъжници договорът е подписан от С. СТ. К. и ИВ. Г.
К..
Съгласно т. 22, б. „б“ от договора банката има право да обяви кредита в
предсрочно изискуем при всяко неплащане в срок на уговорените погашения
по лихви и/ или главница.
От заключението по назначената съдебно – счетоводна експертиза се
установява, че кредитополучателя е спрял да плаща вноските по кредита от
10.08.2019 г.
Поради допуснатото просрочие на задълженията по кредита банката е
изпратила на кредитополучателя „Ния – Милва“ ЕООД уведомление,
получено на 24.02.2020 г., от който момент кредитът е станал предсрочно
изискуем (т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК). Съдът не приема определената от ищеца по - късна дата за
предсрочна изискуемост на кредита – 09.03.2020 г. - датата на получаване на
уведомленията от съдлъжниците С. СТ. К. и ИВ. Г. К., тъй като за
превръщане на кредита в предсрочно изискуем е от значение уведомяването
на кредитополучателя, а освен това посочената от банката по – късна дата на
предсрочната изискуемост е по – неблагоприятна за длъжниците с оглед
възможността за допълнително начисляване на договорни и наказателни
лихви.
С настъпване на предсрочната изискуемост на кредита
кредитополучателят е загубил преимуществата на уговорения в негова полза
срок, вследствие на което банката може да иска изпълнение на всички
задължения по кредита и преди изтичане на уговорения срок.
Видно от заключението на вещото лице Е.Д. след приспадане на
платените вноски непогасената част от главницата възлиза на 99 645. 13 лв.,
поради което предявеният иск следва да са уважи изцяло.
3
Относно вземането за договорни лихви в размер на 1208. 78 лв.:
Предявеният иск е с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. 432, ал. 1 ТЗ.
Относно времето, през което кредитополучателят дължи уговорените
договорни лихви, следва да се има предвид, че договорът за кредит по
съществото си представлява договор за продължително изпълнение, а
обявяването на кредита за предсрочно изискуем има характера на разваляне
на договора с действие занапред (чл. 88, ал. 1 ЗЗД). Поради това правото на
банката на договорни лихви се разпрострира от датата на просрочието до
датата, на която кредитът е обявен за предсрочно изискуем. С предсрочната
изискуемост на главницата основанието за начисляване на договорни
(възнаградителни) лихви е отпаднало, поради което след тази дата банката
има право само на лихва за забава по чл. 86 ЗЗД. Следователно
претендираните от банката договорни лихви следва да се начислят за периода
от 10.08.2019 г. до 24.02.2020 г. - датата на предсрочната изискуемост на
кредита.
Съгласно т. 9.1 от договора годишната лихва се формира от
едномесечния СОФИБОР плюс договорена надбавка от 3. 525%, като
независимо от промяната на едномесечния СОФИБОР годишната лихва не
може да бъде по - ниска от 3. 5%.
За посоченият период (10.08.2019 г. – 24.02.2020 г.) договорните лихви
съобразно уговорения от страните лихвен процент от 3. 5%, изчислени по
формулата: (остатъчна главница х 31 дни х 3. 5%)/ 360, са в размер на 2241.
94 лв., а платените 1 476. 03 лв., поради което остават дължими 765. 01 лв.
Относно вземането за наказателни лихви (лихвена надбавка за забава)
в размер на 569. 09 лв.:
Процесното вземане произтича от клаузата по т. 21, б. „а“ от договора,
според която при неплащане на част или цяла погасителна вноска по
главницата на кредита в уговорените срокове банката събира от
кредитополучателя лихва върху размера на просрочената главница,
включваща договорената по т. 9.1 лихва и наказателна надбавка от 7. 00%
4
процентните пункта, която се дължи за времето на забавата до окончателното
плащане на дължимите суми или до предявяване на молба за събиране на
вземането по съдебен ред. Посоченото вземане по съществото си
представлява неустойка по чл. 92 ЗЗД, тъй като с нея се определя
предварително размера на обезщетението на кредитора при забава на
длъжника, без да се налага да се доказват от кредитора. В този смисъл
предявеният иск е с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД.
Изложеното по – горе относно периода на дължимост на договорните
лихви важи изцяло и по отношение на процесното вземане за неустойка, в
която насока е приетото в ТР № 7 от 13.11.2014 г. на ВКС по д. № 7/2013 г.,
според което не се дължи неустойка за забава по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, когато
двустранен договор, който не е за продължително или периодично
изпълнение, е развален поради виновно неизпълнение на длъжника. Дължима
в такава хипотеза е единствено неустойка за обезщетяване на вреди от
неизпълнението поради разваляне - неустойка за разваляне, ако такава е била
уговорена. В случая, като се има предвид, че договорът за кредит по
съществото си представлява договор за продължително изпълнение, а
обявяването на кредита за предсрочно изискуем има характера на разваляне
на договора с действие занапред, неустойката се дължи от датата на
просрочието до датата, на която кредитът е обявен за предсрочно изискуем.
След тази дата банката няма право на наказателна лихва върху предсрочно
изискуемата главница, а само на лихва за забава по чл. 86 ЗЗД. Банката може
да търси наказателни лихви до датата на окончателното плащане или до
предявяване на молба за събиране на просроченото вземане по съдебен ред
само ако не е упражнила правото си да превърне кредитът в предсрочно
изискуем. При упражнено право за предсрочна изискуемост на кредита
наказателните лихви се дължат до датата на прекратяване на правната връзка
– 24.02.2020 г.
Тъй като в случая възнаградителната лихва до датата на предсрочната
изискуемост на 24.02.2020 г. е изчислена по делото, наказателните лихви
следва да се изчислят само въз основа на уговорената наказателна надбавка
от 7 пункта. До датата на предсрочната изискуемост на кредита
кредитополучателят е изплатил общо 29 539. 87 лв., с която сума е погасил
напълно погасителните вноски до 10.07.2019 г. включително, както и 318. 95
5
лв. за м. август 2019 г. За времето от 10.08.2019 г. до 24.02.2020 г.
наказателната лихва, изчислена съобразно добавката от 7 пункта върху
просрочената главница, възлиза на 211. 63 лв. (47. 17 лв. за периода
10.08.2019 г. – 24.02.2020 г. върху просрочената главница от 1218. 97 лв. за м.
август 2019 г.; 50. 24 лв. за периода 10.09.2019 г. – 24.02.2020 г. върху
просрочената главница от 1537. 92 лв.; 40. 96 лв. за периода 10.10.2019 г. –
24.02.2020 г. върху просрочената главница от 1537. 92 лв.; 31. 99 лв. за
периода 10.11.2019 г. – 24.02.2020 г. върху просрочената главница от 1537. 92
лв.; 23. 03 лв. за периода 10.12.2019 г. – 24.02.2020 г. върху просрочената
главница от 1537. 92 лв.; 13. 75 лв. за периода 10.01.2020 г. – 24.02.2020 г.
върху просрочената главница от 1537. 92 лв. и 4. 49 лв. за периода 10.02.2020
г. – 24.02.2020 г. върху просрочената главница от 1537. 92 лв.), а изплатената
е в размер на 237. 17 лв., от което следва, че кредитополучателят е изплатил в
повече без основание 25. 24 лв., с която сума на основание чл. 76, ал. 2 ЗЗД
следва да се намали дължимата договорна лихва на 739. 77 лв. (765. 01 – 25.
24), до който размер предявеният иск следва да се уважи, а за разликата до
1208. 78 лв. за периода до 26.05.2020 г. се отхвърли. Предявеният иск за
наказателните лихви следва да се отхвърли изцяло.
Посочените вземания се дължат от ответниците солидарно на основание
чл. 101 ЗЗД тъй като ИВ. Г. К. и С. СТ. К. са встъпили в дълга на
кредитополучателя като съдлъжници. Встъпването в дълг е договор между
длъжникът и едно трето лице, с което последното се задължава да отговаря
наред с длъжника към кредитора. За валидността на встъпването е достатъчно
постигането на съгласие между длъжника, третото лице и евентуално
кредитора, като причините, поради които третото лице се съгласява да
отговаря за чужд дълг, са без правно значение, освен ако не противоречат на
добрите нрави. Поемането на дълг като условие за сключване на договор за
кредит не противоречи на добрите нрави или закона, поради което
възраженията на съдлъжниците ИВ. Г. К. и С. СТ. К. за нищожност на
съглашението, с което са се съгласили да отговарят за дълга на
кредитополучателя„Ния – Милва“ ЕООД, е неоснователно.
Становището на ответниците за намаление на обезщетението или за
освобождаването им от отговорност на основание чл. 83, ал. 1 ЗЗД поради
това, че невъзможността им за изпълнение се дължи на неправилната
6
преценка на кредитоспособността им от банката, е също неоснователно.
Съгласно чл. 81, ал. 1 ЗЗД длъжникът не отговаря, ако невъзможността за
изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина.
Касае се за такива непредвидени и непредотвратими обстоятелства,
възникнали след поемане на задължението, при които всички усилия на
длъжника да престира биха били лишени от практически резултат. В
хипотезата на чл. 83, ал. 1 ЗЗД обстоятелствата, за които кредиторът е
виновен, водещи до намаляване или освобождаване от отговорност на
длъжника, също следва да са се проявили след сключване на договора, а в
случая неправилната преценка на банката относно кредитоспособността на
кредитополучателя и съдлъжниците не представлява нововъзникнало
обстоятелство, обуславящо неизпълнение на договора за кредит. Но дори и
банката да не е преценила правилно кредитоспособността на ответниците при
сключване на договора за кредит това обстоятелство не е основание за
нищожността му на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД поради изначална
невъзможност за изпълнение, тъй като липсата на парични средства за
изпълнение на задължението не е равнозначно на обективна невъзможност
(чл. 81, ал. 2 ЗЗД). Отделно от това следва да се отбележи, че нито в Закона за
потребителския кредит (чл. 20 – 24), Закона за кредитите за недвижими имоти
на потребители (чл. 36 - 40) и в Закона за защита на потребителите (чл. 143) е
предвидено, че неправилната преценка на кредитоспособността е основание
за недействителност на договора за кредит.
Неоснователно, на следващо място, съдът намира възражението за
унищожаемост на договора за кредит на основание чл. 33 ЗЗД, тъй като по
силата на чл. 297 ТЗ търговска сделка, сключена между търговци, както е в
случая, не може да се унищожава поради крайна нужда и явно неизгодни
условия.
Що се отнася до възраженията за неравноправност и нищожност на част
от клаузите в договора за кредит: 9.1, 9.1.1, 9.1.2 и 9. 2 относно едностранната
промяна на лихвения процент от страна на банката; 28. 2 и 28. 4 относно
едностранната промяна на таксите; 30, 31.1 и 31. 2 относно капитализиране на
лихвите и едностранно превалутиране на кредита, те не следва да се обсъждат
по същество, тъй като банката не се е възползвала от посочените права и
поради това не са дали отражение на размера на дълга.
7
Анотирана съдебна практикаОтносно разноските:
С оглед частичното уважаване на предявените искове следва да се
ревизират направените в заповедното производство разноски, като се
присъдят разноски само за уважената част от тях, поради което ответниците
„Ния – Милва“ ЕООД, ИВ. Г. К. и С. СТ. К. следва да заплатят на „Банка
ДСК“ АД разноски за заповедното производство в размер на 2057. 70 лв. за
ДТ и юрисконсултско възнаграждение или по 685. 90 лв. всеки един от тях.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците
следва да заплатят на ищеца и направените в настоящето производство
разноски за ДТ, вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в размер на
2681. 16 лв. съобразно уважения размер на предявените искове или по 893. 72
лв. всеки един от тях.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Ния – Милва“
ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление *******, С. СТ. К. ,
ЕГН **********, ******* и ИВ. Г. К. , ЕГН **********, *******, че дължат
солидарно на „Банка ДСК“ АД, ЕИК **********, седалище и адрес на
управление ****** сумата от 99 645. 13 лв. – главница по Договор за кредит
№ 57/11.10.2077 г., ведно със законната лихва върху нея от 27.05.2019 г. до
окончателното й изплащане, 739. 77 лв. - договорни лихви за периода
10.08.2019 г. - 24.02.2020 г., като искът за договорни лихви за разликата до
1208. 78 лв. за периода от 25.02.2020 г. до 26.05.2020 г., както и предявеният
иск за наказателни лихви в размер на 569. 09 лв. за периода 10.08.2019 г. –
08.03.2020 г., ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Ния – Милва“ ЕООД, ИВ. Г. К. и С. СТ. К. всеки един от
тях да заплати на „Банка ДСК“ АД разноски по ч. гр. д. № 932/ 2020 г. на РС –
Хасково в размер на 685. 90 лв.
ОСЪЖДА Ния – Милва“ ЕООД, ИВ. Г. К. и С. СТ. К. всеки един от
тях да заплати на „Банка ДСК“ АД разноски по делото в размер на 893. 72 лв.
8
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
9