Разпореждане по дело №83/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по молба на „Е. К.” О. с ЕИК със седалище и адрес на управление с. Ч., ул. „Ч.” № , представлявано от управителя Р. Б. А. на основание чл. 390 ГПК- за обезпечение на бъдещи искове с цена 49921.74 лв.

Молителят твърди в молбата, че на 25.06.2008 г. между него като изпълнител и „П. к." ЕООД с ЕИК , със седалище и адрес на управление гр. С., ж. к. „Д.” бл.,вх. "" ап., представлявано от управителя Г. К., в качеството на възложител бил сключен договор за доставка на материали и изпълнение на вътрешни гипсови мазилки и цименто- пясъчни замазки, по силата на който изпълнителят се задължил да извърши строително- монтажни работи на обект „Ж.с.", находящ се в гр. С., кв. „Б.” м. „Г. г.", ул. „К." № , описани по вид и единични цени в Приложение №1 към същия договор, като окончателната цена се определяла въз основа на действително извършените количества СМР. Молителят добросъвестно и точно изпълнил задълженията си по договора, за което били съставени и подписани протоколи-акт образец 19 за установяване завършването и заплащането на натурални видове СМР, подробно описани в молбата. Във връзка с изпълнението на извършените и описани в протоколите СМР, молителят издал 4 броя данъчни фактури, също подробно описани в молбата. Посочва се също, ¸е с нотариална покана рег. № 3363 от 09.12.2009 г. на Красимир Катранджиев- нотариус с район на действие Районен съд- гр. София с рег. № 064, молителят поканил „П. К." да заплати дължимата към 09.12.2009 г. сума в общ размер от 49462.06 лв., от които главница в размер на 45583.96 лв. с включен ДДС и законната лихва за забава за периода от 25.03.2009 г. до 02.12.2009 г. в размер на 3878.01 лв. в срок до 29.12.2009 г. Към момента на подаване на молбата общото непогасено задължение на „П. к." ЕООД по Договор за доставка на материали и изпълнение на вътрешни мазилки и цименто- пясъчни замазки с фибри, възлизало на 49921.74 лв. Поради изложеното, възнамерявали да предявят иск срещу „П. к." с правно основание чл. 266 ал. 1 вр. чл. 79 ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на „П. к." ЕООД да заплати на молителя сумата от 45583.96 лв., представляваща дължима, но незаплатена част от възнаграждение за изпълнени СМР съгласно Договор за доставка на материали и изпълнение на вътрешни гипсови мазилки и цименто- пясъчни замазки от 25.06.2008 г., включително законната лихва за забава за периода от 25.03.2009 г. до 02.12.2009 г. в размер на 4337.78 лв., ведно с дължимата лихва от момента на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на дължимите суми. Тъй като „П. к." ЕООД не е изпълнило задълженията си към молителя, но и съществувала реална опасност да предприеме действия по осуетяване или затрудняване на удовлетворяването на претенциите, моли да се допусне обезпечение на бъдещите обективно съединени искове, чрез запор върху банкова сметка на фирма „П. к." ЕООД, с ЕИК -B, ВIС: РIRBBGSF, Банка „Пиреос България" , до размера на дължимото вземане в размер на лв. и да се издаде обезпечителна заповед за налагане на запора. Прави искане за издаване на съдебни удостоверения. Представя писмени доказателства.

