Решение по дело №353/2020 на Районен съд - Костинброд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 декември 2024 г.
Съдия: Стефан Марков Стойков
Дело: 20201850100353
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е №

 

Гр. Костинброд, 16.12.2024 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            РАЙОНЕН СЪД - КОСТИНБРОД, 3-ти състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети април, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

           

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: Стефан Стойков

при секретаря А.А., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 353 по описа на РС Костинброд за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по искова молба, предявена от ищеца – О.Х.М. – М. ***, чрез процесуален представител – адвокат Г.Г. от САК, с която иска признаване за установено по отношение на ответниците А.М.Й., М.Б.З., Г.З.С. и А.С. Л., че ищцата е собственик на земеделски недвижим имот, находящ се в землището на гр. Костинброд, София област, представляващ НИВА с площ от 5460 квадратни метра, IV четвърта категория, находяща се в местността на „Полето“, парцел 11 от квартал 44 по комасационния план от 1948 г., а по скица парцел 110 от масив 44 по картата на землището от 9520 кв.м. по нотариален акт, а по скица от 5460 квадратни метра, при съседи по нотариален акт: Ломско шосе, наследници на М.Й., наследници на К. М. и наследници на С. Р., а по скица парцел № 044113 - нива на А. Д. Л. , парцел № 044100 - нива на наследници на М.Й. А., парцел № 044060 - нива на наследници на К. Н. М., парцел № 044112 - нива на С. Р. Б. и парцел № 044111 - местен път, с ограничение на ползването - основание Електропровод 220 KV на 25 метра от двете страни до крайните проводници или на 30 метра от оста на електропровода, не могат да се строят сгради и съоръжения и да се засажда високостеблена растителност.

Твърди, че като купувач по договор за продажба, отразен в нотариален акт за покупко-продажба № 11, том I, peг. № 95, дело № 17 от 1998 г. на нотариус peг. № 211 на НК е придобила  правото на собственост над процесния имот, а продавача М.З. С.се е легитимирал като собственик на основание НА за собственост на недвижим имот, придобит на основа ЗСПЗЗ и по наследство № 54, том II, дело 256/11.04.1995 г. и Решение № 31 от 24.02.1992 г. на ПК град Костинброд. Твърди, че имота е разделен на две части, като единият е парцел с площ от 4 декара, представляващ реална част от нива с обща площ 9.460 декара, като е закупен от ищцата и А. Л. , а в впоследствие с цитирания НА № 11 от 1999 г. самостоятелно е придобила от М. С.процесния имот, който е парцел 11, кв. 44 с площ от 5460 кв. м. по комасационен план от 1948 г., а по скица е парцел 110 от масив 44 по картата на землището, от 9520 кв. м. по нотариален акт, а по скица 5460 кв. м.

Твърди, че с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 38, том III, peг. № 2581, дело № 397/2010 г. от 26.10.2010 г. на нотариус с рег. № 211 от НК ответника А.М. е придобил от наследниците на М. С.описания имот, собственост на ищцата, като имота в този НА е с площ от 5440 кв.м. Твърди, че шест дни преди тази сделка ответника Н. М. С.се снабдяват с  НА за собственост на недвижим имот по ЗСПЗЗ, № 29, том III, peг. № 2541, дело 386 от 20.10.2010 г., на нотариус с рег. № 211 от НК, с който са признати за собственици при равни квоти на имот, придобит по наследство от М.З., като при съставяне на този НА е налице позоваване на решение на ПК, което е прогласено за нищожно с решение № 183/04.07.2019 г. по гр. д. № 847/2018 г. по описа на КРС.

Твърди, че наследниците на М. С.са знаели за продажбата, извършена от това лице в полза на ищцата, но неправомерно са предприели действия да се снабдят с нищожен документ за собственост, въз основа на който са прехвърлили собствеността на ответника А.М., който също е знаел , че имота е собственост на ищцата.

Твърди че никога ответникът А.М. не е демонстрирал намерение да държи имота, не е заявявал претенции спрямо имота и не е манифестирал и съобщавал на ищцата, че е придобил имота или изразил намерение да го владее.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с упълномощения представител , като поддържа иска. Ангажира гласни и писмени доказателства в производството. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.

В изпълнение на задълженията си по чл. 131 и следващите от ГПК съдът е разпоредил изпращане на препис от исковата молба на ответниците, като в срока за това е постъпил такъв само от ответника А.М.Й., който чрез упълномощен представител – адвокат Г. Я., освен че оспорва предявения иск за собственост от ищцата прави възражение за изтекла придобивна давност.

Твърди в отговора, че е придобил надлежно и от собственици имота с НА № 38 от 2010 г.

Твърди, че решението на РС Костинброд няма действие по отношение на него.

Твърди, че от момента на купуване на имота го владее фактически имота и до 2018 г. не е знаел за претенции на ищцата.

В съдебно заседание А. М.Й. се явява лично, както и с упълномощения представител, като поддържа оспорването и претенциите си. Ангажира гласни доказателства. Претендира разноски без да представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока за отговор ответника по първоначалния иск - А.М.Й. , предявява обратен иск срещу М.Б.З., Г.З.С. и А.С. Л., с който при уважаване на иска за собственост срещу него иска осъждане на тези ответници да му заплатят разделно сумата от 2 600 лева – продажна цена на имота по Нотариален акт № 38 от 26.10.2010 г., както и да му заплатят разделно сумата от 3 000 лева, представляваща мораторна лихва върху тази сума, считано от изповядване на сделката – 26.10.2010 г. до завеждане на обратния иск – 30.09.2020 г. От третото лице М.З. претендира по ½ част от сумите, докато от Г.С. и А. Л. претендира по ¼ от сумите.

В процедурата по чл. 131 от ГПК за предявения обратен иск ответниците по него не подават отговор в срока за това.

В част от проведените съдебни заседания се явява само М. Б.З. от останалите страни. Не ангажират доказателства.

От събраните по делото, основно от писмените и от заключение на ВЛ съдът приема за установено следното от фактическа страна и прави следните правни изводи.

Претендирания от ищцата имот в настоящия момент е част от имот с идентификатор 38978.44.111, с площ от 10036 кв.м., който имот е вписан като собственост на ответника А. М.Й.. Кадастралната карта за района е от 2015 г., а последното изменение по него е от 2019 г. Имота е получен при съединяване на имот, наследствен на ответника А. М.Й. – по наследство от М. А., с имота придобит чрез продажба през 2010 г. Именно сделката през 2010 г. има са предмет спорния по делото имот, като са твърди придобиване на този имот в предходен момент от ищцата.

Праводатели на отв. Й. са М.Б.З. и Н. М. С. , последната починала през 2016 г. и наследена при равни дялове от ответниците Г.З.С. и А.С. Л..

М.Б.З. и Н. М. С. , в качеството на наследници на М.З. С.са признати за собственици при равни квоти на нива с площ 5440 кв. м., съставляваща имот с № 044110 по картата на землището /КВС/ на С.Костинброд/ при съседи: имот 044113; имот 233039-път, имот 044112; имот 044060 и имот 044100. Имот 044113 е вписан като собственост на ищцата, а имот 044100 като собственост на ответника Й. – възстановен му в качеството на наследник на М. А.. Констативния нотариален акт е 29, том ІІІ, рег. № 2541, дело 386/2010 г.

Като собственици, легитимиращи се с посочения констативен нотариален акт М.Б.З. и Н. М. С.са продали на ответника Й. имота, което е отразено в нотариален акт № 38, том ІІІ, рег. № 2581, дело 397/2010 г. Без съществено значение е факта, че констативния нотариален акт е издаден на основание решение на ОСЗ Костинброд от 2001 г., с което е възстановено правото на собственост над имота във вида описан и в двата нотариални акта, като това решение е прогласено за нищожно с решение на РС Костинброд по гр.д. № 874/2018 г. по описа на съда, в сила от 14.08.2019 г., постановено по иск на ищцата и А.Д.Л., като по това производство не са участвали ответниците по делото.   

 Правата на ищцата над имота са придобити чрез продажба от М.З. С., на който правото на собственост е възстановено.

            Правото на собственост над имота е възстановено по реда на ЗСПЗЗ в полза на М.З. С.с решение № 31/24. 02.1992 г. на ПК Костинброд /приложено/. В решението не са посочени граници и не е придружено със скица. Налице са данни от представени скици – л.203, че има постановено и решение № 91/28.10.1994 г. /неприложено/, с което вероятно е приключила процедурата по възстановяван на правото на собственост, след като в тази скица са посочени и съседите на имота. Цитираната скица е именно на спорния имот.

 Имота, възстановен на М.З. С.е с площ 9520 кв.м. и е, в землището на гр. Костинброд, местност „Полето“, намиращ се в кв. 55, парцел 11 и представлява Нива четвърта категория, при съседи Ломско шосе, наследници на М. А.,  наследници на К. М. и наследници на К. М. и С. Р.. За собствеността над имота е съставен констативен нотариален акт № 54, том ІІ, дело 356/1995 г. на нотариус при РС Костинброд.

Правото на собственост над имота, възстановен на М. З.С.е прехвърлено с две отделни сделки, първата от които е осъществена през 1996 г. и има за предмет реална част, като по същество са прехвърлени идеални части от целия имот. Втората сделка е от 1998 г. и има за предмет останалата част от имота, везе образувана като самостоятелен имот. Сделките са следните като реална част от имота а втората

Mрез 1996 г., е сключен договор за продажба, отразена в нот. акт № 13, том I, д. № 13/1996 г., с който  М.З. С.продава на „С.-О.М.“ и „А.А. Л. “ реална част с площ 4000 кв. м. от нива - цялата с площ 9460 кв. м. съставляваща парцел 110 масив 44 м. „Полето“, като са описани границите на реалната част. Ищцата по делото е представител на първият от търговците – купувачи на имота.

В нотариален акт № 11, том I, peг. № 95 дело № 17/1998 г. е отразен договор за продажба с продавач М.З. С.и купувач О.Х.М.-М., като е описан имот  нива с площ 5460 кв.м., IV к-я, м. “Полето“, парцел 11 квартал 44 по комасионния план от 1948 г. , а по скица имот 110, масив 44 по картата на землището с площ 9520 кв. м., като са описани съседите на имота.

Еднозначно вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза установява и посочва, че процесния имот с площ от 5460 кв. м. се намира в югоизточната част от имот с идентификатор 38978.44.111 област София, община Костинброд, и е със статут земеделска земя, 4-та категория, начин на трайно ползване-нива с площ 10036 кв.м, като на комбинираната скица вещото лице очертава имота с жълт цвят по контура от точки А-Б-В-Г-Д-Е.

Категорично е заключението на ВЛ, а и писмените доказателства потвърждават извода, че този спорен имот е идентичен с имота описан в нот. акт № 11 от 1998 г., на основание на който ищцата претендира собствеността, както е идентичен и с имота, описан в нот. акт № 38 от 2010 г., на основание на който ответника Й. претендира собствеността.

 При тези факти съдът намира, че искът на ищцата е основателен. Същата е придобила имота през 1998 г. от собственикът му, докато ответника Й. е придобил имота през 2010 г. от лица, които не са собственици .

Остава неизвестно по какъв точно начин са вадени повторни решения на ОСЗ/ПК за възстановяване на правото на собственост над спорния имот, както и за имота придобит от ищцата в съсобственост с трето неучастващо лице – свидетелката Л., в качеството им обаче на представители на търговски субекти. За пълнота следва да се отбележи, че липсва удостоверение за наследници на М.З. С., но няма спор за това, че е починал след 1998 г., както и че М.Б.З. и Н. М. С.са негови наследници.

Ищцата е придобила правото на собственост над имота преди издаване на констативния нотариален акт от 2010 г. и придобиване на имота с нотариален акт от същата година от ответника Й., като нотариалния акт от 1998 г. в полза на ищцата  е вписан, съответно следващите вписвания на двата нотариални акт от 2010 г. няма действие.

Неоснователно е възражението за владение над имота, макар и да е налице годно основание за придобиване. До 2019 г. имот е бил самостоятелен и няма доказателства за владение над него по смисъла на такова, годно да направи владелеца собственик. Картата от 20189 г. е за ограден имот – само спорния, като свидетелите не разграничават владението над имота, в който се намира бетоновия възел – съседен на спорния, с владение именно над спорния. Поради това съдът счита възражението за изтекла придобивна давност на отв. Й. за неоснователно.

Предвид уважаване на основния иск следва да бъде уважен и обратния иск на А.М.Й. срещу ответниците М.Б.З., Г.З.С. и А.С. Л., като последните следва да бъдат осъдени да му заплатят полученото от тях лично и от техния наследодател при сделката за продажба от 2010 г., съответно общата дължима сума е в размер на 2 600 лева – продажна цена на имота по Нотариален акт № 38 от 26.10.2010 г., както и да му заплатят разделно сумата от 2 632.30 лева, представляваща мораторна лихва върху тази сума, считано от изповядване на сделката – 26.10.2010 г. до завеждане на обратния иск – 30.09.2020 г., като бъде отхвърлена претенцията за законна лихва за разликата над тази сума до пълния размер от 3 000 лева, след като изчислената с общо достъпен калкулатор за изчисляване на законна лихва, при данните за главница и период възлиза именно на сумата от 2 632.30 лева.

В полза на ищеца по обратния иск следва да бъде присъдена и законна лихва от влизане на решенето в сила до окончателното плащане /както е поискано изрично с обратния иск/. Присъдените суми следва да бъдат възложени за разделно плащане от М.З. – по ½ от тези гуми главница и лихва, докато от Г.С. и А. Л. се дължи по ¼ от сумите.

Предвид изхода от делото в полза н ищцата следва да бъдат присъдени разноски в размер на направените такива за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, съответно сумите от 75.10 лева и 1 350 лева, или общо в размер на 1 425.10 лева, като тази сума следва да бъде възложена солидарно на всички ответници.

В полза на А.Й. следва да бъдат присъдени разноски. Направените от него са в общ размер на 1 427.30 лева, в което число сумата от 227.30 за ДТ и 1 200 лева за адвокатско възнаграждение. Сумата за заплатена ДТ следва да бъде присъдена изцяло, докато адвокатското възнаграждение следва да бъде присъдено наполовина поради липса на разграничение каква сума е за защита по първоначалния иск и каква сума е е заплатена за правна помощ по предявения обратен иск. Тези разноски следва да бъдат присъдени в тежест на ответниците М.Б.З., Г.З.С. и А.С. Л., като отговорността им е разделна и е в частите, в които по-горе е посочено, че се уважава обратния иск.

Следва да бъда отменен на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК констативен нотариален акт № 29, том ІІІ, рег. № 2541, дело 386/2010 г. на нотариус № 211 на НК с район на действие РС Костинброд.

В полза на съда следва да бъде присъдена сумата от 400 лева за допуснатата служебно съдебно-техническа експертиза, като тези разноски следва да се възложат солидарно на ответниците А.М.Й., М.Б.З., Г.З.С. и А.С. Л..

 Предвид гореизложеното съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.М.Й., ЕГН **********, М.Б.З., ЕГН **********, Г.З.С., ЕГН ********** и А.С. Л., ЕГН **********, че О.Х.М. – М., ЕГН ********** е собственик на на земеделски недвижим имот, находящ се в землището на гр. Костинброд, София област, представляващ НИВА с площ от 5460 квадратни метра, IV четвърта категория, находяща се в местността на „Полето“, парцел 11 от квартал 44 по комасационния план от 1948 г., а по скица парцел 110 от масив 44 по картата на землището от 9520 кв.м. по нотариален акт, а по скица от 5460 квадратни метра, при съседи по нотариален акт: Ломско шосе, наследници на М.Й., наследници на К. М. и наследници на С. Р., а по скица парцел № 044113 - нива на А. Д. Л. , парцел № 044100 - нива на наследници на М.Й. А., парцел № 044060 - нива на наследници на К. Н. М., парцел № 044112 - нива на С. Р. Б. и парцел № 044111 - местен път, с ограничение на ползването - основание Електропровод 220 KV на 25 метра от двете страни до крайните проводници или на 30 метра от оста на електропровода, не могат да се строят сгради и съоръжения и да се засажда високостеблена растителност, а по комбинираната скица на вещото лице И.С., подписана от нея и подписана от съда, и представляваща неразделна част от решението имота се намира в югоизточната част от имот с идентификатор 38978.44.111 област София, община Костинброд, и е със статут земеделска земя, 4-та категория, начин на трайно ползване-нива с площ 10036 кв.м, като на комбинираната скица вещото лице имота е в жълт цвят по контура от точки А-Б-В-Г-Д-Е, която скица е подписана от вещото лице И. Сименова и подписана от съда, и представлява неотделима част от решението.

 ОСЪЖДА М.Б.З., ЕГН **********, Г.З.С., ЕГН ********** и А.С. Л., ЕГН ********** да заплатят на А.М.Й., ЕГН ********** сумата от 2 600 /две хиляди и шестстотин/ лева, представляваща продажна цена на имота по Нотариален акт № 38, том ІІІ, рег. № 2581, дело 397/2010 г., както и да му заплатят сумата от 2 632.30 /две хиляди шестстотин тридесет и два лева и тридесет стотинки/ лева, представляваща мораторна лихва върху тази сума, считано от изповядване на сделката – 26.10.2010 г. до завеждане на обратния иск – 30.09.2020 г., както и законна лихва върху тези суми от влизане на решенето в сила до окончателното плащане, като сумите се дължат разделно, при което М.Б.З. дължи ½ част от тези суми, а всяка от Г.З.С. и А.С. Л. дължи по ¼ част от тези суми, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за законна лихва за разликата над посочената сума от 2 632.30 лева до пълния размер на тази претенция от 3 000 /три хиляди/ лева.

 ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, констативен нотариален акт № 29, том ІІІ, рег. № 2541, дело 386/2010 г. на нотариус № 211 на НК с район на действие РС Костинброд.

 

ОСЪЖДА А.М.Й., ЕГН **********, М.Б.З., ЕГН **********, Г.З.С., ЕГН ********** и А.С. Л., ЕГН ********** да заплатят солидарно на О.Х.М. – М., ЕГН ********** сумата от 1 425.10 /хиляда четиристотин двадесет и пет лева и десет стотинки/ лева, за направени разноски.

ОСЪЖДА М.Б.З., ЕГН **********, Г.З.С., ЕГН ********** и А.С. Л., ЕГН ********** да заплатят разделно на А.М.Й., ЕГН ********** сумата от 827.30 /осемстотин двадесет и седем лева и тридесет стотинки/ лева, за направени разноски, като М.Б.З. дължи ½ част от тази сума, а всяка от Г.З.С. и А.С. Л. дължи по ¼ част от тази сума.

ОСЪЖДА А.М.Й., ЕГН **********, М.Б.З., ЕГН **********, Г.З.С., ЕГН ********** и А.С. Л., ЕГН ********** да заплатят солидарно по сметка на съда сумата от 400 /четиристотин/ лева, за направени разноски за възнаграждение на вещо лице.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от получаването му.

Препис от решението да се изпрати на страните.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: