Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ……05.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI „А“
въззивен състав, в публично съдебно заседание на четвърти февруари
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на
секретаря Алина Тодорова, като разгледа
докладваното от младши съдия Углярова
въззивно гражданско дело № 7516 по описа за 2020г.
по описа на СГС, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение № 72193
от 14.04.2020г., постановено по гр. дело № 18116/2019г.
на Софийски районен съд, ГО, 56 състав, е отхвърлен предявеният от „С.л.“ ООД срещу „З.А.“ АД,
иск с правно основание по чл.
405, ал. 1 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца сумата от 2 000,00
лева, предявен като частичен иск от 9 865,83 лева, представляваща част от
дължимо застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, обективирана в
застрахователна полица № **********/23.02.2018г., за причинени щети на лек
автомоби марка „Ауди А6“, с рег.№ ********, вследствие на пътно – транспортно
произшествие, настъпило на 09.06.2018г. около 14:45ч. в гр.София на ул.“Тодор
Каблешков“, като е отхвърлен и искът с правно основание по чл.86, ал.1 ЗЗД за
сумата от 135,00 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
29.07.2018г. до 28.03.2019г.
С решението съдът
се е произнесъл по разноските в производството, съобразно изхода на спора.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца
„С.л.“ ООД, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, в
която се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на
постановения съдебен акт. В подкрепа на изложеното се
поддържа,
че видно от представената по делото полица, по отношение
застрахованото МПС „Ауди А6“, с рег.№ ******** между ищеца и ответника е
сключен договор за имуществено застраховане, а не договор за застраховане
отговорността на водача на процесния лек автомобил, поради което и собственикът
е застрахован срещу причиняването на имуществени вреди на автомобила, като
обстоятелството дали водачът на същия е виновен за настъпването на пътно –
транспортното произшествие е ирелевантно. Сочи, че ограничаването на
отговорността на ответника при вреди, причинени при груба небрежност,
противоречи на изричната разпоредба на чл.408, ал.1 КЗ, който изрично
предвижда, че застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само при
умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да
получи застрахователно обезщетение. На следващо място поддържа, че
предвиждането в Общите условия на основания за отказ за плащане на обезщетение
при груба небрежност е в противоречие на закона, респективно и тези клаузи в
договора са нищожни като противоречащи на Кодекса на застраховането. Отделно от
това навежда доводи, че по делото не се твърди и не се доказва да е налице
груба небрежност или умисъл на ищцовото дружество – както при настъпване на
застрахователното събитие, така и при предоставянето на МПС за управление, като
същият не следва и да носи отговорност за извършените от водача административни
нарушения, за извършването на които последният е наказан с административно
наказание. По изложените съображения моли първоинстанционното решение да бъде
отменено като неправилно, респективно исковите претенции да бъдат уважени
изцяло като основателни. Претендират се
разноски по представен по реда на чл.80 ГПК списък.
В срока по чл.
263 ГПК въззиваемата страна „З.А.“ АД, посредством
процесуален представител с доказателства по делото за надлежно учредена
представителна власт, е депозирала
отговор на въззивната жалба, в който се
поддържа становище за нейната неоснователност и необоснованост,
като се излагат съображения
за правилност на първоинстанционното решение. Конкретно се
поддържа,
че в процесния случай е налице изрично предвиден в Общите
условия, приложими към застрахователния договор, изключен риск, изразяващ се в
проявена от страна на водача на застрахованото МПС груба небрежност. Сочи, че
между страните в производството не е налице спор относно поведението на водача
на процесния лек автомобил при настъпване на пътно – транспортното
произшествие, в разултат на което са настъпили вреди по л.а. „Ауди А6“, с рег.№ ********, изразяващо се в преминаване на забранителен
червен сигнал на светофарната уредба, последното представляващо изрично
изключен риск съгласно т.14.5 от Общите условия на застрахователя. Поддържа, че
в текста на т.14.05 от ОУ изрично е предвидено, че не се покриват пълна загуба
или частична щета на застрахованото МПС, причинени при, от или вследствие на
умишлени или с груба небрежност действия на застрахования, член на неговото
семейство, негов служител, трето ползващо МПС лице, превозваните с МПС лица,
чиито действия са предизвикали настъпване на събитието, респективно и обстоятелството,
че не застрахованият, а трето лице е управлявало процесния автомобил,
застрахован при ответното дружество, е ирелевантно. Счита, че правилно и
законосъобразно първостепенният съд е приел, че в конкретния случай е налице
изключен риск по застраховка „Каско“ на МПС, предвид което и застрахователят не
дължи застрахователно обезщетение. По тези съображения моли първоинстанционният
съдебен акт да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен, а в случай, че
претенцията се счете от въззивната съдебна инстанция за основателна, то
размерът на същата да бъде намален с 90%, предвид неизпълнение на уговорени в
договора и ОУ задължения, довели до настъпване на събитието, респективно до
увреждане на застрахованото имущество. Претендират се
разноски за въззивното производство, за които е представен списък
по реда на чл.80 от ГПК. Релевира се
възражение за прекомерност по отношение разноските, претендирани от насрещната
страна.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на оспорения съдебен акт, следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Във връзка с
доводите във въззивната жалба, досежно правилността на първоинстанционния
съдебен акт, е необходимо да се отбележи следното:
Предявен е за
разглеждане иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ.
За основателността
на иска с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ в тежест на ищеца е да докаже
възникване на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена
застраховка; настъпване в срока на застрахователно покритие на застрахователно
събитие, за което застрахователят носи риска, причинна връзка между това
събитие и настъпилите вреди, размер на вредите. При доказване на горните факти,
в тежест на ответника е да докаже правопогасяващите претендираното от ищеца
вземане факти.
В процесния случай
не се спори, а и от приетите по делото доказателства се установява, че към
датата на процесното ПТП – 09.06.2018 г., между страните е съществувало
правоотношение по имуществена застраховка "Каско" за лек автомобил
марка „Ауди А6“, с рег.№ ********, учредено с полица № ********** от 23.02.2018г.,
представляваща покритие „Пълно Каско“ по смисъла на Общи условия към застраховката,
с дата на валидност 24.02.2018г. до 23.02.2019г.
Между страните не е
спорно, а и от събраните по делото доказателства се установява и обстоятелството,
че в срока на застрахователното покритие – на 09.06.2018 г., около 14:45 часа,
в гр. София, лек автомобил марка „Ауди А6“, с рег.№ ********, се е движил по
бул.“Тодор Каблешков“ с посока от бул.“България“ към ул.“Костенски водопад“,
като на регулирано кръстовище с ул.“Костенски водопад“, водачът на лекия
автомобил приближава и преминава на забранен (червен) сигнал, вследствие на
което реализира пътно – транспортно произшествие с преминаващия на зелен сигнал
лек автомобил марка „БМВ 530 Д“, с рег.№ ********, във връзка с което е съставен
от органите на КАТ Протокол за ПТП № 1710968/09.06.2018г., направена е схема на механизма на настъпилото ПТП, посочени са видимите
щети по превозните средства.
Видно от
представеното по делото удостоверение от 31.12.2019г., издадено от СДВР, отдел
„Пътна полиция“, на Е.Д.Д. – водач на лек автомобил марка „Ауди А6“, с рег.№ ********,
с съставен АУАН с бл.№ 621052/09.06.2018г. за извършено нарушение по чл.6, т.1,
пр.2 от ЗДвП и е издадено Наказателно постановление № 18 – 4332 –
012418/03.07.2018г., с което й е наложено административно наказание „глоба“ по
чл.179, ал.2 ЗДвП, последното влязло в сила на 14.08.2018г.
Съгласно приетата
по делото и неоспорена от страните в производството автотехническа експертиза се
установява, че: 1). Всички увреждания по л.а. марка „Ауди
А6“, с рег.№ ********, описани в описа на застрахователя, се намират в пряка
причинно – следствена връзка с механизма на процесното събитие, 2). Стойността,
необходима за възстановяване на л.а. марка „Ауди А6“, с рег.№ ********, из числена на базата на средни пазарни цени
към датата на ПТП е в размер на 7 078,52 лева; 3). Действителната стойност
на процесния лек автомобил, определена към датата на настъпване на
застрахователното събитие, възлиза на сумата от 11 379 лева, 4).
Стойността, необходима за възстановяване на процесното МПС (7 078,52
лева), представлява 62,21% от неговата действителна стойност (11 379
лева), като в този случай не е налице тотална щета на превозното средство и не
се определя стойност на запазените части.
Видно от
заключението на приетата по делото допълнителна автотехническа експертиза е,
че: 1). Пътното платно на ул.“Боянски водопад“ по посока на движение на лек
автомобил марка „БМВ“ е съставена от две платна за движение, по едно във всяка
посока, като в района на кръстовището на бул.“Тодор Каблешков“ е налична
маркировка, която указва възможност за завиване наляво или надясно. Бул.“Тодор Каблешков“,
в района на произшествието, е съставен от две платна за движение, по едно във
всяка посока, като по посоката на движение на л.а. марка „Ауди А6“ е налице
маркировка, указваща движение напред и надясно, 2). Съгласно представената по
делото циклограма, няма времеви отрязък, при който светлинният сигнал в
направленията за движение на двамата участници в ПТП да са еднакви.
Съдът възприема
изцяло направените от вещото лице доказателствени (фактически) изводи, тъй като
експертизите – съдебна автотехническа и допълнителна такава, са изготвени
компетентно и добросъвестно, като експертът е изследвал пълно и задълбочено
представените по делото доказателства и е отговорил изцяло на поставените му
задачи, поради което и съдът постави същите в основата на доказателствените си
изводи.
По делото са
събрани и гласни доказателствени материали посредством разпит в съответното
процесуално качество на С. С.Я.– участник в процесното ПТП и водач на лек
автомобил марка „БМВ 530Д“, с рег.№ ********.
Свидетелят е посочил, че пази спомен за процесното ПТП през 2018г., като при
управление на лекия си автомобил от кв.“Манастирски ливади“, след подаване на
разрешен зелен светлинен сигнал от светофарната уредба, навлязъл в кръстовището
на бул.“България“ и бул.“Тодор Каблешков“, погледнал първо наляво, а след това
и на дясно, в който момент видял идващата срещу него кола „Ауди А6“,
управлявана с висока скорост – над 100 км.час, която навлязла в кръстовището на
червен светлинен сигнал, с оглед което било реализирано процесното ПТП.
Други, релевантни
за спорното право доказателства, не са ангажирани.
Основният спорен
между страните въпрос по делото, въведен с въззивната жалба и само по отношение
на който въззивният съд следва да се произнесе – арг. чл.269, изр.2 ГПК, се
съсредоточава върху обстоятелството, налице ли е изключен застрахователен риск,
съобразно който застрахователят да откаже изплащане на застрахователно обезщетение.
С оглед събрания по
делото доказателствен материал, преценен поотделно и в съвкупност, настоящият
съдебен състав намира за установено, че в случая е налице "изключен
риск" по смисъла на т. 14.5 от Общите условия на застрахователя по
застраховка "Каско". Изключеният риск изначално лишава определени от
страните събития от покритие при тяхното настъпване. Когато страните са
определили неизпълнението на едно задължение на застрахования като изключен
риск, това е достатъчно основание за освобождаване на застрахователя от
отговорност (определение № 421/20.06.2013 г. по т. д. № 957/2012 г. на ВКС, ТК,
ІІ ТО).
В нормата на чл.
395, ал. 1 КЗ е предвидено задължение застрахованият да вземе мерки за
предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на
застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на
опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки.
В ал. 4 на същата разпоредба е установено право на застрахователя, при
настъпването на застрахователно събитие, да откаже плащане на обезщетение, ако
събитието е следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1 и само ако
изрично е предвидил това в договора. В случай, че настъпването на
застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1,
но това неизпълнение не е предвидено като основание за отказ в договора,
застрахователят може да намали застрахователното обезщетение съответно на
тежестта на неизпълнението.
Съгласно
разпоредбата на чл. 408, ал. 1 КЗ застрахователят може да откаже плащане на
обезщетение: 1). при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице,
което има право да получи застрахователното обезщетение; 2). при умишлено
причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на
застрахователното обезщетение от друго лице; 3). при неизпълнение на задължение
по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с
оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в
застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие
и 4). в други случаи, предвидени със закон.
Константна е
практиката на Върховния касационен съд по приложението на разпоредбата на чл. 211
от КЗ (отм.), съответна на чл. 408 КЗ, че приложението на чл. 211, т. 2 от
Кодекса за застраховането е обусловено от установяването на пряка причинно –
следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в
Общите условия към застраховката, като значително с оглед интереса на
застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, респективно
възможността да бъдат предотвратени вредите от същото.
Kлаузите в Общите
условия към договора, предвиждащи като санкция за неизпълнението на изрично
посочени задължения неплащането на застрахователното обезщетение, имат силата
на закон за страните, само ако неизпълненото задължение е значително за
интереса на застрахователя.
В тази връзка на първо
място следва да бъде отбелязано, че в т. 14.5 от Подраздел IV "Изключени рискове" от
приложимите към застрахователния договор Общи условия, е предвидено, че
застрахователят не покрива щети в резултат от умишлени или причинени с груба
небрежност действия на застрахования, на членове на неговото семейство, негов
служител, трето ползващо МПС лице или водача на МПС, какъвто е процесният
случай, чиито действия са предизвикали застрахователното събитие, поради което
наведените от въззивника доводи, че застрахователят не следва да се освободи от
отговорност за заплащане на застрахователно обезщетение поради обстоятеството,
че не собственикът, а трето лице – водач на процесното МПС е причинило пътно –
транспортното произшествие, са изцяло неоснователни.
Отделно от това и
във връзка с релевираните във въззивната жалба доводи следва да бъде посочено,
че по отношение понятието „груба небрежност“ в гражданското право, включително
и в застрахователното право, е формирана практика на ВКС, постановена по реда
на чл. 290 ГПК – решение № 348/11.10.2011 г. по гр. д. № 387/2010 г. на ВКС,
ГК, ІV ГО; решение № 184/24.02.2016 г. по т. д. № 3092/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ
ТО, която се възприема от настоящия състав. С нея е разяснено, че понятията „небрежност“
и „груба небрежност“ не са легално дефинирани. В теорията и практиката се
приема, че „небрежност“ е налице тогава, когато длъжникът несъзнавано не е
предоставил дължимото надлежно изпълнение, неполагайки онази грижа, която дължи
добрият стопанин при конкретните обстоятелства. „Грубата небрежност“ се
различава от обикновената само по степен и представлява по – засилена форма на
небрежност – неполагане на грижата, която би положил и най - небрежният човек
при подобни условия, неполагане на значително по – елементарна степен на
загриженост.
В застрахователното
право формата на вина е релевантна, тъй като последиците от неизпълнението на
задълженията на застрахования са диференцирани в зависимост от това дали
застрахованият е действал умишлено или небрежно. В раздел XVIII
"Дефиници", т.17 от ОУ към договора за имуществена застраховка се
съдържа неизчерпателен списък на действия или бездействия, които се квалифицират
като "груба небрежност" – ".... преминаване през железопътен
прелез при спуснати, започнали да се спускат или да се вдигат бариери,
независимо дали от съответното устройство се подават светлинни или звукови
сигнали, забраняващи навлизането в прелеза; преминаване през железопътен прелез
при забранителен звуков и/или светлинен сигнал, независимо от това налични ли
са бариери и от положението им; навлизане и преминаване през наводнени
участъци; движение на МПС с незатворени врати и капаци; движение на товарно МПС
с вдигнат кош или свалена хидравлична помпа; необезопасяване на МПС срещу
самопотегляне; управление с гуми, чиито технически характеристики не
съответстват на законовите изисквания и сезонните условия; паркиране в
непосредствена близост до строителни обекти и всички други случаи, в които
вредата е вследствие от самонадеяното поведение на водачите и/или неполагане на
минимално дължимата грижа за предпазване на застрахователното МПС от вреди.
". Доколкото списъкът е неизчерпателен, следва да бъде обсъдена твърдяната
от ответника в конкретния случай проява на груба небрежност, а именно
преминаване на червен светофар.
Безспорно
преминаването на червен забранителен сигнал на светофарната уредба представлява
такова нарушение на правилата на движение по пътищата, което може да се
квалифицира като неполагане на грижа, която дори и най-небрежният стопанин /в
случая водач на автомобил/ би положил – груба небрежност. Такова поведение би
могло да доведе до ПТП, при които се причиняват както значителни материални
щети, така и накърняване на здравето и живота на участниците в ПТП. Дори и
най-небрежният стопанин, при риск за живота и здравето си, би избрал поведение,
което да не нарушава посочената разпоредба на ЗДвП.
Възприетата
дефиниция на вината в гражданския процес /за разлика от наказателния/, не
изисква осъзнаване на вината. Съзнанието на субекта за неполагане на дължимата
грижа няма правно значение, както няма значение при преценката за наличие на
вина и причината, довела до поведението, което се квалифицира като „груба
небрежност“. Поради това, на преценка полежат обективните факти, настъпили в
действителността. Фактът, че водачът на процесния лек автомобил е преминал през
кръстовището на червен светофар и по този начин е станал причина за настъпване
на ПТП е достатъчен, за да се приеме, че е проявена в действителност груба
небрежност при неизпълнението на договора със застрахователя /чл. 50. 5 от ОУ/,
довела до настъпване на вредите, поради което застрахователят на основание чл.
408, т. 3 от КЗ /и чл. 396, ал. 2 от КЗ, във вр. с чл. 395, ал. 4 и 5 от КЗ/,
следва да бъде освободен от отговорност.
Поведението на
водача е вредоносно, защото то е повишило значително предпоставките за
настъпване на ПТП и е в пряка причинно – следствена връзка с увреждането на автомобила,
за което се претендира заплащане на застрахователно обезщетение. Поради това
настоящият състав на съда приема, че това поведение се обхваща от разпоредбата
на т.14.5 от ОУ на застрахователя и е основание за изключване на договорната
отговорност на последния, съобразно нормата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ – при
неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, в случая на трето лице – водач на
процесното МПС, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е
предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие. Установява се неизпълнение на задълженията на
застрахования по т. 50.3 от ОУ.
Следва да бъде
отбелязано, че клаузата на т.14.5 от Общите условия на застрахователя не е
нищожна, доколкото е налице предвидена и в КЗ възможност за ограничаване и
изключване отговорността на застрахователя в определени хипотези /арг. от чл.
408 КЗ/. В контекста на договорната свобода между страните, уговорената с ОУ
клауза за изключване на риска за застрахователя, не е в противоречие с законови
норми и добрите нрави. Разпоредбата на чл. 408, ал. 1 КЗ предвижда основанията,
при които застрахователят може да се освободи от отговорност и да откаже
изплащане на застрахователното обезщетение, а именно - умишлено причиняване на
застрахователното събитие от лице, което има право да получи обезщетение /т.
1/, умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования с цел
получаване на застрахователно обезщетение /т. 2/, при неизпълнение на
задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в
застрахователен договор и е довело до настъпване на застрахователно събитие /т.
3/ или в други случаи, предвидени със закон / т. 4/. Уговорената в договора
клауза не е в противоречие с разпоредбата и на чл. 395, ал. 4 КЗ, която също
предвижда възможност за застрахователя да откаже изплащане на обезщетение при
неизпълнение на задължението по ал. 1, но само ако това е изрично предвидено в
договора. Това предвиждане е именно в т. 50 от Общите условия. В конкретния
случай се установява неизпълнение на задължение по застрахователния договор от
страна на трето лице – водач на процесното МПС, последното собственост на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е
предвидено в закон или в застрахователен договор и е довело до настъпване на
застрахователно събитие, респективно и на основание чл.408, ал.1, т.3 КЗ е възникнало
правото на застрахователя да откаже плащане. По изложените съображения и
доводите на въззивника – ищец в обратния аспект, съдът намира за неоснователни,
а възраженията, наведени от последния във връзка с липсата на умишлено
причиняване на застрахователното събитие по смисъла на чл.408, ал.1, т.1 КЗ,
като неотносими, не следва да бъдат подробно обсъждани.
Следователно налице
са предпоставките на чл. 395, ал. 4 КЗ, поради което отказът на застрахователя
да заплати застрахователно обезщетение е основателен, предвид наличие на
предпоставките, установени в клаузата на т.14.5 от Общите условия на
застрахователя.
С оглед съвпадане
изводите на двете съдебни инстанции, постановеното пъроинстанционно решение
следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По разноските:
Предвид изхода на
правния спор пред настоящата съдебна инстанция в полза на въззиваемия – ответник
следва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК да бъдат присъдени
сторените от него разноски, като съдът при съобразяване на действителната
фактическа и правна сложност на делото, намира, че размерът на юрисконсултското
възнаграждение, определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и
чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, следва да бъде
определен в размер от 100,00 лв., която сума следва да му бъде присъдена.
Предвид размера на
обжалваемия интерес, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване,
съобразно с ограничението по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр.
100/21.12.2010 г., ДВ, бр. 50/2015 г., ДВ, бр. 86/2017 г. /.
По горните съображения,
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 72193
от 14.04.2020г., постановено по гр. дело № 18116/2019г. на Софийски районен
съд, ГО, 56 състав.
ОСЪЖДА
„С.Л.“ ООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на „З.А.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100,00 лева, разноски във въззивното производство
производство.
Решението не подлежи на
касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.