Съдът като прецени направеното искане и приложените към делото доказателства, намира молбата за обезпечение на бъдещи искове чрез налагане на запор върху банкова сметка на дружество „П. к.” ЕООД гр. С. в Банка „Пиреос България” , за основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 389 от ГПК във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство, ищецът може да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска. А съгласно разпоредбата на чл. 390 от ГПК, обезпечение може да се иска и преди предявяване на иска от родово компетентния съд по постоянния адрес на ищеца или по местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение, като в този случай съдът определя срок за предявяване на иска, който не може да бъде по- дълъг от един месец. В разпоредбата на чл. 391 от ГПК са посочени предпоставките за допускане на обезпечението, а именно- когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства, или бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. Или, при произнасяне по искането за допускане на обезпечение, съдът задължително следва да прецени налице ли е допустимост и вероятна основателност на иска; налице ли е обезпечителна нужда- без исканото обезпечение за ищеца да е невъзможно или да се затрудни осъществяване правата по бъдещото решение, което евентуално ще бъде в негова полза; адекватност на исканата обезпечителната мярка, в т. ч. съответна ли е на вида на търсената с иска защита на правата на ищеца, както и необходимостта от представяне на гаранция, респ. размерът й. Тази преценка винаги е конкретна- на база твърденията в молбата и представените към нея доказателства. Липсата на която и да е от посочените предпоставки обуславя неоснователност на молбата за обезпечаване на иска.

Съдът намира, че в случая молбата за допускане на обезпечителна мярка отговаря на изискванията на чл. 395 от ГПК. Същата изхожда от легитимирано лице и е подкрепена с убедителни писмени доказателства. Въз основа на изложените от молителя обстоятелства и приложените писмени доказателства съдът намира, че бъдещите обективно съединени искове са допустими и вероятно основателни. Налице е и обезпечителна нужда- без исканото обезпечение за ищеца ще е невъзможно или ще се затрудни осъществяване правата по бъдещото решение, което евентуално ще бъде в негова полза. Обезпечителната нужда при паричните притезания се предполага, тъй като всяко разпореждане на ответника с имуществото му, би затруднило удовлетворяването на кредитора. С оглед доказаното наличие на процесуалните предпоставки, визирани в нормата на чл. 391 ГПК, съдът намира, че обезпечение на бъдещите искове следва да бъде допуснато. Поисканата обезпечителна мярка- налагане запор върху сметка на длъжника в банка, съдът намира за допустима и отговаряща на обезпечителната нужда, поради което следва да се допусне.

Поради изложеното, следва да се наложизапор върху банкова сметка на „П. к." ЕООД, с ЕИК-, , Банка „Пиреос България" , до размера на дължимото вземане в размер на лв. и да се издаде обезпечителна заповед.

Искането за издаване на съдебни удостоверения не следва да се разглежда в настоящото производство.

Водим от изложеното и на основание чл. 390 ал. І от ГПК във вр. с чл. 395 и чл. 397 ал. 1 т. 2 от ГПК съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА обезпечение на бъдещи обективно съединени искове с правно основание чл. 266 ал. 1, чл. 79 ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, предявими от „Е. К.” О. с ЕИК със седалище и адрес на управление с. Ч., ул. „Ч” № , представлявано от управителя Р. Б. А. срещу „П. к." ЕООД с ЕИК, със седалище и адрес на управление гр. С, ж. к. „Д.” бл. вх. "" ап., представлявано от управителя Г. К. за заплащане на сумата от лв., представляваща неплатена част от възнаграждение за изпълнени СМР по Договор за доставка на материали и изпълнение на вътрешни гипсови мазилки и цименто- пясъчни замазки от 25.06.2008 г., ведно със законната лихва за забава за периода от 25.03.2009 г. до 02.12.2009 г., както и законна лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумите чрез НАЛАГАНЕ НА ЗАПОР върху банкова сметка на фирма „П. к." ЕООД, с ЕИК , Банка „Пиреос България" , до размера на лв. и да се издаде обезпечителна заповед.

На основание чл. 390 ал. 3 от ГПК, определя едномесечен срок, считано от днес за предявяване на бъдещите искове, като указва на молителя, че при непредставяне на доказателства за заведена искова молба срещу ответника, до изтичане на срока, безпечението ще бъде отменено.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок, който за молителя тече от връчването му, а за ответника- от деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител, от службата по вписванията или от съда в случаите по чл. 397 ал. 1 т. 3 от ГПК.

Председател: