Р Е Ш Е Н И Е
№.............
град Шумен, 14.08.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия:
Снежина Чолакова
при секретаря Р.Хаджидимитрова, като
разгледа докладваното от съдия Сн.Чолакова АД № 241 по
описа за 2020 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.27, ал.6 от Закона
за закрила на детето (ЗЗД), във вр.с с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба от М.Х., със съдебен адрес ***, чрез адвокат Б.В.Д. от
АК-гр.Пловдив, срещу Заповед № ЗД/Д-Н-144 от 20.12.2019г., издадена от Директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – гр.Шумен, с която детето Г.А.Х.. е
настанено временно в семейство на роднини - О.А.М. и Б.Л.М., до произнасяне на
съда с решение по чл.28 от ЗЗД.
Заповедта се
обжалва с доводи за нищожност, поради липса на териториална компетентност на
издателя й, предвид факта, че към момента на постановяването й детето Г.А.Х.. е
било с регистриран настоящ адрес ***, а реално се е намирало на територията на
Република Полша, което изключва териториалната компетентност на Директора на
ДСП-гр.Шумен. Излагат се и доводи за допуснато нарушение на изискванията за
форма, предвид непосочване на правното основание за настаняване на детето извън
семейството, както и неизлагане на мотиви, подкрепящи волеизявлението в тази
насока. Навеждат се аргументи за неизясняване на релевантните за направената
преценка обстоятелства, доколкото не са изследвани всички възможности за
закрила на детето в семейството, не е осъществена връзка със служителите от
ДСП-район Лозенец по регистрирания настоящ адрес на детето и не е установено,
че то живее в гр.София и посещава намиращо се на територията на посоченото населено
място детско заведение. Твърди се още, че искането за настаняване на детето
извън семейството е подадено до ДСП-гр.Шумен, за да бъде решен въпросът по
определен начин, защото при сезиране на ДСП по настоящия адрес на детето би се
установило, че преместването му в гр.Шумен не е в негов интерес. Предвид изложените
аргументи се отправя искане за обявяване на атакуваната заповед за нищожна, а
алтернативно – за отмяната й като незаконосъобразна.
В съдебно
заседание М.Х., редовно призована, се представлява от адв.Б.Д. от
АК-гр.Пловдив, който в хода на устните състезания и в представени писмени
бележки поддържа жалбата по изложените в нея подробни аргументи, като ги
доразвива. Отправя искане за обявяване нищожността на заповедта, а алтернативно
– за нейната отмяна, като претендира и присъждане на сторените деловодни
разноски, съобразно приложен списък.
Ответникът -
Директор на Дирекция "Социално подпомагане" – гр. Шумен, редовно
призован, се явява лично в съдебно заседание, като оспорва жалбата с аргументи
за нейната неоснователност. Навежда доводи, че при постановяване на
властническото волеизявление се е ръководил от интересите на детето, поради
което отправя искане за отхвърляне на жалбата, като неоснователна.
Заинтересованата
страна Ч.А.Г., редовно призован, в съдебно заседание се представлява от адв.С.К.от
ШАК, която в хода на устните състезания и в приложени писмени бележки оспорва
жалбата и отправя искане за отхвърлянето й, като неоснователна. Претендира
деловодни разноски.
Заинтересованата
страна О.А.М., редовно призована, се явява лично, като в хода на устните
състезания оспорва жалбата и отправя искане за отхвърлянето й като
неоснователна.
Заинтересованата
страна Б.А.М., редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, както и доводите и възраженията на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Предмет на настоящото
производство е Заповед № ЗД/Д-Н-144 от 20.12.2019г., издадена от директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Шумен, с която детето Г.А.Х.., ЕГН **********,
с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, с родители – майка М.Х. – норвежки
гражданин и баща Ч.А.Г. - български гражданин и гражданин на САЩ, е настанено
временно в семейство на роднини - О.А.М. с ЕГН ********** и Б.Л.М. с ЕГН **********,
с адрес ***, до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗД.
Детето Г.А.Х.. е
родено на ***г. в Кралство Норвегия от майка М.Х. и баща Ч.А.Г.. Родителите на
детето съжителствали на семейни начала в Кралство Норвегия, където бащата се
преместил да живее през 2005 г. От съвместното си съжителство имат родени две
деца – П.А.Х.., роден на ***г. и Г.А.Х.., родена на ***г. През пролетта на 2017г.
родителите на двете деца се разделили, като постигнали споразумение за
съвместно упражняване на родителските права над децата. В края на 2017г. бащата
установил от публикация в местната преса, че майката на децата му е задържана
от полицейските органи на Кралство Норвегия по обвинение за финансови нарушения.
По тази причина поел изцяло грижата за децата и през месец януари 2018 год. се
завърнал в Република България заедно с тях.
След освобождаването
й през м.юни 2018г., оспорващата пристигнала в Република България и инициирала
съдебно производство пред Софийски градски съд (СГС) по чл. 8 от Хагската
конвенция за граждански аспекти на международното отвличане на дете. Според
данните, отразени в Социален доклад изх.№ ПР/Д-Н/29-001/03.02.2020г. на
ДСП-гр.Шумен (л.51-62), с решение № 2859/19.04.2019г. по гр.д.№ 13665/2018г. СГС
отхвърлил молбата й за връщане на децата Г.А.Х.. и П.А.Х.. в Кралство Норвегия.
Цитираното решение е потвърдено с решение № 2567/21.11.2019г. по гр.д.№
3391/2019г. по описа на Софийски апелативен съд, влязло в законна сила на
21.11.2019г., като необжалваемо (публикувано на страницата на посочения съд - http://194.12.227.30/BCAP/AC/WebData.nsf/vCourtActsByCase/090765414F7D8CCCC22584BA0025789B).
