№……….
Гр.Варна………………2023г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Варненският административен съд, Първи
тричленен състав, в публично заседание на двадесет и трети март две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Пенка Михайлова и в присъствието на прокурора
Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова к. адм. дело № 370 по описа на Административен съд гр. Варна за 2023
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на „Калида Билд“ ЕООД, подадена чрез адв. Х., против Решение №
1688/13.12.2022 г. по НАХД № 3033/2022 г. на Районен съд – Варна, 29 състав, с
което е потвърдено наказателно постановление № 03-2200278/20.04.2022г. на
Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на дружеството е
наложена на основание чл.414, ал.3 КТ имуществена санкция в размер на 2000лв.
за нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 КТ.
Касаторът твърди в
жалбата си, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния
закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че
съдът не е обсъдил всичките му възражения и неправилно е ценил събраните
доказателства, поради което и необосновани са изводите му за законосъобразност
на НП. Оспорва и изводите за доказаност на нарушението. Твърди, че съдът
неправилно е възприел фактическата обстановка по делото, не е обосновал защо не
е кредитирал показанията на свидетеля М относно фактическата обстановка, както
и не е взел предвид, че същият е бил изпратен на обекта от друго дружество „Тур
Реал“ЕООД, което евентуално би могло да му се явява работодател. Твърди и че не
е разгледано възражението му, че не е установено, че в момента на проверката М
е полагал труд, нито някаква многократност при трудовите му задължения. Твърди и
че не е разгледано възражението, че АНО е бил длъжен да обяви съществуването на
трудово правоотношение на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ, както и че съдът не
е изложил мотиви относно размера на наложеното наказание и наличието на
предпоставки за редуцирането му до предвидения законов минимум от 1500 лв. Моли
да бъде отменено обжалваното решение, както и издаденото НП.
Ответната страна –
Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, чрез процесуалния си
представител ю.к. Б., оспорва жалбата и моли решението на ВРС да бъде оставено
в сила като правилно и законосъобразно.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Варна дава заключение, че жалбата е неоснователна и
решението на ВРС следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството пред
ВРС е образувано по жалба на „Калида Билд“ ЕООД против НП №
03-2200278/20.04.2022г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с
което на дружеството е наложена на основание чл.414, ал.3 КТ имуществена
санкция в размер на 2000лв. за нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 КТ.
За да се произнесе по
спора, районният съд е установил от фактическа страна, че на 18.03.2022 г.
служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна извършили проверка по
спазване на трудовото законодателство в строителен обект еднофамилна жилищна
сграда, находящ се в УПИ IV -138, кв. 14 по
плана на СО „Боровец – юг“, гр. Варна, където установили, че лицето Пламен М
престира труд като кофражист, с уговорено трудово възнаграждение и работно
време, без да има сключен писмен трудов договор с „Калида Билд“ ЕООД. С оглед
установеното, компетентните органи съставили срещу дружеството акт за
установяване на административно нарушение за това, че като работодател е
допуснал до работа лицето М да престира труд без да е сключен трудов договор-
нарушение по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. АУАН е връчен на
представител на дружеството, като в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН били
депозирани писмени възражения. Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното
НП. Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи и в срок, съдържат реквизитите по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, в
хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на производствените правила, посочени са всички съставомерни признаци
на нарушението и доказателствата, които го установяват, правилно е приложен
материалният закон, като нарушението е безспорно установено. Въззивният съд е
приел за неоснователно възражението, че работникът е бил изпратен от друга
фирма „Тур Реал“ЕООД, като е обсъдил представения договор, сключен между това
дружество и касатора. ВРС е приел и че случаят не е маловажен, а наложената санкция,
определена в рамките на закона, е справедлива и ще изпълни целите по чл.12 от ЗАНН.
Касационната жалба е
подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което се явява допустима за разглеждане.
Разгледана по
същество, настоящата инстанция намира следното:
ВРС е обсъдил
поотделно и в съвкупност събраните доказателства и твърденията на страните,
като при правилно приложение на материалния закон е стигнал до обоснован извод
за законосъобразност на НП.
Възраженията на
касатора в жалбата – за допуснати в производството процесуални нарушения,
недоказаност на вмененото нарушение и несправедливост на наказанието, са
обсъдени подробно от ВРС, като мотивите му се споделят от настоящия касационен
състав.
Съгласно НП касаторът
е санкциониран за това, че като работодател е допуснал до работа М да престира
труд в негова полза, изпълнявайки трудови функции на „кофражист“, с определено
работно място- обекта на контрол- еднофамилна сграда, с определено работно
време- от 08.00 до 17.00ч. и определено трудово възнаграждение в размер на 650лв.
месечно, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по
трудовото правоотношение.
От обективна страна,
за съставомерността на деянието по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 КТ е
необходимо да се установи, че работникът полага труд за работодателя и са
налице елементите на трудово правоотношение- работно място, уговорено трудово
възнаграждение, работно време, като полагането на труд се осъществява без
сключен трудов договор между страните по ТПО.
Съгласно действащото
законодателство, отношенията с предмет престиране на работна сила са
императивно уредени само като трудови правоотношения. Това не изключва
възможността работодателят да сключва и граждански договори, съгласно ЗЗД, за
изпълнението на определена задача или договори за съвместно сътрудничество с
други дружества за предоставяне на работници, стига с тях да не се цели
заобикаляне на закона. По силата на трудовия договор, съгласно Кодекса на
труда, едно физическо лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден
вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време, работно място.
В случая от събраните
по делото писмени и гласни доказателства е установено, че М е полагал труд в
полза на работодател- касатора при извършената проверка от служителите на
Д"ИТ"-Варна, с определена длъжност, с определено трудово
възнаграждение и установено работно време, без да е сключен трудов договор
между тях. Безспорно са установени елементите на трудово правоотношение-
работно място за полагане на труд, определено работно време и уговорено трудово
възнаграждение, почивки, както от събраните писмени доказателства, така и от
показанията на свидетелите по делото. Представеният договор за сътрудничество не
опровергава приетото по-горе, тъй като не са представени каквито и да било
доказателства, че М е бил работник на „Тур реал“ЕООД и е бил изпратен от това
дружество да работи на обекта на касатора.
С оглед гореизложеното,
настоящата инстанция намира, че ВРС правилно и законосъобразно с оглед
събраните по делото доказателства е приел, че наказаното лице е извършило
вмененото нарушение, за което е ангажирана и отговорността му с обжалваното НП.
Съгласно чл. 1, ал. 2
от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като
трудови правоотношения. Съгласно чл. 405а от КТ, когато се установи, че
работната сила се предоставя в нарушение на чл.1, ал.2 КТ, то съществуването на
трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните
органи при Инспекцията по труда. Липсата на постановление не обосновава
заключение за липса на нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.
Производството по обявяване на трудовото правоотношение е самостоятелно и се
развива независимо от административнонаказателното производство. За да е налице
нарушение на чл.62, ал.1 от КТ вр. чл. 1, ал. 2 от КТ е достатъчно да се
установи, че дадено лице престира работна сила в полза на работодател, при
наличие на елементите на трудово правоотношение, без да е налице сключен писмен
трудов договор - обстоятелства, които безспорно са установени в хода на
административнонаказателното производство.
Правилни са изводите
на ВРС, че АУАН и НП съдържат описание на всички елементи от състава на
нарушението, поради което са неоснователни възраженията за допуснати съществени
нарушения на производствените правила.
Решението на ВРС е обосновано и мотивирано,
като съдът е обсъдил събраните доказателства и е достигнал до правилен и
законосъобразен извод, че дружеството е осъществило състава на вмененото
нарушение, като правилно е определена и санкционната разпоредба, както и
размера на наложеното наказание съобразно обществената опасност на деянието и
дееца и целите по чл.12 ЗАНН.
С оглед гореизложеното настоящата касационна
инстанция намира, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно, същото не
страда от визираните в жалбата пороци, постановено е при спазване на
изискванията на процесуалния и материалния закон, поради което следва да бъде
оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2
от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият
състав на Административен съд - Варна
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 1688/13.12.2022 г. по
НАХД № 3033/2022 г. на Районен съд – Варна, XXIX състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.