Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
6 за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение №950 от 10.11.2010 година, постановено по ГР.Д.№2808 по описа за 2010 година на Великотърновски районен съд, са уважени изцяло предявените обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание: обуславящите – чл.344, ал.1, т.1 от КТ; както и обусловените – чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, като последният е уважен частично, като е отхвърлен за разликата от присъдения размер до предявения размер; осъден ответникът да заплати следващите се ДТ, както и направените разноски от ищеца. Постъпила е въззивна жалба от ответника, чрез процесуалния представител, против решението в частта, в която са уважени исковите претенции с правно основание: обуславящите - чл.344, ал.1, т.1 от КТ и обусловените - чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ. Изложени са твърдения в какво счита, че се състои порочността на решението. Изложени са доводи и съображения във връзка с твърденията. Постъпил е отговор на въззивната жалба в законоустановения срок. Ищцата чрез процесуалния си представител заема становище да бъде оставена без уважение въззивната жалба и потвърдено обжалваното решение. Излага доводи и съображения. Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Преценявайки решението по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Относно валидността. Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Относно допустимостта. Решението в обжалваната му част отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно: Налице е правото на иск и същото е надлежно упражнено. Налице всички положителни процесуални предпоставки за съществуване и надлежно упражняване правото на иск; Към настоящия момент не е установено да съществуват отрицателни процесуални предпоставки, осуетяващи съществуването и упражняването правото на иск. Преценявайки по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК решението в обжалваната му част и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението в обжалваната му част за правилно. Съображенията за този извод са следните: Предявени са кумулативно обективно съединени искове са с правно основание: обуславящите - чл.344, ал.1, т.1 от КТ, а обусловените - чл.344, ал.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ. Районният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд, преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства, приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/, какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства. Във въззивното производство не са събрани доказателства. По отношение на предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ. Уволнението е незаконно. За този извод съдът е мотивиран от следното: При спор за законността на „дисциплинарно уволнение” в тежест на работодателя е да докаже, че са спазени императивните разпоредби на чл.193 от КТ, чл.194 от КТ и чл.195 от КТ; и да докаже, че уволненият е извършил конкретните действия, които са индивидуализирани в заповедта за уволнение, и които са мотивирали работодателя да наложи дисциплинарното наказание. Разпоредбите на чл.193 от КТ, чл.194 от КТ и чл.195 от КТ са императивни. Неспазването им е абсолютно основание за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна. Не е необходимо като основание за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна в В.ГР.Д.№1270/2010 Г. ВТОС исковата молба да е посочено неспазването на посочените разпоредби. Поради което съдът следи служебно за тяхното прилагане. В настоящия казус при издаване на атакуваната заповед са спазени всички императивни изисквания, визирани в чл.193 от КТ, чл.194 от КТ и чл.195 от КТ: Изискани и получени са писмени обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание; Заповедта е издадена преди изтичане на преклузивните срокове; Заповедта заедно с Протокола, към който препраща, съдържат всички изискуеми се реквизити. Само в рамките на посочените в Заповедта конкретни обстоятелства, съдът преценява законността на издадената заповед, като проверяваосъществили ли са се в обективната действителност и когаи представляват ли нарушение на трудовата дисциплина, визирано в чл.187, ал.1, т.8, предложение първо от КТ – злоупотреба с доверието на работодателя. В противен случай се нарушава правото на защита на работника и служителя и не може да бъде осъществен съдебният контрол. Настоящият състав счита, че по делото не е доказано, че ищцата е извършила конкретните действия, които са индивидуализирани в заповедта за уволнение, и които са мотивирали работодателя да наложи дисциплинарното наказание. За този извод съдът е мотивиран от следното: Не е налице признание на твърдяните в атакуваната заповед факти от страна на ищцата. Което обосновава и доказателствената тежест за работодателя да докаже в съдебното производство чрез допустими и визирани в ГПК доказателствени средства, че ищцата е извършила конкретните действия, които са индивидуализирани в заповедта за уволнение. Районният съд е изпълнил задълженията си, визирани с разпоредбата на чл.146, ал.1, т.5 от ГПК, и е указал изрично на ответната страна, че следва „да установи наличието на фактическите обстоятелства, които са го мотивирали да наложи на ищцата дисциплинарно наказание”. Нито атакувана заповед, нито Протокола към който препраща заповедта, са документи, които имат обвързваща съда доказателствена сила за вписаните в тях обстоятелства. Те са частни свидетелстващи документи. Могат да имат обвързваща съда доказателствена стойност само, ако съдържаха неизгодни за съставилата ги страна факти. Депозираните по делото свидетелски показания не установяват нито един факт, от който да се направи извод, че ищцата е извършила конкретните действия, които са индивидуализирани в заповедта за уволнение. За ответната страна е съществувала обективната възможност да установи в съдебното производство чрез свидетелски показания на лица, които са „разпитвани и изслушвани” в проведеното „дисциплинарно производство”, твърдяните факти, ако те са осъществени обективно. Устните и писмени изявления, направени в проведеното „дисциплинарно производство”, са мотивирали работодателя на наложи дисциплинарното наказание. Но, при спор за неговата законност устните и писмени изявления, направени в проведеното „дисциплинарно производство”, нямат никаква доказателствена стойност в съдебното производство. Неустановяването, недоказването, че ищцата е извършила вписаните в заповедта за уволнение действия, само по себе си обосновава извод за незаконно уволнение. Дори да се приеме, че ищцата е осъществила описаните в Заповедта, действия, което настоящият състав не приема, сами по себе си описаните в атакуваната Заповед и Протокола, към който препраща атакуваната Заповед, действия не са нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.186 от КТ - виновно неизпълнение на трудовите задължения, от вида нарушения, визирани в чл.187, ал.1, т.8, предложение първо от КТ. Няма нормативно определени критерии за понятието „злоупотреба с доверието на работодателя”. В теорията се приема, че за да бъде осъществено от обективна страна нарушение на трудовата дисциплина „злоупотреба с доверието на работодателя” е необходимо конкретното поведение да е „неправомерно извличане на облага за себе си или за другиго чрез използване на служебно положение”, а от субективна страна е необходим умисъл, а не небрежност. В този смисъл „Коментар на КТ” – В. Мръчков, К. Средкова и А. Василев, изд.1997 г., стр.339. Всеки решаващ съд е овластен с оглед „конкретиката на случая” и посочените критерии, да прецени дали описаните в атакуваната заповед действия са от посочената категория. Дисциплинарното уволнение е наложено освен за горе обсъжданото нарушение на трудовата дисциплина и на основание чл.190, ал.1, т.7 КТ – за други „тежки нарушения на трудовата дисциплина”. По смисъла на чл.186 от КТ за да е осъществено нарушение на трудовата дисциплина е необходимо от обективна страна действието или бездействието да е противоправно. А, противоправността е налице само, ако не са изпълнени задължения, визирани в правна норма, или са осъществени действия, забранени с правна норма. Противоправността не е налице при нарушение на морални норми или на задължения и забрани, нерегламентирани с правна норма.В този смисъл „Коментар на КТ” – В. Мръчков, К. Средкова и А. Василев, изд.1997 г., стр.333. Нито от съдържанието на атакуваната заповед, нито от описаните в Протокола, към който препраща атакуваната Заповед, действия може да се направи извод какви конкретни нарушения на трудовата дисциплина е извършила ищцата в посочения смисъл – какви задължения, визирани в правна норма, не е изпълнила или какви действия, забранени с правна норма, е осъществила. Дори да се приеме, че ищцата с описаните в Заповедта, действия, е нарушила трудовата дисциплина, което настоящият състав не приема, извършеното нарушение на трудовата дисциплина не е тежко по смисъла на чл.190, ал.1, т.7 от КТ. Съдът е овластен да осъществяви контрол дали тежестта на наказанието съответства на тежестта на нарушението. В.ГР.Д.№1270/2010 Г. ВТОС В чл.189, ал.1 от КТ законодателят е визирал критериите, които работодателят трябва да вземе предвид при налагане на дисциплинарно наказание: тежестта на нарушението; обстоятелствата, при които е извършено; както и поведението на работника или служителя. При преценка на тежестта на нарушението следва да се има предвид значимостта на неизпълненото задължение, регламентирано в правна норма, или значимостта на нарушените забрани, регламентирани в правни норми, както и тяхната степен - пълно или частично неизпълнение или нарушение. Съдът като има предвид допустимостта на съдебния контрол за преценка съответствието между тежестта на твърдяното нарушение и тежестта на наказанието и преценявайки твърдяното „нарушение” с оглед критериите, визирани в чл.189, ал.1 от КТ, намира, че извършените от ищцата действия в конкретната си проява и последици не представляват тежко нарушение на трудовата дисциплина и наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението. По изложените съображение въззивният съд приема, че работодателят при издаването на атакуваната Заповед не е упражнил законно правото да уволни и прави извод за незаконосъобразност на атакуваната Заповед, незаконност на уволнението и основателност и доказаност на исковите претенции, предявени на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ. Освен изложените по-горе изводи съдът като взе предвид, че във въззивното производство не са събирани нови доказателства, на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд, чиито правни констатации, освен фактическите, както се посочи при обсъждане на събраните в първоинстанционното производство доказателства, също изцяло приема за свои. Установените по делото факти, които районният съд е обсъдил обстойно в мотивите си, обосновават извод за доказаност на твърденията на ищцата за незаконност на уволнението. Въззивният съд напълно възприема съображенията на районния съд, обосноваващи този му краен извод. По отношение на обективно съединените искови претенции с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ. С оглед уважаване на исковете по т.1 - незаконността на уволнението и неговата отмяна, възникват правата и по т.2 и т.3 на чл.344, ал.1 от КТ. Достатъчно е уволнението да бъде прието за незаконно и да бъде постановена отмяната му, за да бъде уважен искът за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност. Налице са /установени по делото/ всички изискуеми се предпоставки /правнорелевантни факти/, визирани в чл.225, ал.1 от КТ, за възникване задължението на ответника /работодател/ да заплати на ищцата обезщетение за времето, през което е останала без работа: незаконност на уволнението; оставане без работа, поради незаконното уволнение /прекратяване на трудовата дейност при ответника/; и вреда /неполучаване на трудово възнаграждение/. Обстоятелства, установени от приетите писмени доказателства в първоинстанционното производство - „Трудова книжка” и „У-ние от БТ”. Размерът на дължимото обезщетение следва да се изчисли на база брутното трудово възнаграждение за един месец, получено през месеца предхождащ уволнението /установено от приетото заключение на вещо лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-икономическа експертиза/. По изложените съображения исковата претенция за обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ е основателна и доказана в установения от заключението на вещото лице размер и за период от уволнението до приключване на устните състезания в първоинстанционното производство и следва да бъде уважена в посочения размер и за посочения период. С оглед фактическите и правни изводи на въззивния съд, изложени по-горе, решението на районния съд е валидно, а в обжалваната част допустимо и правилно. Жалбата е неоснователна и решението на районния съд в обжалваната му част следва да бъде потвърдено. При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените разноски за въззивното производство, в размер на 240 лв. Водим от горното и по реда на чл.271, ал.1 от ГПК Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ №950 от 10.11.2010 година, постановено по ГР.Д.№2808 по описа за 2010 година на Великотърновски районен съд, В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ. ОСЪЖДА Н. В. У. „В. Л.”, ЕИК-.., с адрес гр. В. Т., бул.”Б.” №.., да заплати на С. Н. Б., ЕГН-*, с адрес гр. В. Т., ул.”О.” №.., направените разноски във въззивното производство в размер на 240 лв. /двеста и четиридесет лева/. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от обявяването му – 28.12.2009 година. ПРЕДСЕДАТЕЛ:___________ ЧЛЕНОВЕ: 1.________________ 2.________________ |