С оглед
необходимостта от провеждане на медицински преглед на детето П.А.Х.. в
гр.Варшава, Република Полша, бащата Ч.А.Г., придружен от сестра си О.А.М.,
извел двете деца от Република България, но при влизане в РПолша на 25.11.2019г.
бил задържан във връзка с повдигнато срещу него обвинение в Кралство Норвегия и
отправено искане за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ и
екстрадиция. Впоследствие Ч.Г. бил освободен от ареста, но му била наложена
забрана да напуска пределите на РПолша до приключване на воденото срещу него
съдебно производство.
По време на
пребиваването си в посолството на РПолша, О.А.М. подала Искане за предприемане
на мярка за закрила до ДСП-гр.Шумен, с което поискала децата на брат й да бъдат
настанени в нейното семейство, предвид наличието на вероятност родителите на
децата да бъдат осъдени, доколкото срещу Ч.Г. имало висящо екстрадиционно
производство пред полския съд, а срещу М.Х. - висящо наказателно производство в
Кралство Норвегия за извършено финансово нарушение. Цитираната молба била
препратена с писмо изх.№
Ко-23-662/04.12.2019г. по описа на Посолството на РБ в гр.Варшава, като посланикът
на РБългария в гр.Варшава уведомил ДСП-гр.Шумен, че децата се намират на
територията на ръководеното от него посолство и изразил становище, че подкрепя
искането на О.А.М. за настаняване на децата в нейното семейство, предвид
невъзможността същите да бъдат отглеждани в нормална семейна среда и да
посещават учебно/детско заведение на територията на посолството, неясната
перспектива пред родителите и невъзможността да изпълняват родителските си
права.
Писмо изх.№
Ко-23-662/04.12.2019г. и искането за предприемане на мярка за закрила, подадено
от О.А.М., били входирани в деловодството на ДСП-гр.Шумен на 06.12.2019г., видно
от положените върху тях входящи номера.
Междувременно О.А.М.
се върнала в Република България и заедно със съпруга си на 20.12.2019г. депозирали
декларации по чл.24, ал.3 от ЗЗД, с които дали съгласие детето Г.А.Х.. да бъде
настанено в семейството им.
На същата дата в
ДСП-гр.Шумен била входирана и декларация от Ч.Г., в която последният заявил
съгласието си децата му Г. и Петър да бъдат настанени при родителите му или в
семейството на сестра му, тъй като самият той временно нямал възможност да се
грижи за тях.
На 20.12.2019г. З.Ч.–
социален работник при ДСП-гр.Шумен, изготвила социален доклад, в който изразила
становище, че детето Г.А.Х.. се явява дете в риск по смисъла на §1, т.11, б."в"
от ДР на ЗЗД, поради което е налице необходимост същото да бъде настанено за
отглеждане в семейството на О.А.М. и Б.Л.М..
Със Заповед
№ЗД/Д-Н-144/20.12.2019 г. на Директора на ДСП-гр.Шумен, след преценка, че
детето Г.А.Х.. е изложено на риск по смисъла на §1, т.11, б.“в“ от ДР на ЗЗД същото
е настанено в семейството на неговите роднини по бащина линия О.А.М. и Б.Л.М.
по административен ред, до произнасяне на съда с решение на основание чл.28 от ЗЗД. В цитираната заповед е отразено на английски език, че е връчена на
оспорващата на 3/2-20. Доколкото не е изрично удостоверено дали датата е
изписана в поредност месец, ден, година (както е прието в САЩ), или в поредност
ден, месец година, а съпътстващият го текст е изписан на латиница е на
латиница, съдът приема, че заповедта е връчена на по-благоприятната за
оспорващата дата – 2 март 2020г. Ответната страна по същество и не оспорва, че
жалбата до директора на РДСП-гр.Шумен е депозирана в срок, а и това е видно от
решението на последния, с което се е произнесъл по съществото на същата.
С Искова молба
изх.№ СЛ/Д-Н/725-001/17.01.2020г., депозирана в Районен съд-гр.Шумен на
20.01.2020г., на основание чл.28 от ЗЗД, във вр.с чл.26, ал.2, във вр.с чл.25,
ал.1, т.2 от ЗЗД Директорът на ДСП-гр.Шумен поискал от съда да настани детето Г.А.Х..
в семейство на роднини – заинтересованите страни О.А.М. и Б.Л.М..
Несъгласна със
Заповед №ЗД/Д-Н-144/20.12.2019 г. на Директора на ДСП-гр.Шумен, М.Х. я оспорила
пред Директора на РДСП-гр.Шумен с жалба вх.№ СЛД-Н/724-006/02.03.2020г. по
описа на ДСП-гр.Шумен.
Същите действия
Директорът на ДСП-гр.Шумен е предприел и по отношение на детето П.А.Х.. - със
Заповед №ЗД/Д-Н-145/20.12.2019 г. детето е настанено по административен ред в
семейството на неговите роднини по бащина линия О.А.М. и Б.Л.М., до произнасяне
на съда с решение на основание чл.28 от ЗЗД, а на 20.01.2020г. в РС-гр.Шумен е
внесена искова молба за настаняването му при посочените роднини с решение на
съда по реда на чл.28 от ЗЗД. Оспорващата обжалвала и въпросната заповед по
административен ред – с жалба вх.№ СЛД-Н/724-009/19.02.2020г. по описа на
ДСП-гр.Шумен.
Със Заповед №
30-22054#1 от 18.03.2020г. Директорът на РДСП-гр.Шумен се произнесъл по жалбите
на М.Х. срещу Заповед №ЗД/Д-Н-144/20.12.2019 г. и Заповед
№ЗД/Д-Н-144/20.12.2019 г. на Директора на ДСП-гр.Шумен, като потвърдил атакуваните
пред него административни актове. За да постанови този правен резултат
горестоящият административен орган е приел, че Директорът на ДСП-гр.Шумен притежава
териториална компетентност да се произнесе по исканията за настаняване на
децата Г.А.Х.. и П.А.Х.. в семейството на О. и Б.М€, доколкото последните са с
местоживеене *** има териториална компетентност за осъществяване на
необходимите проучвания на тяхната годност и капацитет. Освен това е приел, че
Директорът на ДСП-гр.Шумен е бил сезиран от Посолството на РБ в РПолша, където
са се намирали децата и същите са били в риск, тъй като е имало вероятност
родителите им да не могат да изпълняват родителските си права, поради течащите
наказателни процедури срещу тях, което е наложило спешното им настаняване при
роднини съгласно чл.25, ал.1, т.3 от ЗЗД, предвид заявеното искане и съгласие
от страна на О.М. – леля по бащина линия. Относно възраженията, че не е била
уведомена майката на децата, горестоящият административен орган е посочил, че
РДСП-гр.Шумен не е имала данни за адрес на същата, а на известният им такъв в
гр.Шумен оспорващата не е открита. ДСП-гр.Шумен не е имала информация, че
майката живее в гр.София, още повече, че представеният от последната договор за
наем на жилище е от 31.01.2020г., а това е станало известно на ДСП-гр.Шумен
през м.февруари 2020г., при положение, че оспорваните заповеди са издадени на
20.12.2019г. Въз основа на изложените аргументи е заключено, че с оглед
интересите на децата, а именно запазване на психическото, социалното и
интелектуалното им развитие, до отпадане на основанието за предприетата мярка
за закрила спрямо тях, същите следва да бъдат настанени в семейство на роднини по
бащина линия – О. и Б.М€.
Заповед №
30-22054#1 от 18.03.2020г. на Директора на РДСП-гр.Шумен била съобщена на М.Х.
чрез процесуалния й представител на 04.04.2020г., видно от приложеното към
делото известие за доставяне с обратна разписка (л.46).
Несъгласна със
Заповед №ЗД/Д-Н-144/20.12.2019 г. и Заповед №ЗД/Д-Н-145/20.12.2019 г. на
Директора на ДСП-гр.Шумен, М.Х. ги оспорила пред Административен съд-гр.Шумен с
обща жалба № 27-94А-00-0358/03.06.2020г. по описа на РДСП-гр.Шумен.
Въз основа на
цитираната жалба в Административен съд-гр.Шумен са образувани две съдебни
производства – настоящото АД № 241/2020г. по описа на ШАдмС с предмет –
оспорване по жалба на М.Х. срещу Заповед №ЗД/Д-Н-144/20.12.2019 г. на Директора
на ДСП-гр.Шумен и АД № 248/2020г. по описа на ШАДмС с предмет – оспорване по
жалба на М.Х. срещу Заповед №ЗД/Д-Н-145/20.12.2019 г. на Директора на
ДСП-гр.Шумен (видно от служебна справка на л.84 от делото).
Междувременно с
Решение № 337/15.06.2020г. по гр.д.№ 108/2020г. по описа на ШРС, образувано по
исковата молба, депозирана от ДСП-гр.Шумен, детето Г.А.Х.. е настанено в
семейството на роднини по бащина линия – О.А.М. и Б.Л.М., за срок от една
година или до настъпване на предвидените в закона основания за изменение или
прекратяване на настаняването. С решението е определен режим за лични контакти
на майката и бащата с детето Г.А.Х.., както и е разпоредено незабавното
изпълнение на същото, на основание чл.28, ал.4 от ЗЗД. По делото няма данни и
твърдения решението да е влязло в законна сила.
В хода на
съдебното производство административният орган е представил цялата
административна преписка по издаване на оспорваната заповед.
С жалбата на оспорващата
са представени доказателста досежно настоящия адрес на децата й и актуален
социален доклад изх.№ ПР/Д-С-ЛЦ/307-001/09.09.2019г., издаден от ДСП-гр.Лозенец
по повод всящо съдебно производство по гр.д.№ 3391/2019г. на Софийски
апелативен съд, доклад от „Детски контактен център“, гр.София с изх.№
59/05.09.2019г., социален доклад от
ДСП-район Лозенец изх.№ 32/09.04.2019г., договор за наем на апартамент от
31.01.2020г. с наемател М.Х..
По искане на
оспорващата е извършена справка в НБД“Население“ (данните са отразени в
служебна справка рег.№ СД-01-241/20/19.06.2020г. - л.108) и е изискана информация от Служба
„ГРАО“ при Община Шумен, от които е видно, че детето Г.А.Х.. има регистриран
постоянен адрес ***, считано от 28.06.2018г. и настоящ адрес *** от
03.01.2020г., като в периода от 17.09.2018г. до 03.01.2020г. настоящият й адрес
е бил в гр.София, р-н Лозенец, бул.Черни връх № 18, вх.Б, ет.2, ап.8.
В проведеното
съдебно заседание от името на оспорващата са представени копие от удостоверение
за продължителното й пребиваване в РБългария, издадено на 05.03.2020г., трудов
договор на М.Х. и фишове за получаваните възнаграждения, доклади от ДСП – р-н
Възраждане, гр.София от 03.06.2020г. и от 09.07.2020г. относно родителския
капацитет и възможността на М.Х. да отглежда децата си
С молба рег.№
ДА-01-1782/14.07.2020г. и в съдебно заседание от Ч.А.Г. чрез процесуалния му представител са
представени споразумение за прекратяване на договор за наем от 24.11.2019г.,
постановление от 15.01.2020г. по дело № VIII Кор 328/19 РО VI Oz.f 1867.2019.11
на Окръжен съд – Варшава, с което съдът е отказал да предаде на норвежките власти
Ч.А.Г.; извадка от съдебен протокол от 19.03.2020г. по НЧД № 1098/2020г. по
описа на СГС и график на заседанията на СГС, от които е видно, че срещу Ч.Г. е
образувано съдебно производство за екстрадиция, насрочено за 14.10.2020г.; извадка
от решение от 27.05.2020г. по дело № 18-188201MED-BERG/4, с което М.Х. е
осъдена зе финансово престъпление.
При така
установеното съдът намира, че жалбата срещу Заповед № ЗД/Д-Н-144 от
20.12.2019г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –
гр.Шумен, с която детето Г.А.Х.. е настанено временно в семейство на роднини - О.А.М.
и Б.Л.М., с адрес ***, до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗД, е
процесуално допустима.
Заповедта на
горестоящия административен орган, потвърждаваща атакуваната заповед, е
съобщена на оспорващата на 04.04.2020г. Съгласно чл.3, т.1 от Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците и § 13 от ПЗР на
ЗИДЗЗ (обн. в бр.44/2020г., в сила от 14.05.2020г.) за срока от 13 март 2020 г.
до 21.05.2020г. спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и
изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата
съгласно приложението. Доколкото производството по обжалване на заповедите по
чл.27 от ЗЗД не е включено в това приложение и процесната заповед е издадена на
04.04.2020г., за периода до 21.05.2020г. вкл. срокът за обжалване на същата не
е текъл. От това следва, че жалбата, депозирана на 03.06.2020г., е подадена в
14-дневния срок за обжалване, считано от 22.05.2020г., респ.същата се явява подадена
в рамките на нормативно регламентирания преклузивен срок по чл.149, ал.1 от АПК
– обстоятелство, което не се оспорва от ответната и заинтересованите страни.
Жалбата изхожда от надлежна страна, имаща правото и интереса да оспори
обжалвания акт, в качеството й на родител на детето, настанено в семейство на
роднини с оспорвания акт.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна,
поради следните съображения:
Временното
настаняване по административен ред на дете в семейство на роднини или близки, в
приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или в специализирана
институция, е уредено в чл. 27 от ЗЗД. То се
извършва със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане"
по настоящия адрес на детето. В § 1, т.15 от ДР на ЗЗД посочено, че "настоящ адрес на
детето" е адресът, на който то пребивава. В случая към датата на издаване
на атакуваната заповед детето Г.А.Х.. се е намирало на територията на
Посолството на РБългария в гр.Варшава, РПолша, която не е включена в
териториалния обхват на нито една ДСП, видно от Приложение към чл.7, ал.3 от
Устройствения правилник на АСП. При това положение преценката коя е
териториално компетентната ДСП следва да се осъществи на база адреса в РБългария,
на който детето ще пребивава след завръщането му в страната. В случая този
адрес е гр.Шумен, ул.Д.№ 8, ет.3, ап.3, поради което и временното му
настаняване по административен ред в семейство на роднини или близки попада в
териториалната компетентност на Директора на ДСП-гр.Шумен (арг. от т.145 от
Приложение към чл.7, ал.3 от Устройствения правилник на АС).
В подкрепа на този
извод е и обстоятелството, че към датата на издаване на процесната заповед
бащата на Г.А.Х.. се е намирал в РПолша, без право да напуска пределите й,
поради което с пълномощно изх.№ 349/20.12.2019г. по описа на Посолството на
РБългария в гр.Варшава е упълномощил сестра си О.А.М. да го представлява
навсякъде, където и пред когото е необходимо, във връзка упражняването,
осъществяването и изпълнението на родителските му права по отношение на детето,
в т.ч. с правото да предприеме действия по промяна на настоящия адрес на децата
от гр.София, в гр.Шумен, ул.Д.№ 8, вх.3, ет.3, както и да го представлява пред
учебни и детски заведения във връзка с обучението на децата, вкл. да подава и
получава в оригинал документи за записване на децата в избрано от нея учебно
заведение. Фактът, че оспорващият предоставя правото на упражняване на
родителските права спрямо детето на сестра си О.М., за която няма спор по
делото, че живее в гр.Шумен и именно в това населено място ще пребивава детето
след завръщането му от РПолша, дава основание да се приеме, че за настоящ адрес
на детето Г.А.Х.. в РБ по смисъла на § 1, т.15 от ДР на ЗСП към 20.12.2019г.
следва да се приеме именно адресът на местоживеене на О.М. ***.
В тази връзка
съдът не споделя тезата на оспорващата, че след като децата са се намирали на
територията на РБългария в гр.Полша, релевантен за преценка кой е териториално
компетентният орган да издаде заповедта по чл.27, ал.1 от ЗСП е регистрираният
настоящ адрес на детето. По делото е установено, а и не се оспорва, че считано
от 17.09.2018г. до 03.01.2020г. Г.Х.. е била с настоящ адрес ***, както и, че
считано от 28.06.2018г. е с постоянен адрес ***. Няма спор и относно
обстоятелството, че на посочения адрес в гр.София тя, баща й и брат й са живеели
под наем. Видно от Споразумение от 24.11.2019г. обаче, подписано между А.П.Т.като
наемодател и Ч.А.Г. като наемател, договорът за наем досежно посочения
апартамент е прекратен, считано от 05.12.2019г., т.е. на 20.12.2019г. детето Г.Х..
няма как да е пребивавало на този адрес по смисъла, вложен в § 1, т.15 от ДР на
ЗЗД, независимо, че към тази дата това все още е бил неговият регистриран
настоящ адрес. Вярно е, че сключеното споразумение представлява частен
диспозитивен документ, но след като верността на документа не е оспорена и същият освен подписа на Ч.Г., който е страна
по делото, носи и подписа на наемодателя, който е трето лице по настоящото
производство, съдът намира, че няма основание да не кредитира с доверие
отразените в него обстоятелства. А и по делото не са ангажирани доказателства,
оборващи факта на прекратяване на наемния договор.
Освен това, от
текста на § 1, т.15 от ЗЗД е видно, че определянето на настоящия адрес е
обвързано единствено с фактическото пребиваване на детето, без да има изискване
за изричното му заявяване му пред общинската администрация и вписване в
съответните регистри, като това е направено с цел възможно най-бързо установяване
на релевантните за преценка на органите на АСП обстоятелства, в т.ч. чрез
извършване на съответните проучвания и своевременно вземане на предвидените в
закона мерки за закрила. В същото време в случаите, когато дадено лице има
настоящ адрес в чужбина, същият се вписва само с името на държавата, в която
пребивава, по постоянния му адрес, регистриран в РБ (арг. от чл.96, ал.1 от
Закона за гражданското състояние). И доколкото постоянният адрес на Г.А.Х.. към
20.12.2020г.е в гр.Шумен (видно от справката в НБД“Население“), а същата
фактически е пребивавала в РПолша, напълно логично заповедта е издадена от
ДСП-гр.Шумен по постоянния й адрес, където по силата на чл.93, ал.5 от Закона
за гражданската регистрация е адресът му за кореспонденция с органите на
държавната власт и органите на местното самоуправление.
На следващо място,
атакуваната заповед е издадена от лицето С.Т.И., подписала я "за
директор". По делото е приложена Заповед № 2705-РД01-0250/13.12.2019г., с
която Директорът на ДСП-гр.Шумен е овластил С.Т.И. – началник отдел
"Социална закрила" към ДСП-гр.Шумен да изпълнява функциите на директор
на ДСП-гр.Шумен по време на ползване на платен годишен отпуск от титуляра в
периода от 16.12.2019г. до 20.12.2019г. вкл. Т.е. от цитираната заповед става
ясно, че към датата на издаване на процесната заповед – 20.12.2019г.,
Директорът на ДСП-гр.Шумен е бил в платен годишен отпуск и е бил заместван от С.Т.И..
Доколкото именно последната е издала заповедта, предмет на оспорване по делото,
подписвайки се "за директор", съдът приема, че актът е издаден от
материално компетентния за това административен орган, при условията на
заместване.
В обобщение на
изложеното съдът приема, че заповедта е издадена от материално и териториално
компетентен административен орган, поради което същата представлява валиден
административен акт.
Атакуваната заповед
е издадена в изискуемата от чл.59, ал.1 от АПК писмена форма и притежава
съществените реквизити, визирани в чл.59, ал.2 от с.з. - съдържа мотиви и
разпоредителна част, основания за издаването й, както и необходимите
индивидуализиращи белези на издателя и адресатите на акта, подпис на издателя и
указание за обжалването й. В същата са посочени фактическите основания за нейното
постановяване, доколкото е обосновано, че детето е изложено на риск по смисъла
на § 1, т.11, б."в" от ДР на ЗЗД и се намира в посолството на РБ в
гр.Варшава – РПолша, като настаняването при негови роднини по бащина линия е с
цел избягване риска за здравето и живота му. Посочено е и правното основание за
издаване на акта - чл.27, ал.1, във вр.с чл.25, ал.1, т.3 от ЗЗД и чл.33 от
ППЗЗД, които кореспондират с изложените фактически основания за неговото
постановяване. Нещо повече, дори и да се приеме, че оспорваният акт не е
надлежно мотивиран, същият не страда от порока, визиран в чл.146, т.2 от АПК,
доколкото в хода на обжалването му по административен ред горестоящият
административен орган е изложил подробни аргументи в подкрепа на атакуваното
пред него властническо волеизявление, както и е отговорил на възраженията на
оспорващата. А според ТР № 16/31.03.1975г. на ВС, ОСГК, липсата на мотиви в
първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона
в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил акта, като е
изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при
обжалването му по съдебен ред. Ето защо съдът приема, че атакуваната заповед не
страда от съществен порок във формата.
В хода на
административното производство не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. В рамките на същото са взети изискуемите
съгласия от роднините, при които е настанено детето, като техните съгласия са
документирани в декларации по образец, съгласно чл.27, ал.3, изр.второ от ЗЗД.
Извършено е и проучване на годността на семейството на О. и Б.М€ да се грижат
за детето, съобразно чл.27, ал.3, изр.второ от ЗЗД, като направените от
органите на ДСП-гр.Шумен констатации са отразени в изготвен за целта социален
доклад.
Не е налице
допуснато съществено нарушение на административно производствените правила,
обусловено от неизслушване на майката на детето преди настаняването му в
семейството на О. и Б.М€. На първо място, Директорът на ДСП-гр.Шумен няма как
да знае дали оспорващата се намира в РБългария, предвид обстоятелството, че тя е
норвежки гражданин, нито е разполагал с данни относно адреса й в Кралство
Норвегия към момента на произнасянето му. Няма как и да установи, че с детето
са работили социални работници от ДСП – район Лозенец, гр.София, тъй като
обстоятелството, че едно лице има регистриран настоящ адрес в дадено населено
място не означава, че същото е ползвало услугите на ДСП в съответното населено
място. От друга страна, издателят на заповедта е бил сезиран с искане за
вземане на мерки за закрила по отношение на дете, което се е намирало на територията
на българското посолство в гр.Варшава и с оглед наложената забрана спрямо баща
му да напуска пределите на РПолша, който до този момент е полагал грижите за
него, е било наложително своевременно да се предприемат действия за създаване
на възможно най-благоприятните условия за неговото отглеждане.
Наред с
изложеното, възраженията на М.Х. са били съобразени и обсъдени от Директора на
РДСП-гр.Шумен в хода на административното обжалване на заповедта, като същите
не са рефлектирали върху законосъобразността на обективираното в обжалваната
заповед волеизявление.
Нещо повече, основание
за отмяна на административния акт могат да бъдат само съществените нарушения на
административно производствените правила, т.е. такива, които са довели до
вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за установени, и
чието недопускане би променило обективираното в акта властническо
волеизявление, с оглед събраните доказателства. А от доказателствата по делото
не се установява наличие на такива нарушения.
Атакуваната
заповед е издадена в съответствие с материалния закон и неговата цел.
Според легалната
дефиниция, визирана в §1, т.11, б.“в“ от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЗД,
дете в риск е дете, за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо,
психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.
В чл.25, ал.1 от ЗЗД е посочено, че може да бъде
настанено извън семейството дете: чиито родители са починали, неизвестни,
лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени (т.1);
чиито родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не
полагат грижи за детето (т.2); чиито родители, настойници или попечители се
намират в трайна невъзможност да го отглеждат (т.3); което е жертва на насилие
в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото
физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие (т.4); в
случаите по чл. 11 от Конвенцията от 1996 г. (т.5); чиито
родители, настойници или попечители са се съгласили и отказват да прекратят
участието му в предаване по смисъла на Закона за радиото и телевизията
и с това се създава опасност за неговото физическо, психическо, нравствено и
социално развитие (т.6).
По силата на ал.2
от същия законов текст, настаняването на детето извън семейството се налага
като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в
семейството, освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане.
Съгласно чл.26 от ЗЗД, настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно
семейство или в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна
грижа, се извършва от съда, като до произнасяне на съда Дирекция "Социално
подпомагане" по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по
административен ред (ал.1), а искането за мерките по ал. 1 пред съда се прави
от Дирекция "Социално подпомагане", прокурора или родителя пред
районния съд (ал.2).
Според чл.27 от ЗЗД, настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно
семейство и в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна
грижа се извършва със заповед на директора на ДСП по настоящия адрес на детето
(ал.1), като в едномесечен срок от издаването на заповедта по ал. 1 Дирекция
"Социално подпомагане" прави искане до районния съд по настоящия
адрес на детето - при спешни мерки, респ. на родителите - във всички останали
случаи (ал.2, т.1 и т.2). В случаите на настаняване в семейство на роднини или
близки се взема съгласието на лицето, при което ще бъде настанено детето, и се
проучва неговата годност. Съгласието на приемащото лице се изразява с
декларация по образец (ал.3).
С обжалваната
заповед на основание чл.27, ал.1, във вр.с чл.25, ал.1, т.3 от ЗЗД детето Г.А.Х..
е настанено временно по административен ред в семейство на роднини по бащина
линия – в семейството на сестрата на баща й О.М. и нейния съпруг Б.М., до
произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗД, като от
доказателствата по делото е видно, че впоследствие, в срока по чл.27, ал.2 от ЗЗД, в Районен съд-гр.Шумен е внесена искова молба, съдържаща искане за
настаняване на детето със съдебно решение по чл.28 от с.з.
От доказателствата
по делото се установява по безспорен начин, че към датата на издаване на
оспорваната заповед, релевантна за преценка на нейната материална
законосъобразност (арг. от чл.142, ал.1 от АПК), детето Г.А.Х.. е дете в риск
по смисъла на § 1, т.3, б.в“ от ДР на ЗЗД, доколкото се е намирала в Република
Полша заедно с баща си, леля си и брат си Г. по повод медицинска консултация на
последния, като във връзка с инициирано екстрадиционно производство спрямо баща
й, на Ч.Г. е било забранено да напуска пределите на РПолша, респективно не е
бил в състояние да се върне с децата си в РБългария. Описаната ситуация
безспорно е създала сериозна опасност от увреждане на развитието на детето,
доколкото същото се е намирало в Посолството на РБългария в РПолша, при липса
на създадени условия за отглеждане на деца и при съществуваща вероятност бащата
да бъде екстрадиран в Кралство Норвегия за осъществяване на наказателно
преследване спрямо него. С оглед на това категорично са били налице
предпоставките за предприемане на мерки за закрила спрямо детето.
Обоснован е и
изводът на Директора на ДСП-гр.Шумен, че не е имало възможност за настаняване
на детето при родителите му. От събраните в хода на административното и
съдебното производство доказателства се установява по безспорен начин, че
родителите на детето са били обективно възпрепятствани да полагат грижи за
неговото отглеждане и възпитание. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството,
че същите, въпреки че разполагат с необходимите доходи, с които да издържат
семейството, с оглед на неизяснения им съдебен статус, не могат да гарантират
сигурна и спокойна семейна среда, в която да отглеждат детето. От събраните в
тази насока писмени доказателства се установява, че и двамата родители са
обвинени в извършване на престъпни посегателства в Кралство Норвегия, като към
датата на произнасяне на административния орган са липсвали доказателства има
ли постановена присъда по отношение на същите, оправдателна или осъдителна ли е
и евентуално както наказание е наложено при осъдителна присъда. Освен това по отношение
на бащата на детето Ч.А.Г. е имало образувано и висящо и екстрадиционно
производство в РПолша, което към 20.12.2019г. не е било приключило.
Именно неясния
съдебен статус на двамата родители и факта, че първоначално майката е била
задържана на територията на Кралство Норвегия, а впоследствие бащата е бил
задържан на територията на Република Полша, е наложило извеждане на Г.А.Х.. и
брат й от семейството. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че с оглед
липсата на яснота относно изхода на образуваното спрямо оспорващата наказателно
производство, в случай, че децата бъдат настанени при нея и същото завърши с
осъдителна ефективна присъда, съществува вероятност децата да останат без родителската
грижа на майката за дълъг период от време. Нещо повече, именно съществуващата
възможност децата да бъдат отнети от държавата, в случай, че се намират на
територията на Кралство Норвегия и да бъдат предадени на приемно семейство при
евентуално задържане на оспорващата, е бил основният мотив и на съдебните
състави, разглеждали воденото на основание чл.8 и чл.12 във вр. с чл.3 от
Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца съдебно
производство, образувано по молбата за връщане на децата П.А.Х.. и Г.А.Х.. в Кралство
Норвегия, да откажат да върнат децата на тяхната майка (арг. Решение № 2567/21.11.2019г. на Софийски
апелативен съд по гр.д.№ 3391/2019г., с което е потвърдено решение №
2859/19.04.2019г. по гр.д.№ 13665/2019г. на СГС).
Към 20.12.2019г. е
съществувала и опасност в случай, че Г.А.Х.. остане под грижите на баща си, при
евентуално приключване на образуваното спрямо него производство в РПолша с
уважаване на направеното искане за екстрадиция, детето да остане без неговата
родителска грижа и отново да се търсят варианти за настаняване извън
семейството. Тази вероятност не е отпаднала и впоследствие, независимо, че с
постановление от 15.01.2020г. по дело № VIII Кор 328/19 РО VI Oz.f 1867.2019.11
на Окръжен съд – Варшава съдът е отказал да предаде на властите на Кралство
Норвегия Ч.А.Г. и на последния е разрешено да се върне в РБългария. И това е
така, защото впоследствие е образувано съдебно производство в РБългария –НЧД №
1098/2020г. по описа на СГС, по искане за екстрадиция на същия в Кралство
Норвегия, което е насрочено за разглеждане за 14.10.2020г. (видно от график на
заседанията на СГС и извадка от протокол от съдебно заседание по посоченото
дело от 19.03.2020г.- л.155-157). Аналогичен извод следва да се направи и
спрямо майката на детето, доколкото от представената в хода на съдебното
производство от процесуалния представител на Ч.Г. извадка от решение от
27.05.2020г. по дело № 18-188201MED-BERG/4, което е приобщено към делото без
оспорване, М.Х. е осъдена на затвор 2 години и 2 месеца, подлежащо на
намаляване с двеста дни поради предварителното й задържане под стража.
Действително няма данни въпросното решение да е влязло в сила, респ. да подлежи
на изпълнение, но същото потвърждава установената от административния орган
вероятност в бъдеще в продължителен
период от време М.Х. да не е в състояние да полага грижи по отношение на децата
си, и в частност – по отношение на Г.А.Х...
Поради изложеното
съдът намира за обоснован и съответен на събраните по делото доказателства
направеният от административния орган извод, че са налице условията, визирани в
разпоредбата на чл.25, ал.1, т.3 от ЗЗД, позволяващи и налагащи детето да бъде
настанено извън семейството, а именно – трайна невъзможност родителите му да го
отглеждат. Съгласно разпоредбата на чл.28, ал.4 от с.з., при определяне на
мерките за закрила на детето съдът следва поредността по чл.26, ал.1, освен ако
това не е в интерес на детето. В настоящия случай въпросната поредност е
спазена, доколкото първи в същата са именно роднините на детето. Освен това, от
материалите по делото и по-конкретно от изготвения в хода на административното
производство социален доклад № СГ/Д-Н/267-004/20.12.2019г. се установява, че
детето може да бъде настанено в семейството на своите роднини по бащина линия,
доколкото О. и Б.М€ разполагат с необходимите жилищни условия и финансови
средства, а освен това са и в близки емоционални отношения с децата и са
проявявали ангажираност към съдбата им, в подкрепа на който извод са както
факта, че са поискали настаняването на децата в тяхното семейство, така и
обстоятелството, че именно О.М. е придружавала брат си и децата му при
посещението им в РПолша с цел провеждане на медицински преглед на детето Петър.
О. и Б.М€ от своя страна също са декларирали по предвидения в чл.27, ал.3, изр.2
от ЗЗД своето желание и готовност да полагат грижи за отглеждане и възпитание
на племенниците си, и в частност на Г.А.Х...
Изложеното
обосновава извода, че като е разпоредил настаняването на Г.А.Х.. в семейството
на роднини по бащина линия – семейство М., Директорът на ДСП-гр.Шумен е
постановил своя административен акт при наличие на материалноправните
предпоставки за това, визирани в чл.27, ал.1, във вр.с чл.25, ал.1, т.3 от ЗЗД.
Наред с
изложеното, съгласно разпоредбата на чл.3, т.3 от ЗЗД, един от
принципите, на който се основава закрилата на детето е осигуряване на
най-добрия интерес на детето. Легална дефиниция на понятието "най-добър
интерес на детето" се съдържа в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗД и
според нея "най-добър интерес на детето" е преценка на: а) желанията
и чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните потребности
на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г)
опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му
бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е) последиците,
които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други
обстоятелства, имащи отношение към детето.
От съдържанието на
заповедта може да се направи извод, че административният орган счита, че
семейството на О. и Б.М€ може да осигури на детето по-благоприятна среда на
отглеждане и възпитание, тъй като и до този момент са били ангажирани с
неговата съдба, имат нужната материална обезпеченост и са подали декларациите
по чл. 24, ал. 3 от ППЗЗД.
Посочените обстоятелства се установяват чрез данните от изготвения социален
доклад от 20.12.2019г. и от обясненията на страните О.М. *** в съдебно
заседание. Съдът намира, че в процесния случай административният орган е
извършил приоритетна преценка по целесъобразност на интересите на детето с
оглед обстоятелството, че настаняването му в семейството на роднини е по-благоприятно за него,
тъй като същото ще се намира в позната и семейна среда, като в същото време
няма да бъде застрашено да остане без родителски грижи за дълъг период.
Най-добрият
интерес на детето и висшите интереси на детето са прокламирани освен в чл. 3, т. 3 от ЗЗД, но и в чл. 3 от Конвенцията за правата на
детето. В преамбюла на Хартата на основните права на Европейския съюз
изрично е казано, че ползването на прокламираните права поражда отговорности и
задължения, както спрямо другите, така и спрямо човешката общност и бъдещите
поколения. Въз основа на отразените в преамбюла основни положения, едно от
което е посоченото, Съюзът признава посочените по-долу права свободи и
принципи.
В чл. 24 от ХОПЕС
изрично е казано, че при всички действия, които се предприемат от публичните
власти или частни институции по отношение на децата, висшият интерес на детето
трябва да бъде от първостепенно значение. Т. е. единственото и основно в
настоящия казус са интересите на детето. От всички събрани писмени
доказателства се установява, че отглеждането на детето от семейство М. е в
негов интерес. Като се е съобразил с най-висшите интереси на детето, директорът
на Дирекция "Социално подпомагане" – гр.Шумен е постановил оспорената
заповед в съответствие и с принципите на закрила на детето, визирани в чл.3 от ЗЗД, а именно
осигуряване най-добрия интерес на детето, грижа в съответствие с потребностите
на детето, чл. 3 от Конвенцията за правата на
детето и чл. 24 от ХОПЕС. В този ред на мисли, съдът намира, че
заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона.
Неоснователно в
тази връзка е възражението на процесуалния представител оспорващата, направено
в съдебно заседание, че заповедта противоречи на целта на закона, тъй като от
обясненията на О.А.М. ставало ясно, че целта на настаняването на детето по
административен ред не е била осигуряване закрила на детето, а осигуряване
връщането му в РБългария без участие на майка му. И това е така, защото заповедта,
предмет на оспорване по делото, е издадена, за да се осигури на детето семейна
среда, в която то да се чувства спокойно както във физически, така и в
психически аспект, като връщането му в РБългария е част от условията за
създаване на тази среда, при положение, че детето и до този момент е живяло в
РБългария.
Що се отнася до
представените от оспорващата пред горестоящия административен орган и пред съда
доказателства, че има възможностите да упражнява родителските права върху
децата, тъй като реализира доходи по трудов договор, наела е жилище в гр.София
и се е установила да живее там, следва да се отбележи, че представеният договор
за наем на апартамент в ...., бл.124, вх.А, ап.19, ет.7 е сключен на
31.01.2020г., като според чл.II.2 от същия, наемателят ще се настани в него от
06.02.2020г. Този адрес е отразен и в представената карта за продължително
пребиваване в РБ на лицето, издадена на 05.03.2020г. Т.е. цитираните
доказателства не удостоверяват, че към датата на издаване на оспорваната
заповед същата е разполагала с необходимите битови условия за отглеждане на
двете си деца и в частност на Г.А.Х... От друга страна, обстоятелства,
настъпили след издаване на заповедта, са ирелевантни за преценка на нейната
законосъобразност, по арг. от чл.142, ал.1 от АПК, според който съответствието
на административния акт с материалния закон се преценява към момента на
издаването му.
Аналогичен извод
следва да се направи и досежно удостовереното в социален доклад изх.№
ПР/Д-С-ВЗ/85/001/03.06.2020г. обстоятелство, че М.Х. притежава родителски
капацитет да полага грижи за децата си, с оглед изготвянето му след издаване на
атакуваната заповед. А и същото не променя установения от ДСП-гр.Шумен риск при
предоставяне на децата за отглеждане на майка им същите да останат без нейните
грижи в случай, че се наложи да търпи ефективно наказание.
И не на последно
място, промяна в обстоятелствата след издаване на заповедта съставлява
основание за иницииране на съответно производство за промяна или прекратяване
на мерките за закрила, а не за отмяна на акта, с който вече са предприети
такива.
Предвид изложените
съображения, съдът приема, че обжалваната заповед е законосъобразна - издадена
е от компетентен орган; в предвидената от закона форма при спазване на
административно производствените правила; постановена е в съответствие с
материалноправните разпоредби, на които се основава и е съобразена с целта на закона, поради което оспорването, като неоснователно, следва да се
отхвърли.
Съгласно
разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването,
страната, за която актът е благоприятен, има право на разноски. С оглед на това
и доколкото заинтересованата страна Ч.А.Г. своевременно е направил искане за
присъждане на сторените от него разноски, с оглед изхода на спора, съдът
намира, че оспорващата страна следва да бъде осъдена да му заплати направените
от него разноски в размер на 500 лева, представляващи договорено и платено в
брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие №
**********/14.07.2020г.(л.124).
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Х., родена на ***г., с адрес ***, ж.к.Илинден № 124, вх.А, ет.7, ап.19, със
съдебен адрес ***, срещу Заповед № ЗД/Д-Н-144 от 20.12.2019г., издадена от директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – гр.Шумен, с която детето Г.А.Х.. е настанено временно в семейство
на роднини - О.А.М. и Б.Л.М., до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗД.
ОСЪЖДА М.Х., родена на ***г., с адрес ***, ж.к.Илинден № 124,
вх.А, ет.7, ап.19, със съдебен адрес ***, да заплати на Ч.А.Г. с ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща деловодни
разноски.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България гр. София в
14 (четиринадесет) дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда
на чл.138, ал.3, във вр.с чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: