Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260031/21.09. Година
2020 Град Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд
Наказателно отделение
На четвърти септември Година две хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна
Панталеева
ЧЛЕНОВЕ: Росица Тончева
Десислава Сапунджиеваа
съдебен секретар Соня Дичева
прокурор Владимир Чавдаров
като разгледа докладваното от съдия Панталеева
ВНОХД № 228 по описа на съда за 2020
г.,
за да се произнесе взе предвид:
Предмет на въззивното производство е присъда № 9/08.06.2020 г. по НОХД № 38/20 г.
на Окръжен съд Силистра, с която подсъдимата М.М. е била призната за виновна и
осъдена по чл.255, ал.1, т.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.58а, ал.1 от НК на лишаване
от свобода за две години, изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1 от НК
е било отложено с изпитателен срок три години, като й е било наложено и
наказанието глоба в размер на 1000.
За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел в
съответствие с внесеното обвинение, фактите, признати от подсъдимата по реда на
чл.371, т.2 от НПК, и я е осъдил за това, че през периода 28.03.2008 г. - 28.09.2017
г. в гр.Главиница, обл. Силистра, в условията на продължавано престъпление, е
избегнала установяването и плащането на 8 374.95 лева данъчни задължения -
големи размери, като не е подала в Дирекция „Местни данъци и такси“ към Община
Главиница изискуемите по чл.49, ал.3 от Закона за местните данъци и такси
данъчни декларации в нито един случай на получени в периода 199 дарения от
различни лица на обща стойност 201 071.26 лева.
Въззивното производство е по протест от окръжната прокуратура,
поддържан в съдебното заседание пред настоящата инстанция, с който се иска увеличаване
на изпитателния срок и глобата, както и приложение на чл.67, ал.3 от НК.
Подсъдимата и нейният защитник молят присъдата да бъде потвърдена.
Относимите към престъпното поведение, респ. отговорността на
подсъдимата, факти, изложени от държавното обвинение и възприети от съда в
съответствие с правилата на произтеклата диференцирана процедура, накратко са:
В инкриминирания период, чрез
международните системи за бързи разплащания, подсъдимата М. получавала от
различни лица в чужбина множество парични преводи в евро и щатски долари –
всичко 199. Общият им размер възлязъл на 201 071.26 лева, а отделните суми
тя усвоявала чрез теглене от различни офиси на финансови институции. Разбити по
години, преводите били:
за 2008 г. – седем, с левова равностойност 2286.37 лева и дължим
върху тях местен данък 114.32 лева,
за 2009 г. – деветнадесет, с левова равностойност 9456.44 лева и
дължим върху тях местен данък 472.82 лева,
за 2010 г. – двадесет и осем, с левова равностойност 21467 лева
и дължим върху тях местен данък 1073.35 лева,
за 2011 г. – двадесет и четири, с левова равностойност 23868.95
лева и дължим върху тях местен данък 954.76 лева,
за 2012 г. – тридесет и един, с левова равностойност 35271.89 лева
и дължим върху тях местен данък 1410.88 лева,
за 2013 г. – тринадесет, с левова равностойност 5810.48 лева и
дължим върху тях местен данък 232.42 лева,
за 2014 г. – двадесет и пет, с левова равностойност 33581.60 лева
и дължим върху тях местен данък 1343.26 лева,
за 2015 г. – двадесет и три, с левова равностойност 43712.80
лева и дължим върху тях местен данък 1748.51 лева,
за 2016 г. – деветнадесет, с левова равностойност 10319.19 лева
и дължим върху тях местен данък 412.77 лева и
за 2017 г. – десет, с левова равностойност 15296.55 лева и
дължим върху тях местен данък 611.86 лева.
В никой от случаите подсъдимата М. не подала декларация за
облагане на придобитото имущество с данък, респ. то не било обложено, с което,
в края на периода натрупала данъчни задължения с общ размер на главницата 8374.95
лева.
Така изложените факти се установяват без никакво противоречие от
събрания на досъдебното производство доказателствен материал, което е било и
основанието за първоинстанционния съд да постанови присъдата си въз основа само
на самопризнанието на подсъдимата по смисъла на чл.371, т.2 от НПК, без да
събира доказателства за обстоятелствата по фактическото обвинение. Правният
анализ на фактите безспорно позволява законосъобразното извличане на признаците
на престъпен състав по чл.255, ал.1, т.1, вр.чл.26, ал.1 от НК.
Страните не спорят по приложението на материалния закон, и там
не е допуснато нарушение. Съгласно изискванията на чл.49, ал.З от ЗМДТ, лицата,
получили безвъзмездно имущество, подават декларация за облагането му с данък и
заплащат определения им по нормативно предвиден ред /чл.35, ал.1 ,б. „б"
от Наредба № 16 за определяне размера на местните данъци на територията на
община Главиница/ данък в двумесечен срок от получаването на имуществото.
Неизпълнението на тези задължения води до избягване на установяването на
съответното данъчно задължение, респ. плащането му. Рамките на инкриминирания
период също са определени правилно, като е взет предвид двумесечния срок спрямо
датата на получаване на първия и последния превод.
При индивидуализацията на конкретното наказание лишаване от
свобода в границите на санкцията по приложимата правна норма – от една до шест
години, определеният размер от три години преди редукцията по чл.58а, ал.1 НК,
се явява малко под средният, размерът на глобата също е в средата на
предвидените максимум 2000 лева. Окръжният съд е достигнал до това решение,
след като на чистото съдебно минало на подсъдимата, направеното самопризнание и
изразеното съжаление в досъдебната фаза на процеса е противопоставил големия
брой на отделните деяния, формиращи продължаваното престъпление – общо 199.
Размерът на наказанието лишаване от свобода се проверява само
служебно, при което се констатира, че предвид отчетеното отегчаващо
отговорността обстоятелство, което е със съществена тежест, това наказание не е
несправедливо завишено, а е съответно на извършеното. Правилно е било и взетото
решение да бъде приложен чл.66, ал.1 от НК, тъй като данните за личността на подсъдимата
М. не обуславят необходимост поправянето й да изисква ефективно изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода.
Неправилно е било да се определи минималният предвиден в закона
размер на изпитателния срок, както и размерът на глобата е несъответен на
извършеното, с което протестът се явява основателен. Основание за такъв извод е
многобройността на отделните деяния, посочени в мотивите на окръжния съд,
заедно с много дългия период на осъществяване на продължаваното престъпление –
от 2008 г. до 2017 г., както и данните от предходното санкциониране на
подсъдимата по чл.78а от НК за извършено престъпление по чл.313, ал.1 от НК.
Последните отегчават допълнително отговорността на М., тъй като е видно, че
невярното деклариране, за което тя е била наказана по административен ред, се е
изразило в укриване на част от инкриминираните по настоящото дело доходи и пред
друга институция – Дирекция „Социално подпомагане“, пред която подсъдимата неправомерно
е поискала месечни помощи за дете.
Съобразно изложеното исканията на държавното обвинение
изпитателният срок да бъде увеличен на пет години, а глобата – на 2000 лева, са
основателни и следва да бъдат уважени. За завишаването на глобата допълнително
е от значение и размерът на укритите и незаплатени данъчни задължения – общо
8374.95 лева главница и 5263.09 лихва, с които общинският бюджет на едно малко
населено място е бил ощетен.
С оглед така отчетените данни за личността на подсъдимата,
формалния характер на изразеното от нея съжаление и позоваването на незнание на
закона като причина за извършване на престъплението, основателно се явява и
искането спрямо нея да бъде приложена пробационна мярка по реда на чл.67, ал.3
от НК, като становището на настоящия въззивен състав е, че като вид
най-подходяща ще е мярката „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител“, а като продължителност - за една година в рамките на изпитателния
срок.
По изложените съображения съставът на Варненския апелативен съд
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 9/08.06.2020 г.
по НОХД № 38/20 г. на Окръжен съд Силистра по отношение на подсъдимата М.Р.М., като
увеличава определения й на основание чл.66, ал.1 от НК изпитателен срок на пет
години, определената й глоба на 2000 лева и постановява за срок от една година
след влизане на присъдата в сила да търпи мярка по чл.42а, ал.2, т.2 от НК –
задължителни периодични срещи с пробационен служител..
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата част.
Решението
подлежи на касационна проверка от Върховния касационен съд на Република
България в петнадесет дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: